№ 490
гр. Варна, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.
Членове:Невин Р. Шакирова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно гражданско дело №
20233100500433 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Д. И.
М., ЕГН**********, срещу Решение № 3625/23.11.2022г., постановено по гр.
д. № 2124/22г. по описа на ВРС, 16-ти с-в, в частта, с която е осъден
въззивника да заплаща в полза на детето Ж. Д.ова М.а, ЕГН **********,
действащо със съгласието на своята майка и законен представител Д. И. Н.,
ЕГН**********, месечна издръжка в размер от 350 лв., считано от подаване
на исковата молба в съда - 18.02.2022год., с падеж на плащане – до десето
число на текущия месец, за който се дължи до настъпване на обстоятелства,
обосноваващи нейното изменение или прекратяване, на основание чл.143,
ал.2 от СК, както и в частта, с която е осъден бащата Д. М., да заплати в полза
на детето Ж., действащо със съгласието и одобрението на своята майка и
законен представител Д. И. Н., месечна издръжка в размер от 170 лв. за
периода-едно година назад от датата на подаване на исковата молба в общ
размер на 2 040 лева, на основание чл.149 от СК.
В жалбата се излага, че решението в атакуваната част е неправилно и
1
незаконосъобразно, тъй като ВРС не е спазил определените от законодателя
минимални размери на издръжката, както и не е съобразил определения от
НСИ статистически разход за едно лице. Сочи се, че е нарушен принципа
издръжката да задоволява основните нужди на детето, като се твърди, че
предложената от ответника издръжка от 180 лв. е била напълно достатъчна.
Оспорва се нуждите на детето да надвишават този размер, тъй като не се
установяват специфични нужди на детето- няма доказателства за закупуване
на специално облекло или униформа, лекарства, както и посещение на
извънкласни форми. Твърди се, че доказателствата по делото не установяват
такива нужди, а само обичайните, присъщи за възрастта на детето. Освен това
се оспорват изводите на съда, че е във възможностите на родителя да заплаща
издръжка в такъв размер. Твърди се, че не е съобразен ниския доход на
ответника, установен от приложения трудов договор, като незаконосъобразно
са ценени показанията на св. Н. П. досежно получаваните от ответника
възнаграждения. Не са съобразени и доказаните разходи за домакинството и
новото семейство на ответника. Оспорва се извода на съда, че издръжка за
период една година преди завеждане на иска не е изплащана. Въззивникът М.
сочи, че е допуснато нарушение, като избирателно са кредитирани
показанията само на водените от ищцата свидетели, а не и на допуснатите и
на него. Твърди, че е допуснато процесуално нарушение, като не е
обосновано от съда защо не се кредитират всички свидетелски показания.
Моли да бъде отменено решението в атакуваната част, като искът за
заплащане издръжка занапред бъде уважен до размера на минималната
законово определена издръжка, а искът за издръжка за минало време бъде
отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.
И. Н., майка и законнен представител на детето Ж. Д.ова М.а, с който жалбата
се оспорва. Излага се, че и след завеждане на исковата молба, въпреки
посочената банкова сметка, бащата не е заплащал никаква издръжка на
детето. Освен това се сочи, че правилно са съобразени от съда както
установените по безспорен начин здравословни проблеми при детето,
налагащи закупуване на специфични продукти и медикаменти, така и
социално-икономическите условия в страната. Позовава се, че бащата е в
работоспособна възраст, може да реализира поне възнаграждение в размер на
средната за страната работна заплата. Сочи, че видно е, че с настоящата си
2
приятелка бащата влага средства за развлечения и прави скъпи медицински
процедури, което води до извод, че бащата разполага с повече средства от
декларираните като трудов доход. Моли решението да бъде потвърдено и
жалбата. Претендира разноски.
Контролиращата страна ДСП Варна, на която е връчен препис от
жалбата, не е изразила становище по същата.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127
ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:
Пред ВРС ищцата Д. Н. е предявила искове за предоставяне на нея
упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съжителството й с ответника Д. И. М. дете - Ж. Д.ова М.а, ЕГН **********,
за определяне местоживеенето на детето при майката, за определяне режим на
личен контакт на детето с бащата Д. И. М., както и да бъде осъден ответника
да заплаща ежемесечна издръжка в размер на: 350,00 лева за детето Ж.,
считано от месец февруари 2022 година (датата на завеждане на исковата
молба), чрез законния му представител майката Д. И. Н., ЕГН **********, и
издръжка за период от една година назад в минимален размер от 170,00 лева
месечно или общо 2040,00 лева, платими чрез законния представител на
детето - майката Д. И. Н.. Ищцата излага, че непълнолетното дете - Ж. Д.ова
М.а е родена на ******* от съвместното съжителство на страните. Същите
първоначално от 2005 година до 2012 година са живели на адрес гр. Варна,
ул. „Струга" № 96, във ведомствено жилище, предоставено на майка й. От
2012год. до настоящия момент живеят във фактическа раздяла, като всеки от
тях има собствен личен живот. От момента на раздялата им непълнолетното
им дете Ж. остава да живее, заедно с майка си, първоначално в жилището на
ул.Струга 96, а от две години в къща, която изгражда в наследствен ПИ от
баща им Ил.Н.К.. През целия период от 2012г. до подаване на иска майката
полага преките и непосредствени грижи за детето. Към настоящия момент
има постоянни доходи и възможност и занапред да полага грижи за детето, но
предвид поскъпването на живота и отказа на ответника да участва финансово
и по друг начин в отглеждането на дъщеря им, вече не може да се справя сама
и има нужда бащата да поеме своите задължения. След раздялата
многократно прави опити да постигнат с ответника споразумение по
отношение на личните отношения на дъщеря им с него и по отношение на
нуждата от издръжка за тяхното дете, но всички опити се оказват без
резултатни. Ответникът живее на съпружески начала с друга жена и изцяло се
е дистанцирал от нуждите и потребностите на тяхното дете, не се интересува
нито от здравословните и личните потребности на дъщеря им, нито от
нуждите й в училище, нито от социалния й живот. В началото след тяхната
раздяла ответникът епизодично дава някакви суми за детето, и за
3
изплащането на общ техен кредит, който е на нейно име и имат договорка той
да изплаща половината от него, но от почти две години категорично отказва
да заплаща каквато и да е сума за нейната издръжка, като единствено дава на
детето от време на време някакви джобни пари, които не стигат до нея. Сочи,
че ищецът не е съгласен да дава пари за ежемесечна издръжка, а иска да бъде
открита банкова сметка на името на детето, където „щял да внася издръжката
й, за да се събирали за абитуриентската й". Излага, че детето към момента е в
тийнейджърска възраст, ученичка в девети клас в СУ за хуманитарни науки и
изкуства „Константин Преславски" в паралелка с поп и джаз пеене. Налага се
да посещава допълнителни платени часове по солфеж при музикален педагог
всяка седмица по веднъж, което месечно възлиза на 80,00 лева. Отделно от
това, за съжаление дъщеря им е с много тежка форма на Акне, което налага
редовни прегледи при лекар-дерматолог и провеждането на стриктно лечение,
което е доста скъпо и включва антибиотици, медицински козметични
препарати за почистване на лице и гръб и кремове, изготвени по
индивидуална рецепта. Всеки месец лекарствата за лечението на комедоните
по лицето, гърба и шията на детето им са около 150,00 лева. В училището,
където учи тяхната дъщеря е въведена задължителна ученическа униформа -
както официална, така и ежедневна, а също така и за часовете по ФВС.
Разходите за закупуването на униформа са за всяка учебна година, тъй като тя
расте и размера се променя, а и старите се захабяват, така началото на всяка
учебна година закупува униформа на стойност около 60-70 лева. Отделно от
това - в последната година издръжката на живота поскъпва в пъти и на нея
вече и е невъзможно сама да поема всички разходи - както за храна, облекло и
топлина в дома, така и за нейното ежемесечно лечение на акнето, нейните
уроци по солфеж, разходите за спорт (посещава фитнес веднъж седмично),
разходите за училище и разходите за нейният социален живот. Сочи, че
битовите разходи са драстично увеличени. Поради възникналата
епидемиологична обстановка в страната и света и наложилото се „on-line"
обучение започнала да закупува ежемесечно интернет. Излага, че общата
сума за издръжка на детето възлиза на средно около 700 - 800,00 лева
месечно. Моли съда да вземе предвид, че ответникът е млад, работоспособен
човек, с образование и квалификация, не страда от заболявания, които да му
пречат да работи и следва да е във възможност да реализира доходи поне в
размер на около средните за страната. Излага, че ответникът живее в
собствено жилище на жената, с която съжителства на семейни начала, не
заплаща наеми, нито издръжки на други лица, поддържа МПС, наскоро си
закупува ново такова. Като се има предвид, че законово и морално
задължение на всеки родител да издържа своите непълнолетни деца
ежемесечно до навършване на пълнолетие или достигане на предвидените в
закона предпоставки, моли съда да осъди ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 350 лв., считано от подаване на иска. За минало време-
една година преди предявяване на иска, се претендира сумата от по 170 лв.
месечно.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. М. депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост и частична основателност на
4
предявените искове. Не се противопоставя родителските права по отношение
на детето да бъдат предоставени за упражняване на майката и
местоживеенето на детето да бъде определено при нея на посочения адрес.
Счита, че режима на лични контакти средва да бъде разширен.
Претенцията за определяне на издръжката на детето Ж. Д.ова М.а за
бъдещо време ответникът намира за частично основателна до 180 лв., като я
оспорва по размер за разликата над тази сума до 350 лв. Намира, че размерът
на претендираната издръжка за бъдеще време е неоправдано висок и
недоказан, неотговарящ на нуждите на детето. Претенцията за определяне на
издръжката на детето Ж. Д.ова М.а за минало време ответникът намира за
изцяло неоснователна, поради което я оспорва, тъй като същият е предоставял
парична издръжка на детето Ж. М.а всеки месец от исковия период в размер
на 170 лв. месечно, която сума е заплащал в брой лично на ищцата или на
детето, когато то е посещавало дома му за лични срещи. Не оспорва, че след
2012 г. и понастоящем страните живеят разделени, а детето се отглежда от
своята майка в собствения й дом. Оспорва твърдението, че след раздялата на
семейството през 2012 г. отказва да участва финансово и по друг начин в
отглеждането на детето. Не е вярно, че след раздялата ищцата многократно е
правила „без резултатни" опити за споразумение с ответника по отношение
личните отношения и издръжката на детето. Напротив, през всички тези
години страните са поддържали контакт по въпросите, касаещи дъщеря им
Ж., обсъждали са нейните нужди и ответникът редовно е предоставял
средства за издръжка на детето - и в пари, и в натура. През изминалия период
от раздялата им често пъти се е случвало детето и неговата майка да
посещават ответника на работното му място, за да получат месечната
издръжка или да се уговорят за среща в предстоящия уикенд. Вярно е, че
ответникът към настоящия момент живее на съпружески начала с жена на име
Зл.М.Г., но това никога не е било причина той да се „дистанцира" от нуждите
и потребностите на дъщеря си, и да не се интересува от здравето,
образованието и социалния й живот. Оспорва твърдението, че през
последните две години не е давал издръжка на дъщеря си и че е настоявал да
бъде открита банкова сметка на името на детето, в която да внася издръжката.
Истината е, че той е настоявал ищцата да му предостави банковата си сметка,
за да внася по банков път издръжката за Ж., но ищцата е отказвала да му
посочи такава и той се принуждавал да й я дава на ръка. По тази причина през
последните две години ответникът е давал парите за издръжката лично на
дъщеря си, която след това ги предавала на майка си. За последната изминала
година по общо договаряне с ищцата, той редовно е предоставял по 170 лв.
месечно за издръжка за дъщеря си Ж.. Отделно от тази сума ответникът е
давал на дъщеря си допълнително малки суми за нейни лични нужди, когато
тя му е искала за кино, за разходки р приятелки, за плаж. Оспорва
твърдението, че детето Ж. М.а посещава частни уроци по солфеж в Частно
училище за музикално обучение „A3 УЧА МУЗИКА" и то веднъж седмично,
за което се заплаща сумата от 80 лв. месечно. Ответникът оспорва, че детето
Ж. страда от „тежка" форма на акне, за лечението на което да е необходимо
„ежемесечно" закупуване на антибиотици, медицински козметични препарати
5
и кремове, струващи по 150 лв. на месец. Сочи, че липсват медицински
рецепти, направления и препоръки, от които да може да се направи
категоричен извод, че този проблем не е единичен и с какви точно лекарства и
медикаменти/козметика се лекува конкретно детето Ж.. Оспорва, че ежегодно
за детето ищцата закупува училищна униформа на стойност около 70-80 лв.,
тъй като не е представен платежен документ, което буди съмнение дали в
действителност униформите са въведени като задължително изискване от
училището, както и дали се заплащат от родителите или са за сметка на
учебното заведение. Освен това униформата е единичен разход, който не би
могъл да има голяма тежест при определяне на средномесечния разход на
издръжката, доколкото цената не надхвърля цената на обикновените дрехи,
например риза и панталон qзакупени от магазин. От друга страна носенето на
униформа означава, че се спестяват средства от закупуването на другите
ежедневни дрехи, и посочения от ищцата разход от 240 лв. на сезон е
некоректен по размер. Относно представените касови бонове за закупени
дрехи и стоки от магазини намира, че същите не доказват разход конкретно за
детето Ж. М.а, тъй като не са поименни книжа и е твърде вероятно да
обхващат закупени стоки за други лица. Ето защо оспорва, че разхода по тези
бонове е направен конкретно за детето Ж.. Безспорно е, че Ж. като всяко
друго дете има нужда от храна, дрехи, обувки, телефон интернет и социален
живот, но ответникът счита, че с издръжката, която той й предоставя напълно
са задоволени потребностите й, и че не трябва да се спекулира това. Излага,
че минималната издръжка за 2020г е 610 лв., определен с ПМС №
350/19.12.2019 п, а от 01.01.2021 г. е 650 лв., определена с ПМС №
331/26.11.2020 г. Съответно минималният размер на издръжката за 2020 е
152,50 лв., респ. за 2021 г. е 162,50 лв. След изключване групите разходи,
които обичайно не са необходими за непълнолетно лице /за алкохол,
тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към
други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният
разход според статистическите данни на НСИ за 2019 г. възлиза на 4549 лв.
/за 2020г. - 4393лв., а за 2021 г. - 4171,29 лв., при приспадането на сумите по
същите позиции/, съответно за 2021 г. е 347,61 лв., които средства са
достатъчни за покриване на потребностите на едно дете. В тази връзка
оспорва твърдението на ищцата, че за покриване на нуждите на детето Ж. са
необходими около 700-800 лв. месечно. За справедливото решаване на спора
следва да се вземе предвид също, че ответникът няма възможност да дава по -
голяма издръжка от 180 лв. месечно, предвид неговото имотно състояние и
доходите, които получава. Той твърди, че за него ще представлява особено
затруднение да заплаща претендираната от ищцата издръжка в размер на 350
лева месечно. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание
за даване на издръжка, но същевременно и показател при определянето на
точния размер на издръжката. Също както нуждата от издръжка, така и
възможността да се заплаща издръжка е конкретна и се определя от
притежаваното имущество и доходите на задълженото лице и винаги се
държи сметка дали лицето, което дължи издръжка, притежава средства над
необходимите за собствената си издръжка, които да му позволяват без
6
особени затруднения да заплаща издръжка. Ответникът не притежава лично
недвижимо имущество, притежава едно МПС /година на производство 2006 -
Алфа Ромео, закупен за 3800 лв. - представям фактура/, а получаваните от
него доходи са минимални за страната и са недостатъчни за покриване без
особени затруднения за него претендираната от ищцата издръжка в размера
над 180 лева месечно. Сочи, че нетният доход на ответника от полагане на
трудова дейност във „Вили Вединг Експрес" ЕООД - гр. Пловдив е в размер
от 528,60 лв. месечно за изминалата една година. Понастоящем ответникът
живее на съпружески начала със Зл.М.Г. в неин собствен апартамент, който
апартамент е закупен с банков ипотечен кредит. Ипотеката е с краен падеж
2050 г. и с месечна вноска от 356,22 лв., които на практика се заплащат от
домакинството на ответника. Ответникът и неговата приятелка Зл. са се
договорели тя да осигурява и плаща вноските за погасяване на банковия
ипотечен кредит, а той да осигурява и да плаща всички останали битови
сметки и разходи на домакинството им - храна, ток, вода, телефони, дрехи и
др. консумативи. Ответникът няма други деца освен детето Ж. и няма
задължения за издръжка към други лица. От съвместното си съжителство със
Зл. двамата нямат родени деца, но силно желаят да имат. Заради наличие на
здравословен проблем се налага след 2018 г. непрекъснато двамата да
участват в процедури за асистирана репродукция за зачеване на дете. До
настоящия момент са направили три неуспешни процедури по инсеминация и
четири неуспешни инвитро процедури. Двамата са одобрени за общо три
инвитро процедури, за които са финансирани с по 5000 лв. за всяка. Сумите
се изплащат всеки път директно от фонда към съответната болница. Всяка
отделна процедура обаче е съпътстваща с допълнителни разходи за
изследвания, лекарства, добавки и др. медикаменти, разходите за които се
поемат изцяло от ответника Д. и неговата приятелка. Твърди, че разходите им
само през 2020 г. възлизат на 1147 лв. за медицински изследвания. Тези
процедури и свързаните с тях изследвания, тежко се отразяват на семейния им
бюджет, особено като се има предвид и разхода по ипотеката. Освен тези
трайни във времето и ежемесечни разходи на домакинството, ответникът
също плаща сметки за отопление и другите комунални услуги. Ето защо и
преценявайки потребностите на детето и неговите ежемесечни разходи,
ответникът намира, че за него ще е възможно да заплаща издръжка на дъщеря
си в размер на 180 лв. месечно. Претендирания от ищцата размер от 350 лв.
ще бъде напълно непосилна за него сума, не само заради оправданите му
разходи, но и предвид ниските му доходи.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане"- Варна,
редовно уведомена, депозира становище за основателност на исковете, като
предоставя на съда да определи размера на издръжката.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
7
Решението е влязло в законна сила в частта, в която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Ж. на майката,
при която е определено и местоживеенето на детето, определен е режим на
лични отношения между бащата и детето. Поради това и предмен на
обсъждане ще бъдат само доказателствата, касаещи нуждите на детето и
възможностите на родителите за заплащане на издръжка.
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено
от Община Варна е, че детето Ж. Д.ова М.а, ЕГН ********** е родено на
********* год. и негови родителите са Д. И. Н. и Д. И. М..
Няма спор, а и видно от удостоверение изх. № АСД11-
2022/22.12.2021год. е, че детето Ж. е била ученичка в девети клас, дневна
редовна форма на обучение в Средно училище за хуманитарни науки и
изкуства “Константин Преславски“-Варна, за учебната 2021/2022год.
Установява се от приложеното удостоверение, издадено от Директора на
училището, че има задължителна въведена униформа, закупуването на която е
задължение за родителите. От представения документ „поръчка на униформа“
се установява, че през 2021г. униформа е поръчана и закупена за детето Ж. на
стойност общо 84 лв.
Освен за закупуване на униформа по делото са представени множество
касови бонове и фактури, установяващи закупуване на облекло и обувки и
други пособия. Възраженията, че същите не касаят детето Ж., съдът намира за
неоснователни, тъй като видно от повечето плагежни документи, същите са
издадени от магазини и вериги, предлагащи дрехи за тийнейджъри, в която
възраст се намира и Ж.. Нелогично и неннужно намира състава, да се вменява
задължение на отглеждащия родител за всяка покупка и на незначителна
стойност, да се снабдява с фактура, в която да описва не само вида на
покупката, но и размер, получател и т.н. Детето има нужда от облекло и
обувки, поради което и съдът приема, че приложените платежни документи
установяват именно задоволяване нуждите на детето Ж.. Същото касае и
приложените доказателства за закупуване на карта за градския транспорт.
Видно от приложените по делото амбулаторен листи, датиращи от
2018г., 2021г. и 2022г., детето е диагностицирано с остър дерматологимен
проблем, за лечението на който са изписани множество медикаменти. Същите
са закупени от майката, като два поредни месеца са заплатени по 125 лв.
средномесечно. Освен това се установява, че детето е диагностицирано и с
хормонален проблем, за което са правени изследвания и са изписани и
закупени лекарства общо на стойност от 110 лв. месечно. Посочено е в
амбулаторния лист, че медикаментите следва да се вземат в продължение на
три месеца. Описаните доказателства установяват наличие на здравословни
проблеми при детето Ж., които налагат перманентен прием на медикаменти,
като ежемесечното лечение е около 200-250 лв. понастоящем. Възраженията
на ответника, че закупените лекарства са инцидентно предписани, са
неоснователни предвид предписанието в амбулаторните листи, както и
фактурите, от които е видно, че лекарствата са закупувани повече от веднъж.
8
От приложените по делото доказателства- справка от НАп и
удостоверение, издадено от работодателя „Бранакс“ ЕООД, се установява, че
майката Д. Н. от 2021г.. работи по трудов договор, от който реализира брутно
възнаграждение от около 1 300 лв. Същата заплаща вноски и по изтеглен
потребителски кредит – по около 400 лв. средномесечно.
Видно от приложените по делото Трудов договор № 5/04.05.2020 г.,
Допълнително споразумение към ТД № 5/2020 г., Удостоверение за доходи,
изд. от „Вили Вендинг Експрес“ ЕООД е, че ответникът Д. М. работи по
трудов договор и реализира доходи от 587,33 лв. Приложени са доказателства
за изтеглен потребителски кредит от трето лице- Зл. Г., за която не се спори,
че съжителства на съпружески начала с ответника. Няма твърдения, наведени
от ответника, нито пък доказателства заплащането на кредита да е
задължение на М.. Поради което и представеното писмено доказателство
съдът намира за неотносимо.
Приложените по делото епикризи, Заповед № РД - 03-44238-
39400/06.03.2019 г. на МЗ; Заповед № РД - 03-52336-47436/15.07.2020 г. на
МЗ; Заповед № РД - 03- 57354-52425/20.05.2021 г. на МЗ; Бележка за
изследвания на Д. М.; Касови бележки за платени в брой медицински
изследвания - 6 броя; разписка №0400015240016968 от 21.03.2022г.; разписка
№0400015180264347 от 12.03.2022г.; разписка №0400015180264321 от
12.03.2022г., съдът намира за неотносими. Същите установяват здравословни
проблеми на новата приятелка на ответника, както и разходи, направени за
преодоляването им. Тези обстоятелства обаче са ирелевантни за
императивното задължение на бащата да заплаща издръжка за детето. Това е
така, тъй като правото на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е
безусловно, каквото е задължението и на родителя да я дава.
По делото е изслушано детето Ж. Д.ова М.а, което е споделило, че с
баща си не се вижда често, тъй като връзката между тях е била нарушена-
бащата не разговаря с нея и не желае да прекарва много време с детето.
Когато е търсила помощ за пари, ответникът е казвал, че няма. Когато отива
при баща си, той никога не й предлага, много рядко я пита дали има пари. На
работата му ходи да го види, когато има свободно време. Споделя, че не е
ходила на работата на татко си от една година и нещо, две, защото просто
няма време. Тя се опитва да поддържа връзка с него, но той сякаш не иска.
Води монолог със себе си. Опитва се да му споделя неща за училище, за това
как се чувства, но той даже не се опитва да води разговор с нея, когато са
заедно.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Зл.М.Г. и Т.Яр.Янк., както и на свидетелите Н.П. П. и В.Н.К.. Първата
свидетелка Зл. Г. съжителства на семейни начала с Д. М. от седем години,
имат общ бюджет, в едно домакинство. Респективно, заплащането на
издръжката в полза на детето би рефлектирало върху финансовото състояние
на семейството на М., в частност на свидетелката Г.. Горното води до извод за
най-вероятно заинтересованост и предубеденост на свидетелката. Същата
излага, че Д. полага грижи за детето Ж. още откакто го познава, детето ходи у
тях постоянно, получава си издръжката редовно на 15-то и 30-то число на два
9
пъти. Знае, че уговорката между родителите е за 170 лв. на месец, но са
заплащали и по 200 лв. Твърди, че на 13.03.2022г. последно е била у тях, за да
й подарят безжични слушалки и после дошла на 15-ти за издръжката. Твърди,
че е виждала Д. да предостава тези пари -170 лева на детето си. То е ставало у
тях. Не е броила колко пъти са давали и пред нея е ставало даването, но се е
случвало много често у тях – поне сто пъти. Тя е ходила дори с приятелки у
тях, имало е и техни познати, които са присъствали. На майката, когато е
предавал бащата издръжката, свидетелката лично не е присъствала, тъй като е
ставало на работното му място. Това обстоятелство го знае отново от
партньора си, затова казва, че не е присъствала. Майката не е ходила у тях.
Идвала е с дъщерята до входа и дъщерята се е качвала у тях за издръжката.
Виждала е партньора си да дава пари. Лично свидетелката е давала и 10лв., и
20 лв. за джобни извън договорената сума. Показанията на тази свидетелка по
няколко пункта противоречат на показанията на другия воден от ответника
свидетел Янков, който сочи, че само детето е ходило при баща си на работа
почти всеки месец. Свидетелят е колега на ответника М. от 2019г. и работят
заедно във „Вили Вендинг Експрес“ ЕООД. Не знае детето на колко е години,
но мисли, че е на 17г. Дочи, че от 2019г. до сега поне двадесет пъти е виждал
детето на работното му място, като в повечето случаи ходи да взема пари от
баща си. Знае, че идва за пари, защото вижда, че й дава пари. Дава й стотина
лева, даже е вземал от него, за да й даде 100 лв. един път е взел от него.
Случаите, които е виждал са над десет пъти на работното им място и отделно
в тях, когато са били. От началото на тази година не е виждал детето. Преди
това го е виждал. С точност не знае колко и дава, но това, което вижда е по
стотина лева. За един път в месеца е сигурен, че идва, може да го е нямало в
следващите пъти, той не е постоянно в офиса. В повечето случаи вижда поне
по един път в месеца тя да идва на работното ни място.
Съпоставяйки показанията на двамата свидетели, съдът намира, че са
налице известни противоречия. От една страна съжителстващата с бащата
жена сочи, че парите са давани на два пъти месечно – общо 170 лв., като само
детето е идвало в дома, където свидетелката над сто пъти е виждала детето да
получава сумите на 15-то и 30-то число, а от друга-свидетелят също
ежемесечно е виждал детето да идва на работа и да получава сума от около
100 лв. При твърдения, че е имало уговорка за заплащане на сума от 170 лв.
месечно, неясно е защо детето е идвало три пъти да получава пари.
Нелогично и необяснимо е обстоятелството защо при нито едно предаване на
сумите не е давана разписка от майката, напр. Свидетелката излага, че
майката е ходила да взема издръжка само от работата на бащата, но
свидетелят не е посочил въобще да е виждал майката на работното място.
Показанията и на двамата свидетели противоречат на останалите събрани по
делото гласни доказателства- показанията на св. Н.П. П. и В.Н.К., както и на
изявленията на детето, направени при изслушването му. Същото е изложило,
че когато е поискало пари, бащата почти винаги е отказвал и никога не се е
сещал сам да предложи. В показанията си св. П. пък сочи, че знае, Д. работи
при братовчед й повече от 10 години. Знае, че е последните години е станал
нещо като управител. Не знае детето до го посещава често на работа. Д.
10
месечно взема долу-горе около 1500 лв. и нагоре взема вече. Знае, че преди е
плащал някаква сума на Д., около 100 – 120 лв. Даже тя е била с нея, той е
плащал и по 80 лв. защото не са му стигали парите. Тези сведения са за доста
години назад - преди шест – седем години. Знае, че сега не плаща издръжка.
Не знае защо е спрял. Не е чувала, че Ж. ходи всеки месец и получава
издръжка. Майката има затруднения. Тя на една заплата няма как да издържа
детето си сама. Даже двете – ищцата и свидетелката, работят извънредно,
ходят на автомивка да мият коли, за да си изкара допълнителен доход
майката. От две години насам отношенията между родителите са влошени.
Майката добре се грижи за детето. Ж. понякога е ходила при свидетелката и е
искала пари, а тя й е давала, защото Д. и се е обаждала. Свидетелят К. сочи,
че първите години, когато страните са се разделили, бащата много се е
грижил за детето. Той постоянно я вземал, ходил на почивка с нея, но след
едно известно време детето е започнало да не иска да ходи при баща си. Не е
искало да ходи, защото се е оплаквало, че приятелката на баща й се държи
много грубо с нея. Детето не иска да ходи при баща си, откакто той заживял с
друга жена. Детето не е споделяло на свидетеля, че ходи в месеца по ден, два
при баща си. Детето ллично е споделяло на свидетеля, че баща й не плаща
издръжка, не й дава никакви пари. Знае, че детето има здравословни
проблеми. Назначени и са десет процедури, като по 40 лв. е едната процедура.
И понеже майката е нямала достатъчно пари, половината пари - 200 лв., е дал
свидетеля. Свидетелят мисли, че в началото ищцата е получавала издръжка от
Драго, но от може би пет- шест години е спряла да получава. В последните
години не знае детето да е получавало и джобни.
Съдът, като съобрази събраните гласни доказателства в тяхната
съвкупност, както и като съобрази, че като преки, непредубедени и обективни
могат да бъдат ценени само показанията на свидетелите П. и К., а останалите
гласни доказателства- като противоречащи си и заинтересовани следва да не
бъдат кредитирани, намира, че не се установи бащата да е изпълнявал
задължението си да заплаща издръжка в полза на детето Ж. за период една
година преди завеждане на иска.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения,
намира за установено от правна страна следното:
Исковете намират правното си основание в нормата на чл.143 и чл.149
СК.
Нормата на чл.143 СК повелява, че всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, като изрично ал.2 на цитираната норма
предвижда, че издръжка се дължи независимо от това дали родителите са
11
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид
това и доколкото е безспорно, че въззиваемият е баща на детето Ж.,то и
същият е задължен да му заплаща издръжка.
Съобразно Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС,
„нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.“
Детето е на шестнадесетгодишна възраст към момента. Няма спор, че живее
заедно със своята майка, както и че същата полага преките и непосредствени
грижи по отглеждането му. Съобразно възрастта на детето същото има
специфичните си потребности за задоволяване- облекло и обувки,
образователни пособия, униформа. За детето ежемесечно се заплащат разходи
за транспорт с оглед придвижването му, битови разходи, джобни пари, пари
за храна. Установи се, че същото има здравословни проблеми от различен
характер, повече от които изискват по-продължително лечение. Това се
отнася за дерматологичния и хормоналния проблем. Установи се и че
необходимите средстав за закупуване на медикаменти възлизат между 150 лв.
и 200 лв. месечно. Предвид изложеното и съдът намира, че за задоволяване на
ежемесечните нужди на детето са необходими средства в размер на 400 лв.
месечно. Тази сума съответства и на средния определен статистически разход
на един член от семейството, след като бъдат приспаднати неотговарящи на
възрастта на детето предвидени разходи. Следва да бъдат допълнително
предвидени и още 100 лв. месечно, необходими за заплащане на медикаменти
за перманентните здравословни проблеми на детето. Или общо необходимата
за детето сума на месец възлиза на 500 лв. От тази сума бащата следва да
заплаща 350 лв. месечно, а останалите 150 лв. следва да бъдат заплащани от
майката, която полага и преките и непосредствени грижи за детето.
Възраженията, наведени от ответника, че последният реализира доходи, които
не му позволяват да заплаща такава издръжка, съдът намира за
неоснователни. Бащата Д. М. е в работоспособна възраст, няма данни за
наличие на здравословни или други пречки да реализира доходи, поради
което и би могъл да реализира доходи в размер на средната за страната
работна заплата. Няма твърдения за наличие на алиментни задължения към
други лица. Съвместното съжителство с друго лице не обуславя извод за
възникване на задължение за издръжка в полза на това лице и то такова, което
12
да е с приоритет пред безусловното задължение към непълнолетното дете.
Следва да се вземе предвид, че дори и да приеме за достоверни твърденията
на ответника, че реализира доходи само в размер на 528 лв. месечно, то
същият би могъл да реализира доходи и от други правоотношения. Така,
както се установи, че полага труд ищцата, видно от показанията на св. П..
Неактивното поведение на ответника да реализира по-високи доходи не може
да рефлектира върху интереса на непълнолетното му дете. Предвид горното и
съставът намира, че М. следва да бъде осъден да заплаща в полза на детето Ж.
чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на
350 лв. с падеж десето число на месеца, за който се дължи, считано от
подаване на исковата молба- 18.02.2022г., до настъпване на законово
основание за прекратяване или изменение на издръжката. Решението на ВРС
в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
Досежно претенцията на ищцата за заплащане на издръжка за минал
период от време:
Установи се по безспорен начин, че ответникът не е заплащал издръжка
за периода от 18.02.2021г. до подаването на иска-18.02.2022г. Предвид
определения ежемесечен размер на издръжката – 350 лв., съставът намира, че
искът за заплащане на издръжка за сумата от по 170 лв. месечно следва да
бъде уважен изцяло. Решението на ВРС следва да бъде потвърдено и в тази
част.
Предвид направеното искане в полза на въззиваемата следва да бъдат
присъдени разноски съобразно представения списък- 500 лв. за заплатено
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3625/23.11.2022г., постановено по гр. д.
№ 2124/22г. по описа на ВРС, 16-ти с-в, в частта, с която е осъден Д. И. М.,
ЕГН**********, да заплаща в полза на детето Ж. Д.ова М.а, ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д. И. Н., ЕГН **********,
13
месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от подаване на исковата молба
в съда - 18.02.2022год., с падеж на плащане – до десето число на текущия
месец, за който се дължи до настъпване на обстоятелства, обосноваващи
нейното изменение или прекратяване, на основание чл.143, ал.2 от СК, както
и в частта, с която е осъден бащата Д. М., да заплати в полза на детето Ж.,
действащо със съгласието и одобрението на своята майка и законен
представител Д. И. Н., месечна издръжка в размер от по 170 лв. месечно за
периода-една година назад от датата на подаване на исковата молба в общ
размер на 2 040 лева, на основание чл.149 от СК.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН**********, Антон Пламенов Антонов, ЕГН
**********, с адрес: ************, да заплати на Д. И. Н., ЕГН **********,
сума в размер на 500 /петстотин лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14