Р Е
Ш Е Н
И Е
№260051
гр. Пловдив,
01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно
заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
ПЕТКО МИНЕВ
при участието на секретаря Гергана
Спасова, като разгледа докладваното от съдия Елена Захона ВАНД № 1902 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗООРПСМ.
Образувано е по
жалба на А. Х. против Решение №260259 от
27.09.2020 година, постановено по АНД № 5949/2020 г. по описа на РС – Пловдив,
ІІІ-ти н. с., с което основание чл. 33, ал. 1, т.
1, вр. чл. 25, ал. 2, вр. чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ на жалбоподателя е наложено
наказание безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 60 /шестдесет/
часа, което да се изпълни от Кмета на Общината по постоянен и настоящ адрес на
нарушителя, а на основание чл.33, ал.1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 2, вр. чл. 21, т.
13 от ЗООРПСМ му е наложена принудителна административна мярка – „Забрана за
посещение на спортни мероприятия в страна и чужбина“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
считано от датата на влизане в законна сила на настоящото решение.
В жалбата са изложени аргументи за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на закона и
несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на обжалваното решение.
В съдебното заседание пред настоящата
инстанция исканията се поддържат от жалбоподателя и представляващия го защитник.
В съдебното производство не участва
представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, въпреки редовното й уведомяване.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди
приложените към делото доказателства, в контекста на изложените оплаквания в
жалбата и в съдебното производство, прие за установено:
Жалбата е процесуално допустима – подадена
е от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 34 ал. 1 ЗООРПСМ. Разгледана по
същество – жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови съдебния си акт в
образуваното на основание чл. 32, ал. 1 от ЗООРПСМ съдебно производство по АНД № 5949/2020 г. по описа
на РС – Пловдив, съдът е приел за установена
фактическа обстановка, идентична с описаната в съставения Акт № 6 от
26.09.2020г. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение
на разпоредбите на ЗООРПСМ . Намерил е за несъмнено,
че на 26.09.2020 г. Х. присъствал като зрител на футболен мач между отборите на
ПФК „Ботев“ – Пловдив и ПФК „Левски“ – София, проведен в спортен обект „Ботев
1912“, находящ се в гр. П., на ул. „В.“, № *, в кв. К.. Около 21:20 часа по
повод сбиване с други фенове на ПФК „Левски“ – София Х. се намирал в трибуна
Изток, която била отредена за гостите. В хода на сбиването Х. започнал да чупи
седалки и метални заграждения. В този момент полицейски инспектори при сектор
„СПС“ ОД на МВР Пловдив влезли, за да въдворят ред, като разпореждали на лицата
да преустановят с противообществените прояви. Свидетелите А. Д. и В. Б. видели Х. да поврежда метални заграждения,
служещи за ограда, като ги ритал. След разпореждането за преустановяване на
действията по нарушаване на обществения, служителите установили самоличността
на лицето А. Х.. След това лицето било отведено в 01 РУП и било задържано за 24
часа.
ПдРС е възприел за несъмнена описаната фактическата
обстановка, като е кредитирал приложените по делото писмени доказателства-
докладна записка от 26.09.2020г.,
Заповед за задържане на Х. за срок от 24ч. по реда на ЗМВР, Протокол за
обиск на лицето Х., Акт № 6 от 26.09.2020г за констатиране на противообществена
проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ. Намерил е, че в
гореизброените информационни източници не се съдържат противоречия, същите
еднопосочно, последователно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка отразена в
обстоятелствената част на Акта съставен по реда на ЗООРПСМ. Кредитирал е
показанията на разпитаните пред съда свидетели Д. и Б., които е намерил за
подкрепящи отразеното в акта за установяване на нарушението. Налице е превратно тълкуване на
доказателствата по делото и неправилен извод, че те подкрепят нарушението,
описано в акта за установяването му.
Видно е от съдържанието на приложения Акт № 6 от
26.09.2020г. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение
на разпоредбите на ЗООРПСМ, че процесното нарушение се е изразило в това, че Х. „като посетител на
мероприятието в трибуна Изток извършва действия по повреждане на чуждо
имущество – пластмасови седалки, находящи се в източната трибуна на спортното
съоръжение“. При разпита си пред ПдРС св. Б. сочи „ аз не съм видял Х.
конкретно да чупи седалки“. Не твърди да е възприел и други увреждащи същите
вещи действия на жалбоподателя. Св. Д.
описва да е възприел действия на жалбоподателя, изразяващи се в блъскане на
металните заграждения. Т.е. нито един от двамата разпитани пред съда свидетели
не сочи жалбоподателят да е имал поведение, което да се съотнася към описаното
в акта за установяване на нарушението – повреждане на пластмасови седалки,
какъвто несъответен на показанията им извод е направил ПдРС. Формално заявеното
от жалбоподателя, че признава фактите, описани в акта за установяване на
нарушението, направено след изразените
му пред съда опасения как ще реагират приятелите му, спрямо които вече
са били наложени административни наказания за идентично поведение на същото
място и по същото време, не може да обоснове извод за доказаност на
нарушението. И извън конкретните мотиви на жалбоподателя за признаване на
нарушението следва да се констатира, че то не може да се счита за доказано само
и единствено въз основа на обясненията на извършителя му, дори и те да не са с установената по делото съмнително
мотивация за това. Основните подлежащи на
доказване факти по делото- извършените от жалбоподателя действия, описани в
акта за установяване на нарушението, не са доказани.
Налице е и противоречие
между мотивите и диспозитива на проверявания съдебен акт. Съобразно
диспозитива, нарушението се е изразило в „повреждане на чуждо имущество –
пластмасови седалки“. Съобразно мотивите-
„Свидетелите А. Д. и В. Б. видели Х. да поврежда
метални заграждения, служещи за ограда, като ги ритал“. Това нарушение,
съобразно константната съдебна практика, се възприема като липса на
мотиви.
С оглед на гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
намира, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на 348 ал. 3 т. 1 и т. 3 от НПК. По
тези съображения съдът намери, че жалбата е основателна. Решение №260259 от 27.09.2020 година, постановено по
АНД № 5949/2020 г. по описа на РС – Пловдив следва да бъде отменено.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260259 от 27.09.2020
година, постановено по АНД № 5949/2020 г. по описа на РС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: