№ 322
гр. Шумен, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20243630201227 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № BG15012024/1000/Р8-
133/03.06.2024г. на изпълняващ длъжността Директор на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на И. И.
С., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 1800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДВП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални
нарушения и наличие на маловажен случай. В съдебно заседание не се явява
лично. В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП, твърди се че е
незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на материалния
закон. Сочи се, че не е ясно кога точно е извършено нарушението, не може
да разбере в какво точно е обвинен и как да се защити. Твърди, че е налице
основание за отмяна на НП, защото извършеното нарушение е маловажен
случай. Навежда твърдения, че нарушенията се дължат на допусната
техническа грешка от дружество „ Интелигентни трафик системи“ АД при
въвеждане на данните на процесното ППС.
Процесуалният представител на административно - наказващия орган,
издал наказателното постановление, призован, съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление -
да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.12.2023г. в 7:56ч, по път № А-2, км. 340+293, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се движело с рег. № КН4382ВК, вид: влекач, марка и
модел ИВЕКО АС 440 С 45 Т П, с обща техническа допустима максимална
маса - над 12 тона, 5 оси. ППС било засечено с контролно устройство с
идентификатор № 10061. ППС попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не била заплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 от
ЗП.
За това нарушение бил генериран запис в системата по чл. 167а, ал.3 от
ЗДВП с № на нарушението № 0E5803356EA75C36E06302IE160AD199.
На 15.01.2024 г., в 22:56 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Лесово, е
пристигнало пътно превозно средство с рег. № КН4382ВК, вид: влекач, марка
и модел ИВЕКО АС 440 С 45 Т П, с обща техническа допустима максимална
маса - над 12 тона, 5 оси, с водач С..
След извършена проверка, от контролните органи било прието, че на
28.12.2023г. в 7:56ч, по път № А-2, км. 340+293, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се движело с рег. № КН4382ВК, вид: влекач, марка и
модел ИВЕКО АС 440 С 45 Т П, с обща техническа допустима максимална
маса - над 12 тона, 5 оси, ППС било засечено с контролно устройство с
идентификатор № 10061, че се движи по път включен в обхвата на платената
пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.
10, ал.1, т.2 от ЗП.
За нарушението бил генериран запис в системата по чл.167а, ал.3 от
ЗДВП с № на нарушението № 0E5803356EA75C36E06302IE160AD199.
Бил съставен АУАН № BG 15012024/1000/Р8-133/1 5.01.2024 на
15.01.2024г. от св. Я., старши инспектор в ТД Митница Бургас.
В АУАН актосъставителят е посочил, че на 15.01.2024 г., в 22:56 часа в
направление излизане от територията на Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт Лесово, е пристигнало пътно превозно
средство с рег. № КН4382ВК, вид: влекач, марка и модел ИВЕКО АС 440 С 45
Т П, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, 5 оси, с
водач С.. След извършена проверка се установило, че ППС попада в
категорията ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1,
т.2 от ЗП, тъй като на 28.12.2023г. в 7:56ч, по път № А-2, км. 340+293,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движело с същото ППС рег.
№ КН4382ВК, вид: влекач, марка и модел ИВЕКО АС 440 С 45 Т П, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, 5 оси, ППС което било
засечено с контролно устройство с идентификатор № 10061, че се движи по
път включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП .
Актосъставителят е посочил, че е извършено нарушение по чл. 179,
ал.3а от ЗДВП. Актът е подписан от нарушителя, като е отразено: „в
устройството е имало средства и същото е работело“.
С разписка жалбоподателят бил уведомен, че ще бъде освободен от
административно наказателна отговорност и НП няма да бъде издадено, ако в
14- дневен срок от получаване на АУАН бъде заплатена компенсаторна такса
по чл. 10, ал.2 от ЗП.
2
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка било издадено наказателно
постановление № BG15012024/1000/Р8-133/03.06.2024г.. на изпълняващ
длъжността Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „ Пътна
инфраструктура „ гр. София, с което на И. И. С., ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1800 лева, за нарушение на
чл.179, ал.3а от ЗДВП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства,
събрани в съдебно заседание, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по
акта чрез видеоконферентна връзка чрез приложението „ Skype“ с Районен
съд - Бургас в съдебно заседание на 05.11.2024г.
В съдебно заседание на 05.11.2024г. актосъставителя Т. Я., заяви:
„……… Този господин И., аз почти не се сещам кой е той, защото мина
доста време, идва с неговия товарен автомобил, мисля, че беше
кюстендилска регистрация и след като се задава информацията в
компютъра, на него му светна да плати глоба, която е в размер на дали не
бяха 1300лв. Той трябваше да я заплати. Това е компесаторната такса,
която той трябваше да заплати или на гишето в Митницата. Така е
направено - при напускане на територията на Република България, всички
глоби, които той дължи да ги плати, да се платят. Той отказа. Аз го
изпратих, като не иска да плати при нас, да отиде - имаме извън гишето, в
посока към самия паркинг BG тол леки коли, да ги плащат, на митницата.
Всички глоби, които се дължат, трябва да ги плати. Той отказа. След като
не иска да плати при нас, трябва извън гишето, в посока самия паркинг - БГ
тол леки коли, които са специално тази служба. Той отказа и там да плати.
След като отказа да си плати глобата, трябваше да му направим АУАН.
Направихме го със свидетели . Колегата ми Т. ми беше началник, а Г. беше на
съседното гише. Те ми станаха свидетели. Направихме акта, пуснахме го по
каналния ред, шофьорът го разписа. Аз имам копие, гледам какво е писал. Той
е дал някакво обяснение как неговия началник го пуска с маршрут от точка А
до точка Б, но в един последващ момент решава да заобиколи, да го прати до
точка С. Там някъде машинката на АПИ го е щракнала и съответно му
излиза глоба. Водачът е отговорен както за камиона, така и за стоката -
кой друг да е управлявал МПС. Той е шофьор и му се направи съответния акт,
защото той си даде документите и той е отговорен. Не знам дали камионът
е лично негов или на фирмата, не знам. Видяхме, че на датата, на която
правим акта, той управлява МПС. На тази дата, за която е констатирано
нарушението, той е бил шофьорът, предполагам. Кой да е друг шофьорът?
Аз не съм човекът, който да изследва това обстоятелство. При положение,
че при мен, при напускане на територията на България, има да плаща глоба,
той , след като кара МПС -то, той е длъжен да плати. Той не е първият
случай. На нощна смяна имаме по два, три такива случаи. Вадят картата и
си плащат хората, обаче той е решил да не плати и му е съставен акт.
Такива са правилата….. …………... Водачът не е отрекъл, че той е управлявал
на датата на нарушението. Както е взел стоката, качил се е на превозното
средство и идва на Лесово. Той си е карал камиона. На него е направен
актът, не на някой друг.“
Св. Г. Л. заяви в съдебно заседание на 05.11.2024г.:
“ Свидетел съм по акта. За превозното средство беше констатирано,
че е извършило нарушение по ЗДВП . При напускане на страната в нашата
3
система се намира информацията от системата на АПИ. Ние информираме
шофьора за въпросното нарушение. Той отказа да заплати компесаторната
такса и му беше съставен АУАН. Системата засича редовността или не на
ППС. Информация за лицето няма. АУАН беше съставен на изхода на
митнически пункт Лесово, в присъствие на нарушителя и на нас тримата.“
Свидетеля Т. Т. заяви в съдебно заседание на 05.11.2024г.:
„На 15.01.2024г. пристигна процесният товарен автомобил. Когато
товарните автомобили пристигат на границите, минават кантар,
въвеждат им се номерата, тя е една митническа система и когато има
някакво нарушение във връзка с неплатена такса в АПИ, при нас излиза, че
има нарушение. Ако няма нарушение, камионът се обработва, системата
изкарва кантарен фиш и камионът си заминава, излиза извън България. Ако
има нарушение, излиза, че камионът някъде в АПИ са го хванали,
регистрирали са това нарушение и при нас излиза, че има нарушение. При нас
има две опции. Едната опция е той да си плати компесаторната такса, а ако
откаже, му се съставя този акт. Други акции няма. Има две опции - да си
плати тол таксата ако откаже му се съставя акт. За други акции няма
възможност. Аз присъствах при съставянето на акта. Нарушителят
присъства при съставянето на акта. В акта е написано, че системата е
работила, в устройството е имало средства и същото е работило. Ние не
сме присъствали на нарушението и не знаем къде е станало това
нарушението. Дали е работило или не е работило устройството, нямаме
информация. Нямаме информация, че действително той е физическото лице,
което е управлявало на тази дата. Акта съставихме въз основа на
информацията, която ни излезе на монитор. Ние само трябва да попълним
имената на водача.“
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно-наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП.
В тежест на административно - наказващия орган, като субект на
административно- наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и то е
извършено именно от лицето, посочено като нарушител.
В нормата на чл.179, ал.3а от ЗДВП е предвидена санкция в размер на
1800лв. за водачите, които управляват ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на ЗДВП за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма
закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя.
Материалната компетентност на издателя на НП за нарушения по ЗДВП
се установява и доказва от приетата по делото Заповед № ЧР-СП 364 /
20.05.2024г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-
11-518/21.05.2024г.на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от
които е налице оправомощаване на Директор на Национално ТОЛ управление
4
към Агенция „ Пътна инфраструктура „ гр. София да издава НП по ЗДВП.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗДВП, е доказана, доколкото актосъставителят е длъжностно
лице от Агенция "Митници" както и приложената Заповед № ЗАМ-1434/32-
263В74 от 08.08.2022г. на Директор на Агенция „Митници“. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен АУАН. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя, който е
отразил: „в устройството е имало средства и същото е работело“. /стр.9
от делото/.
Деянието, което се вменява на лицето като нарушение, се свежда до
несъобразяване с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДВП, въздигащо в състав
на административно нарушение управлението на МПС от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство.
Нормата, според настоящата инстанция, освен санкционна, е и
материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което
водачът следва да се съобразява. В аналогичен смисъл е и правилото на чл.
139, ал. 7 ЗДВП, според което „водачът на пътно превозно средство /ППС/ от
категорията по чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“.Посочените
разпоредби са въведени в ЗДВП с ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019г.
Настоящата инстанция намира, че по делото не е доказано с
категоричност, че именно санкционираното лице е осъществило приписаната
му простъпка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обаче,
не се установява по категоричен начин, че на 28.12.2023г. в 7:56ч, по път №
А-2, км. 340+293, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движело с
същото ППС рег. № КН4382ВК, и същото е било управлявано именно от
жалбоподателя и този факт не е посочен както в АУАН, така и в НП.
Административнонаказателният характер на производството изисква именно
АНО да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него
правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е
спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е
управлявало ППС на сочената дата.
В тази връзка съдът съобрази и посоченото в разпита на св. Т. Т.:
„….Нямаме информация, че действително той е физическото лице, което е
управлявало на тази дата….“
От генериран запис в системата по чл. 167а, ал.3 от ЗДВП, с № на
нарушението № 0E5803356EA75C36E06302IE160AD199, както и от
показанията на разпитаните свидетели, се установява по безспорен начин, че
на 28.12.2023г. в 7:56ч, по път № А-2, км. 340+293, включен в обхвата на
5
платената пътна мрежа, се движело ППС рег. № КН4382ВК, вид: влекач,
марка и модел ИВЕКО АС 440 С 45 Т П, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона, 5 оси, ППС което било засечено с контролно
устройство с идентификатор № 10061, че се движи по път включен в обхвата
на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП.
Съдът приема също, че по безспорен начин е установено също, че на
15.01.2024г., в 22:56 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Лесово, е
пристигнало пътно превозно средство с рег. № КН4382ВК, вид: влекач, марка
и модел ИВЕКО АС 440 С 45 Т П, с обща техническа допустима максимална
маса - над 12 тона, 5 оси, с водач С., и след извършена проверка от
контролните органи било установено, че на 28.12.2023г. в 7:56ч, по път № А-2,
км. 340+293, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движело
същото ППС рег. № КН4382ВК, вид: влекач, марка и модел ИВЕКО АС 440 С
45 Т П, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, 5 оси,
ППС което било засечено с контролно устройство с идентификатор № 10061,
че се движи по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да
е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП.
Същевременно съдът приема, че наказващият орган, чиято е и
доказателствената тежест, не е ангажирал по делото безспорни и категорични
доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно
жалбоподателят е управлявал ППС на инкриминираната дата - 28.12.2023г. в
7:56ч, по път № А-2.
Липсват данни на 28.12.2023г. товарният автомобил да е спиран за
проверка от контролните органи на Агенция "Пътна инфраструктура" или
установяването по друг начин на водача на автомобила на тази дата.
Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал
категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че
именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата.
Обстоятелството, заявено от актосъставителя в показанията му , че водачът
не е отрекъл, че е управлявал ППС на 28.12.2023г., е крайно недостатъчно да
бъде установено авторството на извършеното на тази дата и час нарушение.
В тази връзка и като съобрази изложеното от актосъставителят в с.з.,
съдът намира, че записаното в наказателното постановление, че
жалбоподателят „в хода на извършената от актосъставителят проверка
г-н И. И. С. изрично е декларирал, че именно той е управлявал процесното
превозно средство“, всъщност не отговаря на действителността.
Независимо от горното съдът съобрази че по силата на препращането
на чл. 84 от ЗАНН, към нормите на НПК относно съдебното производство,
нарушителят, респективно на обвиняемият в наказателния процес, има право
да представя и иска събирането на доказателства, но няма задължение за това.
Безспорно тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и вина е на
административно - наказващия орган, който следва да проведе пълно
доказване по спорните факти, което в настоящия случай не е направено.
Задължение на административно - наказващия орган е той да установи
по несъмнен начин нарушението и неговия извършител. В противен случай
актът на административно - наказващия орган се основава на предположения.
Съдът приема, че в случая административно - наказващият орган не е
положил необходимите усилия в рамките на своята компетентност за
6
установяване по несъмнен начин на самоличността на нарушителя, поради
което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Според разпоредбата на чл. 303, ал.1 от НПК, приложима субсидиарно
по силата на чл. 84 от ЗАНН, издаденото НП не може да почива на
предположения относно авторството на нарушението. Административно
наказателната отговорност е лична, съобразно чл. 24, ал.1 ЗАНН и НП не
може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършителя
на административно нарушение, което е гаранция за реализиране правата на
обвиненото в извършването на нарушението лице. От съдържанието на
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДВП се установява, че предвидената за
установеното нарушение санкция се налага само на водач на МПС-то, а не на
предполагаем такъв, вкл. и на управител на фирмата, която има право да го
ползва.
Задължение на компетентния наказващ орган е да установи по
категоричен начин деянието, извършителя и вината му, преди да пристъпи
към издаването на наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1, т. 3 от ЗАНН, наказващият орган
е длъжен да прекрати административнонаказателното производство с
мотивирана резолюция, когато не е доказано по несъмнен начин участието на
лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно
нарушение, в извършване на нарушението. Като не е изпълнил императивната
разпоредба на закона, административнонаказващия орган е допуснал
съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на НП като
незаконосъобразно. /В горния смисъл са - Решение по КАНД № 19 по описа за
2023г. на ШАС ; Решение № 60 от 18.04.2022 г. на Адм.С - Велико Търново по
к. а. н. д. № 10043/2022 г., Решение № 498 от 21.03.2022 г. на Адм.С - Пловдив
по к. а. н. д. № 164/2022 г., Решение № 677 от 19.03.2021г.на Адм.С -
Благоевград по в. н. о. х. д. № 81/2021 г., Решение № 1919 от 02.12.2021г.на
Адм.С - Бургас по к. а. н. д. № 2549/2021 г., Решение № 409 от 10.03.2022 г. на
Адм.С - Пловдив по к. а. н. д. № 3251/2021 г. ; Решение по КАНД № 100 / 2023
по описа на ШАС и др./
Независимо от горното, предвид размера на наложената глоба по
настоящия казус, съдът съобрази и решение на СЕС по дело C-61/23 от
21.11.2024г. по преюдициалното запитване отнасящо се до тълкуването на
член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 1999 г.,
стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88),
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г. (ОВ L 269, 2011 г., стр. 1, наричана по-нататък
„Директива 1999/62“), според което, член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в
него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез
заплащане на „компенсаторна такса" с фиксиран размер.
С оглед на всичко гореизложено, обжалваното наказателно
7
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG15012024/1000/Р8-
133/03.06.2024г. на изпълняващ длъжността Директор на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на И. И.
С., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 1800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДВП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8