Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 08.01.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 8177 по
описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Със съдебно
решение № 355726 от 08.03.2018 г., постановено по гр.дело № 23213/2016г. по
описа на Софийския районен съд (СРС), І ГО, 51-ви състав, Е.Г.В. е осъден да
заплати на К.Н.П., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 2 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени вследствие на удар с юмрук в лицето на 15.02.2012 г. около 05.00 ч.
в гр. София, ж.к. „Студентски град“, дискотека „Ориент 33”, ведно със законната
лихва от 26.04.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 48.01 лева – обезщетение за забава за
периода от 16.02.2016 г. до 24.04.2016 г. С решението е отхвърлен иска по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 2 500 лева до претендираните 3 000 лева, както и
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 48.01 лева до пълния претендиран
размер от 60 лева. С решението, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът е
осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 507.94 лева – съдебни разноски.
В
отхвърлителната част решението на СРС, І ГО, 51-ви състав е влязло в
сила като необжалвано.
Срещу
решението, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от Е.Г.В.,
действащ чрез назначения му от съда процесуален представител – адв. Р.К.Р. от
САК, в която са изложени съображения за неправилност на решението поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните
от първоинстанционния съд изводи и допуснати нарушения на материалния закон.
Въззивникът излага оплаквания, че неправилно СРС е взел предвид и е определил
причинените на ищеца вреди съгласно решението по НАХД № 11238/2013 г., по описа
на СРС, 8 състав, тъй като това решение няма задължителна сила по отношение на
вредите, причинени на ищеца. Счита решението на съда необосновано, тъй като
съдът е следвало да определи вредите въз основа на приетите по делото писмени
доказателства – медицински документи, а не въз основа на цитираното решение. Счита,
че по делото не е установено леката телесна повреда да е причинила на ищеца
сериозни затруднения, в това число да не посещава лекции и занятия в Академията
на МВР. Твърди също, че по делото не е установено ищецът да е изпитвал продължителен
период от време болки и страдания след нанесените му удари, поради което и
определеното от първоинстанционния съд обезщетение е прекомерно и не е
съобразено с установената фактическа обстановка. Счита, че в случая вредите е
следвало да бъдат определение на основание чл. 52 от ЗЗД в минимален размер от
300 лева. Поддържа, че неправилно СРС е кредитирал изцяло показанията на
свидетеля Бочев. Твърди, че съдът е определил обезщетението на вредите не въз
основа на доказателствата, а произволно, без да е съобразил обстоятелството, че
по делото не е безспорно установено времето, през което ищецът е чувствал болки
и страдания, стрес и дискомфорт. Моли за отмяна на решението в обжалваната
част. Иска разноските да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на
делото. Не сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание въззивникът, чрез назначения му особен представител, поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения. Не ангажира доказателства.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ищец не е подал отговор на въззивната жалба.
В открито
съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Не изразява становище по въззивната жалба и не сочи
доказателства.
Във въззивното
производство не са събрани нови доказателства.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира, че фактическата обстановка по
делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, в обжалваното решение е описана вярно и изчерпателно, поради
което не е необходимо отново да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Ищецът К.Н.П.
твърди, че на 14.02.2012 г. в гр. София, ж.к. „Студентски град“ ответникът Е.Г.В.
го ударил с юмрук в лицето, вследствие на което изпаднал в безсъзнание. Получил
сътресение на мозъка. Оказана му била спешна медицинска помощ в болнично
заведение, след което бил изписан за домашно лечение. Ищецът изпитвал болки в
главата, световъртеж, зашеметяване, отпадналост. Изпитвал болки и в областта на
долната челюст, имал охлузни рани по ръба на горната устна и на дясната буза,
болезнен травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясното слепоочие.
Болките продължили до средата на м.03.2012 г., а останалите неразположения,
световъртежът и болките в глава – продължили повече от два месеца. Ответникът
бил осъден за деянието си по НОХД № 11238/2013 г., по описа на СРС, 8 състав. С
оглед на изложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната
лихва от 16.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за
забава в размер на 60 лева за периода от 16.02.2016 г. до 24.04.2016 г.
Ответникът Е.Г.В.
– въззивник пред настоящата съдебна инстанция, чрез назначения му особен
представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорил предявените искове.
Оспорил е твърденията на ищеца, че е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди, както и че същите са търпени в посочения от ищеца
продължителен период. Поддържал е, че не е било необходимо провеждането на
домашно лечение, както и че то не е било свързано с удара с юмрук в лицето. Направил
е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, тъй като размерът
му не съответствал на действително претърпените от ищеца вреди. Твърдял е, че
ищецът е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, което следва
да бъде отчетено при определяне размера на обезщетението. С отговора на
исковата молба е направено и възражение, че процесните вземания са погасени по
давност.
В
производството пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства. От решение № 1 от 11.02.2015 г., постановено по НАХД №
11238/2013 г., по описа на СРС, 8 състав, се установява, че ответникът Е.Г.В. е
признат за виновен в това, че на 15.02.2012 г. около 05.00 ч. в гр. София, ж.к.
„Студентски град“, в дискотека „Ориент 33” е нанесъл удар с ръка – с юмрук в
областта на главата – в челюстта на К.Н.П., в резултат на което му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, оток и кръвонасядане
на тъканите в областта на дясното слепоочие; охлузвания на лигавицата с
червеникав цвят на ръба и вътрешната повърхност на лявата половина на горната
устна и по лигавицата на дясната буза, които са причинили в съвкупност на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота страдание,
като деянието е извършено по хулигански подбуди (на публично място,
безпричинно, без наличие на личен мотив във взаимоотношенията с К.Н.П., като по
този начин грубо е нарушил обществения ред, показал е пренебрежение към
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, честта и
достойнството) – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК и чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1 500 лева. Решението на СРС е потвърдено изцяло с решение от
16.02.2016 г. по ВНОХД № 4503/2015 г., по описа на СГС, III възз. състав.
Пред
районният съд е разпитан свидетелят Т.И.Б.– колега на ищеца, от показанията на
който се установява, че непосредствено след инцидента К.Н.П. бил на легло, не
можел да извършва физическа дейност, оплаквал се от физическа отпадналост.
Според показанията на свидетеля вследствие на получените увреждания от
процесния инцидент, в продължение на няколко месеца ищецът се оплаквал от
главоболие и не могъл да посещава лекции в Академията на МВР, където свидетелят
и ищецът са учили.
Първостепенният
съд е приел, че искът за главницата е частично основателен, тъй като материалноправните
предпоставки на исковата претенция по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се установяват от
доказателствения материал, събран по делото. Позовал се е на приложението на
чл. 300 от ГПК и е приел, че ответникът Е.Г.В. е извършил посоченото в исковата
молба деяние, с което е причинил неимуществена вреда на ищеца (удар с юмрук в
лицето), че деянието му е противоправно и виновно, както и че това деяние е
причинило на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение,
оток и кръвонасядане на тъканите в областта на дясното слепоочие, охлузвания на
лигавицата с червеникав цвят на ръба и вътрешната повърхност на лявата половина
на горната устна и по лигавицата на дясната буза. Приел е също, че следва да
бъде ангажирана гражданската отговорност на ответника за причинените от
деянието неимуществени вреди на К.Н.П., като същият бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за тези вреди. Счел е, че от страна на ответника не е
проведено доказване на твърдението му, че ищецът е допринесъл за настъпването
на вредите, поради което счел възражението за съпричиняване за неоснователно. Съобразил
е, че деянието е извършено на публично място и безпричинно, а с него грубо е
нарушен обществения ред, както е посочено в решението по НАХД № 11238/2013 г.,
по описа на СРС, 8 състав. Районният съд е формирал извод, че в случая следва
да бъде определено обезщетение в размер на 2 500 лева, което е справедливо по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение
на акцесорния иск за лихва СРС е приел, че на основание чл. 86, ал. 1, вр. с
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава от
датата на извършване на деликта. Приел е, че за периода от 16.02.2016 г. до
24.04.2016 г. обезщетението за забава възлиза в размер на 48,01 лева, като го е
определил на основание чл. 162 от ГПК.
При
установената от първостепенния съд фактическа обстановка, настоящата въззивна
инстанция намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2
от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т.1 от Тълкувателно
решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следва, че въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, а е задължен единствено да провери
правилното прилагане на релевантните към казуса императивни материалноправни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
По предявения иск с правна
квалификация чл.
45, ал.1 от ЗЗД съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да е налице непозволено увреждане, е необходимо установяването на
следните елементи от фактическия му състав: виновно и противоправно поведение (действие
или бездействие) на ответника по делото, причинени на ищеца вреди и причинна
връзка между посоченото поведение на извършителя и настъпилите за ищеца вреди.
Съобразявайки всички установени по делото факти и обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че визираните в закона предпоставки за ангажиране
деликтната отговорност на ответника Е.Г.В. за причинени на ищеца К.Н.П.
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие упражненото физическо
насилие на 15.02.2012 г., са доказани. Настоящият съдебен състав споделя
мотивите, изложени в обжалваното решение, като препраща към тях на основание
чл. 272 от ГПК.
Относно размера на дължимото обезщетение:
При преценката си относно размера на дължимото обезщетение въззивната
инстанция съобрази разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, тъй като те представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага и не биха могли да бъдат възстановени. Съгласно ПП на
ВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на това заместващо обезщетение. По отношение на
конкретния казус, въззивната инстанция съобрази, че при процесния инцидент ищецът
е претърпял болки и страдания, които са причинени от множеството травматични
наранявания - мозъчно сътресение, оток и кръвонасядане на тъканите в областта
на дясното слепоочие, охлузвания на лигавицата с червеникав цвят на ръба и
вътрешната повърхност на лявата половина на горната устна и по лигавицата на
дясната буза, които е получил в следствие на удара с юмрук и са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо по
смисъла на чл.
130 от НК лека телесна повреда. От показанията на разпитания свидетел от
районния съд, които съдът кредитира, като обективно и безпристрастно дадени,
под страх от наказателна отговорност, неоспорени от страните, следва че ищецът
е търпял описаните неблагоприятни последици от увреждането в продължение на
няколко месеца.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчетат и
неудобствата в нормалната деятелност на ищеца, шока, който е преживял при удара,
както и осъществяването на деянието на публично място – в присъствието на
неопределен брой хора. При определяне размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да бъдат съобразени
доказаните по делото негативни изживявания на ищеца, техният интензитет и
продължителност. Показанията на разпитания по делото свидетел не са оборени от
други доказателства и следва да бъдат кредитирани.
Настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди от противоправното поведение на Е.Г.В.
осъществено на 15.02.2012 г. около 05.00 ч. в гр. София, ж.к. „Студентски
град“, в дискотека „Ориент 33”, е в размер на 2 500 лв. За разликата до пълния
предявен размер от 3 000 лева искът е неоснователен, като в тази част решението
на първоинстанционния съд е влязло в сила.
Неоснователни са възраженията на
представителя на въззивника, че така определеният размер на обезщетението е
прекомерно и не е съобразено с установената фактическа обстановка. Именно
защото понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, настоящият съдебен състав следва да отрази, че
при определяне на обезщетението в размер от 2500 лева са съобразени всички обективно
съществуващи обстоятелства, които са намерили проявление в търпените от ищеца болки
и страдания, причинени от множеството травматични наранявания - мозъчно
сътресение, оток и кръвонасядане на тъканите в областта на дясното слепоочие,
охлузвания на лигавицата с червеникав цвят на ръба и вътрешната повърхност на
лявата половина на горната устна и по лигавицата на дясната буза, които ищецът е
получил в следствие на удара с юмрук от ответника. Неоснователно е и
твърдението на представителят на ответника, че ищецът е допринесъл с
поведението си за настъпването на вредите, което следва да бъде отчетено при
определяне размера на обезщетението. Нито в първоинстанционното съдебно
производство, нито пред въззивната инстанция са представени доказателства от
които да се обоснове извод за някакво съпричиняване от страна на пострадалия на
деянието от което са настъпили вредите от инцидента на 15.02.2012 г. В този
смисъл следва да се приеме по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, че ответникът
не е провел успешно доказване и не е установил фактите (при условията на пълно
и главно доказване), на които основава своето възражение. Неустановеният от
страната факт е неосъществен за съда факт, поради което и не могат да се
приемат за настъпили правните последици от такъв неосъществен факт – в случая
да са намали размерът на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По
изложените съображения не следва да се приеме, че размерът на обезщетението на
търпените от ищеца неимуществени вреди следва да е справедливо в сочения от
представителя на въззивника минимален размер от 300 лева.
По предявения иск с правна
квалификация чл.
86, ал. 1 от ЗЗД съдът приема
следното:
Посоченото обезщетение за неимуществени вреди се дължи ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 15.02.2012 г., до окончателното му
изплащане - на основание чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД, но в случая съдът
следва да съобрази принципа на диспозитивното начало и заявения от ищеца
период, който е с начална дата 16.02.2016 г.
След като главният иск за заплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца е основателен за
сумата от 2 500 лв., следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане
на законната лихва върху главницата - от датата на която е влязло в сила
съдебното решение по НАХД № 11238/2013 г., по описа на СРС, 8 състав и от която
се претендира от ищеца - 16.02.2016 г. до 24.04.2016 г., предхождаща дата на
предявения иск. За процесния период обезщетението за забава за сумата от 2 500
лева възлиза в размер на 48.01 лева, което съдът определи на основание чл. 162
от ГПК.
По изложените съображения въззивната
жалба е неоснователна.
Поради пълно съвпадане на изводите на
въззивният състав с тези на първоинстанционния съд, решението на СРС в
оспорената част е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Съдът дължи произнасяне по разноските
в изпълнение нормата на чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК.
Въззиваемата страна не претендира
разноски и съдът не дължи присъждането им. При този изход на спора на
въззивника не се дължат разноски.
Съдът констатира, че до постановяване
на настоящото съдебно решение въззиваемата страна не е изпълнила указанията от
открито съдебно заседание за представяне по делото на документ за внасяне по
сметка на съда на сумата от 300 лв., определена за възнаграждение на особения
представител – адв. Р.К.Р. от САК. Следва да се приложи нормата на чл. 77 от ГПК и съдът с нарочно определение да осъди К.Н.П. да заплати сумата от 300 лева
по сметка на съда.
С оглед цената на исковете и на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 355726 от 08.03.2018г., постановено по гр. дело № 23213/2016г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 51-ви състав, в частта, с която е осъден Е.Г.В., ЕГН ********** да заплати на К.Н.П., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на удар с юмрук в лицето на 15.02.2012 г. около 05.00 ч. в гр. София, ж.к. „Студентски град“, дискотека „Ориент 33”, ведно със законната лихва от 26.04.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, както и в частта, с която на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъден да заплати сумата от 48.01 (четиридесет и осем лева и една стотинка) лева – обезщетение за забава за периода от 16.02.2016 г. до 24.04.2016 г.
ОСЪЖДА К.Н.П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд, Булстат ********, и адрес: гр. София, бул. ********сумата в размер на 300 (триста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК на въззивника по въззивно гр. дело № 8177/2018г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав.
Решение № 355726 от 08.03.2018г., постановено по гр. дело № 23213/2016г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 51-ви състав, в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението в осъдителната част за адвокатското възнаграждение на особения представител има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.