Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15
гр. Велико Търново, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 529 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от ***И.Б. от ВТАК като пълномощник на С.П.С. с ЕГН ********** и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Е.– С. ***, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Иларион Драгостинов“ № 15, вх. А, ет. 6, ап. 17, срещу Ревизионен акт № Р-04000418005809-091-001/ 20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 113/ 19.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. От оспорващото лице се поддържа материална и процесуална незаконосъобразност на ревизионния акт. В частта, касаеща установените задължения по ЗДДС, се навеждат оплаквания за неправилно определен от органите по приходите облагаем оборот към дата 29.04.2016 г., съответно недоказано основание за определянето на данъчната основа за този данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Сочи се, че от ревизиращите органи не е изследван въпросът дали в периода 29.04.2016 г. – 31.03.2017 г. са настъпили обстоятелства, които да обосновават отпадане на основанието за регистрация, вследствие на което задълженията за този вид данък не са определени правилно по размер. Развиват се доводи за неправилно облагане на доходите за 2012 г. на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както и за неправилно определяне на облагаемата данъчна основа чрез определяне на дневни салда приход/разход и последващо сумиране. Отделно, по отношение на начислените допълнителни задължения за осигурителни вноски, в жалбата се развиват съображения за незаконосъобразно определяне на осигурителния доход по аналогия без да е установено по надлежния ред, че този доход е от дейност, която представлява основание за осигуряване. Твърди се, че приходните органи не са изпълнили изискването на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител по съображенията, изложени в нея. Допълнително, в хода на устните състезания и в представена по делото писмена защита се развиват аргументи за нищожност на ревизионния акт и се иска нейното прогласяване. Твърди се погасяване по давност на задълженията за 2012 г. и се иска отмяна на РА относно всички погасени по давност задължения, включително и признатите такива в хода на административното оспорване. Възразява се срещу размера на задълженията по ЗДДФЛ, определени за 2016 година. От съда се иска да отмени РА в обжалваните му части, претендира се присъждане на разноски,съгласно представен списък по чл. 80 от ДОПК.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ***Г., оспорва подадената жалба срещу РА като неоснователна и недоказана. Възразява срещу твърденията за нищожност, доколкото счита, че съвместяването на две длъжности от решаващия орган в някакъв период не засяга валидността на РА. Твърди, че доказателствата, събрани в хода на ревизията, и изслушаната от съда съдебно-икономическа експертиза доказват законосъобразността на установените задължения. Подчертава, че изтеклата давност за 2012 г. е съобразена от решаващия орган, а във връзка с останалите възражения намира, че не са ангажирани доказателства, които да опровергаят констатациите на приходния орган. С тези доводи и по мотивите, изложени в потвърдителното решение, моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски в размер на 2 930,66 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък за разноските.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не се спори и от доказателствата по делото се
установява, че в периода 2012 г. – 2018 г., С.П.С. с ЕГН ********** е упражнявал
стопанска дейност като едноличен търговец с фирма „Е.– С. – С.С.“***. Ревизията,
приключила с оспорения РА, е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-04000418005809-020-001/ 26.09.2018 г., издадена от В.Н.– ***,
връчена по реда на чл. 32 от ДОПК на 01.11.2018 г., видно от Протокол №
П-04000418175425-081-001/ 05.11.2018 година. С тази ЗВР са определени съставът
на ревизиращия екип с ръководител Ч.В.– старши инспектор по приходите, срок за
приключване на производството – три месеца от връчване на заповедта, и обхватът
на задълженията за установяване – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г., данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., вноски за ДОО и ЗО за
осигуритЕ.от 01.01.2013 г. до 31.07.2018 г., ДОО за самоосигуряващи се от
01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., ЗО за самоосигуряващи се от 01.01.2012 г. до
31.12.2017 г. и универсален пенсионен фонд за осигуритЕ.от 01.01.2013 г. до
31.07.2018 година. Първоначалната заповед неколкократно е изменена с ЗИЗВР №
Р-04000418005809-020-002/ 30.01.2019 г., ЗИЗВР № Р-04000418005809-020-003/
28.02.2019 г. и ЗИЗВР № Р-04000418005809-020-004/ 14.03.2019 г., всичките
съставени от същия орган по приходите. Измененията касаят удължаване на срока
на производството с два месеца – до 01.04.2019 г., и разширяване на обхвата,
като са включени задължения за ДДС за периода от 29.04.2016 г. до 31.03.2017
година.
За установяване на относими за
облагането на ревизирания субект факти и обстоятелствата са предприети редица
процесуални действия за събиране на доказателства. Извършени са проверки в
информационната система на НАП за декларирани от ревизираното лице данни в
подадените от него годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. За събиране
на счетоводни и търговски документи и информация за имущественото състояние на С.С.,
паричните му средства в брой и движението по банковите му сметки, на последния
са връчени три искания за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице. В отговор са представени писмени обяснения, че търговското
предприятие на ЕТ „Е.– С. – С.С.“ е продадено на 12.09.2018 г. на „Самитур 98“
ЕООД с целия наличен архив. Обясненията са придружени с нотариално заверен
Договор за продажба на търговско предприятие от 12.09.2018 г., Протокол от Общото
събрание на „Самитур 98“ ЕООД от 05.09.2018 г. и нотариално заверен
Приемо-предавателен протокол от 12.09.2018 година. Отделно са представени
писмени обяснения за основанията на получени и платени суми по банков път.
Извършени са насрещни проверки на физически и юридически лица, в това число В.С.И./работил
по трудов договор в ЕТ „Е.– С. – С.С./, В.С.А.и М.Ц.П./лица, превЕ.суми по
банковата сметка на С.С. в „Банка ДСК“ ЕАД през 2012 г./, М.В.К./относно банков
превод от С.С. към него/, НК „Железопътна инфраструктура“ – гр. София,
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ – гр. София, ТП на НОИ – гр. Велико
Търново, „ВиК Йовковци“ ООД – гр. Велико Търново, „Енерго-про продажби“ АД –
гр. Варна, „А1 България“ ЕАД – гр. София, „БТК“ ЕАД – гр. София, „Теленор“ ЕАД
– гр. София, Община Велико Търново – отдел „Местни данъци и такси“, Областна
дирекция на МВР – група КАТ и сектор „ПП“, Община Павликени, „Еврофутбол“ ООД –
гр. София, „Евробет“ – гр. София, „Еврофутболпринт“ ЕООД – гр. София, Столична
община и Агенция по вписванията. Искания за представяне на документи и писмени
обяснения от трети лица са изпратени до търговски банки „Пиреос“, „Сосиете Женерал
Експрес Банк“ АД, „ОББ“ АД, „Юробанк България“ АД, „УниКредитБулбанк“ АД,
„Райфайзенбанк“ АД и „ПИБ“ АД, като по този начин е изследвано движението на
парични средства и остатъците по банкови сметки. С Протокол № 1464158/
03.04.2019 г. е обективирана проведена с ревизираното лице работна среща в офис
Плевен на НАП. С нарочен протокол към ревизионната преписка са приобщени
относими трайни факти и обстоятелства, съдържащи се в документи от ревизионното
производство на Е.А.С.и ПИНП от 29.01.2019 г. на Е.Д.Д..
Въз основа на така събраните сведения
ревизията е установила, че в рамките на ревизирания период С.С. е местно лице с
постоянен адрес *** и семейно положение – женен. Оперирал е с банкови сметки в
„Пиреос“ АД, „ПИБ“ АД, „Райфайзен банк“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „ДСК“ АД,
„СЖ Експресбанк“ АД и „ОББ“ АД, като от сведенията, събрани от търговските
банки, са направени констатации за движението и банковите наличности. С.С. не е
декларирал пред ревизиращия екип наличните си парични средства в брой към
01.01.2012 г. и към 31.12.2012 г., и е представил непълна информация под
формата на писмени обяснения, без приложени документи, по повод основанието за
получени суми по банковата сметка в „Банка ДСК“ ЕАД през 2012 г. от конкретно
посочени физически лица, както и относно преведени суми към лицето М.В.К.в
„ПИБ“ АД и разплащането по сключени предварителни и окончателни договори във
връзка с продажбата на недвижим имот – апартамент в гр. София, ул. „Козлодуй“ №
63-67, ет. 2, ап. 11. В качеството на едноличен търговец С. е осъществявал
търговска дейност по организиране на хазартни игри, залагания и хазарт в обект
в гр. Павликени. Не е представил лицензии и разрешителни за извършване на
дейност. ЕТ „Е.– С. – С.С.“ е декларирал сметки в „ДСК“ АД и „Юробанк България“
АД. Имал е регистрирано фискално устройство. Търговецът не е имал регистрация
по ЗДДС. През 2018 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на
„Самитур 98“ ЕООД. Установени са подадени годишни данъчни декларации за
периодите от 2012 г. до 2015 г., като за 2016 г. и 2017 г. такива не са
подадени. От информационната система на НАП са събрани данни за фактури с
издател/ получател ЕТ „Е.– С. – С.С.“, отразени в дневниците за покупки и за
продажби на регистрирани по ЗДДС търговци. Изисканите от приходната
администрация счетоводни и търговски документи на ЕТ „Е.– С. – С.С.“ не са
представени нито от ревизираното лице, нито от правоприемника „Самитур 98“
ЕООД, нито от счетоводителя и управителя на дружеството. Проверка в масивите на
НАП е показала, че за 2016 г. и 2017 г. не са декларирани приходи /букмейкърско
възнаграждение/ по фактури, издадени от едноличния търговец на „Еврофутбол“ ООД
и не са отчитани приходи от регистрирания фискален апарат, въпреки че в някои
фактури, издадени на „Еврофутбол“ ООД, изрично е посочено, че плащането е в
брой. По описания начин ревизията на практика е била възпрепятствана да провери
първичните документи и счетоводните регистри на търговеца, което, ведно с
липсата на сведения за основанието на банковите трансакции по личната сметка на
задължения субект, е довело да преминаване към облагане по особения ред на чл.
122 от ДОПК. Посочените констатации са преценени като обстоятелства по чл. 122,
ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и липса или
непредставяне на счетоводна отчетност съгласно ЗСч. Ревизираното лице е
информирано с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04000418005809-113-001/
15.03.2019 г., ведно с което е получило и Уведомление №
Р-04000418005809-139-001/ 15.03.2019 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и
ИПДПОЗЛ № Р-04000418005809-040-002/ 15.03.2019 г. за представяне на декларации
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, които не са подадени. След анализ на относимите
обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т.
9, т. 10 и т. 16 от ДОПК, за резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад № Р-04000418005809-092-001/ 15.04.2019 г., връчен електронно на
22.04.2019 г., срещу който ревизираното
лице е подало възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Възражението е
частично уважено, като за 2012 г. първоначално предложената с РД годишна
данъчна основа за данък по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 5 979,00 лв.
е редуцирана на 2 879,00 лв, съответно намалени са и предложените за
установяване задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. За да се достигне до този
резултат приходните органи са възприЕ.обясненията и събраните доказателства, че
преведената по банков път на 12.01.2012 г. от В.С.А.на С.С. сума в размер на
3 100,00 лева представлява връщане на заем, който е получен за
здравословни проблеми на съпруга на А.и за предоставянето на който няма
платежни документи. Така, на основание констатациите в РД, нанесената корекция
за 2012 г. и приложените доказателства, органът, възложил ревизията, и
ръководителят на ревизията, са издали оспорения в настоящото производство
Ревизионен акт № Р-04000418005809-091-001/ 20.05.2019 г., с който са установени
следните задължения: за ДДС за данъчните периоди от м. 05.2016 г. до м. 03.2017
г. в размер на 11 017,25 лв. и лихви в размер на 2 820,40 лв.; данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
2012 г. в размер на 289,00 лв. и лихви в размер на 177,68 лв.; данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ – годишен данък на ЕТ в размер на 29 717,00 лв. и лихви в
размер на 10 296,69 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер
на 10 959,80 лв. и лихви в размер на 5 093,80 лв., от които
2 044,15 лв. - лихви за невнесени в срок авансови вноски; вноски за ЗО в
размер на 6 971,91 лв. и лихви в размер на 2 678,63 лв., от които
1 003,40 лв. - лихви за невнесени в срок авансови вноски. Ревизионният акт
е връчен на субекта по електронен път, на 27.05.2019 г. и е оспорен по
административен ред с жалба, подадена до директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.
Велико Търново, която е отхвърлена от решаващия орган. В мотивите на решението си последният е приел, че
обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК са доказани, като освен
това налични са и обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ДОПК, тъй
като до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението
се определя по декларация /за 2016 г. и 2017 г./ и липсват документи,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци /за всички
ревизирани периоди/. Потвърдени са установените допълнителни задължения за ДДС
за данъчните периоди от м. 05.2016 г. до м. 03.2017 г. в размер на
11 017,25 лв. и лихви в размер на 2 820,40 лв.; данък по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в
размер на 289,00 лв. и лихви в размер на 177,68 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ – годишен данък на ЕТ в размер на 29 717,00 лв. и лихви в размер на
10 296,69 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица в размер на
10 959,80 лв. и лихви в размер на 5 093,80 лв., от които
2 044,15 лв. лихви за невнесени в срок авансови вноски; вноски за ЗО в
размер на 6 971,91 лв. и лихви в размер на 2 678,63 лв., от които
1 003,40 лв. лихви за невнесени в срок авансови вноски. Решаващият орган е
уважил възражението за давност и е прогласил за погасени задълженията за лихви
върху авансови вноски за ДОО – самоосигуряващо се лице, за периода 01.01.2012
г. – 30.11.2012 г. в размер на 612,58 лв. и за ЗО – самоосигуряващо се лице, за
периода 01.01.2012 г. – 30.11.2012 г. в размер на 257,67 лв., като е разпоредил
същите да се отразят като такива в данъчно-осигурителната сметка на
ревизираното лице с отбелязване, че погасените по давност задължения не
подлежат на принудително изпълнение и за тях е приложима разпоредбата на чл.
173 от ДОПК. Решение № 113/19.08.2019 г. е съобщеното на С. на 27.08.2019 г. по
електронен път. Ревизионният акт в потвърдената му част е оспорен по съдебен
ред с жалба, подадена чрез решаващия орган до съда на 03.09.2019 година.
В съдебната фаза на производството като
доказателства по делото са приобщени, представената от ответника преписка от
ревизията и от административното оспорване, съдържаща документи на хартиен и на
електронен носител, както и допълнително представеното Писмо вх. № 4506/
23.10.2019 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново. По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза с предмет изчисляване към кой данъчен период ЕТ
е достигнал облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за задължителна
регистрация по ЗДДС, както и през кой последващ данъчен период оборотът му за
последните 12 последователни месеца е спаднал под този минимум. ***се е
занимало и с изчисляване на данъчните основи и съответните задължения по ЗДДС и
ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г., както и с осигурителния доход и дължимите
осигурителни вноски за този период. Заключението на вещото лице, като
компетентно изготвено и отговарящо в пълнота на поставените въпроси, е прието
от съда без оспорване и се цени заедно с останалите събрани доказателства.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Предмет на спора в настоящото
производство са определените с РА допълнителни задължения за 1. данък върху
добавената стойност за данъчни периоди от м. 05.2016 г. до м. 03.2017 г. включително
в размер общо на 11 017,25 лв.; 2. за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху
данъчна основа по чл. 17 от с.з. за 2012 г. в размер на 289,00 лв. и лихви за
забава 177,68 лв.; 3. за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г.,
2014 г., 2015 г., 2016 и 2017 г. в размер общо на 29 717,00 лв. и лихви 10
296,69 лв.; 4. за задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се
лице за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г., в размер общо на 10 959,80
лв. и лихви 5 093,80 лв., от които лихви за невнесени в срок авансови вноски 2
044,15 лв.; 5. за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за
самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г., в размер
общо на 6 971,91 лв. и лихви 2 678,63 лв., от които лихви за невнесени в срок
авансови вноски 1 003,40 лева.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
оспорване РА след изчерпване на фазата на административния контрол, от лице с
активна процесуална легитимация и в рамките на преклузивния срок по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава
е процесуално допустима за разглеждане по същество.
След извършена проверка съдът установи,
че ревизионният акт е издаден от оправомощени органи съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/
03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново и ЗВР №
Р-04000418005809-020-001/ 26.09.2018 г. на органа, възложил ревизията.
Заповедите за възлагане на ревизия и за изменението на ЗВР също са издадени от
компетентен орган, в кръга на правомощията му съгласно посочената по-горе
заповед на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. Няма основания да се
приеме, че е опорочена валидността на крайния акт, включително и по аргументите
за нищожност, поддържани от жалбоподателя – че в периода от 26.09.2018 г. до
08.04.2019 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП е работил по
съвместителство, заемайки и длъжността заместник-директор на Дирекция „Контрол“
в ТД на НАП – Велико Търново. От фактическа страна тези твърдения не се
потвърждават от събраните по делото доказателства. Директорът на ТД на НАП –
Велико Търново пояснява със свое писмо, че Б.М.Н.е бил в служебно
правоотношение с териториалната дирекция до 08.04.2019 г., като за периода от
26.09.2018 г. до 08.04.2019 г. действително е заемал длъжността
заместник-директор на Дирекция „Контрол“. След тази дата очевидно е напуснал
структурата на териториалната дирекция. Решението по Жалба вх. № 15595/
11.06.2019 г. срещу ревизионния акт на С.С. е постановено от Б.Н. в качеството
му на решаващ орган на 19.08.2019 г., когато вече не е бил в служебно
правоотношение с териториалната дирекция, а с централното управление на НАП.
Съображенията на оспорващия по-скоро навеждат извод, че той не е убеден в
обективността и безпристрастността на решаващия орган, но подобни съмнения са
неоснователни не само защото липсват обективни обстоятелства за това, но и тъй
като предмет на съдебно оспорване е самият ревизионен акт, а не решението на
ДОДОП и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество,
без да е обвързан от констатациите и правните изводи в потвърдителното
решение.
Не се откриват данни и за нарушения,
водещи до процесуална незаконосъобразност на РА. Ревизията е приключила в
срока, определен със ЗВР по реда на чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният доклад
е съставен и връчен на данъчния субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4
от ДОПК срокове. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване
на изготвения ревизионен доклад. На задълженото лице е била предоставена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
ревизията, същото е било редовно уведомявано както за откриването на
производството, така и за всички последващи действия на органите по приходите,
а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера
на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които
е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и
направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната
законосъобразност на РА. Отделно в процесуалния закон са предвидени достатъчно
възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез
попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез
отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в
конкретния случай жалбоподателят се е възползвал от тези възможности в
преценения от него за необходим обем.
При проверката за спазване на особените
правила по чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът също не установи пропуски, водещи до
незаконосъобразност. Безспорно е, че С.С. е уведомен за установените
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл.
124, ал. 1 от същия кодекс. Налице са достатъчно основания за провеждане на
ревизията по аналог и съдът намира този подход на приходната администрация за
законосъобразен, предвид подробно изложената по-горе фактическа обстановка.
Безспорен факт е, че приходите по фактурите, издадени към „Еврофутбол“ ООД не
са отчитани чрез ЕКАФП и не са декларирани. Това е самостоятелно и достатъчно
основание да се направи извод, че са налице данни за укрити приходи.
Непредставянето на счетоводна отчетност съгласно ЗСч е друго самостоятелно
основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като за целите на данъчното облагане
обясненията за причините /дори и да са обективни/, поради които не е представена,
са без значение. Адекватно тези основания са допълнени от решаващия орган, тъй
като доказано задълженото лице не е подавало декларации по ЗДДФЛ за 2016 г. и
2017 г. и липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане
с данъци. Липсата на възражения от страна на жалбоподателя в тази посока,
представлява косвено признание на тези обстоятелства. Съдът намира, че
процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите
за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения,
засягащи законосъобразността на ревизионния акт в неговата цялост. Според чл.
124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по
реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено
със събраните доказателства.
Неоснователно жалбоподателят поддържа с
писмената защита, че РА е нищожен в частта за авансовите вноски по ЗДДФЛ и
лихвите за тях за 2012 г. поради противоречие с чл. 109, ал. 1 от ДОПК. На
първо място следва да се подчертае, че с РА не е установен авансов данък за
доходи от стопанска дейност по чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ. За 2012 г. са установени
задължения за годишен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, като срокът за подаване
на декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ, която важи както за декларирането по чл.
43, ал. 8 от ЗДДФЛ, така и за това по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, е 30.04.2013 г.
по аргумент от приложимата редакция на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. По смисъла на
чл. 109 от ДОПК на установяване подлежат задължения, за които не са изтекли 5
години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало
да бъде подадена декларация. В настоящия случай този петгодишен срок започва да
тече от 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г. Тоест за установените преки
данъци не е налице забраната за образуване на производство по чл. 109 от ДОПК, тъй като ревизията е
възложена със ЗВР от 26.09.2018 година. Не са налице и изтекли давностни
срокове по чл. 171 от ДОПК по отношение на тези задължения. Цитираната норма
регламентира, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Плащането на задълженията за преки данъци по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е свързано с изтичането на срока за подаване на данъчната декларация за
тях, при което и срокът по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2014 г.,
като към момента на възлагането на ревизията и връчването на акта за
възлагането й, срокът не е изтекъл.
По отношение на материалната
законосъобразност съдът намира следното.
Относно облагането по ЗДДС органите по приходите са установили, че през месец
март 2016 г. ЕТ „Е.– С. – С.С.“ е достигнал облагаем оборот в размер на 53
364,40 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация на основание чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС. Този извод е обоснован от анализ на приходите на ревизирания
търговец по месеци, като са сумирани стойностите на фактурите, издадени към
„Еврофутбол“ ООД с предмет – букмейкърско възнаграждение, което не е освободено
от облагане по смисъла на чл. 48 от ЗДДС. По отношение на въпросните фактури е
установено, че приходите по тях нито са декларирани по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ,
нито са отчетени чрез ЕКАФП. На основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС с ревизионния
акт са установени задължения за ДДС за периода от 29.04.2016 година /при
достигане на оборота през март, срокът за издаване на акт за регистрация би
изтекъл на 28.04.2016 г./ до 31.03.2017 година /когато е краят на ревизирания
период/. По аргумент от чл. 67, ал. 2 от ЗДДС с РА е прието, че фактурираната
към „Еврофутбол“ ООД цена е крайна и
включва данъка. Тоест, по формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС
фактурираната сума е разделена на 120 %, за да се получи данъчната основа и
върху нея е определен ДДС в размер на 20%. По тази схема, въз основа на всички
фактури, издадени към „Еврофутбол“ ООД за указания период, помесечно са
изчислени данъчните основи и съответния дължим ДДС в общ размер на
11 017,25 лева, върху който са начислени лихви за просрочие –
2 820,40 лева. Решаващият орган е преценил, че основите за облагане с ДДС
са определени правилно и законосъобразно по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и
съответно правилно при наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 4 и т. 5 от ДОПК са начислили ДДС върху приходите от букмейкърско
възнаграждение на ЕТ „Е.– С. – С.С.“, за което са издадени фактури.
Възраженията на жалбоподателя, че
неправилно е определена датата – 29.04.2016 г., към която е достигнат
облагаемият оборот за регистрация по ЗДДС, се опровергават от изслушаната по
делото съдебно-икономическа експертиза. ***е подложило на анализ процесните
фактури, издадени от ЕТ „Е.– С. – С.С.“ към „Еврофутбол“ ООД и е направило
изчисления за достигнатите обороти по месеци считано от м. януари 2015 г. до
края на ревизираните периоди – м. март 2017 г. и съответното им натрупване за
последните 12 месеца. Въз основа на направеното изследване експертът
потвърждава констатацията на приходните органи, че облагаемият оборот, изискващ
задължителна регистрация по ЗДДС, е достигнат през м. март 2016 г. и възлиза на
53 364,22 лева. Горното недвусмислено вменява задължение на търговеца в
14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този
оборот, да подаде заявление за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
В случая срокът е до 14.04.2016 г., а таков заявяване не е сторено. Изложеното
обосновава като законосъобразна посочената от ревизията начална дата за
облагане – 29.04.2016 г., тъй като след крайната дата за подаване на заявление,
по аргумент от чл. 101, ал. 6 от ЗДДС органът по приходите разполага със
седемдневен срок за проверка – в случая до 21.04.2016 година. Процедурата
продължава с предвидения в чл. 101, ал. 7 от ЗДДС седемдневен срок за издаване
на акт, с който компетентният орган извършва или мотивирано отказва да извърши
регистрацията – 28.04.2016 г. Тоест, изцяло съобразен със закона е изводът на
ревизиращите органи относно началната дата на облагането – 29.04.2016 г., което
намира потвърждение и в констатациите на съдебно-икономическата експертиза.
Неоснователно е и другото оплакване на жалбоподателя – че не е изследван
въпросът дали в периода 29.04.2016 г. – 31.03.2017 г. са настъпили
обстоятелства, които да обосновават отпадане на основанието за регистрация. На
стр. 71 и стр. 72 от РД приходните органи нагледно са обективирали в табличен
вид проследяването на оборотите на задълженото лице, включително с натрупване,
откъдето е видно, че сумите до края на ревизирания период не спадат под
50 000 лева. Констатациите на ***са в същия смисъл, че основанията за
регистрация не са отпаднали, доколкото облагаемият оборот на ЕТ „Е.– С. – С.С.“
не е паднал под задължителния праг. Съдът не намери доказателства,
опровергаващи размера на установените основи и задължения по ЗДДС. Напротив,
същите са изчислени по най-благоприятния за задължения субект начин като е
съобразена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Извършена от съда проверка на съдържащите се в ревизионната преписка фактури и
заключението на ***установяват, че данъчните основи по ЗДДС са законосъобразно
установени, като по отношение на фактурираните суми от м. май 2016 г. до м.
март 2017 г. включително, е приложена формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС
/примерно за м. май 2016 година фактурираната сума 7 347,22 лв. е
разделена на 120%. Върху получената данъчна основа – 6 122,68 лв. е
начислен данък в размер на 20%. Така е формирано задължението в размер на
1 224,54 лева/. Изчислените от ***задължения за ДДС и лихви за просрочие
за процесните данъчни периоди в пълнота кореспондират с тези, изчислени от
ревизията. Експертизата потвърждава общия размер на ДДС за процесния период –
11 017,25 лева и лихвите – 2 820,40 лева и дава становище, че
данъчната основа, данъкът и лихвите са определени правилно. РА в тази част е
законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли.
В частта по ЗДДФЛ с РА са установени
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 289,00 лв. и лихви в размер на 177,68 лв. и
годишен данък на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 29 717,00 лв. и лихви
в размер на 10 296,69 лева.
За целите на облагането по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г.
ревизията е извършила съпоставка между установените доходи и разходи на лицето,
като е съобразила наличните парични средства в брой и в банкови сметки към
началото и към края на периода, доходите от трудови правоотношения,
необлагаемите доходи /от хазарт, рента, дарение, продажба на имущество,
придобита по наследство/, доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци
по ЗКПО и ЗДДФЛ, комуналните разходи по фактури от доставчици, разходите за
придобиване и подобрение на недвижимо имущество, за платени данъци,
осигурителни вноски, такси и други публични задължения, здравни и медицински
разходи и други разходи. Не е установено несъответствие и отрицателно салдо, но
са констатирани банкови преводи от физически лица към сметката на С.С. в „Банка
ДСК“ ЕАД в общ размер на 2 879,00 лв., за които не са посочени доказателства и
основания за получаването им, поради което на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК
същите са приети като доходи с недоказан произход и са квалифицирани като
облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ – доходи, придобити от всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
ЗКПО. Формирана е отделна годишна данъчна основа по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК в съответствие с разпоредбата на чл. 36 от ЗДДФЛ. Данъчната основа е определена в размер на установените
постъпления, като е съобразено, че за този доход лицето не дължи допълнително
здравноосигурителни вноски и съответно такива не подлежат на приспадане, тъй
като за периода С.С. е самоосигуряващо се лице в качеството си на ЕТ „Е.– С. – С.С.“
на основание чл. 40, ал.
1, т. 2 от ЗЗО. Върху така определената допълнителна годишна данъчна
основа е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 289,00 лв. и
лихви в размер на 177,68 лева. Решаващият орган е потвърдил установените
задължения с аргумент, че въпреки всички възможни предприети от ревизията
процесуални действия /изискване на доказателства и писмени обяснения от
задълженото лице и извършване на насрещни проверки/, характерът на сумата и
основанието за внасяне й са останали недоказани. Позовал се е на чл. 10, ал. 1,
т. 6 от ЗДДФЛ, че брутната сума на доходите, придобити от задължените лица през
данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в
ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни
данъци по реда на ЗКПО, се третира за данъчни цЕ.като облагаем доход.
В
хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани
никакви доказателства, които да разколебаят констатациите в РА по отношение на
задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 година, а само се поддържа
бланкетно несъгласие с тях. От изложението в жалбата се прави извод за
несъгласие с квалифицирането на въпросните постъпления в банковата сметка на С.
по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Видовете доходи, които влизат в приложното поле на
ЗДДФЛ са дефинирани в чл. 10
от същия закон. Един от тях е този по чл. 10, ал. 1, т. 6 –
доходи от източници по чл. 35,
както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон. Облагаемите
доходи от тъй наречените „други източници“ са регламентирани в чл. 35 от ЗДДФЛ, като според т. 6 облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници,
които не са изрично посочени в този закон
и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на ЗКПО. Доколкото по делото е установено по
несъмнен начин получаването на въпросните суми от ревизираното лице, но не и
характерът и основанието за това получаване, законосъобразно същите са
третирани като доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ, който следва да бъде обложен с подоходен данък по чл. 48, ал. 1
от закона. Доходът, чието основание за получаване не е доказано, не е сред
изключените необлагаеми доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1
от ЗДДФЛ доходите се декларират в годината на получаването им.
Според чл. 11, ал.
1, т. 2 от ЗДДФЛ при безкасовите плащания доходът се счита получен в
деня на заверка на сметката на получателя. При това положение, сумата,
постъпила по банковата сметка на жалбоподателя, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, в
общ размер на 2 879,00 лв. обосновано е приета за доход от друг облагаем
източник, получен в деня на заверката на сметката на С. и тази сума подлежи на
облагане в годината, в която е получена. По така изложените съображения,
жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна.
С РА са определени задължения и по чл.
122, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ върху доходите от стопанска дейност на жалбоподателя. За интервала от
2012 г. до 2015 г. едноличният
търговец е подавал годишни данъчни декларации и приходите му са определени на
база декларираните такива и въз основа на доказателствата, събрани в хода на
насрещни проверки, извършени на получателите по издадени от едноличния търговец
фактури /„Еврофутбол“ ООД и „Еврофутболпринт“ ЕООД/. Установените приходи по
данъчни периоди са както следва: 31 851,46 лв. за 2012 г., 33 850,66
лв. за 2013 г., 48 191,36 лв. за 2014 г. и 48 028,09 лв. за 2015 година.
Разликата между декларираните приходи за 2014 г. и 2015 г. /съответно
47 590,62 лева и 34 202,00 лева/ и установените от ревизията такива
се дължи на събраните доказателства за издадени, но неотчетени фактури. По
отношение на разходите е извършена корекция на декларираните такива от ЕТ „Е.– С.
– С.С.“, като са зачетени само тези
разходи, които са потвърдени с доказателства в хода на ревизията. Съобразени са
и събраните данни от Община Павликени и информацията от базата данни на НАП, в
това число данни за получени доставки, намерили отражение в дневниците за
продажби на контрагенти. След справка в информационната система на НАП – VAT 14
/л. 205 и сл. от Папка № 1/ са установени фактури с предмет – вестници,
издадени от „Ником-М“ ООД на жалбоподателя. Същите са игнорирани от разходната
част, тъй като касаят покупки на стоки, за които при ЕТ „Е.– С. – С.С.“ няма
данни за последваща реализация и кореспондиращи счетоводни операции. При това
положение възприетите от ревизията разходи по данъчни периоди възлизат на
6 066,71 лв. за 2012 г., 5 009,96 лв. за 2013 г., 5 165,64 лв.
за 2014 г. и 5467,40 лв. за 2015 година. За определянето на данъчните основи по
чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
въпросните данъчни периоди ревизията е приспаднала от облагаемия доход
/признати приходи – признати разходи/, установените по реда на чл. 124а, вр.
чл. 122 от ДОПК задължителни осигурителни вноски, които са както следва: за
2012 г. – 3 246,94 лева, за 2013 г. – 3 411,03 лева, за 2014 г. –
3 902,12 лева и за 2015 г. – 4 311,09 лева. Годишната данъчна основа
за 2012 г. е 22 537,81 лева, върху която на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с РА е установен дължимият данък от 15 % в размер на 3 380 лева и лихви
върху него – 2 078,01 лв. Поради това, че нетните приходи от продажби за
предходната година не превишават прага по чл. 83, ал. 2, т. 1 от ЗКПО,
приходните органи са констатирали, че С. не дължи авансов данък по чл. 43, ал.
8 от ЗДДФЛ в относимата редакция. За 2013 г. е определена данъчна основа в
размер на 25 429,67 лв. и определеният данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е в
размер на 3 814,00 лв. и лихви върху него – 1 957,34 лв. Лицето не
дължи авансови вноски по чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ. Основата за 2014 г. е
39 123,60 лв., а данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ – 5 868,00 лв. и
лихви върху него – 2 415,19 лв. Не са установени авансови вноски. За 2015
г. е определена данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ в размер на 38 249,60 лв., върху която е определен дължим данък по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 5 737,00 лв. и лихви върху него –
1 777,12 лв. Не са дължими авансови вноски.
За
2016 г. и 2017 г.
от ЕТ „Е.– С. – С.С.“ не са подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, поради което органите по приходите са анализирали събраните в хода на
ревизията доказателства и са направили баланс. В приходната част са взЕ.предвид
стойностите по фактурите, издадени към „Еврофутбол“ ООД, които за 2016 г. възлизат
на 67 821,31 лева, а за 2017 г. на 14 612,80 лева. Ревизията е
признала разходи за консумативи, охрана, наем и други, подробно описани в РД,
остойностени на 5 981,58 лв. за 2016 г. и на 596,51 лв. за 2017 година.
Така получената данъчна печалба е приета за облагаем доход, от който са
приспаднати определените с РА задължителни осигурителни вноски в размер на
2 577,11 лв. за 2016 г. и 483,42 лв. за 2017 година. Върху данъчната
основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 59 262,62 лв. за 2016 г. е
установен годишен данък – 8 889,39 лв. и лихви за просрочие –
1 852,02 лева. За 2017 г. определената данъчна основа е 13 532,87 лв.
и върху нея е начислен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на
2 029,94 лв. и лихви – 217,01 лева.
Решаващият орган е посочил, че
жалбоподателят не е опровергал констатациите на приходните органи и е потвърдил
РА в тази му част. С жалбата до съда не се заявяват конкретни възражения срещу
така установените задължения. В писмената защита е развито оплакване, че при
облагането за 2016 г. ревизията е възприела, че приходите на ЕТ „Е.– С. – С.С.“
са 67 821 лева според фактурите, издадени към „Еврофутбол“ ООД, но при
формиране на облагаемия доход по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ от тях не е спаднат ДДС
в нарушение на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Заявеното възражение е необосновано от
доказателствата по делото. Дори в потвърдителното решение е изрично е посочено,
че размерът на приходите, който е определен като обща сума на продажбите, е
намален с размера на данъка /ДДС/ по всяка от фактурите за периода от
29.04.2016 г. до 31.03.2017 година. Простият преглед на приложените в
ревизионната преписка фактури /папка ІІ, л. 168 и сл./ в съпоставка с
изготвените от приходните органи таблици – стр. 65 и стр. стр. 69 от РД,
онагледява, че при определяне на приходите от стопанската дейност на търговеца
за 2016 г. и 2017 г., е приспаднат ДДС от м. 04.2016 г. насетне, когато е
достигнат оборотът за регистрация по ЗДДС. Примерно според Фактура № 25/
27.05.2016 г. /л. 173, папка ІІ/ ЕТ „Е.– С. – С.С.“ е фактурирал на
„Еврофутбол“ ООД букмейкърско възнаграждение на стойност 7 347,22 лв.,
като на основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС данък не е посочен. Същевременно за
същия период ревизията е зачЕ.приходи в размер на 6 122,68 лева, тоест
7 347,22 лева : 120%. Този механизъм на определяне на дохода за облагане
по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е намерил потвърждение в приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза. Видно от изготвените от ***таблици /л. 92 и 93
от делото/ фактурираната сума е взета в цял размер от м. януари 2016 г. до м.
април 2016 г. включително, а в следващите периоди е приспаднат ДДС и към
приходите за формиране на облагаемите доходи по ЗДДФЛ са включени възприетите
от ревизията данъчни основи. В този смисъл е и потвърждението на ***в съдебно
заседание на 21.01.2020 г. и то в пълна степен кореспондира с приетите по
делото доказателства. Заключението на експертизата потвърждава определените от
ревизията задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. и лихвите
върху тях. Съдът намира, че подходът на приходните органи за определяне на
данъчните основи по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за целия ревизиран
период е законосъобразен /от признатите приходи са приспаднати разходите,
получената разлика е намалена със ЗОВ и са определени данъчните основи/.
Респективно съобразени със закона са и установените задължения, определени въз
основа на 15-процентна ставка. Жалбата и в тази част е неоснователна, и следва
се отхвърли.
За всички ревизирани периоди
жалбоподателят в качеството си на ЕТ е самоосигуряващо се лице по смисъла на
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО едноличните
търговци се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от
минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица,
определен със ЗБДОО и годишно върху доходите от дейността и доходите съгласно
справка към данъчната декларация. В хода на ревизията е установено, че С.С. не
се е осигурявал като самоосигуряващо се лице върху минималния месечен
осигурителен доход за упражняваната дейност като ЕТ „Е.– С. – С.С.“ и с РА на
основание чл. 124а, вр. чл. 122 – 124 от ДОПК са му определени задължения за задължителни осигурителни вноски за
самоосигуряващо се лице за ДОО и ЗО, както и лихви за невнесени в срок авансови
вноски за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 година.
В хода на оспорването по административен
ред жалбоподателят е направил възражение, че РА е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен относно вноските за ДОО и ЗО – самоосигуряващо се лице, за периода
от 01.01.2012 г. до 30.11.2012 г., поради изтичане на срока по чл. 109, ал. 1
от ДОПК. В съображенията, които жалбоподателят е развил, е посочено /папка І,
л. 23, последен абзац/, че институтът на давността по чл. 171 от ДОПК касае
сроковете за погасяване на вземанията, установени с ревизионен акт, но той може
да се приложи само и единствено, ако не е изтекъл срокът по чл. 109 от ДОПК.
Изложеното е възприето от решаващия орган като възражение за изтекла
погасителна давност, поради което той е потвърдил РА в цялост, като е уточнил,
че за 2012 г. с РА са установени лихви върху авансови вноски за ДОО и ЗО и е
запазил мълчание по отношение на самите авансови вноски. Уважил е възражението
за давност и в диспозитива на потвърдителното решение е включил изявление, че
лихвите върху авансови вноски за ДОО и ЗО – самоосигуряващо се лице в размер
съответно 612,58 лева и 257,67 лева за периода януари – ноември 2012 г. са
погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение. Понастоящем
жалбоподателят иска съдът да отмени РА в тази част с оглед изричното признание
на ответника за недължимост на задълженията. Настоящият състав намира, че РА в
частта за лихвите върху авансови вноски
за ДОО и за ЗО за периода от 01.01.2012 г. до 30.11.2012 г. в общ размер на
870,25 лева е незаконосъобразен по аргументите, разписани в жалбата по чл. 152
от ДОПК. Съдът намира обаче, че доколкото с РА фактически са установени
авансови вноски за ДОО и ЗО за същия период, РА по отношение на тях също е
незаконосъобразен. Видно от РА – таблицата за установените задължения, ред 87
/л. 49 от делото/ за 2012 г. задълженията за ДОО възлизат на 2 240,14 лв.
- обжалвани и потвърдени по административен ред, респ. обжалвани по съдебен
ред. Съгласно мотивите на РА /л. 34 от делото/ окончателният размер на
осигурителните вноски за ДОО за 2012 г. е в размер на 1 343 лева.
Разликата от 897,14 лева всъщност са невнесените авансови вноски съгласно
таблицата на л. 33 гръб от делото. Аналогично, установените с РА задължения за
здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица /стр. 56 от РА, ред 159/
са 1 006,80 лв., като според мотивите на приходния орган за довнасяне се
дължат ЗО в размер на 603,60 лева. Видно от таблицата на стр. 30 от РА
разликата от 403,30 лв. всъщност кореспондира с невнесените авансови вноски,
които С. не е декларирал и внасял, въпреки че е бил длъжен. Според чл. 109, ал.
1 от ДОПК в относимата редакция, не се образува производство за установяване на
задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането
на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена
декларация. Цитираната норма е императивна и въвежда преклузивен срок, чието
изтичане препятства образуването на ревизионно производство не само за
установяване на задължения за данъци, но и за осигурителни вноски. По аргумент
от относимата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на
министъра на финансите /отм./ и относимите редакции на чл. 7, ал. 4 от КСО и
чл. 40, ал. 1, б. „в“ от ЗЗО самоосигуряващите се лица подават всеки месец
декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” не по-късно от 10 дни след
внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец, които
от своя страна се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се
дължат. В настоящия случай авансовите вноски за ДОО и ЗО за месеците от януари
до ноември 2012 г. е следвало да се декларират и платят през 2012 г.,
последната декларация е следвало да бъде подадена до 20.12.2012 година. Авансовите
вноски за ДОО за периода януари – ноември 2012 г. възлизат на 822,36 лв., а
тези за ЗО – 369,60 лева. Съответно срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за тях
започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 година. Ревизията на С.
е започнала след тази дата със ЗВР от 26.09.2018 г., тоест след изтичане на
петгодишния срок, определящ обхвата на допустимите за установяване с ревизионен
акт задължения. Задълженията за лихви върху публично вземане като акцесорни
задължения се разглеждат и установяват в режима, установен за главното
задължение, като следва да се има предвид, че те и на самостоятелно основание
са публични задължения съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, поради което към
тяхното установяване също е приложим преклузивният 5-годишен срок. След като в
хода на ревизионното производство поради изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК е
незаконосъобразно установяването на авансови вноски за ДОО и ЗО, то не следва
да бъдат установявани и лихви по чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 113, ал. 1 от КСО в
относимата редакция и чл. 107 от ЗЗО, за несвоевременното внасяне на тези
задължителни осигурителни вноски. По тези съображения РА в частта за
установените авансови вноски за ДОО – 822,36 лв., и ЗО – 369,60 лв., и лихви върху
тези суми – общо 868,25 лв., за периода от 01.01.2012 г. до 30.11.2012 г. е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Законосъобразно са установени с РА авансовите вноски и лихвите върху
авансовите вноски за ДОО и ЗО за
останалите ревизирани периоди, както следва авансови вноски: за м. декември
2012 г. ДОО – 74,76 лв., ЗО – 33,60 лв.; за 2013 г. ДОО – 897,12 лв., ЗО –
403,20 лв.; за 2014 г. ДОО – 897,12 лв. и ЗО – 403,20 лв.; за 2015 г. ДОО –
897,12 лв; и ЗО – 403,20 лв;, от м. януари до м. април 2016 г. включително ДОО
– 246,71 лв. и ЗО за 2016 г. – 403,20 лв.; ЗО за периода от м. януари до м.
март 2017 г. включително – 110,40 лева. Респективно, доколкото такива вноски не
са правени, законосъобразно са начислени и лихви за забава: за м. 12.2012 г. за
ДОО в размер на 48,25 лв. и за ЗО – 21,69 лв.; за 2013 г. за ДОО в размер на
526,08 лв. и за ЗО – 236,42 лв.; за 2014 г. за ДОО – 434,95 лв. и за ЗО –
195,49 лв.; за 2015 г. за ДОО – 343,82 лв. и за ЗО – 154,56 лв.; за 2016 г. за
ДОО – 78,47 лв. и за ЗО – 113,49 лв. и за 2017 г. за ЗО – 24,08 лв., или общо
лихви за ненавременно внесени авансови вноски за ДОО – 1 479,82 лв. и за
ЗО – 745,73 лева.
Задълженията за осигурителни вноски за годишно изравняване на жалбоподателя в
качеството му на самоосигуряващо се лице са установени в резултат на
определения с РА нов размер на облагаемия доход от трудова дейност като
едноличен търговец по реда на чл. 122 от ДОПК за периода 2012 г. – 2017 година.
В хода на ревизията осигурителният доход е определен по особения ред на 124а,
вр. чл. 122 от ДОПК и доколкото установеният облагаем доход по ЗДДФЛ от дейност
като ЕТ за ревизираните периоди от 2012 г. до 2017 г. надвишава законово
установените максимални осигурителни размери, за процесните периоди годишният
осигурителен доход е ограничен до тях, както следва: за 2012 г. 24 000,00
лв., за 2013 г. – 26 400,00 лв., за 2014 г. – 28 800,00 лв., за 2015
г. – 31 200,00 лв., за 2016 г. – 31 200,00 лв. и за периода от м.
01.2017 г. до м. 03.2017 г. е определен на 7 800,00 лева. Размерът на
осигурителните вноски е съобразен със съответния размер: 8% за ЗО и 17,8% за
ДОО. Така, за 2012 г. от ревизията са определени допълнителни осигурителни
вноски за ЗО годишно изравняване в размер на 603,60 лв. и лихви в размер на
371,09 лв. и за ДОО – 1 343,02 лв. и лихви – 825,66 лева. Аналогично за
2013 г. са установени допълнителни осигурителни вноски за ДОО в размер на
1 456,23 лв. и лихви – 747,33 лв. и за ЗО – 654,48 лв. и лихви – 335,88
лева. За 2014 г. ДОО – 1 795,04 лв. и лихви – 738,81 лв. и ЗО – 806,76 лв.
и лихви – 332,05 лева. За 2015 г. определените вноски за ДОО са 2 077,20
лв. и лихви – 643,44 лв. и за ЗО – 933,57 лв. и лихви – 289,19 лева.
Определените вноски за ЗО за 2016 г. са 1 474,08 лв. и лихви – 307,12
лева. За 2016 г. е съобразено, че ревизираното лице дължи вноски за ДОО в
размер на 453,12 лв. и лихви – 94,41 лв. само за периода от 01.01.2016 г. до
10.04.2016 г., тъй като получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
отпусната от 11.04.2016 година. За периода от 01.01. 2017 г. до 31.03.2017 г.
определените вноски за ЗО са 373,02 лв. и лихви – 39,90 лева.
Настоящият състав намира, че
осигурителните вноски за годишно изравняване и начислените върху тях лихви са
определени законосъобразно, доколкото в хода на настоящото производство се
потвърди, че облагаемият доход на лицето, следва да се увеличи със сумата на
неотчетените приходи от букмейкърско възнаграждение по фактури, издадени към
„Еврофутбол“ ООД. Предпоставките за определяне на ЗОВ – ДОО и ЗО са доказани,
като е посочен и установен източникът на доходите. В този смисъл върху сумите,
произтичащи от тези фактури и формиращи осигурителен доход по чл. 124а от ДОПК
в РА, правилно са начислени ЗОВ за годишно изравняване на самоосигуряващ се –
ДОО и ЗО, след редуциране на осигурителния доход до максимално определения
такъв. Съобразена е промяната на осигурителния доход за съответните календарни
години, получен след коригиране на декларирания от лицето облагаем доход
/съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, в съответните
редакции/ с определените при ревизията укрити приходи. Съдът констатира
аритметически несъответствия в заключението на експертизата относно размера на
ЗОВ за 2016 г. и 2017 г. За 2016 г. ***е взело предвид осигурителните вноски за
здравни осигуровки в размера за годишно изравняване – 453,12 лв., а вноските за
ДОО е посочило в размер, включващ авансовите вноски – 403,20 лв., и вноските за
годишно изравняване – 1 474,08 лв., или общо – 1 877,28 лева. За 2017
г. също изчисленията на ***за здравни вноски включват както авансовите – 110,40
лв., така и окончателните – 373,02 лв., или общо – 483,42 лева. При формирането
на данъчния финансов резултат експертизата е следвала механизма на ревизията и
е приспаднала пълния размер на ЗОВ /авансови и годишни вноски/ за 2016 г. –
2 577,11 лв. и за 2017 г. – 483,42 лв., което е благоприятно за
жалбоподателя. Въпреки допуснатото несъответствие, съдът намира крайния извод
на заключението на съдебно-икономическата експертиза, че осигурителния доход и
осигурителните вноски са вярно изчислени, за обоснован от доказателствата и
закона. Жалбата в тази част е неоснователна.
При този изход на делото основателни са
исканията и на двете страни за присъждане на разноски. Претендираните от
жалбоподателя разноски възлизат на 3 550,00 лв. /3 000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, 50,00 лв. – държавна такса и 500,00 лв. – депозит за
СИЕ/, при което съобразно уважената част от жалбата – 2 060,21 лв., следва
да му се присъдят разноски в размер на 92,40 лева. Дължимото съгласно чл. 161,
ал. 1 от ДОПК в полза на администрацията юрисконсултско възнаграждение възлиза
на 2 842,72 лв., определено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и защитения материален интерес в размер на 77 091,40 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на С.П.С.
с ЕГН ********** и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Е.– С. ***, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Иларион
Драгостинов“ № 15, вх. А, ет. 6, ап. 17, Ревизионен акт №
Р-04000418005809-091-001/ 20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с
Решение № 113/ 19.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в обжалваната
част, в която по реда на чл. 124а, вр. чл. 122 от ДОПК за периода от 01.01.2012
г. до 30.11.2012 г. са определени авансови вноски за ДОО в размер на 822,36 лв.
и за здравно осигуряване в размер на 369,60 лв. и лихви върху авансови вноски
за ДОО в размер на 612,58 лв. и за здравно осигуряване в размер на 257,67 лв.,
или общо лихви в размер на 870,25 лева.
Отхвърля жалбата на С.П.С.
с ЕГН ********** и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Е.– С. ***, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Иларион
Драгостинов“ № 15, вх. А, ет. 6, ап. 17, срещу Ревизионен акт №
Р-04000418005809-091-001/ 20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с
Решение № 113/ 19.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в останалите му
части:
1. относно допълнително начислен ДДС
общо в размер на 11 017,25 лева, както следва: за м. 05.2016 г. –
1 224,54 лв., за м. 06.2016 г. – 1 233,60 лв., за м. 07.2016 г. –
669,27 лв., за м. 08.2016 г. – 985,84 лв., за м. 09.2016 г. – 1 122,26
лв., за м. 10.2016 г. – 822,40 лв., за м. 11.2016 г. – 796,52 лв., за м. 12.2016
г. – 1 240,25 лв., за м. 01.2017 г. – 1 001,64 лв., за м. 02.2017 г.
– 1 160,00 лв., за м. 03.2017 г. – 760,93 лв., ведно със
съответните на тези задължения лихви в размер общо на 2 820,40
лева;
2. относно данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 289,00 лв. и лихви в размер на 177,68 лева;
3. относно данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в общ размер на 29 717,00 лв., както следва: за 2012 г. –
3 380,00 лв., за 2013 г. – 3 814,00 лв., за 2014 г. – 5 868,00
лв., за 2015 г. – 5 737,00 лв., за 2016 г. – 8 889,00 лв. и за 2017
г. – 2 029,00 лв., ведно със съответните на тези задължения лихви в размер
общо на 10 296,69 лева;
4. относно вноски за ДОО за
самоосигуряващи се лица в общ размер на 10 137,44 лв., както следва за
2012 г. – 1 417,78 лв., за 2013 г. – 2 353,35 лв., за 2014 г. –
2 692,16 лв., за 2015 г. – 2 974,32 лв. и за 2016 г. – 699,83 лв.,
ведно със съответните на тези задължения лихви в размер
общо на 3 049,65 лева;
5. относно вноски за здравни осигуровки
за самоосигуряващи се лица в общ размер на 6 971,91 лв., както следва: за
2012 г. – 1 006,80 лв., за 2013 г. – 1 057,68 лв., за 2014 г. –
1 209,96 лв., за 2015 г. – 1 336,77 лв., за 2016 г. – 1 877,28
лв. и за 2017 г. 483,42 лв., ведно със съответните лихви в общ размер на
1 675,23 лева.
6. Относно лихви за неплатени в срок
авансови вноски за ДОО общо 1 431,57 лв., както следва: за м. 12.2012 г. –
48,25 лв., за 2013 г. – 526,08 лв., за 2014 г. – 434,95 лв., за 2015 г. –
343,82 лв. и за 2016 г. – 78,47 лева;
7. Относно лихви за неплатени в срок
авансови вноски за ЗО общо 745,73 лв., както следва: за м. 12.2012 г. – 21,69
лв., за 2013 г. – 236,42 лв., за 2014 г. – 195,49 лв., за 2015 г. – 154,56 лв.,
за 2016 г. – 113,49 лв. и за 2017 г. – 24,08 лева.
Осъжда С.П.С. с ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 2 842,72 лв.
/две хиляди осемстотин четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки/.
Осъжда Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Велико Търново при ЦУ на
НАП да заплати на С.П.С. с ЕГН ********** адрес ***, разноски по делото в
размер на 92,40 лв. /деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.