Присъда по дело №667/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 105
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330200667
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 105
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
СъдебниВалентина С. Илчова

заседатели:Зоя П. Кузманова
при участието на секретаря Марина П. Малинова
и прокурора Стоян Д. Павлов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от общ
характер № 20225330200667 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Й. Б. – роден на **** г. в ***, б., български
гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, с постоянен
адрес: ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 14.06.2021г. в гр.
Пловдив, е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 14500
/четиринадесет хиляди и петстотин/ лева, собственост на „Пеймън България“
ЕООД – гр. София, ЕИК ***, от владението на В. П. Л., без негово съгласие с
намерени противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, след като деецът е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление и му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок не по-малко от една година, чието изпълнение не е било
отложено по реда на чл. 66 НК, както и след като е бил осъждан два или
повече пъти за умишлени престъпления от общ характер и са му били
1
наложени наказания „лишаване от свобода“, като поне за едно от
осъжданията изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл.
66 НК, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с
чл.29, ал.1, букви „А“ и „Б“ вр. чл.58А, ал.1 вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „Б“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА
така определеното и наложено на подсъдимия И. Й. Б. наказание ЧЕТИРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното и наложено на подсъдимия И. Й. Б. наказание ЧЕТИРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на
ЗМВР и по НПК, считано от 16.06.2021 г. до 11.10.2021 г.
ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 4 бр.
оптични носители, находящи се на л. 102, л. 110, л. 129 и л. 131 от
досъдебното производство, ДА ОСТАНАТ по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. Й. Б. ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 515 /петстотин и петнадесет/ лева по сметка на ОДМВР
– Пловдив за направените в хода на досъдебното производство разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 17.05.2022г. ПО НОХД № 667/2022 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.
Й. Б., ЕГН ********** за това, че на 14.06.2021г. в гр. Пловдив, е отнел
чужди движими вещи – пари в размер на 14 500 /четиринадесет хиляди и
петстотин/ лева, собственост на „Пеймън България“ ЕООД – гр. София, ЕИК
***, от владението на В.П.Л., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
не по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено по реда на
чл. 66 НК, както и след като е бил осъждан два или повече пъти за умишлени
престъпления от общ характер и са му били наложени наказания „лишаване
от свобода“, като поне за едно от осъжданията изпълнението на наказанието
не е било отложено по реда на чл. 66 НК – престъпление по чл. 196, ал.1, т.1,
вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, букви „А“ и „Б“ от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита за безспорно доказано
извършеното престъпление. Предлага на подсъдимия Б. да се определи
наказание в размер на 6 година „лишаване от свобода“, което да се редуцира с
1/3 до 4 години, като така наложеното наказание да се изтърпи ефективно при
„строг“ режим, както и да се приспадне времето, през което подсъдимият е
бил задържан по реда на ЗМВР и по НПК.
Защитникът на подсъдимия Б. – адв. Б., сочи, че следва да се съобрази
младата възраст на подсъдимия и стореното от него самопризнание, като се
определи наказание близко до минимума или под минимума. Посочва, че
налагане на по-дълготрайно наказание „лишаване от свобода“ не би
помогнало за поправянето на подсъдимия.
Подсъдимият Б. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника му и изразява съжаление за случилото се. В последната си дума
обещава повече да не прави такива неща.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият И. Й. Б. е роден на **** в ***, б., български гражданин,
без образование, безработен, неженен, осъждан, с постоянен адрес: ***, с
1
ЕГН **********.
В периода 2005-2021 г. подс. Б. бил осъждан множество пъти,
преимуществено за престъпления против собствеността, включително:
– по силата на присъда №27/27.01.2017 г. по НОХД №6749/2016 г. по
описа на Районен съд – гр. Пловдив, II наказателен състав, с която за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Б. му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години и осем месеца, чието ефективно изтърпяване е
приключило на 27.03.2018 г.;
– по силата на присъда №300/17.12.2018 г. по НОХД №6872/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Пловдив, XVIII наказателен състав, с която за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Б. му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години и осем месеца, чието ефективно изтърпяване е
приключило на 11.12.2020г.
Св. В.Л. бил служител на „Пеймън България“ ЕООД, чийто управител и
едноличен собственик на капитала бил св. Е. М.. Задълженията на св. Л.
включвали зареждане на търговски обекти на територията на гр. Пловдив с
хранителни и питейни стоки. В тази връзка той боравел със значителни
парични суми в брой, съставляващи търговския оборот на дружеството. Наред
с това му бил предоставен и служебен лек автомобил марка „Опел“, модел
„Комбо“ с рег. номер ****, с който да доставя стоките до съответните
контрагенти.
На 14.06.2021 г. сутринта св. Л. потеглил от базата на дружеството със
служебния си автомобил. В себе си носел черна текстилна мъжка чанта, тип
„борсета“, брандирана с логото на „Адидас“, в която държал сумата от 14 500
лв. в брой, представляваща неотчетен оборот на „Пеймън България“ ЕООД за
предходната седмица, като парите били разпределени в две пачки, съответно
от 7500 и 7000 лв.
В хода на работния ден св. Л. осъществил доставки до множество
търговски обекти, находящи се предимно в северната част на гр. Пловдив.
Докато разтоварвал стоките, не носел със себе си гореописаната чанта, а я
оставял в купето на автомобила, между двете седалки. Около 11:10 ч. св. Л.
паркирал в близост до кръстовището между ул. „Оборище“ и ул. „Поп Тачо“
и слязъл от него, за да посети намиращ се в близост търговски обект, като при
тези си действия забравил да заключи автомобила.
Докато св. Л. не бил в близост, покрай паркирания автомобил преминал
пеша подс. Б.. Същият бил облечен с бяла тениска с остро деколте, чиито къси
ръкави разкривали характерна татуировка в горната част на дясната му ръка,
къси дънкови панталони със стилизирани бели кръпки в предната част, бели
спортни обувки, тъмна шапка с козирка и синьо горнище, вързано около
кръста. Забелязвайки намиращата се в автомобила борсета, подсъдимият
решил да отнеме съдържащото се в нея. В изпълнение на този свой замисъл,
той се огледал наоколо и след като установил, че в близост няма други лица,
отворил отключената шофьорска врата на превозното средство, навел се в
2
купето, взел борсетата и се отдалечил пеша от кръстовището в посока ул.
„Средец“ и ул. „Победа“. Всички негови действия, включително и
оттеглянето му от местопроизшествието, били заснети от общо четири
охранителни камери, поставени на различни обекти в района, като на част от
записите ясно се виждало, че след отдалечаването си от автомобила,
обвиняемият носи в ръцете си отнетата тъмна на цвят мъжка чанта с логото на
„Адидас“.
Достигайки в близост до търговски обект - аптека от веригата „36.6“,
намиращ се в района на кръстовището между бул. „Победа“ и ул. „Драгота“,
подс. Б. извадил от борсетата намиращият се вътре портфейл, взел от него
двете гореописани пачки банкноти, равняващи се общо на 14 500 лв., и
захвърлил чантата на тротоара заедно с останалите предмети, съдържащи се в
нея. Около 12:30 ч. тя била забелязана от случаен минувач – св. Н.Ч., който я
взел със себе си с намерение да я върне на собственика. Когато се прибрал в
дома си, св. Ч. установил, че на един от намиращите се в борсетата документи
фигурира телефонният номер на св. Л., поради което незабавно му позвънил.
Самият св. Л. по това време все още разнасял стока по набелязаните обекти,
като не бил забелязал липсата на чантата. Когато получил обаждането от св.
Ч., веднага го попитал дали сумата от 14 500 лв. е налице, но получил
отрицателен отговор. Малко след това посетил домашния адрес на св. Ч.,
който му предал чантата, ведно със съдържащите се в нея негови лични вещи
и незабавно се свързал с органите на реда.
В хода на започналото разследване, св. Ч. показал точното място,
където бил намерил чантата, на двама оперативни служители от състава на 03
РУ-МВР-Пловдив – свидетелите К.Б. и Т.М.. Двамата извършили обход в
района с цел установяване на охранителни камери, като в хода на
разследването били намерени и приобщени видеозаписи.
При преглеждането на записите, свидетелите Б. и М. веднага разпознали
лицето, заснето да отнема чантата от автомобила, като подс. Б., който бил
част от активния криминален контингент в района и по тази причина
външният му вид бил добре известен на полицейските служители. Била
сформирана оперативна група и на 16.06.2021г. сутринта било извършено
претърсване и изземване в условията на неотложност, впоследствие одобрено
от Районен съд – гр. Пловдив, в дома на подс. Б.. В хода на това действие
били открити и иззети дрехи и обувки, силно наподобяващи тези, с които
подсъдимият бил облечен на инкриминираната дата, а именно – бяла тениска
с остро деколте, къси дънки със стилизирани кръпки по предната част и бели
спортни маратонки.
След като бил привлечен в това процесуално качество, обвиняемият бил
задържан под стража с определение на Районен съд – гр. Пловдив и бил
приведен в ареста, където останал до 20.09.2021г., когато бил преместен в
Затвора в гр. Пловдив за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по
друго дело.
По време на пребиваването си в ареста подс. Б. бил настанен в една
килия с друг задържан, когото познавал – св. М.Д.. Докато двамата
3
съжителствали в ареста, подсъимият споделил на св. Д. за извършената
кражба от автомобила на св. Л., като дори му разказал подробности относно
размера на отнетата сума, дрехите, с които бил облечен, мястото, където бил
изхвърлил чантата и други. На част от тези разговори присъствал и друг
задържан – св. Р.И..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите Л., Ч., Б., И.Б., М., Е.М., Д. и И.;
- от приложените по ДП писмени доказателства, включително и
справки за съдимост, характеристична справка, справка за собственост на т.а.
Опел Комбо с рег. № ****, справка от търговски регистър, справки издадени
фактури, Протокол от 17.06.2021г. от фирма „Пеймън България“ ЕООД,
Протокол за претърсване и изземване от 16.06.2021г. и Разпореждане от
16.06.2021г. по ЧНД №4017/21г. по описа на РС-Пловдив за одобрение на
извършеното претърсване и изземване, албум за посетено
местопроизшествие, Протокол за доброволно предаване от 01.10.2021г.,
Пътен лист, Протоколи за доброволно предаване от 16.06.2021г. и от
17.06.2021г., Протоколи за оглед на веществени доказателства от 16.06.2021г.
и от 17.06.2021г.;
- от заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. А. и
заключението на съдебно-оценъчната експертиза на в.л. С.;
- от веществените доказателства – дискове, находящи се на л. 103, л.
110, л. 129 и л. 131 от ДП.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Самопризнанието напълно се подкрепя от приобщените в хода на
разследването видеозаписи и от заключението на съдебнотехническата
експертиза, чието заключение съдът кредитира напълно като изготвено от
вещо лице специалист в съответната област и отговорило обосновано на
поставените въпроси. Експертът е обосновал становище, че е възможно
лицето от видим мъжки пол да е подсъдимият, доколкото е установил
сходство в анатомичните белези и по-конкретно на контура на ушната мида,
контура на носа, формата и контура на брадичката. Едновременно с това е
установил и сходство в облеклото и обувките на заснетото лице с тези, които
са били иззети от дома на подсъдимия. В тази връзка напълно споделими са и
се кредитират и показанията на св. М., разпознал лицето на записите като
подсъдимия и които също подкрепят признанието му, както и показанията на
4
свидетелите И. и Д., пред които подсъдимият впоследствие е признал
авторството на деянието. По отношение на размера на отнетата сума,
показанията на св. Л. и М. са логични, последователни, убедителни и
съответстват на представените писмени доказателства – справките за
издадени фактури и протоколът от 17.06.2021г., издаден от Пеймън България,
като същите напълно подкрепят и даденото самопризнание от подсъдимия.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият И. Й. Б., ЕГН ********** е извършил престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, букви „А“ и „Б“ от НК
за това, че на 14.06.2021г. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи – пари
в размер на 14 500 /четиринадесет хиляди и петстотин/ лева, собственост на
„Пеймън България“ ЕООД – гр. София, ЕИК ***, от владението на В.П.Л., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив, след като деецът е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление и му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок не по-малко от една година, чието изпълнение не е било
отложено по реда на чл. 66 НК, както и след като е бил осъждан два или
повече пъти за умишлени престъпления от общ характер и са му били
наложени наказания „лишаване от свобода“, като поне за едно от
осъжданията изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл.
66 НК.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал
5
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като е отнел
инкриминираната сума в размер от 14 500 лева, като е прекъснал досегашното
владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане
на чужди движими вещи от владението на държателя им – В.Л., като е
налично прекъсване на фактическата власт на последния и установяване на
трайна такава от страна на подсъдимия. Последният е установил трайно
фактическо владение върху вещите, като те след отдалечаването му от колата
са преминали от владението на св. Л. в това на подсъдимия. Липсвало е и
съгласие от страна както на държателя на парите – св. Л., така и от ощетеното
юридическо лице собственик на паричната сума – Пеймън България ЕООД,
подсъдимият да придобие тези вещи.
Кражбата е извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
букви ,,а‘‘ и ,,б‘‘ НК, доколкото подсъдимият е осъждан както за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, така и
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението и на двете от които не е било
отложено по чл. 66 от НК. Подсъдимият е осъждан с присъда №27/27.01.2017
г. по НОХД №6749/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, II
наказателен състав, влязла в сила на 14.02.2017г., с която за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и
б. „Б“ НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години и осем месеца, чието ефективно изтърпяване е приключило на
27.03.2018г., което е достатъчно да обуслови приложението на б. „А“ на чл.
29 от НК, доколкото не е изтекъл и 5-годишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от
изтърпяване на наказанието. Рецидивната деятелност по отношение на
настоящото деяние по б. „Б“ на чл. 29 от НК се обуславя от своя страна с
описаното по-горе осъждане, както и с осъждането по присъда
№300/17.12.2018 г. по НОХД №6872/2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Пловдив, XVIII наказателен състав, влязла в сила на 03.01.2019г., с която за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Б. му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години и осем месеца, чието ефективно изтърпяване е
приключило на 11.12.2020г.
От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и пряко ги е целил. Отнемането е извършено със
специфично намерение – сумата да бъде противозаконно присвоена, като
същото е изводимо от прибирането на паричната сума от страна на
подсъдимия и напускането на местопроизшествието, които действия са му
позволили да използва отнетите пари и да се разпорежда с тях както счете за
удачно. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който
е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови. Същият е знаел, че
отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки усилията си за неговото настъпване.
6

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“ и б. „Б“ НК, извършено от подсъдимия Б., се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години. При определяне на размера на
наказанието, съдът обсъди степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства.
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени изразеното съжаление за
стореното. Като смекчаващо обстоятелство съдът в случая не цени
направеното самопризнание, доколкото в производство, протекло по чл. 371,
т. 2 от НК, каквото е настоящото, стореното формално самопризнание не се
отчита при определяне на наказанието като смекчаващо обстоятелство, а
впоследствие се взема предвид при редукцията по чл. 58а от НК – така и т. 7
от ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС. В конкретния случай същото не може да се
отчете като смекчаващо такова при индивидуализация на наказанието,
доколкото подсъдимият не е спомогнал своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговите извършители още в хода
на досъдебното производство, а същото е било разкрито благодарение
основно на ефективната дейност на компетентните органи. Съдът не цени
като смекчаващо обстоятелство и възрастта на подсъдимия, доколкото
същият към момента на извършване на деянието се установява да е бил на 32
години, което не предполага достатъчна близост до възрастта за пълнолетие,
което да обуслови, че извършването на деянието е било продиктувано от
краткия му като време житейски опит. В случая възрастта на дееца в
достатъчна степен е позволила на същия да придобие необходимите
представи и да се формира като личност, за да не се отчете същата като
смекчаващо обстоятелство.
Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
предходните осъждания на подсъдимия, който е осъждан многократно, при
това за същото престъпление, включително търпял е наказание „Лишаване от
свобода“ при строг режим. Настоящото престъпление също е реализирано
съвсем скоро – около шест месеца след като Б. е изтърпял наказание
„Лишаване от свобода“ за същото по вид деяние. Последното показва една
особена упоритост на подсъдимия Б. към осъществяване на деяния от този
тип, както и че упражняваната спрямо него държавна принуда до този момент
не е осъществила целения ефект. Отегчаващо обстоятелство е и
квалификацията и по двете букви – „а“ и „б“ на чл. 29 от НК. Следва да се
посочи, че наличието на предходна съдимост поначало е съставомерен
елемент от състава 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.
„Б“ НК, обуславящ квалифициращия признак на кражбата, поради което и
наличието на две предходни осъждания не би следвало да се отчита при
индивидуализацията на наказанието. В случая обаче не се касае само за две, а
за много повече - 14 отделни осъждания, преди извършването на настоящото
7
деяние, поради което и следва същите да бъдат отчетени от съда като
отегчаващо обстоятелство. Като отегчаващо обстоятелство съдът цени и
високата стойност на отнетото - парична сума в размер на 14 500 лв. или над
22 минимални работни заплати към момента на осъществяването на деянието,
което се явява на значителна стойност.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение и подсъдимия Б. настоящият състав споделя трайната практика на
ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този
смисъл, при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика.
Въз основа на горното, съдът намира, че в случая, с оглед обществената
опасност на деянието и на дееца и гореизложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, по отношение на подс. Б. следва да се определи наказание,
ориентирано около средното предвидено, а именно – наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 6 години. Според настоящия състав, с оглед на всички
гореизложени обстоятелства, определянето на наказание над този размер би
се явило несправедливо тежко, докато определянето на наказание под този
размер не би отговорило на обществената опасност на деянието и на дееца и
не би могло да постигне целите по чл. 36 от НК.
На основание чл. 58а, ал.1 НК, така определеното наказание в размер на
шест години лишаване от свобода следва да се редуцира с 1/3 и на
подсъдимия Б. да се наложи наказание лишаване от свобода в окончателен
размер от 4 години.
Съдът намира, че така определеното наказание, редуцирано с 1/3 на
основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието
съответства и на степента на обществена опасност на престъплението и на
дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Констатираното смекчаващо отговорността обстоятелство в никакъв случай
не е повече на брой от типичните случаи, нито пък е изключително по своя
характер, което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК в
посочените размер. Още повече, че по делото са констатирани и значителен
брой отегчаващи обстоятелства.
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „Б“ от ЗИНЗС следва да се
постанови така определеното и наложено на подсъдимия И. Й. Б. наказание
8
четири години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК следва да се приспадне от така
определеното и наложено на подсъдимия И. Й. Б. наказание четири години
лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и
по НПК по настоящото дело, считано от 16.06.2021 г. до 11.10.2021 г.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ.

Веществените доказателства– 4 бр. оптични носители, находящи се на
л. 102, л. 110, л. 129 и л. 131 от досъдебното производство, следва да останат
по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да се осъди подсъдимият И.
Й. Б. да заплати сумата от 515 /петстотин и петнадесет/ лева по сметка на
ОДМВР – Пловдив за направените в хода на досъдебното производство
разноски, от които 398 лв. за СТЕ и 117 лв. за СОЕ.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
9
Съобщи за изтекли лични данни