Р Е
Ш Е Н И Е
№……../26.03.2021г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на десети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 7794 по
описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сграда 6, за приемане за установено по отношение
на А.П.С., ЕГН *********,***, съществуването
на вземания за
сумата от 179,27
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване съгл. чл 11 от
договор за мобилни услуги
*********/20.01.2017г.;
сумата от 24.09
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Приложение към
договор за мобилни услуги
*********/20.01.2017г., изменено с допълнително споразумение
*********/20.11.2017г., съгл. р. 3, т. 4 от допълнителното споразумение;
сумата от 54, 42 лева с ДДС, представляваща
вземане за предоставени мобилни услуги и такси за периода 5.03.2018г. до 04.06.2018г. по Договор за мобилни услуги №*********/22.09.2016г.,
изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
№*********/18.01.2017г., и сумата от 121,68
лева, претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване ;
сумата от 51,42
лева с ДДС, представляваща вземане за предоставени мобилни услуги и такси за периода 5.03.2018г. до 04.06.2018г. по Договор за мобилни услуги №
*********/19.06.2017г. и сумата от 174,75
лева, претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване;
сумата от 72,41
лева с ДДС, представляваща вземане
за предоставени мобилни услуги и такси за
периода 5.03.2018г. до 04.06.2018г. по Договор за мобилни услуги № *********/10.07.2017г.,
изменен с Допълнително споразумение *********/30.11.2017г. и сумата от 145, 91 лева, претендирана като
неустойка за предсрочно прекратяване;
сумата от 69, 90
лева, претендирана като предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор за
лизинг от 20.01.2017г. за мобилно устройство COOLPAD Porto S White, N;
сумата от 11,97 лева с ДДС , претендирана като
лизингови вноски, начислени по Договор за лизинг от 19.06.2017г. на мобилно
устройство nJoy Tityos 10 4G Metal, начислени за периода 05.03.2018г., до
4.06.2018г. и сумата от 43, 89 лева
с ДДС, претендирана като предсрочно изискуеми лизингови вноски;
сумата от 3,00
лева с ДДС, претендирана като лизингови вноски, начислени по Договор за
лизинг от 10.07.2017г. на мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi, начислени за периода 05.03.2018г., до
4.06.2018г. и сумата от 12 лева с
ДДС, претендирана като предсрочно изискуеми лизингови вноски;
за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.1367/2020г., ведно със законната
лихва считаното от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
3.02.2020г. до окончателното издължаване на сумата и сторените по делото
разноски.
Исковете са основани на твърдения, че
страните са обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги и три
лизингови договора така както са описани по-горе. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си за заплащане вземанията за мобилни услуги, такси за
потребление и лизингови вноски за периода април 2018г. до м. август 2018г.,
поради което ищцовият оператор се е възползвал от правото си да прекрати
предсрочно договорите за мобилни услуги и лизинг съгл. чл. 12 от ОУ. С оглед прекратяването на договорите за
мобилни услуги на ответника е начислена неустойка за предсрочно прекратяване,
определена съобразно размера на 3 стандартни месечни вноски без ДДС и в добавка
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове до края на
срока на договора, както и стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя мобилни устройства до края на срока на договора. Твърди се, че
поради предсрочното прекратяване на лизинговите договори незаплатените
лизингови вноски до края на срока на договора са станали предсрочно изискуеми.
Въз основа на изложеното се настоява за
уважаване на така предявените искове, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът e депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска. Предявява възражение за неизпълнен договор, което
обосновава с ниската скорост на интернет връзката. Поддържа, че операторът е
отчел входящите обаждания при роуминг като изходящи и по този начин е начислили допълнителни суми
на потребителя. Оспорва за периода март - август 2018г. да са предоставени
услуги на потребителя, тъй като през този период последният е бил в договорни
отношения с друг мобилен оператор. Твърди, че оборудването е представено
безплатно. Въз основа на изложеното, настоява за отхвърляне на исковете.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща
представител. С нарочна молба поддържа така предявения иск.
В съдебно заседание ответникът поддържа становището си по
спорa.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуване на
оспорено вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Преклузивният срок
по чл. 422, ал. 1 от ГПК е спазен.
Видно от Договор
за мобилни услуги от 22.09.2016 г. (л. 12-13), сключен между А.П.С. в
качеството му на потребител и „Т.Б.“ ЕАД в качеството му на оператор, е
уговорен между страните месечен абонамент „Интернет 3500“ за номер **********, със
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв. на месец. Включени
са 10000 МВ мобилен интернет на максимално достижима скорост. Към договора са
приложени подписани от ответника ценова листа за абонаментни планове за частни
лица (л. 14) и декларация, че са му предоставени общите условия към договора
(л. 15). Въз основа на Заявление за смяна/добавяне на IMEI/сериен номер
на устройство от 26.09.2016 г. е добавен пропуснатия в договора IMEI/сериен номер
на мобилно устройство Huawei
E3531 към номер
**********.
От Допълнително
споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 18.01.2017
г. (л. 17-18) се установява, че страните са договорили нов абонаментен план
„Интернет 25000 Коледа 2016“ за номер **********, със стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 29,99 лева, като за срок от 2 год. е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лева. Включени са
25000 МВ на максимално достижима скорост и 15000 МВ промоционален мобилен
интернет на максимално достижима скорост. Към договора отново са приложени
подписани от ответника ценова листа за абонаментни планове за частни лица (л.
19) и декларация, че са му предоставени общите условия към договора (л. 20).
От Договор за
мобилни услуги от 20.01.2017 г. (л. 21-22) се установява, че страните са
договорили нов абонаментен план „Нонстоп 29,99 с неограничени национални
минути“ за номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса в размер
на 29,99 лева, като за срок от 2 год. е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 17.99 лв. Включени са 10000 МВ мобилен интернет
на максимално достижима скорост. На ответника са предоставени мобилен телефонен
номер **********, ползван до момента от друго лице, пренесен от друга мрежа в Telenor, и мобилен телефонен апарат COOLPAD Porto S White. Предоставянето на
устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг от 20.01.2017г. (л. 25-26), съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 160,77 лева. За ползването й лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 6,99
лв., като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Въз основа на
Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor и Заявление за смяна на собственост (л. 23-24) на ответника е предоставен
мобилен телефонен номер **********, ползван до момента от друго лице, пренесен
от друга мрежа в Telenor. Към договора отново са приложени подписана от ответника
ценова листа за абонаментни планове за частни лица (л. 27) и декларация, че са
му предоставени общите условия към договорите (л. 28).
От Договор за
мобилни услуги от 19.06.2017г. (л. 34-35) се установява, че страните са
договорили нов абонаментен план „Интернет 20,99“ за номер **********, със
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лева, като за срок от 2
год. е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 18,99 лв.
Включени са 2500 МВ мобилен интернет на максимално достижима скорост в зона на
ЕС и 10000 МВ мобилен интернет на максимално достижима скорост в България. На
ответника са предоставени мобилен
телефонен номер ********** и таблет nJoy Tityos 10 4G Metal. Предоставянето на
устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг от 19.06.2017г. (л. 36),
съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 91,77 лв. За ползването ѝ
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 3,99 лв., като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Към договора отново са приложени
подписана от ответника ценова листа за абонаментни планове за частни лица (л.
37) и декларация, че са му предоставени общите условия към договорите (л. 38).
От Договор за
мобилни услуги от 10.07.2017г. (л. 29-30), се установява, че страните са
договорили нов абонаментен план „Интернет+ 16,99“ за номер **********, със стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 16,99 лева. Включени са 2000 МВ мобилен интернет на
максимално достижима скорост в зона на ЕС и 25000 МВ мобилен интернет на
максимално достижима скорост в България. На ответника са предоставени мобилен
телефонен номер ********** и модел HUAWEI Telenor 4G MiFi. Предоставянето на
устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг от 10.07.2017г. (л. 31), съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 23,00 лв. За ползването ѝ лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 1,00
лв., като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Към договора отново са приложени
подписана от ответника ценова листа за абонаментни планове за частни лица (л.
33) и декларация, че са му предоставени общите условия към договорите (л. 32).
От Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 20.11.2017г. (л.
39) се установява, че страните са договорили нов абонаментен план „Start 11,99“ за номер
**********, със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 11,99 лева.
Включени са 300 МВ на максимално достижима скорост. Към споразумението отново
са приложени подписана от ответника ценова листа за абонаментни планове за
частни лица (л. 41-42) и декларация, че са му предоставени общите условия към
договорите (л. 41).
От Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 30.11.2017г. (л. 43-44)
се установява, че страните са договорили нов абонаментен план „Интернет 29,99 лоялен
клиент 25,99 Коледа 2017“ за номер **********, със стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 29,99 лева, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 25,99 лв.
Включени са 30000 МВ на максимално достижима скорост, 30000 МВ промоционален
мобилен интернет на максимално достижима скорост и 4650 МВ мобилен интернет на
максимално достижима скорост в зона ЕС. Към споразумението отново са приложени
подписана от ответника ценова листа за абонаментни планове за частни лица (л. 45)
и декларация, че са му предоставени общите условия към договорите (л. 46).
Видно от приложеното по делото Удостоверение, издадено от
„Тип-Топ куриер“ АД (л. 93), предупредително писмо на клиент А.С., е предадено
за доставка на дружеството на 09.07.2018г. Обявеният начин на доставка е до
пощенска кутия. Предупредителното писмо е доставено на адреса на 16.07.2018г. С
Последна покана за доброволно плащане (л. 92), ответникът е уведомен, че дължи
на ищеца сума в общ размер на 466,48 лв. При неплащане на дължимата сума,
договорът за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен, ще
бъде добавена неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще бъдат обявени за
предсрочно изискуеми, като общата дължима сума ще бъде в размер на 791,63 лв.
От заключението на в.л. ел. инж. Л.Б. по изслушана СТЕ се
установява, че фактура
№**********/05.04.2018 г. е на стойност 326.56 лв. (тъй като сумата от
343,22 лв., дължима по фактура № **********/05.04.2018 г. е намаляла към
момента на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК с 16.66 лв., която сума е
таксата за абонаментен план Интернет 25000 на мобилно у-во 0895 619 251 за
отчетния период 05.03.2018 до 05.04.2018 г.), фактура № **********/05.05.2018 г. - 413.18 лв., фактура № **********/05.06.2018 г. -
483.14 лв. Общата им стойност е
1222.88 лв. Представени са таблици, в които подробно са описани предоставените
от Теленор услуги, ползвани от ответника с описаните мобилни устройства за
процесния период 05.03.2018г. до 05.06.2018г. Няма начислени задължения за
плащане на роуминг. Размерът на дължимите неустойки за предсрочно прекратяване
на процесните договори е 442,34 лв., формирано от следните суми: 121.68 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/22.09.2016
г. чрез мобилен номер 0895 619 251; 174.75 лв - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/19.06.2017 г. чрез
мобилен номер 0896 730 685; 145.91лв - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № *********/10.07.2017 г. чрез мобилен номер 0896 764
271. Незаплатените от ответника лизингови вноски за мобилно устройство COOLPAD
Porto S White са в размер на 69.90 лв.;
за мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi - 43.89 лв.; за мобилно устройство
таблет nJoy Tityos 10 4G Metal - 12.00 лв.
След съвкупен анализ на събраните писмени доказателства,
се достига до извод за възникването на валидна облигационна връзка между ищеца
и ответника по силата на Договор за мобилни услуги от 22.09.2016 г.;
Допълнително споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 18.01.2018 г.; Договор за мобилни услуги от 20.01.2017 г., Договор за
мобилни услуги от 10.07.2017г., Договор за мобилни услуги от 19.06.2017г.;
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
20.11.2017г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 30.11.2017г., както и по силата на договори за лизинг от 20.01.2017г., от 19.06.2017г. и от 10.07.2017г.
Неоснователно е възражението на ответника за неизправност
на кредитора по договорите, тъй като не са ангажирани доказателства в тази
насока, а от изготвеното заключение по СТЕ се установи, че ищецът е предоставил
подробно описаните в таблиците в заключението услуги, така както те са
уговорени между страните.
Сключените договори за мобилни услуги не съдържат клаузи,
съгласно които мобилният оператор да се задължава да предоставя на потребителя
мобилен интернет от над 100 GB
(102400 MB).
Видно от заключението няма начислени задължения за плащане на
роуминг, от което следва, че
операторът не е отчел входящите обаждания при роуминг като
изходящи и не е начислил допълнителни суми на потребителя.
Ответникът дължи уговореното възнаграждение срещу
предоставяне на мобилни услуги, доколкото те са предоставени от насрещната
страна. Може да се направи обоснован извод, че конкретно установените от вещото
лице услуги реално са ползвани и са предоставени на абоната.
Ответникът не е заплатил суми по фактура № **********/05.04.2018
г. (л. 47-48), фактура № **********/05.05.2018 г. (л. 49-50) и фактура №
**********/05.06.2018 г. (л. 51-52). До приключване на устните състезания
ответникът е представил доказателство – касов бон (л. 121), от който се
установява изпълнение от 17.03.2018 г. на сумата от 145,60 лв. по фактура №
**********. Сумите по посочената фактура не са предмет на делото и не подлежат
на разглеждане и преценка от настоящия състав.
Наличието на договорни отношения с друг мобилен оператор
през процесния период, не води до автоматично прекратяване на облигационната
връзка с ищеца и отпадане на правата и задълженията, породени от нея. В
съответствие с уговореното между страните ищецът е предоставил мобилни услуги
на ответника.
Ето защо исковете следва да бъдат уважени за претендираните
размери съобразно установения с експертизата размер досежно стойността на
незаплатените начислени такси, а именно:
- сумата от 54, 42 лева с ДДС, представляваща
вземане за предоставени мобилни услуги и такси за периода 05.03.2018г. до
04.06.2018г. по Договор за мобилни услуги № *********/22.09.2016г., изменен с
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
№*********/18.01.2017г., начислена по всяка от фактурите с №
**********/05.04.2018 г., с № **********/05.05.2018 г., с №
**********/05.06.2018 г. в размер от 16,66 лв. без ДДС;
- сумата от 51,24
лева с ДДС, представляваща вземане за предоставени мобилни услуги и такси за
периода 5.03.2018г. до 04.06.2018г. по Договор за мобилни услуги №
*********/19.06.2017г., начислена по всяка от фактурите с № **********/05.04.2018
г., с № **********/05.05.2018 г., с № **********/05.06.2018 г. в размер от
15,82 лв. без ДДС;
- сумата от 72,41
лева с ДДС, представляваща вземане за
предоставени мобилни услуги и такси за периода 5.03.2018г. до 04.06.2018г. по
Договор за мобилни услуги № *********/10.07.2017г., изменен с Допълнително
споразумение *********/30.11.2017г., начислена по всяка от фактурите с №
**********/05.04.2018 г., с № **********/05.05.2018 г., с №
**********/05.06.2018 г. в размер от 21,66 лв. без ДДС;
По
отношение
на лизинговите вноски:
Видно от горепосочените договори за лизинг, устройствата COOLPAD Porto S White, N; , nJoy Tityos 10 4G Metal и Huawei Telenor 4G MiFi са предоставени на лизингополучателя – ответник за
временно и възмездно ползване срещу поемане на задължение за заплащане на лизингова
цена. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването му, лизингополучателят
е декларирал получаването на вещта, поради което и предвид на липса на
оспорване, съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си задължение.
Корелативно на него е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена за това
ползване. Наличието на финансово- кредитния
елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства
и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение
за ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките на договор за финансов
лизинг, който не страда от пороци водещи до неговата недействителност.
Подписвайки договора лизингополучателят се е съгласил и с ОУ към него, съгласно
чл. 6 от договора. В чл. 12, ал. 1 от ОУ е регламентирано
правото на лизингодателя при неизпълнение на задължение от страна
на лизингополучателя с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже
едностранно от изпълнение на задълженията
си по договора
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми. В ал. 2 е разписано, че месечните
вноски и други възнаграждения стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни услуги сключен с лизингополучателя, както и в случай на забава в плащането
на дължими суми по този
договор. В случая визираните в чл.
12,ал.2 от ОУ са налице. Поради неплащане на задълженията по договорите за
мобилни услуги, лизинговите задължения са падежирали предсрочно. Дори и да се сподели виждането, че за упражняване на
правото на предсрочно прекратяване е необходимо нарочно изявление от страна на
кредитора, а такова в случая липсва, то следва да се има предвид, че понастоящем
е настъпил редовния падеж на вноските и по трите договора за лизинг.
Следователно вземането е доказано по основание. Относно размера съдът кредитира
заключението по допуснатата техническа експертиза, съответно приема, че
исковата претенция е основателна в тази част.
По
отношение на неустойката:
На следващо място,
предмет на претенцията е неустойка за предсрочно прекратяване на договорните
отношения между страните, чиято дължимост е уговорена съответно в договор за мобилни услуги от 22.09.2016г.(без
номер на разпоредбата на стр. 13 от делото), в раздел ІV, чл. 4 от подписано допълнително
споразумение от 18.01.2017г. /л.17-18/., в договор замобилни услуги от 20.01.2017г.(без номер на
разпоредбата на стр. 22 от делото). В трите споразумение се съдържа идентична
клауза, че при прекратяване на ползване на услугите по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти дължими до края на споразумението. Конкретното
задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената
договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя-
ответник на дължимите суми по горепосочени фактури остойностяващи предоставени
и потребени мобилни услуги. В казуса неустойката е начислена в размер на
остатък от дължимите месечно вноски по двата договора мобилни услуги за период
до крайния срок на действие на договорите. Характерът на неустоечната клауза е
гаранционно обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да определи по
размер вредите на изправната по договора страна в случай на неизпълнение на
насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани. Тъй като се касае
за договор, то необходимо е ищецът да докаже, че действително страните са
уговорили неустоечна клауза за забава и нейния размер. От представения по
делото писмени доказателства безспорно се установява: първо, че страните са
уговорили падеж на плащането на цената за предоставените услуги, а именно
датата посочена в издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза
за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
потребителя на задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално
определен, но е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ
неговото едностранно прекратяване.
Безспорно,
ответника притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143
ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Макар и да няма
възражения в този смисъл от страна на ответника, то за действителността на тази
клауза за неустойка от договора обаче, съдът следи служебно предвид дадените
указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при
положение, че това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата по делото. Съгласно т. 3 от
посоченото ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е
конкретна за всеки договор и се извършва към момента на сключването му, като се
съобразяват примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или
на непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. И
конкретно, следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации, а именно
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Същевременно,
процесният договор и допълнително споразумение са сключени при предварително
определени общи условия от страна на ищеца, като липсват данни посочените
общи условия да са одобрени от ответника.
Клаузите са били предварително изготвени. Т.е, ответника е била лишен от
възможност да влияе върху съдържанието на договора и уговорките в него. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Допълнителен аргумент е и
обстоятелството, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече
трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика- Решение № 7586/ 04.12.2013г. на
Административен съд- София- град по адм. д. № 6627/2013г.
Съобразявайки
изложеното и в заключение, съдът намира, че по начина, по който са уговорени
коментираните неустоечни клаузи създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Така, мобилният оператор получава
имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето
и ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са
предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка
при прекратяване на договорните отношения. Това от своя страна противоречи на
добросъвестността и създава основание за облагодетелстване на търговеца за
сметка на физическото лице- потребител, който е икономически по- слабата
страна. Касасе се за изначална нищожност,
съотвенто съдът намира, че величината на конкретната претенция по делото не
може да има отношение към извода за недействителност на договрните клаузи.
Ето защо исковата претенция досежно неустойките следва да
бъде отхвърлена.
В заключение, исковите претенции относно предоставените
мобилни услуги и лизинговите вноски следва да бъдат уважени изцяло, а относно неустойката
- отхвърлени.
Приетите
за доказани по основание и размер суми, следва
да се присъдят, ведно със
законната лихва, считано от подаване
на заявлението - 03.02.2020г.
По
отговорността за разноски:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковете както в исковото, така и в заповедното
производство по арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: 257,69
лева – разноски сторени по ч. гр. д. № 1367/2020 г. по описа на ВРС, и 264,38
лева – разноски сторени в настоящото исково производство.
Ответникът не е обективирал искане за присъждане на
разноски в негова полза съразмерно с отхвърлената част от предявените искове,
поради което съдът не дължи нарочно произнасяне по чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.П.С.,
ЕГН *********, с адрес: ***, дължи „Т.Б.” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес парк София, сграда 6, следните суми:
- сумата от 54, 42
лева с ДДС, представляваща вземане за предоставени мобилни услуги и такси за периода 5.03.2018г. до 04.06.2018г. по Договор за мобилни услуги
№*********/22.09.2016г., изменен с Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № *********/18.01.2017г.;
- сумата от 51,42
лева с ДДС, представляваща вземане за предоставени мобилни услуги и такси за периода 5.03.2018г. до 04.06.2018г. по Договор за мобилни услуги №
*********/19.06.2017г.;
- сумата от 72,41
лева с ДДС, представляваща вземане
за предоставени мобилни услуги и такси за
периода 5.03.2018г. до 04.06.2018г. по Договор за мобилни услуги № *********/10.07.2017г.,
изменен с Допълнително споразумение *********/30.11.2017г.;
- сумата от 69, 90
лева, претендирана като предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор за
лизинг от 20.01.2017г. за мобилно устройство COOLPAD Porto S White, N;
- сумата от 11,97 лева с ДДС , претендирана като
лизингови вноски, начислени по Договор за лизинг от 19.06.2017г. на мобилно
устройство nJoy Tityos 10 4G Metal, начислени за периода 05.03.2018г., до
4.06.2018г. и сумата от 43, 89 лева
с ДДС, претендирана като предсрочно изискуеми лизингови вноски;
- сумата от 3,00
лева с ДДС, претендирана като лизингови вноски, начислени по Договор за
лизинг от 10.07.2017г. на мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi, начислени за периода 05.03.2018г., до
4.06.2018г. и сумата от 12 лева с
ДДС, претендирана като предсрочно изискуеми лизингови вноски;
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.1367/2020г., ведно със законната лихва считаното от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 03.02.2020г. до окончателното издължаване на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите: от 179,27 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване съгл. чл 11 от договор за мобилни услуги *********/20.01.2017г.; и сумата от 24.09 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Приложение към договор за мобилни услуги *********/20.01.2017г., изменено с
допълнително споразумение *********/20.11.2017г., съгл. р. 3, т. 4 от
допълнителното споразумение; от 121,68 лева, претендирана
като неустойка за предсрочно прекратяване по Договор за мобилни услуги
№*********/22.09.2016г., изменен с Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № *********/18.01.2017г.; от 174,75 лева, претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване
по Договор за мобилни услуги № *********/19.06.2017г.; и от 145, 91 лева, претендирана като
неустойка за предсрочно прекратяване по Договор за мобилни услуги №
*********/10.07.2017г., изменен с Допълнително споразумение *********/30.11.2017г.
ОСЪЖДА А.П.С.,
ЕГН *********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК № *********, със седалище
и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сграда
6, сумата от 264,38 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски
и сумата от 257,69 лева – разноски за заповедното
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: