Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………../22.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13114 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от "В.И.К.В" ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК срещу В.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено
спрямо ищеца, че ответникът му
дължи следните суми: 546.88 лева /петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща главница за ползвани ВиК
услуги по партида с номер ****за периода от 20.12.2018 г. до 20.05.2019 г., за
обект, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 40.10 лева /четиридесет лева и десет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
23.06.2019 г. до 12.03.2020г..
Твърди се в исковата молба, че в периода 20.12.2018 г. до 20.05.2019 г. ищцовото дружество е доставяло
ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен № ****, за обект –
имот, находящ се в гр. ****, но
не е заплащал тяхната цена на
доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били
длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от
ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало
да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид
неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца
било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 6338/2020г. по описа на ВРС,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва наличието на договорни
отношения между страните, в т.ч. качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва, че ищецът е
доставил, а ответникът потребил соченото количество ВиК услуги. Твърди, че не е спазен редът за отчитане на
водомера. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д № 6338/2020г. по описа на ВРС се установява, че
същото е образувано по подадено от "В.И.К.В"
ООД заявление от 12.06.2020г.
срещу В.С.М., за следните суми:
546.88 лева /петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща главница за ползвани ВиК услуги по
партида с номер ****за периода от 20.12.2018 г. до 20.05.2019 г., за обект, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 40.10 лева /четиридесет
лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 23.06.2019 г. до 12.03.2020г..
Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила
искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящите искове.
Представена е като доказателство по делото
справка за недобора на промишлен абонат /ЕТ Е.– И. Г./ № ****, издадена от
"В.И.К.В." ООД за обща сума в размер на 586.98 лв..
Приети са като доказателства по делото ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на "В.И.К.В." ООД, както и решение
на КЕВР от 15.12.2017 и от 28.12.2018г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от "В.и к." ООД, ***.
От
представените справки от Агенция по вписванията за В.М. се установява, че
обектът на потребление е придобит от И.П.И.С.ЕАД, ЕИК ****чрез публична продан,
като вписването е извършено на 04.12.2012г..
ЕТ Е.е
подало до ищеца заявление за прехвърляне на партида № ****/14.06.2019г..
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че аб. № ****се
води на ЕТ Е.И. Г.. За период на отчитане 20.12.2018г.-20.05.2019г.
задължението възлиза на 546.88 лева главница и 40.11 лева обезщетение за
забава.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който
се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане
срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно
и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на
вземането и неговия размер.
По предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на
изправна страна по договора, а в тежест на ответника е да докаже извършено
плащане за доставените услуги.
Качеството
потребител на ВиК услуги е оспорено с отговора на
исковата молба. За доказване наличието на оспорената облигационна връзка,
ищецът е представил справка за недобора относно
партида с №****,
както и справки от Агенция по вписвания.
В
справката за недобора е посочено, че титуляр на партида с клиентски №****на посочения в исковата молба адрес на потребление - гр. **** е трето
за спора на лице ЕТ
Е.И. Г..
От
извършените вписвания по партидата на ответника в Агенция по вписвания се
установява, че през 2012г. /6-7 години преди периода на отчитане, за който е
начислена претендираната в настоящото производство
сума/ трето за спора лице - И.П.И.С.ЕАД,
ЕИК ****, е придобило имота – обект на потребление.
Ищецът в
качеството си на доставчик на ВиК услуги не установи
наличието на облигационна връзка с ответника, която да придава на последния
качеството „потребител на ВиК услуги”, съответно
задължено по претенцията лице.
Съгласно
легалната дефиниция, регламентирана в § 1, ал. 1, т. 2, б."а" от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи "потребител"
на водоснабдителни и канализационни услуги е всяко физическо лице – собственик
или ползвател на поземлен имот. Съгласно приложените Общи условия, чл.2, ал.3
от същите, потребител на услугите може да бъде и наемател на имота при условие,
че е налице писмена декларация с нот. заверка подписа
на собственика или притежателя на ограничено вещно право, че това лице ще бъде
потребител на ВиК услугите за определен период.
Материалната
легитимация, съответно и качеството „потребител”, е надлежно и своевременно
оспорена от назначения на ответника в производството особен представител адв. Г., с отговора на исковата молба. Въпреки оспорването
на това обстоятелство, ищецът не е ангажирал други доказателства за
установяване, че потребител на имота, в който са предоставяни ВиК услугите по смисъла на цитираните по-горе дефинитивна
разпоредба е ответникът В.М..
Не
на последно място, съдът преценява като опровергаващи материалната легитимация
на ответника и представените от самия ищец писмени доказателства.
С решение №205 от
28.02.2019г., постановено по гр. дело №439/2018г. по описа на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 и сл. ГПК, приложимо
и в настоящия казус, ВКС е дал отговор на въпроса кой дължи цената за доставени
ВиК услуги.
Следователно,
независимо на чие име се води партидата, дори да не е изпълнено задължението по
Общите условия, новият собственик дължи заплащане на начислената цена за
предоставените ВиК услуги за периода, следващ датата,
на която е станало прехвърлянето на собствеността.
С
оглед на горното, съдът намира за безпредметно изследване на останалите
предпоставки за уважаване на предявената от ВиК
претенция.
Ищцовото
дружество не доказа, че ответникът, като собственик или ползвател на имота, се
явява и потребител на претендираните като незаплатени
ВиК услуги и искът се явява неоснователен /в.т.д.
№102/2019г., в.т.д. №742/2019г., в.т.д. №760/2019г., всички по описа на ВОС/.
Предявеният
иск следва да се отхвърли.
Ответникът не е реализирал разноски в
настоящото производство.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от "В.И.К.В"
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК срещу В.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено
спрямо ищеца, че ответникът му
дължи следните суми: 546.88 лева /петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща главница за ползвани ВиК
услуги по партида с номер ****за периода от 20.12.2018 г. до 20.05.2019 г., за
обект, находящ се в гр. ****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 40.10 лева /четиридесет лева и десет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
23.06.2019 г. до 12.03.2020г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: