Р Е Ш Е Н И Е №4191
04.11.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 18424 по описа на същия съд за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Делото е образувано по искова молба на Н.Б.Л.
, ЕГН **********,*** , против „Бе Пет „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Куклен, ул. Любен Каравелов № 11, като в нея е формулирано искане до съда да
присъди обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца.
Според
изложеното в исковата молба, ответното дружество стопанисва бензиностанция,
находяща се на км. ** по магистрала „*****“, която работи под търговската марка
„******“. На дата 16.08.2018г. автомобил, в който ищеца е пътник, спрял на
бензиностанцията, за да зареди гориво. Л. излязла от автомобила. Служителят,
отговарящ за пълненето, поставил
зареждащия шлаух на бензиноколонката в гърлото на резервоара на автомобила,
след което се отдалечил от него; при
пълненето на резервоара , зареждащото устройство се измъкнало от гърлото на
резервоара и върху ищеца „от глава до пети „ се разлял бензин в голямо
количество. Поради случилото се, тя
претърпяла вреди - дрехите, които носила
към момента на инцидента , не били повече годни за употреба; наложило се да
ползва специализирани кремове „Фитомер“
и спрейове „Колуей“, тъй като кожата й се зачервила и върху нея се
появили обриви. Л. претърпяла и неимуществени вреди – стрес и неприятни емоционални изживявания , и
затова иска от съда да постанови решение , с което да установи съществуването
на нейно вземане против ответното дружество за имуществени вреди – 815 лева, и
неимуществени вреди – 435 лева; за тези суми ищцата се е снабдила със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №
14952/2018 год., срещу която ответника възразил в срока по чл. 414 от ГПК.
Ответното дружество оспорва иска, отговорът му
е депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Нямало осъществен фактически състав по
чл.45 от ЗЗД, тъй като липсвало каквото и да било противоправно поведение от
страна на служители на дружеството. Изложени са факти , според които накрайника
на бензиноколонката се е измъкнал от гърлото на резервоара , тъй като шофьорът на автомобила
затръшнал врата на същия; нямало и
претърпени вреди , или ако имало – то не били на стойността , посочена от
ищеца. Прави се и възражение за прихващане на обезщетението със спорно вземане
за цената на доставения на ищеца бензин,
който не бил платен. Вземането за цена н а гориво било на стойност от 83 лв., и ищецът го оспорва – бензин не бил доставен ,
основната част от количество гориво била разлята по земята, алтернативно –
вземането било опростено от ответното дружество. Моли се искът да бъде
отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски, каквито
претендира и ищецът.
По
делото са проведени две експертизи за оценка на повредените дрехи като паричен
еквивалент на претърпените имуществени вреди. Според първоначалната такава ,
общата стойност на описаните като увредени в исковата молба вещи – спортни
обувки ( маратонки ) „Конвърс, сутиен „Виктория Сикрет„ , рокля „Паус Джинс„ две
опаковки крем „Фитомер“ и спрей „Колуей“ за успокояване на раздразнена кожа ,
са на обща стойност от 711.99 лева , като вещото лице е посочило стойността на
всяка вещ поотделно, в табличен вид. Доколкото стойността на козметичните
продукти по първоначалната експертиза не е била оспорена от страните,
повторната такава е оценила само дрехите
- общо в границите между 210 и 350 лева. Вещото лице, изготвило повторната експертиза, е отчело овехтяването вследствие
употребата.
Обективно
и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 45 и чл.49 от ЗЗД.
Исковете
са допустими като установителни, против издадената за плащането на вземането в
полза на ищеца заповед ответната страна е възразила в срока по чл. 414 от ГПК.
Ищецът на свой ред е спазил срока по чл. 422 от същия кодекс, като има идентичност
между вземането, заповядано за плащане по частното гражданско дело № 14952/2018г
, и това , предмет на настоящото исково производство.
Съдът
съобрази от фактическа и правна страна следното:
І. Общи положения :
Сложният фактически състав на непозволеното
увреждане предполага няколко съвкупно осъществени елемента: противоправно
поведение, настъпили вреди, причинно следствена връзка между това поведение и
вредите, както и вина – последната се предполага. Необходимо е в хипотезата на
чл. 49 от ЗЗД, вредите да са причинени от лице, на което ищеца възложил
изпълнение на определена работа, при или по повод изпълнението .
По делото е безспорно, че на 16.08.2018г
ищеца, спирайки на стопанисвания от ответното дружество обект – бензиностанция,
е опръскана с гориво от шлаух на бензиноколонка; безспорно е също така, че към
този момент, лицето Т. Т. е било в трудовоправни отношения с ответника,
заемайки длъжност „**************„ и е изпълнявал трудовите си задължения.
Спорно е обаче, дали има противоправно
поведение на Т., като в тази връзка се твърди , че пълначното устройство се е
измъкнало от гърловината на резервоара
или по случайност , или като резултат от действията на шофьора на
автомобила, неустановено по делото трето лице. А надзор очевидно не е
осъществен, било то от страна на Т. или от страна на друг служител на ответното
дружество. Така твърди свидетелят Т. в показанията си на л. 28 от делото, и
съдът кредитира тези показания въпреки факта, че свидетелят работи заедно с
ищеца ; в основната си част, те са
еднопосочни с тези на свид . М. ( л. 57 от делото ). Нещо повече, същите
показания отричат обстоятелството, маркуча да се е измъкнал заради каквито и да
било действия на шофьора на автомобила.
Разпитан е като свидетел и обслужващия бензиноколонката служител, Т. Т., който
потвърждава, че пълначното устройство се е измъкнало, и че върху дрехите на
ищеца е попаднало гориво. Причината за случилото се всъщност е без значение,
доколкото при всички положения , и
същевременно при положена добра грижа под формата на непрекъснат надзор върху
пълначното устройство, вредните
последици не биха настъпили. По същата причина, ирелевантно към спора е
обстоятелството , дали бензиноколонката
е била оборудвана със система за автоматично спиране на горивния поток
при нежелано изскачане на пълнещото устройство от резервоара на пълнения
автомобил. Оттам, съдът приема, че има
противоправно бездействие от страна на лица в трудово правоотношение с
ответника , тоест, такива , на които е възложена определена работа.
Настъпването на вредите е пряка и непосредствена последица от това
бездействие.
ІІ. По отношение на имуществените вреди:
Страните не спорят, че върху Л. е попаднало гориво. Според свидетеля М. Т.,
ищецът е опръскана „цялата от глава до пети “. Свидетелят Т. твърди в унисон със защитната теза на ответника
обратното - че то е много малко и не е
могло да доведе до твърдяното от ищеца увреждане на вещите й. Той коментира
също така , че в резервоара на автомобила
попаднало около петнадесет литра от горивото (показания на л. 57 от
делото); същевременно обаче , в приложеното на л .23 копие от системен бон е
посочено количество от общо 34.7 литра гориво и този системен бон е изходящ от
ответника частен документ, неоспорен от ответника. За разлика от свидетелските
показания , данните в този системен бон са обективни, доколкото почиват на
показания на автоматична измервателна система. Това означава, че около 30 литра
бензин не са попаднали изобщо в резервоара на автомобила. Затова съдът приема , първо, че е вярно
твърдението на ищеца, че е била олята цялата, второ – че дори да е имало автоматичен
прекъсвач на горивопотока, той не е сработил , и трето – че няма реална
доставка по договора за покупко – продажба на това гориво, тъй като по него
продавача не е изпълнил точно в количествено отношение. По тази причина се
кредитират не показанията на свид. Т., а тези на свидетеля Т. Затова съдът
приема , че има имуществени вреди , претърпени от Л. – унищожени нейни вещи. Тук трябва да се каже също така, че според
показанията на свид. М., тя била помолена от ищеца да й занесе дрехи за преобличане на
бензиностанцията, а вечерта на същия ден ищцата споделила по телефона, че
„сутиенът се е разпаднал от бензина„. Употребата на кремове за възстановяване
на кожата се доказва от показанията на същия свидетел Т.
Или, ищеца следва да бъде обезщетен за
стойността на унищожените дрехи и закупените кремове, която стойност
представлява претърпени от Л. имуществени вреди .
Паричната стойност на тези вреди също е
спорна.
Свидетелските показания на доведените от
двете страни свидетели са еднопосочни – Л. е носила рокля, сутиен и кецове. Проведените
за паричната им оценка две експертизи дават различни стойности – първоначалната
такава е на мнение , че общата стойност на дрехите е 515 лева, докато
повторната дава стойности в границите между 210 и 350 лева, тоест, среден
размер от 230 лева. Съдът кредитира заключението на ВЛ М. по повторната СОЕ,
доколкото същото е по – добре мотивирано и кореспондира в по – пълна степен със
представените по делото извлечения от електронни страници с каталози. Затова
приема , че стойността на дрехите ,
която подлежи на репариране, е 350 лева.
Заключението на първоначалната експертиза
не е оспорвано в частта му относно стойността на кремовете за кожа.
Същевременно обаче, при данни по делото
за стойност на крем „Фитомер“ от 111 лева в онлайн аптеката „Фрамар“ и и
49 лева за спрей „Колуей“, и при липса на доказателства, които да потвърдят
твърдението на ищеца , че е ползвала две
опаковки „Фитомер“ (свидетелят Т. ползва
думата „крем „ в единствено число),
съдът приема , че тази стойност следва да бъде репарирана до размер от
общо 160 лева. Или общия размер на доказаните при пълно главно доказване размери на вредите е 390 лева, до която сума
иска следва да се уважи . За разликата до пълния предявен размер от 815 лева ,
той следва да се отхвърли като неоснователен.
ІІІ. По отношение на иска за неимуществените
вреди:
Както според свид. Т. , така и според
свид. М., след случилото се Л. претърпяла стрес, неудобство и други негативни
емоционални изживявания ,които също са пряка причинно следствена връзка с
деликта. Няма по делото доказателства, които да оборват твърденията на свидетелите за наличие на неимуществени
вреди, и съдът не може да не ги кредитира ,независимо , че и двете свидетелки
работят заедно с ищеца.
Що
са касае до размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се каже
следното: пострадала е на млада възраст, не е претърпяла интензивни или трайни
физически увреди, случилото се не се е отразило на нейната работоспособност,
и не се касае за умишлени действия на
деликвента. Затова съдът намира , че размер от 250 лева на обезщетението за
неимуществени вреди е напълно достатъчен да възмезди неприятните й изживявания,
като за разликата до пълния претендиран размер от 435 лева , той следва да се
отхвърли.
ІV. Правено е възражение за прихващане на сумата
на зареденото със вземането на Л. за
обезщетението за непозволено увреждане.
Според приложения на л. 23 от делото
касов бон, това гориво е на стойност от 81.89 лева, и няма данни да е платено.
Не се ангажираха доказателства вземането на ответника за равностойност на
горивото да е опростено или погасено по друг способ. Тук обаче длъжника по
изпълнението – ищеца – се брани срещу иска за реално изпълнение с възражение за неизпълнен договор, като твърди, че горивото
не е доставено – разлято е на земята. Така твърди и свидетелят Т., а каза се, думите му в тази им част се
подкрепят от приложения системен бон. Затова възражението следва да се
отхвърли.
На
основание чл. 78 от ГПК разноските следва да бъдат присъдени в тежест на страните
пропорционално на изхода на спора, като за изчислителна основа се ползват
представените и от двете страни списъци по чл. 80 от ГПК. Общия размер на
сторените от ищеца по двете дера ( тоест,
и по ч. гр. д. № 14952/18г., ПРС)
разноски е 875 лева , дължат му се пропорционално уважената част на иска
448 лева ( 875/1250*640). Ответникът е направил 600 лева разноски за защита, дължат му се
пропорционално отхвърлената част от исковете 292.80 лева ( 600/1250*610)
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля направеното от „Бе Пет „ ЕООД , ЕИК
*********, възражение за
прихващане на сумата от 83 лева, равностойност на доставено на ищеца Н.Б.Л., ЕГН ********** гориво на дата 16.08.2018г.,
със сумата от 1250 лева обезщетение за вреди,
като неоснователно.
Признава за установено по отношение на „Бе Пет „ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Куклен, ул. Любен Каравелов №
11, че в отношенията между страните ,
дължи на Н.Б.Л. , ЕГН **********,*** , плащане на сумата от 390 лева – обезщетение
за имуществени вреди от деликт на дата
16.08.2018г (унищожени от разлят бензин рокля, сутиен и кецове и
закупени кремове за кожа), за която е издадена заповед за плащане № 8355/20.09.2018г. по ч. гр . дело № 14952/2018 год., ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 19.09.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над размер от 390 лева до пълния
предявен размер от 815 лева, като неоснователен.
Признава за установено по отношение на „Бе Пет„ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Куклен, ул. Любен Каравелов № 11, че в
отношенията между страните , дължи на Н.Б.Л.
, ЕГН **********,*** , плащане на сума от 250 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от деликт на дата
16.08.2018г ( претърпян стрес и неприятни емоционални изживявания ), за
която е издадена заповед за плащане №
8355/20.09.2018г. по ч. гр . дело №
14952/2018 год., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба – 19.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска над размер от 250 лева до
пълния предявен размер от 435 лева, като неоснователен.
Осъжда „Бе Пет „ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Куклен, ул. Любен Каравелов №
11, да заплати на Н.Б.Л., ЕГН **********,*** , сумата от 448 лева като разноски
по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред
състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ