РЕШЕНИЕ
№260035
гр.Добрич 13.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Теменуга Стоева
Членове: 1. Г. Павлов
2.
Павлина Паскалева
Като разгледа
докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно
гражданско дело №802/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда
на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК въз основа на подадената от длъжника Г.В.А., ЕГН **********
*** жалба срещу разпореждане от 13.04.2020
г. на ЧСИ Л.Т., рег.№ 737 на КЧСИ, с което е оставил без уважение като
неоснователна, молбата му вх.№11855/13.04.2020 г. с искане за прекратяване на
производството по изпълнително дело №20137370402639.
С доводи за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане се настоява за
отмяната му. В жалбата се сочи, че в периода 27.03.2014г. – 01.12.2017г.
взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършване на изпълнителни
действия и по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК е настъпила перемпция,
поради което изпълнителното дело следва да се счита прекратено.
При данни, че копие от разпореждането е получено от длъжника на дата 29.06.2020 г., жалба
вх.№20244/10.07.2020 г. е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Взискателят "***“ ЕАД, ЕИК *** изразява становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Л.Т. рег.№737 на КЧСИ излага становище за неоснователност на
подадената жалба по съображения, че за да се прецени дали по делото е настъпила
перемпция, следва да се следи за проявената активност от взискателия и от ЧСИ
по възлагане от взискателя.
От събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело №20137370402639 е
образувано по молба вх.№22391/19.11.2013 г. на "***“ ЕАД, ЕИК *** въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№721 по описа на БРС за 2011г. срещу
длъжниците С.В.Д.и Г.В.А. за следните суми: 9844,43 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 19.09.2011г. до изплащане на вземането, 1548,75 лв.
договорна лихва за периода от 25.08.2010г. до 16.09.2011г., 703,85 лв. –
наказателна лихва за периода от 30.04.2010г. до 16.09.2011г. 733,90 лв. –
разноски по делото.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява тогава,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: 1.)
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, 2.)
присъединяването на кредитор, 3.) възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, 4.) извършването на опис и оценка на вещ, 5.) назначаването на пазач,
6.) насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността 1.) образуването на изпълнително дело, 2.)
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, 3.) проучването на
имущественото състояние на длъжника, 4.) извършването на справки, 5.)
набавянето на документи, книжа и др., 6.) назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, 7.) извършването на разпределение,
8.) плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е давностен, а преклузивен, но съответно следва да
бъдат съобразени указанията на ВКС относно това кои действия са изпълнителни и
кои не, съответно кои искания на взискателя са такива за извършване на
изпълнителни действия и прекъсват изтичането на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следва да се приеме, че този срок ще бъде прекъснат
от предприемане на изпълнителни действия от ЧСИ и без искане на взискателя,
когато с молбата за образуване на изпълнителното дело или по-късно взискателят
е овластил ЧСИ по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да направи имуществено проучване на длъжника и да
предприеме съответни изпълнителни действия. В конкретния случай е налице изрично овластяване по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
От прегледа на изпълнително дело №20137370402639
се установява, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекъснат по отношение на длъжника Г.В.А. за първи
път на 11.03.2014 г. с присъединяването на НАП като взискател по образуваното
изпълнително дело. Съгласно чл.458 от ГПК,
държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на
които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За
тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за
приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В
цитираната тълкувателна практика на ВКС е прието, че присъединяването на
кредитор е изпълнително действие по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и води до прекъсването на двугодишния преклузивен
срок, като не се прави разлика между това дали е по право, както е в настоящия
казус, или по нарочно искане на кредитора по чл. 456 от ГПК.
Подадената от взискателя молба с
вх.рег.№05197/27.03.2014г. за налагане на възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника С.В.Д.не е довела до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника Г.В.А.. В случаите на
множество длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване на
изпълнението може да настъпи по отношение, както на всички тях, така и само по
отношение на част от тях. Срокът на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник. Предприетите
изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение
и последици спрямо другия такъв, т.е. предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК подлежат на установяване в настоящото производство
единствено спрямо длъжника, поискал прекратяване на изпълнението – Г.В.А.. На
същото основание не са довели до прекъсване на срока по отношение на длъжника А.,
извършените на 08.04.2014г. и 24.06.2014г. доброволни плащания на задължението от другия длъжник С.Д..
Не са довели до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника Г.В.А. и насрочените с
разпореждания от 01.06.2015г. и 10.06.2016г. описи на движими вещи в дома на
двамата длъжници. По изпълнителното дело не се установява извършването на
такива описи, а съгласно разясненията по т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., прекъсва давността извършването
на опис, а не акта за неговото насрочване.
Следващото действие, което прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е молба на взискателя от 01.12.2017г. с искане да бъде
наложен запор на банкови сметки на двамата длъжници.
При това се установява, че в продължение на повече
от две години /от 11.03.2014 г. до 01.12.2017г./ спрямо длъжника Г.В.А. не са
предприети действия по принудителното удовлетворяване на вземанията на
взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Депозираната от длъжника на молба за прекратяване се
явява основателна, доколкото производството по изп. дело № №20137370402639 на
ЧСИ Л.Т., вписана в КЧСИ под рег. №737, с район на действие ОС-Добрич е
прекратено по отношение на длъжника Г.В.А. по силата на закона още на 11.03.2016
г., на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Отказът на ЧСИ да прекрати частично изпълнението е
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.04.2020г. по изп.
д. №20137370402639 на ЧСИ Л.Т., рег.№ 737 на КЧСИ, с което е оставена без уважение
подадена от длъжника Г.В.А., ЕГН ********** молба вх.№11855/13.04.2020 за прекратяване на
изпълнителното производство и ВРЪЩА делото на ЧСИ за постановяване на акт,
констатиращ настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на длъжника Г.В.А. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.