№ 23
гр. *** , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Петър И. Петров
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно
гражданско дело № 20214400500057 по описа за 2021 година
С решение №1016 от 30.07.2020 г. по гр.д. №5116/2019 г. ***ски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Б. И. Б., с
ЕГН: ********** и Р. И. Б., с ЕГН: ********** от село С. против „****“
ЕООД – гр. *** с ЕИК: **** представлявано от управителя инж. М.С., иск с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и цена 10 000 /десет хиляди/
лева.
Недоволни от решението са останали Б. И. Б. и Р. И. Б. и на 14.08.2020 г.
са подали въззивна жалба срещу него, в която молят да бъде отменено като
неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да
бъдат уважени предявените искове.
Препис от въззивната жалба е връчен на 04.09.2020 г. на „****“ ЕООД –
гр. *** и на 18.09.2020 г. по пощата е подаден отговор, в който се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Препис от въззивната жалба е връчен на 08.09.2020 г. на „*****
/конституирано като трето лице помагач на ответника/ и на 14.09.2020 г. по
пощата е подаден отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
1
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на ***ски Окръжен съд, където то е постъпило на 23.09.2020
г. и е било образувано в.гр.д. №731/2020 г. С определение №260098 от
28.09.2020 г. по последното ***ски Окръжен съд е:
ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №731/2020 г. по описа на
***ски Окръжен съд и е
ВЪРНАЛ делото на ***ски Районен съд със следните указания:
-да даде на Б. И. Б. и Р. И. Б. на основание чл.262, ал.1 във вр. с чл.260,
т.2 и т.4 от ГПК указания за отстраняване на нередовностите на въззивната
им жалба в смисъла, изложен в мотивите на настоящото определение и едва
след изпълнение на тези указания да върне делото в ***ски Окръжен съд – за
произнасяне по вече редовната въззивна жалба.
-да се произнесе по реда на чл.248 от ГПК по молбата на „****“ ЕООД
– гр. *** с вх. рег. №260707/20.08.2020 г. и едва след изтичане на срока за
обжалване на съответното определение да върне делото в ***ски Окръжен
съд – за произнасяне по евентуално подадената срещу последното жалба.
В изпълнение на горните указания, ***ски Районен съд е постановил
решение №260328 от 16.10.2020 г., с което е:
ДОПУСНАЛ допълване на решение №1016 от 30.07.2020 г. по гр.д.
№5116/2019 г. като е ОСЪДИЛ на основание чл.78 от ГПК Б. И. Б., с ЕГН
********** и Р. И. Б., с ЕГН ********** от село С. да заплатят на „****“
ЕООД – гр. *** с ЕИК ****** разноските по делото в размер на 2 072 лв.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Б. И. Б. и Р. И. Б.,
преписи от която са връчени на „****“ ЕООД – гр. *** и на „****** но
дружествата не са подали отговори.
***ски Районен съд е указал на Б. И. Б. и Р. И. Б. да отстранят
нередовностите на въззивната им жалба срещу решение №1016 от 30.07.2020
г. по гр.д. №5116/2019 г. и те са го сторили с уточнение от 02.11.2020 г. в
смисъл, че обжалват решението по съществото на спора в частта, с която
исковете са отхвърлени за сумата от 5 761.66 лв. и че молят да бъде
постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени за сумата
от 5 761.66 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Делото се е върнало в ***ски Окръжен съд на 25.01.2021 г. и е
образувано като в.гр.д. №57/2021 г. С определение №64 от 29.01.2021 г.
въззивните жалби са счетени за допустими и редовни и делото е насрочено в
о.с.з. за разглеждането им.
2
В о.с.з. на 25.02.2021 г. процесуалният представител на ищците – адв. Д.
е пледирала за уважаване на въззивните жалби и за присъждане на разноски
по списък.
„****“ ЕООД – гр. *** е подало на 24.02.2021 г. молба с искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на
разноски по списък. Същите са претенциите и на ******
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2018 г. до собствения на
ищците имот, находящ се в с. С., на ул. ****** е възникнала авария –
спукване на етернитова тръба от уличната водопроводна мрежа. Като
причина за аварията се сочи неизпълнението от страна на „****“ ЕООД – гр.
*** на задължението му да стопанисва, експлоатира и поддържа ВиК –
системите в съответствие с добрите инженерни практики. Твърди се, че
излива на вода при аварията е причинил пропадане на уличното платно и
бордюрите, както и следните вреди в имота на ищците: пропукване на
каменните огради, напукване на бетоновата пътека, разцепване на пода и
стените на мазето, поддаване на основите на жилищната сграда, разцепване
на северната тераса, отваряне на фуга между жилищната сграда и гаража,
напуквания по стените на помещенията в жилищната сграда и разкривяване
на прозорците.
Ищците твърдят, че във връзка с отстраняване на аварията – за да се
подмени етернитовата тръба били премахнати част от пътната настилка и
бордюрите и бил направен масивен изкоп пред къщата им. След приключване
на работата изкопа не бил затворен навреме и при последвалия на 13.06.2018
г. обилен дъжд имотът на ищците бил вторично наводнен. Настъпили и нови
увреждания, състоящи се в пропадане на носещи греди и трегери и масивни
напуквания по стените – къщата станала опасна за обитаване.
В исковата молба се твърди, че към момента на подаването изкопа е
заринат, но не са възстановени пътната настилка и бордюрите, поради което
водата се просмуква при всеки дъжд и продължава да уврежда процесния
имот.
Срещу „****“ ЕООД – гр. *** са предявени два субективно съединени
иска по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД – от всеки от ищците за по 5 000 лв.
„****“ ЕООД – гр. *** оспорва исковете, като твърди, че аварията е
била отстранена в деня, в който е било сигнализирано за нея; че мащаба на
аварията не е в състояние да причини процесните вреди; че не съществува
причинно-следствена връзка между аварията и настъпването на вредите.
Според ответника, той не носи отговорност за последвалите аварията
3
метеорологични събития.
„****“ ЕООД – гр. *** е поискало привличането на ******като трето
лице-помагач и е предявило срещу последното обратен иск. Като основание
за тази регресна отговорност се сочи валидната към процесния момент
застраховката „Обща гражданска отговорност към трети лица“, която покрива
щети от аварии, настъпили при или по повод извършване дейността на
дружеството. Твърди се, че застрахователна претенция е била отправена от
„****“ ЕООД – гр. *** преди завеждане на делото, но застрахователят
отказал да я удовлетвори.
В отговора си по насрещния иск застрахователят твърди, че всъщност
„****“ ЕООД – гр. *** го е уведомило, че аварията не е резултат от действия
на негови служители. Към отговора са приложени документи, имащи
отношение към друга щета – с №0000-1306-00-18-7023/2018 г.
Видно от нот. акт №42, том III, н.д. №442//1979 г. от 13.09.1979 г. на
нотариус при ***ски Районен съд Р.И. , Ф.М. Б.А е дарила на внуците си Р.
И. Б. и Б. И. Б. по ½ ид.ч. от къща, състояща се от три стаи, кухня и мазе,
както и ½ ид.ч. от стопанска сграда, построени и двете в парцел VII в стр.кв.
7 по плана на с. С., ведно с по ½ ид.ч. от правото на строеж върху държавна
земя с обща площ 950 кв.м.
Ищците твърдят, че за настъпилата на 9 срещу 10 юни 2018 г. авария е
бил подаден сигнал, но не уточняват кога и как.
Ответниците твърдят, че са сигнализирани за аварията на 11.06.2018 г. и
че са я поправили още същия ден. Приемат, че аварията е настъпила на
11.06.2018 г. Представят протокол от 11.06.2018 г. за отстраняване на
авария №368, настъпила в с. С., ул. ***
Видно от писмо изх. №1386/14.06.2018 г. , „****“ ЕООД – гр. *** е
уведомило ******за процесната авария.
Видно от жалба вх. №187/20.06.2018 г., Р. И. Б. и Б. И. Б. са уведомили
„****“ ЕООД – гр. *** за горепосочените щети по имота им и са поискали да
бъдат установени, оценени и отстранени.
Видно от констативен протокол от 13.07.2018 г. по щета №***** г.,
при оглед на място от вещо лице Росица Цанкова е установено, че пред
къщата на Р. И. Б. и Б. И. Б. все още има незаринат след отстраняването на
аварията изкоп. В протокола са описани конкретните поражения по имота.
Документът е оспорен от „****“ ЕООД – гр. *** като неверен, тъй като при
огледа не е присъствал представител на дружеството.
Видно от писмо изх. №1793/25.07.2018 г., „****“ ЕООД – гр. *** е
уведомило Р. И. Б. и Б. И. Б., че във вр. с техните щети е регистрирана щета
4
№***** г. на ******
По делото е налице и писмо изх. №9054/16.08.2018 г. на „****** от
което става ясно още, че не може да се определи причината за аварията, респ.
да се ангажира отговорността на застрахования и застрахователя.
Със заявление вх. №****** г. Р. И. Б. и Б. И. Б. са настояли за отговор
от „****“ ЕООД – гр. *** на искането им от 20.06.2018 г., повторено и на
10.08.2018 г.
„****“ ЕООД – гр. *** е отговорило с писмо изх. №******* г. , че
застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, тъй като щетите не се
дължат на виновните действия на служители на дружеството.
Видно от писмено заключение, изготвено от ВЛ С.С. , процесната
сграда е построена през шестдесетте години на миналия век. Почвата в с. С. е
льосова, с прахообразен състав и водонеустойчива. Сградата е масивна, с
каменни основи, с тухлени носещи и преградни стени, с покрив от дървена
конструкция и керемиди, с един надземен етаж и маза под североизточната
стая. Между етажите подът е дървен гредоред. При аварията през юни 2018 г.
на уличния водопровод, разположен на север от улично-регулационната
линия, теренът около къщата е бил силно наводнен. Водата е достигнала
основите на къщата и североизточния ъгъл е пропаднал. Сградата се е
посукала, като са се появили пукнатини по стени, тавани и подове във всички
помещения. Посукала се е и покривната конструкция.
Според ВЛ, има причинна връзка между аварията и щетите по къщата,
като за да може тя да се ползва спокойно по предназначение, е необходим
ремонт на стойност 5 761.66 лв. – за материали и труд общо. При отчитане
овехтяването на сградата, стойността на ремонта за възстановяването в
състоянието преди аварията се редуцира до 3 632.31 лв. – за материали и труд
общо.
ВЛ е изслушано по приемане на заключението му в о.с.з. на
14.07.2020 г. и тогава е разяснило, че при овлажняване льосовата почва
набъбва, а при изсъхване пластовете се пренареждат и се получава
пропадане, което влияе върху конструкцията на сградата – появяват се
пукнатини и деформации. В случая тази конструкция е още по-засегната,
защото сградата е с каменни основи, а те не слягат равномерно, за разлика от
стоманобетоновите основи.
В о.с.з. на 14.07.2020 г. са събрани гласни доказателства. Св. Д.П.
твърди, че аварията е възникнала на 10.06.2018 г. В същия ден водата била
спряна, а на другия ден дошла група да отстрани аварията. Сменили тръбата,
но тя се скъсила при потичането на студена вода и скобата при снадката се
отворила и пак станала авария. Наложило се да сложат по-дълга тръба. След
5
това започнали дъждове и изкопа се пълнил с вода, която се оттичала към
процесния имот. Дворното място „потънало“ в единия си ъгъл с около 20 см.
Оградата му се „наклонила“. Сцепили се козирката на малката порта,
бетоновите пътеки, плочата пред главния вход на къщата, плочките в банята,
плочата на пода в мазето. Изкривили се прозорците и вратите. Напукала се
мазилката. Свидетелят заявява, че преди аварията подобни щети по имота
нямало, даже – наскоро бил правен ремонт и били сменени врати и прозорци.
Щетите се появили 5-6 дена след аварията.
Св. О.И. твърди, че чул за аварията и на другия ден отишъл да види
какво става. Тогава там били работници от „****“ ЕООД – гр. *** и
подменяли тръбата. Изкопа останал незаринат. Завалял дъжд и по молба на Б.
закарал 1-2 Фадроми с баластра да направи преграда за водата, с която се
пълнел изкопа. Ъгълът на къщата пропаднал с 20 см. Пропаднали „основни“
греди. Разцепили се стени и стълби. Терасата откъм мазата се „посукала“.
Прозорците се „изметнали“. Проявлението на щетите започнало след
аварията и продължило няколко месеца след това. Б. опитал да „замаже“
пукнатините, но те пак се отворили.
Св. И.Н. твърди, че през годината преди аварията била подменена
дограмата в процесната къща и той „обърнал“ прозорците. Тогава нямало
пукнатини, а след аварията през юни 2018 г. всичко било напукано – стени,
тавани, плочи, защото къщата пропаднала откъм пътя.
Като свидетел е разпитан началникът на район ***** във „****“ ЕООД
– гр. *** – О.И. Той твърди, че първо се е обадил местният водопроводчик от
С. и казал, че е паднало налягането на водата в селото. След пропадането на
земята се разбрало къде е аварията – пред къщата на О.Р. която е съседна на
процесната и била спряна водата. На другия ден била сменена тръбата, като за
да се стигне до „здраво“, копали и пред имота на ищците. Трапа не бил
заринат, за да изсъхне земята. Свидетелят твърди, че огледал процесната
сграда при отстраняване на аварията и след 10 дена пак. Първия път самият Б.
му показал на едно място пукнатини от 3-4 мм, които били почернели и в тях
имало паяжини. Втория път свидетелят не видял „никакви пукнатини въз
основа на аварията“.
При така установената фактическа обстановка, ***ски Районен съд е
приел, че аварията е настъпила на 11.06.2018 г., че още същия ден е получен
сигнал за нея и работници от „****“ ЕООД – гр. *** са откликнали, за да я
отстранят. Прието е още, че ответното дружество не следва да носи съгласно
чл.49 от ЗЗД отговорност за вреди – резултат от аварията от 11.06.2018 г.,
първо защото настъпването не може да бъде прогнозирано и предотвратено
и поради това се явява „непреодолима сила“ и второ защото „****“ ЕООД –
гр. *** веднага – в деня на подаване на сигнала е изпратило работници да
посетят мястото и да отстранят аварията.
6
Според ***ски Районен съд, отговорността за обезщетяване на
процесните вреди не е по чл.49 от ЗЗД на „****“ ЕООД – гр. *** а по чл.50 от
ЗЗД на *** като „собственик на тръбите“.
В обжалваното решение са изложени и аргументи за липсата на
причинно-следствена връзка между деянието и вредите. Сочи се, че липсват
документи и снимков материал относно състоянието на къщата преди
аварията, а свидетелските показания „изглеждат съгласувани за целите на
производството“.
Не на последно място – ***ски Районен съд е счел за възможно
компрометацията на стените, настилките и ограждащите елементи да е
резултат от използването на каменни /а не стоманобетонови/ основи при
льосова почва, както и от необновяването и неукрепването на къщата преди и
след аварията. Като още една причина, допринесла за настъпването на
вредите, ***ски Районен съд е приел и наличието на водосточна тръба на
къщата, водата от която се излива директно в двора. Иначе казано – според
***ски Районен съд, аварията само е ускорила развитието на един започнал
преди нея деструктивен процес.
Макар и да е стигнал до крайния извод за отхвърляне на иска като
неоснователен, първоинстанционният съд е обсъждал размера на
обезщетението, като е приел, че следва да се отчете овехтяването на сградата
и тя да не бъде възстановена „като нова или с нови материали“.
На първо място ***ски Окръжен съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е квалифицирал претенциите, с които е сезиран,
като такива по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Неправилно обаче, те са
отхвърлени с аргумента, че отговорност за обезщетяване на процесните вреди
следва да носи по реда на чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД *** като собственик на
авариралата тръба.
Между страните не е спорно и е видно от протокол от 11.06.2018 г. за
отстраняване на авария №368 къде е настъпила процесната авария, а именно –
в с. С., на ул. *** От показанията на св. О.И.също следва, че аварията е
станала пред къщата на О.Р. /която се намира на ул. *** и че във връзка с
отстраняването са копали „до здраво“ – и пред имота на ищците /който се
намира на ул. ***
Съгласно чл. 19, ал.1, т.4, б.“а“ от ЗВ, публична общинска собственост
са уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните
територии и водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите
на потребителите. В случая уличната разпределителна водоснабдителна
мрежа попада на територията на ***, към която принадлежи с. С.. По силата
на чл.1 и 2 от ЗРВКУ, дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи се
7
извършват от ВиК-операторите, какъвто местно компетентен е „****“ ЕООД
– гр. ***.
По делото се установи, че причина за излива на вода е скъсването на
етернитова тръба. Скъсването е резултат от остаряването на тръбата.
Старостта на тръбата не е нейно особено вредоносно свойство, а е следствие
от проявена небрежност от страна на собственика и лицето, под чийто
надзор се намира. Отговорността би била по чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД, само
ако въпреки всички взети мерки от страна на собственика на съответната част
от уличната водоснабдителна мрежа и от страна на лицето, на което със
закон са възложени дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, от вещта
– поради нейните особени средства са настъпили процесните вреди.
В случая – отговорността е по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и
предявените на това основание искове са основателни. „****“ ЕООД – гр. ***
носи отговорността за вредите от аварията, защото съответните негови
служители не са подменили процесната тръба в съответствие с добрите
инженерни практики и защото след приключване на дейностите по
отстраняване на аварията не са възстановили в предишния им вид уличната
настилка и бордюрите. Тези отрицателни факти не са оборени чрез пълно
главно доказване от „****“ ЕООД – гр. ***.
Следва да се отбележи, че ищците не черпят основание за претенциите
си от несвоевременно отстраняване на аварията, поради което е без
съществено значение кога точно е станало това. За пълнота на изложението,
може да се каже, че въззивната инстанция не споделя фактическите изводи на
***ски Районен съд относно това кога е настъпила аварията, кога е подаден
сигнал за нея до „****“ ЕООД – гр. *** и кога са предприети действия от
дружеството за отстраняването . Твърденията в т.вр. в исковата молба се
подкрепят от показанията на разпитания като свидетел служител на „****“
ЕООД – гр. *** – О.И. Той твърди, че сигнал за аварията е подаден в деня
преди работниците да отидат на място за отстраняването . Кога е станало
последното, е видно от протокол от 11.06.2018 г. за отстраняване на авария
№368, настъпила в с. С., ул. *** Косвеният извод е – че аварията е станала на
10.06.2018 г., когато е и било сигнализирано за нея. В подкрепа на този извод
са и показанията на свидетелите Д.П. и О.И..
Неправилен е извода в обжалваното решение, че липсват доказателства
за състоянието на процесния имот преди аварията. Свидетелите Д.П. и О.И.
твърдят, че процесните вреди не са били факт преди аварията. Кореспондират
показанията на свидетелите Д.П. и И.Н. за това, че преди аварията
собствениците са правили ремонт в къщата, което означава, че са полагали
грижи за нея. Няма причина свидетелските показания да се квалифицират
като „съгласувани за целите на производството“, като следва да се добави, че
8
липсата на подкрепящи ги документи и снимков материал, не омаловажава
тяхната доказателствена стойност.
Тук е мястото да се отбележи, че като добри стопани въззивниците още
на 20.06.2018 г. са потърсили съдействието на „****“ ЕООД – гр. *** за
установяване, оценяване и отстраняване на щетите от аварията; че след като
това не се е случило, са настояли на 06.06.2019 г. за отговор и че след като им
е станала ясна позицията на „****** са поискали спора относно
отговорността за обезщетяване на вредите от аварията да бъде решен от съда.
Какво е състоянието на процесния имот след аварията става ясно от
показанията на свидетелите Д.П. и О.И.. Разцепването на бетоновата арка над
уличната врата, пропадането на каменните основи в североизточния ъгъл на
къщата, разцепването на бетоновата настилка в сутерена на къщата и
пукнатините на стените в помещенията са описани и в констативен протокол
от 13.07.2018 г. по щета №***** г., съставен при оглед на място от вещо лице
Росица Цанкова по възлагане от застрахователя. Процесните вреди са
констатирани и от назначеното по делото вещо лице С.С. при извършения
през май 2020 г. оглед. В т.см. оспорването на констативния протокол от
„****“ ЕООД – гр. *** като неверен е неуспешно проведено, а наличието на
процесните вреди се явява надлежно установено.
ВЛ С.С. е категорична, че съществува причинно-следствена връзка
между аварията и процесните вреди по къщата. В писменото заключение
липсва подобен категоричен експертен извод за съществуването на причинно-
следствена връзка и между отвеждането на дъждовните води от къщата в
двора и процесните вреди. Следва да се отбележи, че ако съществуваше
подобна връзка, то процесните вреди щяха да са факт отпреди аварията.
Подобно възражение не е и надлежно въведено от ответника в предмета на
спора. В о.с.з. на 14.07.2020 г. е релевирано само възражение за
съпричиняване на настъпилите вреди, т.к. не били извършени нужните
действия по укрепване на сградата след аварията с цел предотвратяване на
последващи вреди. Не са конкретизирани нито „нужните“ действия, нито
момента, в който според ответника е следвало те да бъдат предприети от
ищците с посочената цел. Въззивната инстанция намира, че това възражение
по съществото на спора е късно въведено в предмета на спора – едва след
събиране на съответните доказателства, в последното о.с.з. по делото. Дори и
да беше своевременно въведено, възражението е останало недоказано.
Възражение за съпричиняване на процесните вреди, поради неспазване
на стандартите за строителство върху льосови почви, също не е надлежно и
своевременно направено. Дори и да беше, съдът намира, че то се явява
неоснователно, доколкото не е доказано към момента на изграждане на
процесната сграда да е имало задължителен технически стандарт за полагане
на стоманобетонови основи и няма как собствениците да бъдат задължени да
9
го приложат постфактум.
С оглед гореизложените съображения, предявените искове се явяват
основателни и доказани за общо 5 761.66 лв., каквато сума ВЛ е определило
като необходима за ремонт на имота с цел възстановяването му в състояние,
годно за ползването му по предназначение, в каквото състояние той е бил
преди аварията. Овехтяването на имота не би могло да се отрази на размера
на обезщетението, тъй като то обхваща средствата за възстановяване на
щетите, което ще се извърши чрез влагане на нови материали. В този смисъл е
и трайната съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, ВКС; Решение № 499 от
30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 647/2009 г., IV г. о., ГК.
В заключение – ***ски Окръжен съд намира, че въззивната жалба се
явява основателна, което налага отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част, с която ищцовите претенции са отхвърлени за общата
сума от 5 761.66 лв. и постановяване на решение, с което предявените искове
по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД да бъдат уважени като основателни и доказани
– всеки за по 2 880.83 лв., общо – за 5 761.66 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 10.06.2018 г. до окончателното изплащане
на обезщетенията.
Уважаването на исковете по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, налага
разглеждането на обратния иск на „****“ ЕООД – гр. *** срещу ******
Видно от застрахователна полица №******* , ******отговаря за
доказана по съдебен ред гражданска отговорност на „****“ ЕООД – гр. *** за
причинените по негова вина в резултат на упражняваната от него
професионална стопанска дейност имуществени вреди от унищожаване и/или
повреждане на вещи на трети лица до размера на действителната им стойност.
Процесната авария е настъпила в срока на действие на
застрахователното правоотношение и представлява покрит по него риск по
смисъла на Раздел II, чл.1, т.1.3 от приложените Специални условия по това
правоотношение. Не се установиха предвидени по правоотношението
специални основания за изключване отговорността на застрахователя.
„****“ ЕООД – гр. *** е уведомило своевременно ******за процесната
авария и е била регистрирана щета №***** г. В настоящото съдебно
производство е доказана по надлежния ред отговорността на „****“ ЕООД –
гр. *** за причинените по негова вина имуществени вреди от повреждане на
недвижимото имущество на Б. И. Б. и Р. И. Б..
В съответствие с разпоредбата на чл.435 от КЗ, ако е удовлетворил
увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита
10
на отговорност) и на покритието по застрахователния договор.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният обратен иск се
явява основателен и доказан за общата сума от 5 761.66 лв. и следва да бъде
уважен като такъв, а за разликата до претендираните общо 10 000 лв. следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на спора по същество следва да бъде отменено и
решение №260328 от 16.10.2020 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, и
вместо това следва „****“ ЕООД – гр. *** да бъде осъдено да заплати в полза
на всеки от ищците по 169.53 лв., явяващи се разноски по компенсация,
направени в първата инстанция.
„****“ ЕООД – гр. *** следва да бъде осъдено да заплати в полза на
всеки от ищците по 500 лв., явяващи се разноски за ДТ и адв.
възнаграждение, направени във въззивното производство.
„****“ ЕООД – гр. *** следва да бъде осъдено да заплати в полза на
***ски Окръжен съд ДТ върху цената на предявения обратен иск в размер на
400 лв., доколкото по делото не се установи наличието на документ за
плащане на тази сума.
******следва да заплати в полза на „****“ ЕООД – гр. *** сумата от
1 147.72 лв., явяваща се разноски в първата и настоящата инстанции за адв.
възнаграждение, съобразно уважената част на обратния иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.272 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№1016 от 30.07.2020 г. по гр.д. №5116/2019 г. по описа на ***ски Районен
съд е в обжалваната му част, с която са ОТХВЪРЛЕНИ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Б. И. Б., с ЕГН: ********** и Р. И. Б., с
ЕГН: ********** срещу „****“ ЕООД – гр. *** с ЕИК: ****** искове с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за общо 5 761.66 лв. от
общо претендираните 10 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД “****” ЕООД –
гр. *** с ЕИК: ****** да заплати в полза на Б. И. Б., с ЕГН: **********
сумата от 2 880.83 лв. като обезщетение за имуществените вреди по
недвижим имот, находящ се в с. С., ул. „-****** от който ищецът притежава
11
½ ид.ч., причинени от авария – спукване на тръба – част от уличната
водоснабдителна мрежа, настъпила на 10.06.2018 г. пред посочения недвижим
имот, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2018 г. до окончателното
заплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД “****” ЕООД –
гр. *** с ЕИК: ****** да заплати в полза на Р. И. Б., с ЕГН: **********
сумата от 2 880.83 лв. като обезщетение за имуществените вреди по
недвижим имот, находящ се в с. С., ул. „-****** от който ищецът притежава
½ ид.ч., причинени от авария – спукване на тръба – част от уличната
водоснабдителна мрежа, настъпила на 10.06.2018 г. пред посочения недвижим
имот, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2018 г. до окончателното
заплащане на обезщетението.
ОТМЕНЯ на основание чл.272 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260328 ОТ 16.10.2020 г. по гр.д. №5116/2019 г. по описа на ***ски Районен
съд и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК “****” ЕООД – гр. *** с ЕИК:
****** да заплати в полза на Б. И. Б., с ЕГН: ********** сумата от 169.53 лв.,
явяващи се разноски по компенсация, направени в първата инстанция, както и
сумата от 500 лв., явяващи се разноски за ДТ и адв. възнаграждение,
направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК “****” ЕООД – гр. *** с ЕИК:
****** да заплати в полза на Р. И. Б., с ЕГН: ********** сумата от 169.53 лв.,
явяващи се разноски по компенсация, направени в първата инстанция, както и
сумата от 500 лв., явяващи се разноски за ДТ и адв. възнаграждение,
направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.435 във вр. с чл.429 от КЗ „****** с ЕИК:
**** да заплати в полза на “****” ЕООД – гр. *** с ЕИК: ****** сумата от
общо 5 761.66 лв., представляваща сбор от присъдените на Б. И. Б., с ЕГН:
********** и Р. И. Б., с ЕГН: ********** обезщетения за имуществените
вреди по собствения на последните двама недвижим имот, находящ се в с. С.,
ул. „-****** причинени от авария – спукване на тръба – част от уличната
водоснабдителна мрежа, настъпила на 10.06.2018 г. пред посочения недвижим
имот.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК “****” ЕООД – гр. *** с ЕИК:
****** да заплати в полза на ***ски Окръжен съд сумата от 400 лв., явяваща
се ДТ върху цената на предявения обратен иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „****** с ЕИК: **** да
заплати в полза на “****” ЕООД – гр. *** с ЕИК: ****** сумата от 1 147.72
лв., явяваща се разноски в първата и настоящата инстанции за адв.
12
възнаграждение, съобразно уважената част на обратния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13