РЕШЕНИЕ
№ 2219
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330118479 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. А. Г. срещу Й. Г. У., с която се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 9000 лева, дължима по силата
на предоставени заеми, както следва на 23.11.2016 г. сума в размер на 2000 лева и на
05.01.2017 г. сума в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2021 г. до окончателното плащане, в условията на евентуалност
сумата се претендира на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът предоставил на ответника заем на
23.11.2016 г. в размер на 2000 лева и на 05.01.2017 г. - в размер на 7000 лева,които
ответникът се задължил да върне в едномесечен срок от получаването им по същата банкова
сметка, от които са му преведени.
В условията на евентуалност, ако не се установят заемни правоотношения, счита, че
с така платената сума ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищцата.
Доколкото ответникът не върнал посочената сума се пораждал интерес у ищцата да
предяви настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват
исковете. На първо място счита, че исковата молба е нередовна, доколкото не било ясно
колко договора заем са предмет на делото. На следващо място не бил уточнен евентуалния
иск, на какво основание се претендирал, а и било недопустимо при наличие на иск за
вземане по договор за заем, да се предявява евентуален иск по чл.59 ЗЗД, доколкото
последният се предявявал само при липса на друг иск. По същество оспорва да е получавал
сумите по договор за заем. Твърди, че ги е получил въз основа на безвъзмезден договор за
поръчка, по който ищецът му възлагал да закупи стоки, във връзка с общия им бизнес, за
което са давани парите, които договори за поръчка ответникът е изпълнявал. С оглед
изложеното счита и двата предявени иска в условията на евентуалност за неоснователни.
Претендират се разноски.
1
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл.240, ал.1 ЗЗД, евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и евентуален иск
по чл.59 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие валидно сключен договор за заем, в това число
предоставяне на заемната сума на заемателя, поемане на задължение на последния да върне
сумата, размер и падеж на вземанията, размер на обезщетението за забава. Ответникът носи
насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок
задължението си.
По иска по чл.240, ал.1 ЗЗД.
С Определение от 17.03.2022 г., като безспорно между страните е отделено, че
ищецът е превел от своя сметка по сметка на ответника на 23.11.2016 г. сума в размер на
2000 лева и на 05.01.2017 г. сума в размер на 7000 лева.
От представеното извлечение от сметка от ищеца /л.10/ в графата за така преведените
суми на ответника от 7000 лева от 2000 лева, като основание за превода е посочено
„захранване на сметка“ и „вътрешнобанков превод“.
Следва да се посочи, че договорът за заем е реален договор, има сложен фактически
състав, като елемент от него е предаване на парична сума в заем и наличие на волеизявление
за връщане на дадената парична сума, като договорът се счита сключен от момента на
осъществяване на предаването на сумата, респективно даване съгласието за връщането й
като заем, което от двете се осъществи последно.
В случая съдът приема, че по делото не се установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е възникнало заемно правоотношение. Липсва изрично
волеизявление на ответника за връщане на преведените суми.
В тази връзка от показанията на свидетеля Н. А. Ш. /протокол от о.с.з. от 17.05.2022 г.
л.166/ не се установява, че посочените суми са предоставени на ответника като заем, които
парични средства той се е съгласил да ги върне. Свидетелят дава информация принципно
как е съветвал ищеца да подхожда в такива случаи, но не е присъствал на даването на
средствата и задължаване на ответника да ги върне.
Отделно от това за установяване на заемно правоотношение на стойност 7000 лева
свидетелски показания не са допустими, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното по делото не се установи при условията на пълно и главно
доказване, че сумата в размер на 7000 лева и сумата в размер на 2000 лева са предоставени
като заем на ответника, който се е задължил да ги върне., като тези искове ще бъдат
отхвърлени.
Предвид отхвърляне на главния иск настъпва условието за разглеждане на първия
предявен в условията на евентуалност иск.
По иска по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД
За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже предаване на сума в размер на
общо 9000 лева на ответника, който от своя страна да докаже основание за предаването й –
по договор за поръчка и че е изпълнил поръчката, като е предал стоките на правоимащото
лице.
В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че посочените средства са
предоставени от ищеца на ответника по силата на договор за поръчка, по който ищецът
2
възложил на ответника закупуване на катализатори и части втора употреба, във връзка с
общия бизнес, който страните имали във фирма „Го-Фор - Кат“ ООД. Ответникът твърди, че
е изпълнил договорите за поръчка закупил е поръчаните стоки и ги е предал на ищеца.
Във връзка с установяване на организацията на работа в „Го-Фор - Кат“ ООД и че
средствата се дават по договор за поръчка на ответника са допуснати двама свидетели при
режим на довеждане.
От свидетеля В. Е. К. /протокол от о.с.з. от 17.05.2022 г. л.168/ се установява, че
същият бил *** във фирма „Го-Фор - Кат“ ООД, заедно с ищеца и още няколко души, между
които имало приятелски отношения и отношение на доверие. Ищецът бил *** на фирмата и
разпределял работата между останалите съдружници, която се състояла в закупуване на
катализатори и части втора употреба. Такива са закупували от градове от цялата страна,
доколкото и самите съдружници имали различно местоживеене и може ли да обхванат
отделните части на страната. Базата на дружеството била в П., където се доставяли
закупените стоки. За това, кой какво е закупил и какво е предал, са съставяни протоколи.
Същото се установява и от разпита на свидетеля Г. К. П..
Преценени по реда на чл.175 ГПК, с оглед тяхната вероятна заинтересованост, съдът
кредитира показанията на тези свидетели в частта за организацията на дейността на фирма
„Го-Фор - Кат“ ООД и конкретно извършваната от тях дейност, доколкото се касае за лични
възприятия на свидетелите и в тази част показанията са обективни и непротиворечиви.
Свидетелите, обаче, дава информация за това как се е процедирало при тях и как те са
изпълнявали поръчките, не дават информация конкретно за предоставените на ответника
суми в общ размер на 9000 лева, предмет на делото, а именно за какво конкретно са му
предоставени. Същите не установява, че ответникът е получил конкретните суми именно в
изпълнение на договор за поръчка и че е изпълнил поръчката, като е предал закупените с
процесните средства стоки. По делото не са представени протоколи за закупени и предадени
стоки на стойност 9000 лева, за каквото се твърди да е била предоставена тази сума и
каквито се твърди от свидетелите, че са изготвяни.
С оглед изложеното ответникът не доказа основание за плащане на сумата в общ
размер на 9000 лева от ищеца – по договор за поръчка, както и че е изпълнил поръчката като
е предал на ищеца стоките, за които са му предоставени тези средства.
Предвид което този иск се явява основателен и като такъв ще се уважи.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, същата ще се присъди ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2021 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
Предвид уважаване на първия иск предявен в условията на евентуалност, не е
настъпило условието за разглеждане на втория иск, предявен в условията на евентуалност по
чл.59 ЗЗД.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат само за ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. В случая макар и да има отхвърлени искове, пак се дължат всички разноски
на ищеца, доколкото е уважен един от евентуалните искове и ищецът получава резултата,
който цели по делото.
Ищецът доказа следните разноски – 360 лева, платена държавна такса и 800 лева –
платено адвокатско възнаграждение за реалното плащане на което е представена разписка,
обективирана в договор за правна помощ и съдействие /л.163/. Общо разноски за ищеца в
размер на 1160 лева, които ще се присъдят изцяло.
3
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. А. Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Й. Г. У.,
ЕГН **********, с адрес: *** осъдителни искове за присъждане на сума в общ размер на
9000 лева, дължима по силата на договори за заем, сключени на 23.11.2016 г. за сума в
размер на 2000 лева и на 05.01.2017 г. за сума в размер на 7000 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.11.2021 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Й. Г. У., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Г. А. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 9000 лева, недължимо платена сума,
платена без основание, от които 2000 лева, преведени на 23.11.2016 г. 7000 лева, преведени
на 05.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.11.2021 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на
1160 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4