№ 578
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседА.е на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Таня Т. Митова
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100601465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 13.09.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 14288/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав, подсъдимата Б. И. Т. е
призната за виновна в това, че на 11.07.2020 г. около 11:00 часа в гр. София, ж.к.
„Дружба“ № 1, пред блок № 13, вход „В“, казала публично нещо унизително за честта
и достойнството на А. Н. В., в нейно присъствие, а именно, че е „долна лъжкиня“,
поради което и на основА.е чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 78а от НК е
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказА.е
глоба в размер на хиляда лева.
На основА.е чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД подс. Б. Т. е осъдена да заплати на частния
тъжител А. В. обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на
нанесената публично обида в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, ведно със
законната лихва, считано от 11.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и да внесе държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 60,00
(шестдесет) лева по сметка на СРС.
На основА.е чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Б. Т. е осъдена за заплати и разноските
по делото – 712,00 (седемстотин и дванадесет) лева на ЧТ А. В. за адвокатско
възнаграждение и 40,01 (четиридесет лева и една стотинка) лева по сметка на СРС.
Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба от подс. Б. Т.
чрез защитника й, с която се иска нейната отмяна поради неправилност и
постановяване на нова оправдателна спрямо подсъдимата присъда. Изложени са
съображения, че въз основна на свидетелските показА.я не може да бъде направено
заключение, че подсъдимата е обиждала частната тъжителка, като изтъква, че са
житейски нелогични твърденията на свидетелките Н.А. и Д.К., че подсъдимата е
1
започнала да обижда тъжителката веднага с нейното пристигане на мястото на
инцидента, преди още тъжителката да се представи, че е адвокат на ответната страна.
Посочва се, че ако подсъдимата е обиждала тъжителката, полицейските служители от
08 РУ – СДВР, които вече са били там, са щели да чуят и запомнят поне една обида и
да съставят предупредителен протокол на подсъдимата, а тъжителката е могла да
съобщи на оргА.те на реда, че спрямо нея са отправени обидни думи.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от ЧТ А. В. чрез повереника й, с
който се възразява срещу последната и се излагат конкретни доводи за нейната
неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда
като законосъобразна, обоснована и постановена в съответствие с процесуалните
правила. Иска се и присъждане на направените във въззивното производство разноски
за повереник.
В закрито съдебно заседА.е въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
В открито съдебно заседА.е пред СГС ЧТ А. В. не се явява лично, но се
представлява от повереника си.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата поддържа, че
обжалваната присъда почива на неправилен анализ на доказателствения материал, по-
конкретно на свидетелските показА.я, за което излага подробни съображения. Прави
искане за отмяна на атакувА.я съдебен акт и постановяване на нов, с който
подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Повереникът на частния тъжител счита, че от събрА.те в хода на
първоинстанционното производство по несъмнен и категоричен начин се доказват
твърденията на тъжителката, че на процесната дата при изпълнение на
професионалните си задължения е била умишлено обидена от подсъдимата в
присъствието на множество хора, като по този начин са засегнатите нейните чест и
достойнство. Прави искане за потвърждаване на обжалваната присъда и присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
В своя защита подс. Б. Т. поддържа заявеното от защитника си. Посочва, че до
процесната дата не е познавала ЧТ В. и по същество излага твърдения, че не е
отправяла обиди спрямо тъжителката.
В последната си дума подс. Т. иска да отпаднат повдигнатите спрямо нея
обвинения.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и възражението срещу нея, както и тези,
изложени в съдебно заседА.е от стрА.те, взе предвид разпоредбите на закона и
извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено
следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимата Б. И. Т. е родена на **** г. в гр. Белоградчик, българка, български
граждА.н, омъжена, със средно образовА.е, пенсионер, неосъждана.
Асен Ивайлов А. (син на подс. Б. Т.) и В.Т.Н. (клиентка на ЧТ А. В., която била
неин процесуален представител по няколко дела, образувА. пред Софийски районен
2
съд, с искове по Семейния кодекс и Закона за защита от домашното насилие) имали
дете – А.-М.А.И.. С определение № 73894/16.04.2020 г., постановено по гр.д. №
14284/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 84-ти състав, са постановени
привременни мерки, като родителските права върху детето А.-М.И. са предоставени на
майката В.Н. и е определен режим на лични контакти между бащата А.А. и детето А.-
М.И., както следва: всяка втора и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00
до 18:00 часа на съответния ден, без преспиване, като бащата взема и връща детето от и
на адреса му по местоживеене.
Към м. юли 2020 г. В.Н. живеела заедно с детето А.-М.И. и родителите си –
свидетелката Д.С.К. и Т.Н.К., в гр. София, ж.к. „****, апартамент № 55.
На 11.07.2020 г. – ден, определен за лични контакти между детето А.-М.И. и
неговия баща, на посочения адрес отишли А.А., придружен от майка си – подс. Б. Т., и
нейния съпруг, както и от адв. Б. Й. и свидетелите С.С. и С.Д., за да вземат детето А.-
М.И. за определения от съда срок. Причината да придружат А. толкова хора била, че
спрямо него била издадена заповед за незабавна защита № 73888/16.04.2020 г.,
постановена по гр.д. № 11490/2020 г. на Софийски районен съд, III ГО, 92-ри състав, с
която му било забранено да приближава В.Н. на разстояние по-малко от 100 (сто)
метра, т.е. било обективно невъзможно да вземе детето сам без да наруши заповедта.
Пристигайки на адреса, позвънили на майката В.Н. с искане да изведе детето,
за да го вземат. Тъй като детето не се чувствало добре, родителите на майката В.Н. –
св. Д.К. и съпруга й Т.Н.К., излезли пред входа на блока, за да обяснят ситуацията. В
същото време В.Н. позвънила на адвоката си – ЧТ А. В., и я помолила за съдействие.
Придружаващият подсъдимата адвокат поискал съдействие от дежурните
полицаи от 08 РУ-СДВР. За проверка на сигнала се отзовали свидетелите Г.Д. и Адриан
Величков – полицейски служители към 08 РУ – СДВР.
Виждайки, че пред блока са се събрали много хора и е налице суматоха, пред
входа дошла и св. Н.А., която била домоуправител на входа.
ЧТ А. В. също пристигнала на адреса, където св. Д.К. и нейния съпруг Т.Н.К.,
от една страна, и подс. Б. Т. заедно със свидетелите С.С. и С.Д., от друга страна,
говорели на висок тон и си разменяли взаимно гневни реплики. Виждайки ЧТ В. да
слиза от автомобила си, подс. Т. се спуснала към нея и й отправила следните думи:
„долна лъжкиня“. Изреченото от подсъдимата било възприето от стоящите в близост
свидетелки Д.К. и Н.А..
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събрА.те от
първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва:
гласните доказателствени средства чрез показА.ята на свидетелите Д.С.К. (л. 29 от
съд. д.), Н.Г.А. (л. 29-30 от съд. д.), С.П.С. (л. 30 от съд. д.), С.И.Д. (л. 30 от съд. д.),
Г.И.Д. (л. 40 от съд. д.) и А.А.В. (л. 40 от съд. д.), писмените доказателства:
определение № 73894/16.04.2020 г., постановено по гр.д. № 14284/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 84-ти състав (л. 14-15 от съд. д.), изпълнителен лист от
01.07.2020 г., постановен по гр.д. № 14284/2020 г. на Софийски районен съд, 84-ти
състав (л. 16 от съд. д.), заповед за незабавна защита № 73888/16.04.2020 г.,
постановена по по гр.д. № 11490/2020 г. на Софийски районен съд, III ГО, 92-ри състав
(л. 17-18 от съд. д.), справка за съдимост на подс. Б. Т. (л. 22 от съд. д.), писмо от
22.03.2021 г. от 08 РУ – СДВР с приложена докладна записка рег. № 3383р-
22741/13.07.2020г. по описа на 08 РУ – СДВР (л. 23-25 от съд. д.), протокол за
предупреждение от 11.07.2020 г. (л. 34 от съд. д.).
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрА. нови доказателства и доказателствени
3
средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база
на доказателствата, събрА. и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да
позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
процесуалните правила – разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НПК, като в хода на
съдебното следствие, проведено пред него, в открито съдебно заседА.е от 10.02.2021 г.
е допуснал до разпит, в процесуалното качество на свидетел, и разпитал ЧТ А. В..
Съгласно посочената законова разпоредба, не могат да бъдат свидетели лицата, които
са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:
1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в
сила присъда; 2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския
ответник; 3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните
работи, на военната полиция или на Агенция „Митници“, присъствали при извършване
на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и
предмети. В настоящото наказателно производство А. В. е частен тъжител и като
такава не може да участва като свидетел по делото. Съдебната практика на върховната
съдебна инстанция също е константна в насока, че допускането и разпитът на частния
тъжител в качеството му на свидетел представлява процесуално нарушение (Решение
№ 16/09.03.1994 г., постановено по н. д. № 18/1994 г., ВК).
Въпреки това, настоящата инстанция намира, че допуснатото от СРС
нарушение при събиране на доказателствата не е основА.е за цялостна отмяна на
атакувА.я съдебен акт и връщането му за ново разглеждане от стадия на съдебното
производство пред първоинстанционния съд, доколкото може да бъде отстранено от
настоящата инстанция, посредством изключване на показА.ята на ЧТ В. от
доказателствената съвкупност. При формиране на изводите си по фактите, СГС не
ползва показА.ята на ЧТ и изключи същите от доказателствената съвкупност.
Последното не рефлектира върху възможността на съда да формира еднозначни изводи
по фактите въз основа на останалите събрА. по делото доказателствени източници.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че независимо от
изключването на показА.ята на ЧТ В. от доказателствената съвкупност, не са налице
основА.я за съществена промяна на установената от районния съд фактическа
обстановка, тъй като от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови
факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал.
ПоказА.ята на всички разпитА. в хода на първоинстанционното съдебно
следствие свидетели са еднопосочни по отношение на това, че на процесните време и
място е възникнал конфликт между семействата на В.Н. и А.А., тъй като Николова
отказвала да предаде детето А.-М.И. на А., вследствие на което се струпали много хора
около тях, включително съседи и случайно минаващи хора. В тази насока са и събрА.те
по делото писмени доказателства: определение № 73894/16.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 14284/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 84-ти състав; изпълнителен
лист от 01.07.2020 г., постановен по гр.д. № 14284/2020 г. на Софийски районен съд,
84-ти състав; заповед за незабавна защита № 73888/16.04.2020 г., постановена по по
гр.д. № 11490/2020 г. на Софийски районен съд, III ГО, 92-ри състав; докладна записка
рег. № 3383р-22741/13.07.2020г. по описа на 08 РУ – СДВР; протокол за
предупреждение от 11.07.2020 г.
По отношение на процесното деянието и неговото авторство обосновано в
основата на установените факти са поставени показА.ята на св. Н.А. – домоуправител
на входа, пред който се развили разглеждА.те събития, като по делото не са ангажирА.
4
доказателства, които да поставят под съмнение нейната обективност, безпристрастност
и незаинтересованост. В разпита си св. А. посочва причината, поради която е слязла
пред блока – видяла през балкона, че пред входа са се събрали хора и е налице
конфликт, като е категорична, че лично е възприела как подс. Б. Т. отправя спрямо ЧТ
А. В. думите: „лъжкиньо долна“. ПоказА.ята на св. А. намират подкрепа в изложеното
от св. Д.К., която по идентичен начин съобщава, че когато ЧТ В. пристигнала на
мястото на инцидента, подс. Б. Т. отправила спрямо нея думите: „коя си ти ма
лъжкиньо долна“. ПоказА.ята на двете свидетелки досежно процесното деяние и
неговото авторство в лицето на подс. Т. са взаимно допълващи се, поради което
въззивният съд, подобно на СРС, им даде вяра. С оглед на изложеното, настоящата
съдебна инстанция счита, че изложеното от свидетелките А. и К. в тази насока не се
опровергава от показА.ята на свидетелите С.С. и С.Д. в частта, че никой не е обиждал
ЧТ В., както и че подсъдимата не е обиждала никого, тъй като е възможно С. и Д. да не
са чули инкриминирА.те изрази поради струпването на множество хора на процесното
място и наличието на викове между родителите на В.Н., от една страна, и
придружаващите А.А., от друга страна, за което еднопосочно съобщават всички
свидетели.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждА. поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събрА.те по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изисквА.ята на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно
е заключил, че подс. Бисерка Т. от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като на
11.07.2020 г. около 11:00 часа в гр. София, ж.к. „Дружба“ № 1, пред блок № 13, вход
„В“, казала в присъствието на ЧТ А. В. думите, че е „долна лъжкиня“ по повод
възникналия конфликт между семейството на подсъдимата и това на клиентката на
тъжителката. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че използвА.те изразни
средства са обективно годни да накърнят достойнството и честта на тъжителката, като
адресат на последните, като според обществения стандарт и морал са неприлични,
вулгарни и цинични. Законосъобразно СРС е приел, че е налице квалифициращият
признак на инкриминираното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото
обидата е казана в присъствието на живущи във входа на жилищната кооперация, пред
участници в съдебни дела, по които тъжителката е участвала като процесуален
представител, пред неин колега – адвокат, както и пред случайно присъстващи лица.
Изводите на съда са обосновА., почиват на вярна интерпретация на доказателствата по
делото, направени са в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС, поради
което въззивната инстанция ги споделя изцяло.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на първостепенния за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимата, поради което не констатира
основА.е за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
На следващо място, настоящият съдебен състав провери индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимата и наложеното й наказА.е по вид и
размер, като отчете, че за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК се
предвижда наказА.е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицА.е.
5
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото се на
подс. Т. наказА.е районният съд правилно е установил, че към момента на деянието е
приложим институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказА.е по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма настъпили
съставомерни имуществени вреди, подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност и не са били налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а,
ал. 7 от НК. Точно и вярно е отмерен от районния съд размерът на административното
наказА.е глоба, наложено на подсъдимата, а именно такава в размер на 1000,00
(хиляда) лева. Правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства ниската обществена опасност на
подсъдимата, предвид липсата на предишни осъждА.я, и причината за възникване на
инцидента – отказът на В.Н. да предаде детето А.-М. Й.а на сина й, което е
предизвикало емоционална реакция в нея, а като отегчаващо – обстоятелството, че
обидният израз е свързан с професионалните качества на тъжителката като адвокат,
доколкото се е явила на мястото на инцидента именно в това й качество след като е
била повикана от клиентката си В.Н.. С наложеното наказА.е в пълна степен ще се
въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху подсъдимата,
като наред с това ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо
останалите членове на обществото. В същото време, ще се даде възможност на
подсъдимата да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивирана от едно ненужно
тежко наказА.е.
С оглед изхода на наказателното производство законосъобразно районният съд
е приел за доказан по основА.е и предявения срещу подсъдимата граждански иск с
правно основА.е чл. 45 от ЗЗД. По делото несъмнено е установен фактическият състав
на извършеното от подсъдимата непозволено увреждане спрямо ЧТ В. и причинените й
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от престъплението.
Въззивният съд на основА.е чл. 52 от ЗЗД намира за справедливо определеното от СРС
обезщетение на тъжителката за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане честта и достойнството й, в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Настоящият съдебен състав не намери основА.е за изменение на размера на
присъденото от първостепенния съд обезщетение.
Районният съд правилно е решил и съпътстващите наказателноправното
осъждане въпроси, свързА. с присъждането на разноските върху подсъдимата. На
основА.е чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на ЧТ
В. и направените от нея разноски за заплащане на възнаграждение на повереник във
въззивното производство. Тези разходи, видно от представените в хода на
производството пред СГС доказателства, възлизат на 700,00 (седемстотин) лева.
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивният съд, противно на доводите във въззивната жалба, не констатира
неправилност на същата, които да налагат нейната отмяна или изменение.
Така мотивиран и на основА.е чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.09.2021 г., постановена по н.ч.х.д. №
14288/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 190, ал. 1 от НПК подсъдимата Б. И. Т. ДА
ЗАПЛАТИ на частния тъжител А. Н. В. сумата от 700,00 (седемстотин) лева,
6
представляваща разноски за повереник пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7