РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 770
гр. Враца, 18.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420100389 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Д. Т. А. с ЕГН ********** и адрес
***** срещу С. Н. К. с ЕГН ********** и адрес *****, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127а от Семейния кодекс за
разрешаване на въпросите, свързани с пътуване на родените от брака на страните деца Н. С.
К. с ЕГН ********** и Н. С. К. с ЕГН ********** в чужбина и издаване на лични
документи на децата по искане само на тяхната майка.
От твърденията в исковата молба и от приложените към нея доказателства се
установява, че ищцата и децата Н. и Н. са български граждани (двете деца имат и
американско гражданство), както и че както ищцата, така и двете деца от раждането на
децата до 2021 г. са имали обичайно местопребиваване в Съединените американски щати
(Калифорния), където децата са ходили на училище. Видно е също, че страните по делото са
бивши съпрузи, чиито брак е разтрогнат с решение за разтрогване на брак по дело № 15 D3
30704 на Окръжен съд на окръг К., щата И., вписано от съдия Х. Р.. С решението били
утвърдени споразумение за уреждане на отношенията между съпрузите след развода и
споразумение за упражняване на родителски права, като съгласно второто споразумение
ищцата получила правото да задържи американските паспорти на децата и да пътува с тях
извън САЩ, без разрешението или съгласието на ответника, а родителите се задължили
децата да живеят и да учат на територията на САЩ. С молба с вх. № 307189/16.04.2021 г.
ищцата поискала процедура по екзекватура на съдебното решение от Софийски градски съд,
по която било образувано гр. дело Е № 4998/2021 г. на същия съд, което е висящо и към
момента на подаване на исковата молба. На 16.04.2021 г. ищцата и децата пристигнали в
България. През месец юни 2021 г. ответникът също пристигнал в България и осъществил
лични контакти с децата, след което заявил, че е решил да се установи за постоянно в
1
България и не желае децата да се върнат в обичайното си местопребиваване-САЩ, тъй като
това би го затруднило да осъществява режима си на лични отношения с тях. Предвид
двойното гражданство на децата, липсата на съгласие от бащата и разпоредбата на чл. 43,
ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, на ищцата било отказано на двете деца
да бъдат издадени български лични документи само със съгласието на майката, както и
двете деца да пътуват извън България, придружени само от майката.
Съдът намира, че делото е неподведомствено на българските съдилища, тъй като
децата Н. С. К. с ЕГН ********** и Н. С. К. с ЕГН **********, видно от представените от
ищцата писмени доказателства и наведените от нея твърдения, имат обичайно
местопребиваване на територията на САЩ, до отпътуването им за България през месец
април 2021 г.
Искането към съда е да реши възникналия между родителите спор относно
въпросите, свързани с пътуването на двете деца в чужбина и издаването на лични документи
на децата по искане само на тяхната майка, като ищцата пребивава постоянно в САЩ,
което обуславя извод, че е налице процесуално отношение с международен елемент, при
което се иска решаване на въпроси относно родителската отговорност. Тези въпроси
попадат в приложното поле на Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признанието, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата, ратифицирана от Република България на 18.01.2006 г. (обн.
ДВ, бр. 9/2006 г.) Съгласно чл. 1 от Конвенцията, нейните цели са да определи държавата,
чиито органи имат компетентност да вземат мерки относно личността и имуществото на
детето, като съгласно чл. 3a и 3b, едни от тези мерки за предоставяне на родителската
отговорност, правото на упражняване на родителските права, правото на лични отношения,
правото на отвеждане на детето за определен период на място различно от обичайното му
местопребиваване. Съгласно чл. 5, т. 1 от Конвенцията, по която САЩ също са страна,
съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има
обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността
или имуществото на детето, а съгласно чл. 5, т. 2, по силата на чл. 7, в случай на промяна на
обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат
органите на държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето. В чл. 7 от
Конвенцията е предвидено, че в случай на незаконно прехвърляне или задържане на детето
органите на договаряща държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване
непосредствено преди прехвърлянето или задържането, запазват своята компетентност до
момента, когато детето придобие обичайно местопребиваване в друга държава, и всяко
лице, институция или друг орган, на който е предоставено правото на упражняване на
родителски права, са изразили съгласие с прехвърлянето или задържането, или детето е
пребивавало в тази друга държава най-малко една година, след като лицето, институцията
или органът, имащи право да упражняват родителски права, узнаят или е трябвало да узнаят
за местонахождението на детето и в този период никаква молба за неговото връщане не е
подадена и разгледана и детето се е интегрирало в новата си среда. В чл. 7, § 2 е посочено и
2
кога прехвърлянето или задържането на детето следва да се смята за незаконно: когато то е в
нарушение на правото на упражняване на родителските права, предоставени на лице,
институция или всеки друг орган, самостоятелно или съвместно, съгласно
законодателството на държавата, в която детето е имало обичайното си местопребиваване
непосредствено преди прехвърлянето или задържането и към момента на прехвърлянето или
задържането това право е било ефективно упражнявано, самостоятелно или съвместно, или е
щяло да бъде упражнено, ако тези събития не са настъпили. Уточнено е, че правото на
упражняване на родителски права, може да произтича от закона, от съдебно или
административно решение или от споразумение, което е в сила според правото на тази
държава. В чл. 7, § 3 от Конвенцията е регламентирано, че докато органите, посочени в
параграф 1, запазват своята компетентност, органите на договарящата държава, в която е
прехвърлено детето или в която то е задържано, могат да вземат само такива спешни мерки,
по силата на член 11, каквито са необходими за закрила на личността или имуществото на
детето. С разпоредбата на чл. 11 от Конвенцията е уточнено, че във всички спешни случаи
органите на всяка договаряща държава, на чиято територия се намира детето или неговото
имущество, са компетентни да вземат необходими мерки за закрила. В разглеждания случай
не е налице ново обичайно местоживеене на децата в България най-малкото поради
обстоятелството, че същите пребивават на територията на страната от по-малко от една
година.
Компетентността по обичайното местопребиваване на детето е абсолютна, като
хипотезите, в които е възможна дерогацията й, са изрично предвидени в чл. 8–10 от
Конвенцията, но в конкретния случай нито една от тях не е налице. България не е замолена
държава по смисъла на чл. 8, § 1 от Конвенцията, за да е възможно приложението на чл. 9, §
1 от Конвенцията. По силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ, Конвенцията е част от вътрешното право
и има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. От друга
страна предметът на спора не е сред резервите на Република България в Закона за
ратифициране на Конвенцията, доколкото не се отнася до имущество на децата. Въпреки, че
органите на договарящата се държава, от която детето е било незаконно прехвърлено,
запазват компетентност, органите на договарящата се държава, в която детето се прехвърля
или задържа, могат да вземат мерки само съгласно член 11 (необходими мерки за закрила
при спешен случай) и дори не могат да вземат временни мерки съгласно член 12. В случая
не става въпрос за закрила при спешен случай. Поради това, предвидената в чл. 5, § 1 от
Конвенцията международна компетентност по обичайното местопребиваване на децата
относно исковете за упражняване на родителската отговорност, както и правото на
упражняване на родителските права, включително права, отнасящи се до грижата за
личността на детето, и по-специално правото на определяне на неговото местопребиваване,
както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за
определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване, изключва
международната компетентност на българските съдилища по исковете за заместващо
съгласие на бащата децата да пътува извън пределите на България и за издаване на децата на
български паспорти.
3
Предвид гореизложеното и на основание чл. 5, т. 1 Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признанието, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 130 от ГПК, като процесуално
недопустима, исковата молба, по която е образувано делото и ВРЪЩА същата на ищцата Д.
Т. А.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 389/2022 г. на Врачански районен
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищцата, чрез пълномощник адв. Албена Коцанкова.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4