№ 1310
гр. Варна , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ЦВ. Н. П. срещу Решение № 260316 от
04.02.2021г. по гр.д. № 19612/2019г. по описа на ВРС, XLVI-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с
които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени
предявените от въззивницата срещу „ХОСП22“ ООД, ЕИК *********, със седалище с. Т.
искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № РД-
002/29.08.2019г., на представляващия дружеството работодател на основание чл. 326, ал. 1
от КТ; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „търговски
сътрудник“, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5670 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода 15.11.2019г. до 15.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 02.12.2019г. до окончателното плащане на задължението и на
основание чл. 128, т. 2 от КТ са отхвърлени исковете й за осъждане на ответника да
заплати на ищцата дължимо и неплатено трудово възнаграждение по срочен трудов договор
№ 02/01.04.2019г., за длъжността „търговски сътрудник“, както следва: сумата от 945 лева
за м. 09.2019г., сумата от 945 лева – за м. 10.2019г., сумата от 472.50 лева – за м. 11.2019г.
/до 15.11.2019г./, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 02.12.2019г. до окончателното плащане на сумите.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на
1
съдопроизводствените правила и неизяснена фактическа обстановка, довело и до
необоснованост. Наведеното в процеса евентуално основание, че молбата за прекратяване от
01.08.2019г. е била дадена за подпис на ищцата и подписана заедно с комплекта документи
още при възникване на ТПО между страните, като в същата към този момент бил наличен
единствено печатният текст, но не и ръкописният – датата на подаване и датата на
прекратяване, не е разгледано от ВРС. Ищцата не е попълвала датите в молбата и не е
изразявала воля за прекратяване на ТПО. Датите в тази молба са попълнени от друго лице,
по-късно. Направеното в тази връзка доказателствено искане за допускане на СГЕ е
отхвърлено от първоинстанционния съд при съществено нарушение на процесуалните
правила, уреждащи процесуалната преклузия и доказването в процеса, чл. 12 и чл. 235 от
ГПК, поради което релевантните факти за правилното решаване на спора са останали
неизяснени, а изводите на съда – необосновани. Отправила искане в тази връзка за
постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени, а предявените искове с
извод за основателност – да се уважат в цялост.
В отговор на жалбата „Хосп 22“ ООД оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се
потвърди. Излага твърдения, че предприетото от ищцата в първо съдебно заседание
оспорване истинността на документа „молба от 01.08.2019г.“, в частност оспорване
истинността на изявлението си като подпис върху бланкет, е преклудирано с оглед срока по
чл. 193, ал. 1 от ГПК, поради което правилно ВРС е приел, че не е оборена формалната
доказателствена сила на документа. Спорен по делото е въпросът относно характера на
изявлението обективирано в молба от 01.08.2019г. и правните последици, които то е целяло
да породи. Обосновано съдебният състав приел за неоснователен наведеният от ищцата
довод, че волеизявлението има характер на покана за насрещно съгласие на работодателя за
прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ, с оглед на което формирал правилни изводи за неоснователност на исковете. Така
постановеното решение отправил искане да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ЦВ. Н. П. срещу
„ХОСП22“ ООД, ЕИК ********* съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № 002/29.08.2019г. за незаконно
и отмяна на заповедта; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „търговски сътрудник“; както и осъдителен иск с
2
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 5670 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала
без работа за периода от 6 месеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 02.12.2019г. до окончателно плащане; с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане
на ответника да заплати трудово възнаграждение за м. септември, октомври 2019г. в размер
на по 945 лв. и за м. ноември 2019г. – сумата от 472.50 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на
01.04.2019г. между страните е сключен срочен трудов договор за надомна работа, по силата
на който ищцата заела длъжността „търговски сътрудник“ в изпълнение на програма
„Обучения и заетост“ към Агенция по заетостта, финансирана с европейски средства с цел
интегриране на неактивни и безработни лица с трайни увреждания на възраст над 29 години,
регистрирани в „Бюро по труда“. Като трайно безработно лице поради заболяване
„множествена склероза – церебрална форма“, ищцата е освидетелствана от ТЕЛК с Решение
№ 3472/18.12.2018г. Уговореният срок на договора бил 24 месеца, считано до 01.04.2021г.
Трудовите задължения ищцата изпълняла до 15.11.2019г., когато получила по пощата с
обратна разписка копия на документите за прекратяване на трудовия договор. Сред
документите била молба от 01.08.2019г. и заповед № 002/29.08.2019г. с отбелязване, че е
връчена на 29.08.2019г. Върху двата документа фигурирали подписи, каквито в
действителност ищцата не е полагала. Не е подавала и подписвала изпратена й по пощата от
работодателя молба за прекратяване на ТПО, нито е правила волеизявление за прекратяване
на ТПО; не е виждала и не е подписвала и заповедта. За първи път видяла тези документи на
15.11.2019г., когато ги получила по пощата. Така извършеното уволнение на основание чл.
326, ал. 1 от КТ е незаконно – ищцата не е писала и подавала молба за прекратяване на ТПО,
като не се е осъществил фактическия състав на чл. 326, ал. 1 от КТ. Дори да се приеме, че
молбата от 01.08.2019г. съдържа нейно изявление, то отново не е налице хипотезата на чл.
326 от КТ, а може да се приеме, че е налице отправено предложение за прекратяване на
договора по взаимно съгласие. Последното обаче е изключено, с оглед ограничените
основания за прекратяване на този вид договор на основание сключения между
работодателя и Агенция по заетостта договор. Извън горното, срокът на предизвестие за
прекратяване на срочен ТД е 3 месеца, съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ. За периода 01.09.2019г.
до 15.11.2019г. – момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на
договора, й се дължи уговореното трудово възнаграждение в цялост. Отправила в тази
връзка искане за положително произнасяне по исковете.
В отговор, „ХОСП22“ ООД, гр. Варна признало възникналото между страните
правоотношение, но оспорило предявените искове по основание. Навело твърдения, че на
01.08.2019г. ищцата подала молба за прекратяване на трудовия й договор, с която уведомила
работодателя, че няма да спази срока на предизвестието и прекратява договора, считано от
момента на подаване на заявлението, т.е от 01.08.2019г. Така отправеното изявление на
работника е прекратило ТПО между страните на основание, упражнено от работника право
3
за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, без спазване на срока му. Молбата за
прекратяване на ТПО е подписана от ищцата, като договорът е прекратен от 01.09.2019г. От
този момент на ищцата не е възлагана дейност по трудовия договор, като е недоказано
твърдението за изпълнение на трудовите задължения в този период. Отправил искане в тази
връзка за постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят като
неоснователни.
С писмена молба преди първо съдебно заседание ищцата направила искане за
допускане изменение основанието на предявения иск, посредством добавяне на ново
евентуално основание за незаконност на уволнението като прецизирала фактическите си
твърдения, че молбата за напускане от 01.08.2019г. й е била предоставена за подписване в
комплекта документи, подписани от нея при възникване на ТПО, като на тази молба, в един
екземпляр, е бил попълнен единствено печатният текст. Липсвали дата на подаване и дата,
от която е следвало да бъде прекратено ТПО. Ищцата вероятно подписала несъзнателно
документа като част от комплекта документи, необходими за възникване на ТПО и
вследствие въвеждането й в заблуждение, че тази молба е част от необходимите за
възникване на ПО документи, без реално да е изразявала воля за прекратяване на ТПО. В по-
късен момент, друго лице без знанието и съгласието на ищцата, попълнило дата на подаване
на молбата и датата на прекратяване на ТПО, като в този завършен вид молбата е била
използвана от работодателя като основание за прекратяване на ТПО. Моментът, в който са
попълнени тези дати в молбата за освобождаване и датите в заповедта за прекратяване е
един и същ, а текстът в двата документа /в молбата за освобождаване и в заповедта за
прекратяване/ е попълнен от едно и също лице, но не от ищцата, с една и съща химикална
паста, различна от химикалната паста, с която ищцата е положила подписа си в трудовия
договор и в молбата за освобождаване, като последната е една и съща. Съгласно отчетни
форми, ищцата е изпълнявала задълженията си през м. септември и октомври, както и че е
била в болнични.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на договор за осигуряване на заетост по проект „Обучение и
заетост“, компонент II на ОП РЧР № ОЗ-ХУІ03-02-2910#7 от 08.04.2019г. при общи
условия, сключен между Агенция по заетостта, като възложител и „ХОСП22“ ЕООД, като
работодател се установява, че възложителят е предоставил на работодателя средства от
бюджета на проекта за всяко насочено и одобрено безработно лице с трайни увреждания по
условията на проект „Обучение и заетост“, наето по ТПО на пълно или непълно работно
време по КТ за срок до 24 месеца за описаните в пункт 1 разходи, при общ размер на
предоставените средства по т. 1 и т. 2 от 38182.56 лв. Работодателя поел задължение да
осигури заетост на избрано от него лице на заявените работни места и длъжности, посочени
в заявка по проекта, като в срок до 5 работни след датата на сключване на договора се
4
задължил да сключи индивидуални трудови договори с лицето по КТ. Съгласно чл. 7.2 от
договора работодателят има право да прекрати сключените трудови договори по реда на КТ
с лицата преди изтичане на уговорения в тях срок, в изброените в текста пет хипотези, сред
които и едностранно прекратяване на участието в проекта от страна на наетото лице.
В изпълнение на поетите от работодателя задължения по договора за осигуряване на
заетост, Между страните по делото е сключен Трудов договор № 02 от 01.04.2019г., по
силата на който „ХОСП 22“ ЕООД, като работодател възложило, а Ц.П., като работник
приела да изпълнява длъжността „търговски сътрудник“ при дружеството за срок от 24
месеца, до 01.04.2021г., при уговорено месечно възнаграждение в размер на 945 лв.
От Експертно решение № 3472 от 18.12.2018г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи
заболявания при МБАЛ „Св. Анна“ – Варна се установява, че на Ц.П. е определена 75%
трайно намалена работоспособност за срок от 3 години при водеща диагноза „множествена
склероза“.
С молба от 01.08.2019г., Ц.П. отправила искане до работодателя за прекратяване на
трудовия договор от 01.09.2019г.
Със Заповед № 002 от 29.08.2019г. на Управителя на дружеството, на основание чл.
326, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Ц.П., считано от 01.09.2019г.
От приети по делото отчетни форми по проект „Обучение и заетост“ за
явяване/неявяване на работа, издадени от „ХОСП22“ ЕООД за м. септември и октомври
2019г. е видно, че Ц.П. е престирала труд при уговорените в трудовия договор условия, с
изключение на времето от 25.09. до 16.10.2019г., през което е ползвала отпуск по болест.
Отчетните форми са подписани от работодателя чрез П. М..
Пред ВРС е прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че БТВ на ищцата за
месеца, предхождащ този на прекратяване на ТПО е в размер на 945 лв., а обезщетението по
чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 15.11.2019г.-15.05.2021г. – в размер на 5670 лв. БТВ на
ищцата за месеците септември и октомври 2019г. е в размер на по 945 лв., а същото за м.
ноември 2019г. – 495 лв. За периода 01.09.2019г. – 15.11.2019г. общото брутно
възнаграждение възлиза на 2385 лв.
Съгласно прието допълнително заключение на вещото лице К. К., при справка в ТП
на НОИ – Варна е установено, че Ц.П. имала издаден болничен лист от УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД – Варна за периода 25.09.2019г. – 16.10.2019г., който не е представен и по
него няма платено парично обезщетение. За периода 01.09.- 25.09.2019г. или за 15 работни
дни БТВ на ищцата възлиза на 746.05 лв. За първите три дни от временната
неработоспособност, дължимото от работодателя на Ц.П. възнаграждение е в размер на
104.45 лв. БТВ на ищцата за м. септември, без обезщетението от НОИ възлиза на 850.50 лв.,
а това за м. октомври 2019г. – на 451.95 лв. За м. ноември 2019г. то е в размер на 495 лв.
Общият размер на БТВ на ищцата за времето 01.09.2019г. – 15.11.2019г. е в размер на
5
1797.45 лв.
По повод предприето оспорване истинността на Молба от 01.08.2019г., в частта
досежно авторството на положения подпис за „С уважение“ Заповед № 002/29.08.2019г., в
частта досежно авторството на положения подпис срещу „Подпис“ пред ВРС е проведена
СГЕ, от заключението на която се установява подписът в молба от 01.08.2019г. е изпълнен
от Ц.П., а срещу „Подпис“ в Заповедта за прекратяване на ТРО, представен от ответника
няма положен подпис. В обясненията си вещото лице е посочило, че ползваните
сравнителни материали са първите три подписа от трудовия договор, характеристиката и
декларацията от трудовото досие. Приликата в тези три подписа се дължи на това, че са
положени от самото лице в един и същи момент.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите Ц. К. и М. П. /майка на ищцата/ - ангажирани от ищцата, както и показанията
на свидетеля М. Т. /счетоводител в дружеството ответник/ – ангажиран от ответника.
От показанията на първата група свидетели се установява, че Ц. е работила по
трудовото правоотношение до момента, в който е получила документи за прекратяване на
ТПО и трудовата книжка по пощата през ноември 2019г. – публикувала е обяви в различни
сайтове, включително и в личния си профил във фейсбук.
Пред ВОС е проведена СПТЕ, от заключението на която основано на проведени
изследвания се установява следното: ръкописният цифров текст в молба от 01.08.2019г. на л.
6 от делото, не е изпълнен от Ц.П.. Ръкописният цифров текст в същата молба и подписът в
молбата са изпълнени с различна химикална паста. С една и съща химикална паста са
изпълнени подписите за „работник“ в молба от 01.08.2019г., в Трудов договор №
2/01.04.2019г. и в длъжностна характеристика. Датите в молба от 01.08.2019г. са изпълнени
от лицето, което е попълнило ръкописният текст „01.09.2019г. и 0.00“ в Заповед за
прекратяване на ТПО от 01.09.2019г.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието
при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на
договора /чл. 326, ал. 2 от КТ/.
Фактическият състав на прекратяването на трудовото правоотношение с
предизвестие включва подадено и получено предизвестие и изтичане на срока на
предизвестието или тази част, която работника е заявил, че ще отработи – настъпването на
датата, от която работника е заявил, че ще прекрати трудовото си правоотношение. В тежест
на работодателя при доказване законността на прекратяването в хипотеза на чл. 326, ал. 1 от
КТ е да установи пълно и главно наличие на изхождащо от работника валидно и писмено
6
волеизявление, имащо характеристиките на предизвестие, достигнало до знанието му, както
и момента на достигането/получаването на предизвестието с оглед преценка изтичането на
срока на предизвестието.
Като израз на принципа за свободата на труда, с уреденото в чл. 326, ал. 1 от КТ
право на работника, законодателят признава и гарантира правото на работника или
служителя едностранно да прекрати своя трудов договор, посредством отправяне на
предизвестие до работодателя. Касае се за лично, субективно потестативно право,
упражняващо се по суверенната преценка на работника или служителя. Съгласно чл. 335, ал.
2, т. 2 от КТ, когато трудовият договор се прекратява при неспазване на срока на
предизвестието конститутивното действие на прекратяване на съществуващото ТПО
настъпва с изтичането на съответната част от срока на предизвестието, като издадената
заповед за прекратяване на трудовия договор в такива случаи има само констативен
характер.
Установено е в конкретния случай, че в изпълнение на поети от работодателя
задължения по проект „Обучение и заетост“, компонент II на Агенция по заетостта, между
страните по делото е сключен индивидуален срочен трудов договор, със срок на действие до
01.04.2021г.
С оспорената заповед от 29.08.2019г. на управителя на „ХОСП22“ ООД трудовият
договор с ищцата е прекратен считано от 01.09.2019г., преди изтичане на уговорения в него
срок, в хипотеза на едностранно прекратяване на участието в проекта от страна на ищцата,
като наето лице посредством отправено писмено предизвестие до работодателя.
Предизвестието, обективирано в молба на л. 6 от делото е оспорено от ищцата с доводи, че
не обективира валидна нейна воля към сочения в молбата момент на подаване, подписано е
бланкетно към момента на сключване на трудовия договор при въвеждането й в
заблуждение от работодателя, като попълненият в съдържанието й ръкописен текст визиращ
„дата“ и „…прекратяване от“ следхожда момента на подписване на молбата и не изхожда от
нея, като по същество е оспорена изразената воля за прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие от работника. Оспорването е процесуално допустимо като
предприето в рамките на заседанието по реда на чл. 143 от ГПК. Оспорването е допустимо и
с оглед обстоятелството, че евентуалното основание обосноваващо незаконосъобразност на
прекратяването на ТПО е въведено в процеса под формата на изменение на иска,
посредством добавяне на ново, евентуално основание в срока и по реда на чл. 214, ал. 1 от
ГПК. Липсата на произнасяне с нарочен акт по така предприетото процесуално действие не
означава, че то не е предприето надлежно от правоимащата страна. Оспорването, че молбата
на л. 6 не обективира действителна воля на страната с доводи, че е подписан бланкет към
момента на подписване на трудовия договор поради това е своевременно, независимо от
това дали са били налице предпоставките на чл. 193, ал. 1 от ГПК и дали е открито или не
производство по оспорване автентичността на съдържанието на документа. Неоснователни
поради това са и доводите в отговора на въззивната жалба сочещи на недопустимост на
7
изявлението за липса на валидна воля на работника, като преклудирано на основание чл.
193, ал. 1 от ГПК.
В съдържанието на молбата липсват данни за момента на входирането й в
деловодството на работодателя, а от заключението на проведената съдебно-почеркова и
техническа експертиза е установено, че ръкописният текст в молба от 01.08.2019г. на л. 6 от
делото, не е изпълнен от Ц.П.. Същият е изпълнен от лицето, което е попълнило и
ръкописният текст „01.09.2019г. и „0.00“ в Заповедта за прекратяване на ТПО от
01.09.2019г. Същевременно подписите изпълнени от ищцата в трудов договор, в
длъжностна характеристика, както и в молбата на л. 6 от делото са изпълнени с една и съща
химикална паста. Заключението на почерковата експертиза не е оспорено по делото и съдът
го възприема като обективно, обосновано и професионално дадено с оглед на всички
останали доказателства по делото. Приема съответно за доказано предприетото от работника
оспорване – че молбата е подписана от ищцата преди да бъде попълнено съдържанието й с
ръкописно изписания текст, визиращ датата на попълване и датата, от която да бъде
прекратен договорът, а самото ръкописно попълване не изхожда от ищцата; ръкописният
текст, както в молбата на л. 6, така и в заповедта за прекратяване на трудовия договор е
попълнен от един и същ служител на работодателя; молбата на л. 6, трудовия договор и
длъжностната характеристика са подписани от ищцата в едно и също време към момента на
възникване на ТПО. Следователно, дори и подписана от ищцата към момента на възникване
на ТПО между страните, молбата на л. 6 не обективира валидна воля на работника за
прекратяване на трудовия договор от 01.09.2019г. При липса на изхождащо от работника
волеизявление – писмено предизвестие достигнало до работодателя в конкретен момент,
съдът приема, че фактическият състав на прекратяването по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ не се
е осъществил в обективната действителност. Предприетото от работодателя прекратяване на
трудовото правоотношение с въззивницата на основание чл. 326, ал. 1 от КТ без наличие на
елементите от фактическия състав на това основание за прекратяване е незаконосъобразно,
като издадената заповед от 29.08.2019г. следва да се отмени. Предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като прекратяването
бъде признато за незаконно, а заповедта – отменена. Решението на ВРС по този иск следва
да се отмени като неправилно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2012г. по т.д. № 2/2012г. на ОСГК на ВКС,
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е важно правно средство за защита срещу
незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се упражнява
субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя. Според същото
тълкувателно решение това право на работника или служителя възниква от незаконното
уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така
и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно
8
преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването на незаконно уволнения
работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила
съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица
възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и
то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното
трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало
между страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение,
условия на труд и др. Прието е, че това принципно разрешение търпи изключение в
практиката на съда в една специална хипотеза – при предявени искове за защита срещу
незаконно уволнение по срочен трудов договор. Според тълкувателното решение в тези
случаи, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно – докато трае
съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е
изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля. Прието е, че материалното
потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения
работник или служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение.
Съдебният състав възприема така даденото разрешение на ВКС.
Няма спор по делото, че възникналото между страните трудово правоотношение е по
срочен трудов договор със срок до 01.04.2021г. Към 12.07.2021г., когато е приключило
съдебното дирене пред въззивната инстанция срокът на трудовия договор на ищцата Ц.П. е
изтекъл. Следователно към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящия
съд и към момента на постановяване на решението, ищцата не е носител на потестативното
право за възстановяване на работа и искът за възстановяване на работа в тази хипотеза
следва да се отхвърли. Решението на ВРС, с което искът за възстановяване е отхвърлен,
следва да се потвърди при съобразяване на настъпилия при настоящото разглеждане на
делото факт на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:
Както съдът вече посочи, срокът на срочния трудов договор между страните е
изтекъл на 01.04.2021г. Трудовото правоотношение на ищцата е незаконосъобразно
прекратено считано от 01.09.2019г. Ищцата е получила заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на 15.11.2019г. по куриер, видно от служебен бон на л. 8 от
делото. От заключението на СГЕ, прието пред ВРС е установено, че в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение при ответника, няма положен подпис,
удостоверяващ връчването й преди този момент. Фактът, че в шестмесечния срок след
уволнението работникът не е работил по друго трудово правоотношение от друга страна не
е спорен по делото, а е установен и с писмени доказателства /копие на трудова книжка,
справка от ТД на НАП за действащи трудови договори на ищцата към 27.11.2020г./, а
размерът на обезщетението – със заключение на вещо лице. За периода от 15.11.2019г.-
15.05.2020г. обезщетението съгласно неоспореното заключение на ССчЕ и с оглед
9
установения размер на БТВ за м. 08.2019г. е в размер на 5670 лв. Искът за обезщетение
следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Безспорно в процеса, страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността търговски сътрудник при
дружеството.
Спорът по делото се свежда до това, доколко в периода от незаконното прекратяване
на трудовия договор – 01.09.2019г. до момента на получаване на заповедта за прекратяване
от ищцата – 15.11.2019г., работникът е престирал труд по правоотношението и ако е
престиран, дали се дължи заплащане на същия от работодателя.
Установено е в тази връзка, че съгласно уговореното в трудовия договор, мястото за
извършване на работата е домът на Ц.П. в ***, а задълженията, произтичащи от заеманата
длъжност и описани в длъжностна характеристика са: извършване на дейност по
информиране и обслужване на клиенти при избора на продукти на фирмата; приемане на
поръчки по телефона от клиенти; обработване на запитвания по телефона от клиенти и др.
От приетите по делото отчетни форми по проект „Обучение и заетост“ за явяване/неявяване
на работа за месеците септември и октомври 2019г., подписани от работодателя и
неоспорени от него в срок, по смисъла на чл. 6.5 от Договора за осигуряване на заетост, се
установява, че ищцата е престирала труд по силата на трудовото правоотношение между
страните. От друга страна, от събраните гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите К. и М. П. /майка на ищцата/ се установява, че Ц. е работила усърдно до
момента, в който е получила по пощата заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение през м. ноември 2019г., като съобразно уговорките с наставника А. Т., на
когото е следвало да дава част от заплатата си, стриктно, всеки ден публикувала обяви в
безплатни сайтове за обяви в интернет, вкл. и в личния си профил във фейсбук; отговаряла е
на телефонни обаждания. Не е имало период, в който Ц. да не е изпълнявала задълженията
си и понеже не можела да се движи, работила работата си с голямо желание. Съдът
кредитира показанията на тази група свидетели, с оглед на всички други данни по делото,
изхождайки от непосредствения и траен във времето характер на изложените впечатления,
като приема тези доказателства за обективни. В частта им, сочеща престиране на труд от
ищцата в спорния период, показанията на свидетелите не са оборени с обратни
доказателства, нито с показанията на свидетеля на М. Т.. В показанията си последният
установява, че не познава пряко работата на Ц.П., няма преки впечатления от нея. Ето защо
съдът приема, че в периода от 01.09.2019г. до 15.11.2019г. ищцата е престирала труд по
силата на трудовото правоотношение. Твърдение за заплащане на трудово възнаграждение
10
за престирания труд не е въведено в процеса, съответно не са ангажирани и доказателства.
След приспадане на ползвания от ищцата отпуск по болест в този период и дължимото от
НОИ обезщетение за временната неработоспособност, общият размер на БТВ на ищцата за
времето 01.09.2019г. – 15.11.2019г. възлиза на 1797.45 лв. съобразно установеното от
заключението на допълнителната ССчЕ, прието и неоспорено от страните пред ВРС. Тази
сума е сбор от размера на трудовото възнаграждение от работодателя за м. септември 2019г.
– 850.50 лв.; за м. октомври – 451.95 лв. и за м. ноември 2019г. /до 15.11.2019г./ - 495 лв. За
последния месец претенцията е предявена за сумата от 472.50 лв. и произнасянето следва да
се ограничи до предявения размер. Следователно до установените и предявени размери,
искове за трудово възнаграждение като доказани по основание и размер следва да се уважат.
Обжалваното решение следва да се ревизира съобразно вече изложеното.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните има право на поискани
разноски. Претендираните от ищцата разноски пред настоящата инстанция са в размер на
1670 лв. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. До приключване на устните състезания пред ВОС
обаче по делото не е представен договор за правна защита и съдействие между въззивницата
и адвоката й, съдържащ основанието за оказване на безплатна защита и изрична уговорка за
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо не е налице основание за
правото по чл. 38 от ЗА и възнаграждение на адв. И.В. не се следва. Претедираните от
въззиваемата страна разноски са също под формата на платено възнаграждение на адвокат в
размер на 800 лв. Въззиваемата страна не е доказала действителното извършване на
фактурираните разноски в претендирания размер с оглед задължителното условие за
присъждането им, регламентирано в т. 1 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС. Доколкото доказателства за реално плащане не са представени, такива в полза на
въззиваемия не следва също да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВОС дължимите държавни такси и разноски по уважените искове.
Искане за присъждането им не е направено, поради което разноски на правоимащата
страна не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260316 от 04.02.2021г. по гр.д. № 19612/2019г. по описа на
ВРС, XLVI-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от ЦВ. Н. П. с ЕГН ********** срещу
„Хосп 22“ ООД, ЕИК *********, със седалище с. Т. искове за признаване за незаконно и
11
отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № РД- 002/29.08.2019г., на
представляващия дружеството работодател на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5670 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 15.11.2019г.
до 15.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 02.12.2019г. до окончателното плащане на задължението и на основание чл. 128, т. 2
от КТ са отхвърлени исковете й за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимо и
неплатено трудово възнаграждение по срочен трудов договор № 02/01.04.2019г., за
длъжността „търговски сътрудник“, както следва: сумата до 850.50 лева за м. 09.2019г.,
сумата до 451.95 лева – за м. 10.2019г., сумата от 472.50 лева – за м. 11.2019г. /до
15.11.2019г./, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 02.12.2019г. до окончателното плащане на сумите И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за незаконосъобразно
уволнението на ЦВ. Н. П. с ЕГН ********** и отменя Заповед № РД- 002/29.08.2019г., на
представляващия „ХОСП22“ ООД, ЕИК *********, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ „ХОСП22“ ООД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ. Н. П. с ЕГН ********** сумата от 5670 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода 15.11.2019г. до 15.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 02.12.2019г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ „ХОСП22“ ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ЦВ. Н. П. с ЕГН ********** дължимо и неплатено трудово възнаграждение
по срочен трудов договор № 02/01.04.2019г., за длъжността „търговски сътрудник“, както
следва: сумата от 850.50 лева за м. 09.2019г., сумата до 451.95 лева – за м. 10.2019г., сумата
от 472.50 лева – за м. 11.2019г. /до 15.11.2019г./, ведно със законната лихва върху
претендираните суми от датата на предявяване на исковата молба в съда – 02.12.2019г. до
окончателното плащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260316 от 04.02.2021г. по гр.д. № 19612/2019г. по
описа на ВРС, XLVI-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ е отхвърлен предявения от ЦВ. Н. П. с ЕГН ********** срещу „ХОСП22“ ООД, ЕИК
********* иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„търговски сътрудник“ по силата на срочен трудов договор 02/01.04.2019г., със срок до
01.04.2021г., както и на основание чл. 128, т. 2 от КТ са отхвърлените предявените искове за
заплащане на трудово възнаграждение за разликата над 850.50 до 945 лева за м. 09.2019г. и
за разликата над 451.95 до 945 лева – за м. 10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ХОСП22“ ООД, ЕИК ********* ДА
12
ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС сумата от 639.20 /шестстотин тридесет и девет лв. и
двадесет ст./ лева, представляваща дължими в производството пред двете инстанции
държавни такси по уважените искове, както и сумата в размер на 770 /седемстотин и
седемдесет/ лева, представляваща платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи
лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13