Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1125 09.04.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в
публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18516 по описа на втори
граждански състав за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от Д.И.В. с ЕГН:********** с адрес ***, чрез
пълномощника й – адв. ************* против
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ 81В, с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо
ответника, че ищцата не дължи сумата от 1877,53 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № ****** от ******* и 113,51 лева –
мораторна лихва за забава за периода 15.04.2009г. – 24.03.2009г. съгласно
изпълнителен лист от *******, издаден по ч.гр.д. № 3848/2010г. по описа на
РС-Пловдив, за събиране на които било образувано изп. дело № ******** по описа
на ЧСИ *******, с район на действие ОС-Пловдив, поради погасяването им по
давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д. № 3848/2010г. в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД ищцата била осъдена да
заплати на същото дружество сумата от 1877,53 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ******* и 113,51 лева – мораторна лихва за
забава за периода 15.04.2009г. – 24.03.2009г., за които суми на 26.05.2010г.
бил издаден изпълнителен лист.
Твърди се в исковата молба, че на ***** г. въз основа на изпълнителния лист
било образувано изп. дело № *******г. по описа на ЧСИ ******, в рамките на
което по искане на взискателя бил наложен запор на трудовото й възнаграждение и
насрочен опис на движими вещи, който не се състоял.
Ищцата счита,че вземането на ответника е погасено по давност още преди
образуване на изпълнителното дело, като давността е започнала да тече от
издаване на изпълнителния лист -****** и пет години по – късно вземането се
погасило по давност. Счита в тази връзка, че дори да е било образувано
предходно изпълнително дело, то същото очевидно е прекратено поради бездействие
на взискателя и на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК. По отношение на мораторната
лихва за забава ищецът счита, че същата е погасена с изтичане на краткия 3
–годишен давностен срок, а отделно от това и поради погасяване на главното
задължение.
В исковата молба се твърди, че към момента е образувано и висящо
изпълнително дело, по което се предприемат изп. действия и като взискател е
посочен ответника – АПС Бета България ООД, от което ищцата обуславя правния си
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на
вземането за главница в размер на 1877,53 лева и мораторна лихва за забава в
размер на113,51 лева именно срещу
посочения ответник. Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответното дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД не е постъпил писмен отговор, нито
е изразено становище по иска. В съдебно заседание не се явява представител на ответното
дружество, не са ангажирани доказателства, нито е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
От доказателствата по делото се
установява, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 3848/2010г.
в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД ищцата е осъдена да заплати на същото
дружество сумата от 1877,53 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ******* и 113,51 лева – мораторна лихва за забава за
периода 15.04.2009г. – 24.03.2009г., за които суми на ****** е издаден
изпълнителен лист. На **** въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.
дело № *******г. по описа на ЧСИ *****, в рамките на което по искане на
взискателя е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата и е насрочен
опис на движими вещи, който не се е състоял. Давностния срок, предвиден в
закона е започнал в процесния случай да тече от датата на издаване на
изпълнителния лист -***** и пет години по – късно вземането е погасено по
давност. Поради погасяване по давност на главното задължение се погасява и акцесорното
такова- за мораторна лихва, още повече, че по отношение на същото е приложим
краткия 3-годишен срок.
Като писмени доказателства по делото са приети копие на цитираното по-горе
изпълнително дело по описа на ЧСИ *****, заверено копие на изпълнителен лист и
съобщение за образуване на изпълнително дело.
В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предвидените
в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответното дружество. Същото е редовно призовано и за първото
по делото заседание, като в изпратеното до ответника съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца
писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва предявените
искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените за
настоящото производство разноски, за които е представен списък и са налице
доказателства за реалната им направа и същите се констатираха от съда в размер на
879,65 лева, от които – заплатена ДТ в
размер на 79,65 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо
ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ 81В, че ищцата Д.И.В. с ЕГН:**********
с адрес ***, представлявана от пълномощника си – адв. ************ не дължи
сумата от 1877,53 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № *******, сумата от 113,51 лева – мораторна лихва за забава за периода
15.04.2009г. – 24.03.2009г. съгласно изпълнителен лист от ******, издаден по
ч.гр.д. № 3848/2010г. по описа на РС-Пловдив, за събиране на които е образувано
изп. дело № *******г. по описа на ЧСИ *******, с район на действие ОС-Пловдив,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България“ 81В, да заплати на ищцата Д.И.В.
с ЕГН:********** с адрес ***, представлявана от пълномощника си – адв. **********
сумата от общо 879,65 лева /осемстотин
седемдесет и девет лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които-
заплатена държавна такса в размер на 79,65 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лева.
Решението не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
КЯ