№ 132
гр. гр. Димитровград, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Т. С.а Денчева
при участието на секретаря Д. М. П.
като разгледа докладваното от Гергана Т. С.а Денчева Гражданско дело №
20235610100791 по описа за 2023 година
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Настоящото произвоство е образувано е по искова молба на Г. С. Г. с предмет
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и договор за
предоставяне на поръчителство.В срока за отговор ответникът
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър Център",
ет. 2, офис 40- 46, представлявано от П.Д. чрез процесуален представител ст.
юрк. Мирела Кожухарова, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър Център", ет. 2, офис 40-46 депозира
такъв, в който твърди следното: На основание чл. 131 от ГПК в
законоустановения срок депозирам настоящия отговор на искова молба по ГД
№ 791 /2023 г., подадена срещу представляваното от мен дружество.
Процесният договор за поръчителство е действителен, rьй като отговаря на
приложимите изиеквания на зякона, rьй като е сключен валидно - между лице,
което е вписано в Регисrьра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ,
в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към
момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната
форма. Процесният договор за поръчителство не страда от пороците,
посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на
договора. „Файненшъл България" ЕООД е вписано като финансова
институция в Регисrьра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с
основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Именно в това си качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни
сделки (поръчителство) - обезпечава изпълнението по договори за кредит
1
срещу възнаграждение. Дружеството отговаря на 1 , i ) изискванията на закона
по отиотение на лицата, които могат да предоставят гаранцнонни сделки по
занятие. Дружеството, сключва договори за поръчителство в рамките на
дейността, за която е регистрирано. договорът за предоставяне на
гаранция/поръчителство е договор, по силата на който едната страна - гарант,
се задължава по искане на другата страна - принципал, да заплати на
посоченото трето лице - бенефициар, определена парична сума в зависимост
от поетите от гаранта задължения, незпвисгсмо от действителносттп на
обезпеченото с тпхпвп гарпхцня зпдължение. Гаранции могат да бъдат
издавани от банки или тьрговци,в предвидените от закон случаи. договорът за
поръчителство, сключен между ищеца и ,,Файненпгьл България" ЕООД,
урежда техните откошения по повод задължението на „Файненшъл България"
ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. Възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е насрещна престация срещу задължението за
обезпечаване на кредит. В 3акока за задълженията и договорите липсва
изрична регламентация на възмездното поръчителство, което е разбираемо,
тьй като законът е обнародван през 1950 г., но и в теорията и в практиката
никога не е съществувало схващане, че възмездното поръчителство е
кедопустимо или пък нарушава законова разлоредба. Твърдениятп на ищецп,
че договорът за поръчителспгво не е породил прпвни последици на основпние
обстоятелствппю, че обезпечпвп нищожнп кредитнп сделкп сп
несъстоятелни. дори Съдът да приеме, че договорът за заем е нищожен, то на
„Файненшъл България" ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за
предоставяне на поръчителство се дължи възнаграждение в пълен размер.
Обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до
погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно
Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на
кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство
не може да е нищожен. В правната теория няма спор относно това, че
промените в съдържанието на правоотношението между кредитора и
длъжника са непротивопоставими на поръчителя, тьй като отговорностга му е
функция на отговорностга на длъжника, но такава каквато е към момента на
сключването на договора за поръчителство (арг. и от чл. 20а, ал. 2 33Д, така и
Решение № 225 от 03.08.2016 г. по т. д. № 3696 / 2014 г. на вКС, 1-во ТО).
Твърдениятп на ищецп, че договорът е уговорвн нерпвнппрпвно в ущърб на
попtребителя сп несъстоятелни. Ищецът е кандидатствал за кредит, който е
следвало да бъде обезпечев или с поръчителство, или с банкова гаранция, или
чрез дружество[1]гарант. Ищецът е можел да избере дали да сключи договора
за кредит при тези условия или не. Ищецът е можел да избира между три вида
обезпечения, които да представи. Първата възможност е да се представи
банкова гаранция. Втората възможност е да се осигурят двама поръчители.
Третата възможност е представяне на гаранция от дружество-гарант. Като
видно от представения договор за поръчителство, той влиза в сила само в
2
случай, че потребителят не представи банкова гаранция или поръчители.
Процесуално представляваното от мен дружество,задължавайки се да
отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя (и
то за размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по
договора), не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори
напротив. Но поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането, с оглед на коети престациите може да бъдат
разглеждани като нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна, а не в
полза на Поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер,
надвишаващ с много полученото възнаграждение. Дължимото ни се
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство е определено
след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за
несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. Както споменах
в началото на отговора, към момента на сключване на договора, по времето на
неговото изпълнение/действие и до приключването му спор между страните
не е съществувап. При сключване на договора, процесуално
представляваното от мен дружество е действало добросъвестно. Клаузите в
договора за поръчителство за формулирани достатьчно ясно и разбираемо и
всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни грп,ісrци
наблюдателен и rьобразителен, би могъл да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Нещо повече, в договора за
поръчителство е предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят
не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на
поръчителство от физически лица или банкова гаранция. Предвид
задължението на сьда служебно да следи за неравноправни клаузи в договори
с потребители, моля да имате предвид следното: Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП,
„Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената
или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. В договора за поръчителство ясно и
разбираемо е написано, че „Файненшъл България" ЕООД се задължава да
еключи договор за поръчителство с ,,Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата
на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по
договор за заем, а потребителят се задължава да заплати на „Файненшъл
България" ЕООД възнаграждение посоченото в договора възнаграждение.
Всеки потребител — относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици за него. Икономическите последици са се равнявали
на сумата, която потребителят е трябвало да заплати. В заключение, искам
още веднъж да обърна внимание, че „Файненшъл България" ЕООД не
предоставя потребителски кредити. „Файненшъл България" ЕООД е
тьрговско дружество с основен предмет на дейност: предоставяне на
3
гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество — на rьрговец,
Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) — обезпечава
изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Както
гаранционните сделки, така и възнаграждението на гаранта по тях („по
занятие") са напълно законни според нашето законодателство.
С оглед на гореизложеното, моля да постановите решение, с което да
отхвърлите изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от
страна на ищеца. Моля, в полза на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********„ съе седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и възнаграждение за ироцесуално представителство в размер
на 360.00 лева. В случай че постановите pешенue в полза на ищцовата страна,
правим възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
молим то да бъде намалено до минимума съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.
Депозиран е отговор и от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" №
28, „Силвър Ценrьр", ет. 2, офис 40- 46, представлявано от Г.Т. -
изпълнителен директор чрез процесуален представител старши юрисконсулт
М.К., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, „Джавахарлал Неру"
№ 28, „Силвър Център", ет. 2, офие 40-46, в който се твърди следното:На
основание чл. 131 от ГПК в законоустановения срок депозирам настоящия
отговор на искова молба по ГД № 791 /2023 г., подадена срещу
представляваното от мен дружество. Процесният договор за паричен заем е
действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2. Договорът е сключен валидно. Процесната клауза 4,
пnедвиждаща представяне на обезпечение не противоречи или заОбикаЛЯ
Законовите разпоредби. При отпускане на кредита дружеството е действало
доброеъвестно — на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр,
в който са описани параметрите и условията на кредита и изрично е посочено,
че трябва да се предостави едно от посочените обезпечения. Ищецът е
кандидатствал за кредит, който е следвало да бъде обезпечен или с
поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество гарант.
Кредитополучателят е можел да избира между три вида обезпечения, които да
представи. Първата възможност е да ее представи банкова гаранция. Втората
възможност 1 е да се осигурят двама поръчители. Изискванията към
поръчителите са заложени, както с оглед размера на кредита, така и с оглед
ограниченията на чл. 446 ГПК. Третата възмткност е поръчителство от
дружество-гарант. Изричко е посочено, че договорът за поръчителство влиза
в сила, ако в тридневен срок кредитополучателят не представи едно от
другите възможни обезпечения Ищецът е бил уведомен предварително, както
за изискуемите обезпечения, така и за представянето на избраното от него
обезпечение най-късно в тридневен срок след подписване на договора.
3наейки какви са изискванията на дружеството, клиентът е можел още със
4
сключването на договора за заем да предостави обезпечение, можел е да го
направи и в тридневек срок след това, т. е. потребителят, преди да е обвързан
от договор, е имал цялата необходима информация, за да вземе решение дали
да сключи договор за кредит при тези условия или не, съответно дали
разполага с възможност да осигури необходимото обезпечение, както и кое от
трите алтернативни обезпечения да предостави. Съответно е имал достатьчно
време още със сключването на договора да предостави обезпечение, а ако
прецени, че не може да осигури такова, изобщо да не пристьпва към
подписване на договора или да се откаже от него в законоустановения 14-
дневен срок. Ищецът е кандидатствал за кредит, който следва да бъде
обезпечен. Ищецът доброволно е сключил договор за кредит, по който се
изисква обезпечение. След като в рамките на три дни от подписване на
договора, ищецът не е представил обезпечение под формата на поръчители
или банкова гаранция е влязъл в сила договорът за поръчителство, сключен
между ищеца и ,,Файненшъл България" ЕООД. Както сключването на
договора за паричен заем при посочените условия, така и избора на
обезпечение са зависели изцяло от волята на ищеца. договорът за
потребителски кредит в в съответствие с изискваниятп на чл. 11, ал. 1 т. 1 о
ЗЛК Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на рпзходите по кредита и оби4ата
сумп, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочпт взетите првдвид допускпния, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определекия в
приложение № 1 начин. Тази информация е налична в договора за
потребителски кредит. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен годишният процент на разходите, посочена е общата сvма дължима
от потребителя, посочени са и взетите предвид допуекания: ,,... договорът ще
е валидвн за посочения в нвго срок, всяка от странитв ще изпълнява точно и в
срок задължвнията си, съответно няма да бъдат начис.ченирпзходи за
сьбиране, лихви за забава и неустойки за нвизпълнвние на някое от
задъллсенията по настоящия договор, както и други разходи, осввн
посочените в настоящия договор. Моля, обърнете внимание - в чл. 11, ал. 1 т.
10 пише „допускпния", а не разходи". Думата „допусхания" в закона се
използва в смисъл на предвиждпния за бъдещето, а не в смисъл нп рпзходи,
част от ГПР. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит да бъдат изброени всички разходи, включеки в ГПР, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР,
както и самия ГПР. Тези допускания/предвиждания са изчерпателно изброени
както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното
изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК. в настоящии случай е приложимо единствено първото базово допускане
по т. 3, б. „а" на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е
валидвн за срока, за който е бил скчюиен, и кредиторът и потребителят ще
5
изпълняват свонтв задължвния в съответствие с 2 условията и сроковете по
договора, което е посочено в чл. 2, т. 8 от договора. Второто базово допускане
касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор
лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими.
Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези
на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящия не е.
Начинът на и;числяване на ГПР, съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК, е ,,определення в
приложение N-° 1 3аконът не изисква да се посочи математическия
алгориrьм, по който се изчислява ГIIP, rьй като това изчисление се извършва
само по определения в Приложение JV:° 13ПК начин. Твърденията, че не са
спазени изискванията на 11, ал. 1 т. 10 3ПК, пrьй като в ГПР по договора за
паричен заем не е включеио възнаграждението по договора за поръчителство,
което било заблуждавигцп пrьрговска практика, водещп до иеравноправност
на уговорката за ГПР сс до нггщожност на клаузата за ГПР са неоснователни.
Първо, „заблуждаваща търговска практика" е фактически състав, а не епитет.
Ищецът, въвеждайки подобно твърдение, следва да докаже реализирането на
предвидените в разпоредбата на чл. 68д ЗЗП условия. В исковата молба
липсват поцобни аргументи. Второ, нелоялните практики по раздел III от
Закона за защита на потребителите не водят до нищожност на клаузи и на
договори. Годишиият процент на разходите по договора е изчислен rьобрпзно
сгзсгскванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в rьответетвие с
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моля, обърнете внимние, че нормата на чл.
19, ал. 1 е дефинитивна. С нея законодателят е определил какво следва да се
разбира под термина „годишен процент на разходите". Годишният процент на
разходите изразява определени от закона разходи, изразени като годишен
процент от общия размер на кредита. Годишният процент на разходите
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита. В годишния процент на разходите по процесния
договор е включена само лихвата по кредита, rьй като това е единственият
разход по кредита за кредитополучателят. Разликата в стойностите на
годишния лихвен процент и годишния процент на разходите се дължи на
разликата в естеството и начина, по който се определят и изчисляват ГПР и
ГЛП. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския еъвет на Република България - основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление №
426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на чл. 19
от ЗПК. Твърденията, че с клауза 4 от договири зп пиричен заем се заобикпля
нормаnrи на чл. 19, ал. 4 ЗПК е неrьстоятелно. С предвидените в чл. 4 от
договора за паричен заем обезгiечения, не може да се заобиколи нормата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тьй като от тези обезпечения не възникват разноски по
кредита, които следва да бъдат включени в ГПР. Договорът за предоставяне
6
на гаранция е едно второ, отдслно облигационно правоотношение, с различен
правен субект. Възнаграждението на дружеството-гарант не е част от
засмното правоотношение по договора за заем и не представлява пряк разход,
свързан с кредита. Възнаграждението на дружеството-гарант е насрещна
престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Същото е
дължимо не към Заемодателя, а за прсдоставена услуга от „Файненшъл
България" ЕООД, като е уговорено да възникне задъткение по нея, само при
неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно
от другите две обезпечения по договора за заем. Възнаграждението по
договора за поръчителство не представлява и разход за допълнителна услуга;
който трябва да се включи в ГПР, тьй като сключването на договор с
дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита.
Заемополучателят е можел да избира измежду три вида обезпечения, които да
представи Довереното ми дружество е нямало как да прогнозира към момента
на сключване на договора за паричен заем, кое обезпечение ще избере
ищецът, поради което и няма как да лредвиди какви разходи за заемателя ще
възкикнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техния размер, а и
дори да е имало подобна информация, то тези разходи не са във връзка с
отпускането на кредита, поради което и не следва да бъдат включени в ГПР.
Оценката на креднтоспособността е процедура по изготвяне на комллексна
правка и финансова характеристика на потенциалния заемополучател,
включваща финансови и нефинансови показатели, която дава възможност да
се оцени неговата способност/възможност да погаси кредита напълно и в
срок. При отрицателна оценка на кредитоспособността няма да се отпусне
кредит. При положителна оценка на кредитоспособностrа се отпуска кредит,
по който следва да се представи обезпечение. Видно от чл. 11, т. 18 3ПК и от
чл. 5, ал. 1, б. „н" от Директива 2008/48/ЕО, изискването да се предостави
обезпечение на кредит е налълно допустимо и законно. Твърдениятп на
ищеца, че клаузата за обезпечение и клпузата за годишния процент на
рпзходите са неравнпправки клаузи са несъстоятелни. Съгласно 3акона за
защита на потребителите, една договорна клауза може да се приеме за
неравноправна при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/
клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестностга; 3/ да създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията - съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/
да е сключена във вреда на потребителя. При отпускане на кредита
дружеството е действало добросъвестно - на ищеца е предоставен Стандартен
европейски формуляр, в който са описани параметрите и условията на
кредита (общ размер на кредита, общата сума, която трябва да се заплати,
лихвен процент, годишен процент на разходите, изискваните обезпечения и
пр.), т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, както
параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение.
Преди ищецът да е бил обвързан от договор за предоставяне на потребителски
7
кредит, в съответствие с чл. 5 от Закона за потребителския кредит,
кредиторът своевременно му е предоставил, съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от дружеството условия на
договора, необходимата информация за вземане на информирано решение.
След като ищецът, предварително запознат със съществените условия на
кредита кредита (общ размер на кредита, общата сума, която трябва да се
заплати, лихвен процент, годишен процент на разходите, изискваните
обезпечения и пр.) е изразил съгласие за сключване на договор, то съгласно
практиката на ВКС, това съгласие и последващото подписване на договора
следва да се приема, като изразяване на становище по предложените условия,
частен случай на индивидуално уговорена клауза. С оглед на гореизложеното,
моля да постановите решение, с което да отхвърлите изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Моля, в
полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и
ацрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър
Ценrьр", ет. 2, офис 40-46, да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и
разноски за процесуално представителство в размер на 360.00 лева. В случай
че постановите решение в полза на ищцовата страна и ако тя претендира
адвокатско възнаграждение в по-голям размер от предвидения с Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
правим възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
молим то да бъде намалено до минимума съгласно посочената наредба.
Депозиран е насрещен иск от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД,
ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр София, бул.,,
Джавахарлал Неру`' № 28, „Силвър Център", ет. 2, офис 40-46,
представлявано от Г.Т. — изпълнителен директор чрез процесуален
представител старши юрисконсулт М.К., срещу: Г. С. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. Димитровград, ********************** с ЦЕНА НА ИСКА: А) за
главница на осн. чл. 23 от ЗПК — 400 лв. Б) за главница — 400 лв. за лихва
— 26,67 лв., в който се твърди следното: На 31.08.2023 г. на „Изи Асет
Мениджмънт" АД е връчена искова молба от Г. С. Г.. В законоустановения
срок и при спазване на чл. 131 от Г-ПК беше депозиран отговор, като на
основание чл. 211, ал.1 от ГПК предявяваме настоящата насрещна искова
молба. 1. На 24.01.2023 г Г. С. Г., в качеството на заемател, е сключил с „Изи
Асет Мениджмънт" АД, в качеството му на заемодател, Договор за паричен
заем NQ 4704312 (Договора). По силата на същия „Изи Асет Мениджмънт"
АД е предал в собственост на Г. С. Г. сумата от 400 лв., а Г. С. Г. се е
задължил да я върне при посочените в Договора условия, а именно — на 16
равни седмични вноски, всяка от които в размер на 26,67 лв.. Уговорен бил
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, въз основа на който
размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора
възлиза на 26,72 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т 7 от Договора,
възлиза на сумата от 426,72 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде
8
заплатена на 03.02.2023 1 г., а последната — на 19.05.2023 г., до к0ят0 двта
цялата дължима по дОгОвОра Сума е следвало да бъде погасена. Към датата
на подаване на настоящата молба Г. С. Г. не е изпълнил задълженията си по
договора и дължи сумата от 426,67 лв., представляваща падежирала
неплатена главница — 400 лв., както и дължима възнаградителна лихва —
26,67 лв. ,Поради това за „Изи Асет Мениджмънт" АД е налице правен
интерес от предявяване на иск за заплвщане на така посочените суми. С
исковата молба на Г. С. Г., въз основа на която е образувано настоящото дело,
евентуално се претендира нищожност на договор за паричен заем № 4704312.
В случай, че бъде уважен предявеният от Г. С. Г. иск за нищожност на
договор за паричен заем, то моля ищецът да бъде осъден да заплати сумата от
400 лв., представляваща дължимата главница по процесния договор. Ако бъде
отхвърлен предявеният срещу Изи Асет Мениджмънт АД иск, то Г. С. Г. ще
продължи да дължи сумата от 426,67 лв., представляваща неплатена главница
— 400 лв. , както и дължима възнаградителна лихва — 26,67 лв. ПЕТИТУМ:
С оглед на така изложените Обстоятелства, моля да постанОвите решение, С
к0ето да осъдите Г. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНт" АД, ЕИк *********, Със седалище в град София и адреС на
управление: бул. „Джавахарлал Hepy № 28, Силвър център, ет. 2, ОфиС 40 -
46, следните суми, като исковете са предявени при условията на
евентуалност:
В случай че бъде уважен предявеният от Г. С. Г. иск за обявяввне на
недействителноспа на целия договор за паричен заем: сумата от 400 лв.,
представляваща, на основание чл. 23 от 3ПК, главница по така Обявения за
недействителен договор за паричен заем.
В случай че бъде отхвърлен предявеният иск на Г. С. Г. срещу Изи Асет
Мениджмънт АД: — сумата от 400 пв., представляваща незаплатена дължима
главница по договор за паричен заем 4704312, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата: —
сумата от 26,67 лв., представляваща незаплвтена дължима възнаградителнв
лихва, дължима въз основв на договор за паричен заем 4704312; Моля да ни
бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски.
Не е депозиран отговор на насрещната искова молба, с който ответникът по
него да излага съображения за неоснователността му.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК,Димитровградският районен съд приема за установено от фактическа и
правна странаследното:
По допустимостта:Съдът намира, че така предявените искове са допустими и
следва да се произнесе по същество.
По основателността:Не се спори по делото и са представени и писмени
доказателства, че ищецът е сключил Договор за паричен заем № 4704312 с
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е получил от
кредитора заемната сума от 400 лв., като заедно с лихвите бил дължал сумата
9
от 426.72 лв., която следва да заплати на 16 анюитетни вноски. Ищецът във
връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, бил сключил с "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция № 4704312 от
24.1.2023 г., с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем.
Възнаграждението което следвало да заплати, за поръчител било в общ
размер на 165.28 лева, платимо на 16 погасителни вноски.Не се оспорва от
насрещния ответник, твърдяното от насрещния ищец в насрещната искова
молба, поради което и съдът го приема за безспорно, че със сключването на
24.01.2023 г от Г. С. Г., в качеството му на заемател, Договор за паричен заем
№ 4704312 , по силата на същия „Изи Асет Мениджмънт" АД е предал в
собственост на Г. С. Г. сумата от 400 лв., а Г. С. Г. се е задължил да я върне
при посочените в Договора условия, а именно — на 16 равни седмични
вноски, всяка от които в размер на 26,67 лв. Уговорен бил фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40.00 %, въз основа на който размерът на общо
дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 26,72 лв.
Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т 7 от Договора, възлиза на сумата от
426,72 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на
03.02.2023 1 г., а последната — на 19.05.2023 г., до която дата цялата
дължима по договора сума е следвало да бъде погасена. Към датата на
подаване на настоящата молба Г. С. Г. не е изпълнил задълженията си по
договора и не е извършвал плащания по него.По делото не е спорно
обстоятелството, което се установява и от служебно известно на
съда обстоятелство, че съгласно справка от Търговския регистър към Агенция
по вписванията "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е с едноличен
собственик на капитала –"Изи Асет Мениджмънт" АД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна
следното:
Предвид изложеното,преценката относно действителността на процесния
договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който е сключен договорът. Легалната дефиниция на понятието
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП предвижда, че това е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Представеният по делото договор за потребителски кредит и останалите
ангажирани по делото доказателства не обуславят извод кредитът да е
предоставен на ищеца с оглед негова търговска или професионална дейност, в
рамките на която да е бил сключен процесният договор. Ищецът попада в
приложното поле на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.С оглед изложеното, преценката
относно действителността на процесния договор за паричен заем следва да се
извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
10
приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.В случая и
от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се
приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на
изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит.
Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.Договорът е сключен при спазване
нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на предвидената форма - на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.По
силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.В процесния договор за
паричен заем е посочен фиксиран годишен лихвен процент 40 %, като е
посочен и процент на ГПР 46.37 %, т. е. формално е изпълнено изискването
на чл.11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Файненшъл
България“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.Възнаграждението в полза на поръчителя-гарант
е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора.От служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД, е
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД.В
същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция,
„Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД, е овластено да приема вместо поръчителя
11
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност
обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е
известен на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че
заемодателят е изпратил на ищеца обединен погасителен план, в който е
включил в месечната й вноска и дължимото в полза на поръчителя
възнаграждение от 10.33 лв.От клаузите в договора за паричен заем – чл. 4, т.
3 е видно, че заемателят е длъжен в срок от три дни от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение,одобрено от заемодателя
дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.Съдът намира, че
клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за предоставяне
на гаранция е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените
данни за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата около избора на
поръчителя в деня на сключване на договора за кредит, включване на
възнаграждението в погасителния план по договора за кредит и събиране на
сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на дружеството –
поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване
на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество –
поръчител - не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на възнаграждение за
поръчител, свързан с кредитора.Горното съставлява и неравноправно
третиране на потребителите с оглед изпълнение на задължението по договора
за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и следва да
е одобрено от кредитодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на
кредита не подкрепят извод за доброволност при избора на обезпечение, а от
формулировката им става ясно, че потребителят, за да не заплаща разходи за
неизпълнение на задължения по договора,следва да сключи договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице -
поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай
договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства,съответна на получените
гаранции.Въпреки, че всеки един от представените договори – този за
паричен заем и този за предоставяне на гаранция, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за неустойки от неизпълнение на договора, при възможност за
сключване на договора за поръчителство в тридневен срок от сключване на
договора за паричен заем, сключване на договор за гаранция на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-
12
поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е
сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита,изрично посочено в чл. 3, ал. 3 от Договор за
предоставяне на гаранция.С оглед изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Изи асет
мениджмънт“ ЕООД, по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход
по кредита.При формално изчисление се установи, че реалният ГПР, получен
в резултат на вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите
за поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, размерът на ГПР възлиза на над
50 %.При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което
доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
В този смисъл и двата главни иска предявени от ищеца са основателни,
следва да се уважат,а по предявените такива при условията на евентуалност,
съдът не следва да се произнася.
В същото време съдът намира, че следва да се произнесе по насрещния иск на
ответника„Изи Асет Мениджмънт“ АД , в случай че бъде уважен предявеният
от Г. С. Г. иск за обявяввне на недействителноспа на целия договор за
паричен заем: сумата от 400 лв., представляваща, на основание чл. 23 от 3ПК,
главница по така обявения за недействителен договор за паричен заем.
В случай че бъде отхвърлен предявеният иск на Г. С. Г. срещу Изи Асет
Мениджмънт АД: — сумата от 400 лв., представляваща незаплатена дължима
главница по договор за паричен заем 4704312, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата: както и
сумата от 26,67 лв., представляваща незаплатена дължима възнаградителнв
лихва, дължима въз основа на договор за паричен заем 4704312.
13
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и на
основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Безспорно беше прието от
съда, че плащания от ищеца по сключения договор за паричен заем, предмет
на делото няма, то задължението на ищеца е в размер на
400 лв.Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ищеца да
заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 400 лв., представляваща
незаплатената главница по Договор за паричен заем № 4704312/24.1.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба
– 31.8.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и да отхвърли
насрещната искова претенция за заплащане на сумата от 26,67 лв.,
представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва, дължима въз
основа на договор за паричен заем 4704312.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 100
лв. за държавна такса, които следва да му бъдат присъдени. При този изход на
спора, ищецът има право на разноски, които съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК са в размер на 100 лв. внесена държавна такса. От тях сумата
от 50 лв. се дължат от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД по първия иск,
а сумата от 50 лв. се дължат от ответника „Файненшъл България“ ЕООД по
втори иск.Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Б.
от АК-САК, за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
38, ал. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение,
съобразявайки, че делото не се отличава с фактическата сложност, с по-
висока от обичайната правна сложност, съобразявайки извършените
процесуални действия от процесуалния представител – изготвяне на искова
молба и писмено становище по делото, без явяване на същото, съдът намира,
че следва да се заплати възнаграждение в размер на 400 лева по иска за
нищожност на договора за кредит и в размер на 400 лева по иска за
нищожност на договора за поръчителство, платими от ответниците, с оглед
осъщественото процесуално представителство по предявения иск, на осн. чл.
38, ал. 1 т. 3 от ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
НМРАВ. Съгласно Определение №366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на
ВКС, I т.о., при уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза
поради нейния неравноправен характер отговорността за разноски не следва
да се разпределя по реда на чл.78, ал.3 ГПК, тъй като това противоречи
на решение от 16.07.2020г. по съединени дела C- 224/19 и C-259/19 на Съда
на Европейския съюз.Поради това и в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски за настоящето производство.
14
С оглед изложеното Димитровградският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по иск на Г. С. Г., ЕГН **********, адрес:
**********************, чрез адвокат Б. Б. - член на Софийска адвокатска
колегия, личен номер:********** Съде6ен адрес за призоваване и
съобщения: гр. Перник, п.к. 2300, ул. Найчо Цанов № 34, ет. 3, офис 6 срещу
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на
управление: гр София, бул.,, Джавахарлал Неру`' № 28, „Силвър Център", ет.
2, офис 40-46, представлявано от Г.Т. — изпълнителен директор чрез
процесуален представител старши юрисконсулт М.К., Договор за паричен
заем № 4704312 от 24.01.2023 г., сключен между Г. С. Г., ЕГН **********,
адрес: ********************** и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ на чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по иск на Г. С. Г., ЕГН **********, адрес:
**********************, чрез адвокат Б. Б. - член на Софийска адвокатска
колегия, личен номер:********** Съде6ен адрес за призоваване и
съобщения: гр. Перник, п.к. 2300, ул. Найчо Цанов № 34, ет. 3, офис 6 срещу
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър Център",
ет. 2, офис 40- 46, представлявано от П.Д. чрез процесуален представител ст.
юрк. Мирела Кожухарова, Договор за предоставяне на гаранция № 4704312
от 24.01.2023 г., сключен между Г. С. Г., ЕГН **********, адрес:
********************** и “Файненшъл България“ ЕООД на основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, адрес: **********************,
да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********. със
седалище и адрес на управление: гр София, бул.,, Джавахарлал Неру`' № 28,
„Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г.Т. — изпълнителен
директор, сумата от 400 лв., представляваща неплатената главница по
Договор за паричен заем № 4704312 от 24.01.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на насрещната искова молба – 31.8.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
Оставя без уважение и отхвърля насрещната искова претенция на
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на
управление: гр София, бул.,, Джавахарлал Неру`' № 28, „Силвър Център", ет.
2, офис 40-46, представлявано от Г.Т. — изпълнителен директор, за осъждане
на Г. С. Г., ЕГН **********, адрес: **********************, да заплати на
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на
управление: гр София, бул.,, Джавахарлал Неру`' № 28, „Силвър Център", ет.
2, офис 40-46, представлявано от Г.Т. — изпълнителен директор, сумата от
15
26,67 лв., представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва,
дължима въз основа на договор за паричен заем 4704312 от 24.1.2023г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********. със
седалище и адрес на управление: гр София, бул.,, Джавахарлал Неру`' № 28,
„Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г.Т. — изпълнителен
директор, да заплати на Г. С. Г., ЕГН **********, адрес:
********************** сумата от 50 лв., представляваща направени
разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********. със
седалище и адрес на управление: гр София, бул.,, Джавахарлал Неру`' № 28,
„Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г.Т. — изпълнителен
директор , да заплати на адвокат Б. Б. - член на Софийска адвокатска колегия,
личен номер:**********, сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ на ищеца .
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28,
„Силвър Център", ет. 2, офис 40- 46, представлявано от П.Д., да заплати на Г.
С. Г., ЕГН **********, адрес: ********************** сумата от 50 лв.,
представляваща направени разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28,
„Силвър Център", ет. 2, офис 40- 46, представлявано от П.Д., да заплати на
адвокат Б. Б. - член на Софийска адвокатска колегия, личен
номер:**********, сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
16