РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. Перник, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Гражданско дело №
20201700100718 по описа за 2020 година
Образувано е по искова молба от С. В. С. против Г. Б. Г., за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нот. акт № **, том **, нот. дело № 199/25.04.2008г. по описа на нотариус И.И., с район на
действие Районен съд - ***. С последваща молба е поискано като ответник да бъде
конституирано лицето Д. Д. Д., а искът против Г.Г. е оттеглен. Правният интерес от
предявяване на иска срещу Д.Д. е обоснован с обстоятелството, че М. Ч. е починала, а неин
единствен наследник е Д.Д.. В исковата молба се твърди, че С.С. е прехвърлил на М. К. Ч.
140/354 ид.ч. от свой имот, находящ се в ***, заедно с цялото жилище, разположено на
втория етаж, в източната част на построената върху този УПИ масивна двуетажна жилищна
сграда, срещу задължението М. Ч. да осигури гледане и издръжка на С.С.. В договора е
упоменато, че прехвърлителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на
имота. Твърди се, след смъртта на Ч., наследникът й – Д.Д., не се интересува от С. и не
полага никакви грижи за него, както и не му предоставя нужната издръжка.
С исковата молба се претендира договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № **, том **, нот. дело №
199/25.04.2008г. по описа на нотариус И.И., с район на действие Районен съд - гр. ***, да
бъде развален поради неизпълнение от страна на приобретателя на произтичащите от
съглашението задължения. Изложени са твърдения, че прехвърлителят преди смъртта си е
бил в изключително тежко здравословно състояние, обуславящо предоставяне на ежедневни
грижи от страна на наследника на приобретателя, който напълно се е дезинтересувал от
полагане на грижи за лицето.
В хода на производството ищецът С. В. С. е починал, като в процесуалните му
права е конституиран по реда на чл. 227 ГПК Б. С. В..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Д.Д., чрез процесуалния си представител
адвокат В., поддържа, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, тъй като
в обстоятелствената част на същата са излага единствено, че ответникът не полага грижи за
прехвърлителя С. В. С.. По същество на делото страната оспорва наведените в исковата
1
молба фактическия твърдения. В подадения отговор на искова молба се сочи, че след
смъртта на приобретателя по процесния договор през 2015 г., Д. Д. Д. е полагал лични и
финансови грижи за задоволяване на битовите и здравословни потребности на
прехвърлителя. Ответникът поддържа, че в резултат на влошено здравословно състояние С.
В. С. е бил настанен в болница „***“, като след изписването му, по искане на
прехвърлителя, същият е настанен в дом за възрастни хора в *** - ***, разноските за което
са поети от Д.Д..
В хода на съдебното производство, ответникът Д.Д. е починал, като за свои
наследници е оставил Е. Г. Ч. – баба, и Е. Г. Ч. – чичо. С молба с вх. № 8159/13.03.2020 г.
двамата са изразили желание да бъдат конституирани на мястото на Д.Д., като изрично
потвърждават извършените действия по делото от адв. В., като упълномощават същия да ги
представлява в производството по делото.
С определение от 13.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3484/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, е констатирано, че с оглед данъчната оценка на имота в размер на 29
109,20 лв., компетентен да разгледа и да се произнесе по делото е Окръжен съд – Перник.
Поради това, производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане
от Окръжен съд – Перник. В тази връзка е образувано настоящото гр. д. № 718/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Перник със страни: Б. С. В. – ищец и ответници- Е. Г. Ч. и Е. Г. Ч..
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че с
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № **, том **, нот. дело № 199/25.04.2008 г. по описа на нотариус
И.И., с район на действие Районен съд - ***, С.С. е прехвърлил на М. К. Ч. 140/354 ид.ч. от
свой имот, находящ се в ***, заедно с цялото жилище, разположено на втория етаж, в
източната част на построената върху този УПИ масивна двуетажна жилищна сграда. От
съдържанието на договора се установява, че М. Ч. ще поеме гледането и издръжката на С.С.
докато е жив, като му осигури грижи и издръжка при старост, немощ и болест, като С.С. си
запазва вещното право на ползване върху недвижимия имот, който прехвърля, което
право ще упражнява безвъзмездно докато е жив.
От представената към исковата молба медицинска документация се установява
здравословното състояние на С.С., като същият е диагностициран с
************************. С експертно решение № *** на С.С. е определена степен на
увреждане от 98 % т.н.р. без чужда помощ. Влошеното здравословно състояние на
прехвърлителя след сключване на договора и нуждата му от постоянни грижи е установена
и от събраните гласни доказателства.
От удостоверение за наследници с изх.№ ***, издадено от община Перник, се
установява, че М. К. Ч. е починала на ***, като е оставила за свой наследник сина си Д. Д.
Д..
Представен е договор за предоставяне на социални услуги от ***, сключен между
Сдружение „***“ като „изпълнител“ и С. В. С. като „възложител“. Предмет на договора е
предоставяне на социални услуги, включващи 24-часов режим на обслужване, медицинско
обслужване, осигуряване на добри хигиенно-битови условия на живот както и оказване на
помощ и съдействие на лицето в различни битови ситуации. Уговорено е заплащане в
размер на 700,00 лв., дължимо от възложителя, като е посочено, че заплащането ще се
извършва от Д. Д. Д. – „платец“. Страните са договорили правата и задълженията си, както и
санкциите при нарушаването им. Относно всички уведомления във връзка с договора между
възложителя, изпълнителя и платеца е договорено, да се извършват в писмена форма на ръка
срещу подпис, по пощата и/или с куриер с обратна разписка и/или по електронна поще или
SMS на посочения от платеца телефонен номер. Договорът е подписан от Д.Д. като
2
„платец“.
От препис извлечение от акт за смърт на С.С. се установява, че същият е починал на
*** Негов наследник по закон е синът му - Б. С. В..
От удостоверение за наследници с изх.№ *** се установява, че Д. Д. Д. е починал на
*** Негови наследници са Е. Г. Ч. – баба, и Е. Г. Ч. –
чичо.
Гореизложеното обосновава активната процесуална легитимация на ищеца и
ответниците, както и правният им интерес от водене на настоящото производство.
За установяване на обстоятелството дали от момента на сключване на договора,
поетото с него задължение за осигуряване на издръжка и гледане от приобретателя към
прехвърлителя, е изпълнявано и по какъв начин, по делото са събрани гласни доказателства.
От събраните гласни доказателства се обособяват две групи свидетелски показания
– едната в подкрепа на тезата на ищеца, а втората в подкрепа тезата на ответника.
В първата група са показанията на свидетелите П. Г., Е. Ц. и Р.Ц.. В показанията си
св. П. Г. твърди, че е бил в близки отношения със С.С. и че е оказвал грижи и подкрепа на
последния, изразяващи се в помощ при пазаруване, транспортиране до различни места,
включително болнични и рехабилитациони заведения. Относно отношенията между Д.Д. и
С.С., свидетелят твърди, че Д. не е оказвал грижа, не е предоставял издръжка и дори е
проявявал грубо, агресивно и неуважително отношение към С.. От друга страна, споделя, че
неведнъж Д. е търсил Г. с молба да го закара с автомобила си при С., или е пътувал заедно с
тях. За такива случаи се посочват посещения в дома за стари хора в ***, до почивна станция
в гр. ***, клиника „***“ при настаняване за болнично лечение. Относно настаняването на С.
в дома, св. Г. посочва, че Б. В. – син на С., е дал съгласието си за настаняването, а първата
такса в размер на 700,00 лв. я е заплатил самият С., а последващите такси е заплащал Г.
лично на място в дома, като парите са изпращани от сина му Б.В.. Установява се, че С. е
настанен през м. Октомври-Ноември в дома и е останал там около половин година, до
смъртта му през м. март ***г. Г. твърди, че преди настаняването в дома, С. е живял в имота
в ***, в случаите когато са го „гонели от града“. Свидетелят Г. твърди, че не е получавал
парично възнаграждение за полаганите грижи, а С. е заплащал сам своите разходи, тъй като
имал голяма пенсия. Свидетелят говори за конкретна случка, породила конфликт между Д. и
С., свързана с прибирането на двамата след лов. Свидетелят твърди, че е станал свидетел на
ситуация, в която Д. в пияно състояние след лов се е прибрал и „с мокрите ботуши, с
калните ботуши, с кучето Д. скачаше в леглото на С.“.
От показанията на свидетеля Е.К. Ц. се установява, че същият се е познавал със С.
през целия си съзнателен живот. Твърди, че е познавал както М., с която С. живеел на
семейни начела, така и Д. – доведеният му син. Ц. твърди, че два-три пъти седмично С. му
звънял и му казвал от какво има нужда, а св. Ц. закупувал нужните продукти и лекарства и
ги транспортирал до ***, където свидетелят твърди, че живеел С.. Ц. твърди, че С. е имал
силен тремор поради заболяването си и не е бил в състояние да шофира, поради което той –
Ц., го возел много често до различни места – до болница, до съседни населени места. От
друга страна твърди, че Д. е катастрофирал с кола, собственост на С. и последният е
потърсил съдействие за ремонтирането й „защото той не може без кола“. Поради това
свидетелят твърди, че е предоставил на С. кола, която да може да кара. Според Ц., Д. се е
държал лошо към С., гонел го е от апартамента в ***, гр. ***, в който живеели двамата. Ц.
заявява, че С. бил заможен, но също така твърди, че често е взимал дребни суми в заем,
които бързо е възстановявал. Твърди още, че С. е настанен в старчески дом , като до там го е
закарал св. П. Г., а на място са го посещавали само Г. и Ц., като твърди, че не е виждал
никога Д. в дома. В показанията си Ц. твърди, че таксата за настаняване в дома за стари хора
била в размер на 1 000 лв., като цялата била изплащана само и единствено от сина на С. –
Б.В. по банков път. Ц. изтъква, че С. е използвал апарат във връзка с влошеното си
3
здравословно състояние, който апарат се нуждаел от често подновяване на батериите, за
което се грижел именно Ц.. Относно случката с лова, св. Ц. излага различна фактическа
обстановка, а именно, че под въздействие на алкохол Д.Д. е претърпял инцидент и е увредил
значително автомобил, собственост на С..
Р.К.Ц., също е депозирал своите показания, от които се установява, че е познавал
С.С. от преди 15 години. Твърди още, че знае от С., че Д. се е държал лошо с него, като дори
го е гонил от апартамент в ***. Свидетелят Ц. твърди, че е оказвал съдействие на С. при
необходимост същия да пътува – до санаториум в *** и във връзка с ежедневни нужди.
Свидетелят заявява, че е получавал парично възнаграждение от С. за тези услуги. Често, Б.В.
се бил обаждал на свидетеля с конкретни молби какво е необходимо на баща му С.. Според
възприетото от свидетеля, на местата на които е превозвал С., Д. не е присъствал.
След съвкупен анализ на тази група показания, съпоставка помежду им на
изложените твърдения от тези свидетели и спрямо останалите свидетелски показания, съдът
счита, че не следва да кредитира изцяло изложеното от тях. Наблюдава се противоречие
между твърденията относно това дали С. е бил годен да управлява автомобил сам, чии
автомобил е управлявал – свой или чужд, и кой от тримата свидетели е бил ангажиран при
превозването на С. до различни места и институции. Нито един от свидетелите не посочва,
че другите двама също са съдействали за превоза на С., като е налице дори твърдение от св.
Е. Ц., че С. е шофирал активно и не е можел без автомобил. На следващо място е налице
значително противоречие относно това, кой е настанил С. в дома в ***, кой е заплащал
месечната такса и по какъв начин е ставало това, както и размера на таксата. Освен
вътрешното противоречие относно тези обстоятелства е налице противоречие и с писмените
доказателства по делото и останалите свидетелски показания. Относно основното
обстоятелство, предмет на доказване – дали Д.Д. е полагал грижи и е предоставял издръжка
на С. С., свидетелите единодушно твърдят, че Д. се е държал лошо, не се е интересувал от
здравословното състояние на С., не му е осигурявал храна или лекарства, като дори го е
гонел от жилището, в което живеели. Въпреки тези, твърдения, в показанията си св. П. Г.
нееднократно споменава, че Д. му се е обаждал, за да попита кога Г. ще посещава С. и е
изразявал желание да отиде с него. Това твърдение корелира с обстоятелството, че Д. е бил с
отнето СУМПС за период от 6 месеца, през който не е можел да управлява лично автомобил,
и доказва твърдението на Д., че същият е продължил да посещава С. именно чрез помощта
на св. Г.. Относно имота на С. в *** твърденията на свидетелите са разнопосочни и
противоречиви. На първо място, този имот е извън предметът на настоящия спор, от друга
страна липсват доказателства за действителното съществуване на такъв имот, съответно чия
собственост е и какви разпореждания са извършвани с него. По делото няма доказателства,
че имот, находящ се в землището на ***, е прехвърлян от С. на Д., видно от справка по лице,
издадена от служба по вписванията – гр. Перник. Относно случката с лова, за която двама от
свидетелите говорят, също са налице противоречия, но доколкото същата не е от значение за
правилното решаване на спора, съдът счита, че е достатъчно да се отбележи единствено
противоречието между изложенията на свидетелите за едно и също обстоятелство.
От свидетелските показания на В.С. К. се установява, че познава С., М. и Д., като
дори заявява, че е присъствал при сключването на процесния договор за издръжка и гледане
и знае за кой имот се отнася, като посочва адреса му и описва местонахождението му.
Свидетелят твърди, че има лични и непосредствени впечатления относно обстоятелството
дали и какви грижи е полагал Д. за С.. От показанията му се установява, че Д. и С. са
живеели заедно в апартамент, собственост на Д., като последният е полагал ежедневни
грижи за С., включително в хигиенно – битов план, пазаруване, превозване до ***. Според
възприетото от св. К. двамата са били в добри отношения, не е имало неразбирателство или
скандали помежду им, Д. винаги е оказвал подкрепа на С.. След влошаване на
здравословното състояние, свидетелят твърди, че Д. го е потърсил за съвет дали да настани
С. в дом за възрастни хора, както и че С. е имал желание да постъпи в такъв тип социална
4
услуга. Относно сина на С. – Б.В., свидетелят посочва, че са го търсили, за да даде съгласие
за настаняване на С. в дома, но така и не са осъществили контакт с него. Свидетелят
изразява лично мнение, че между С. и сина му нямало близки отношения и привързаност, а
напротив те не се разбирали. Относно престоя в дома в ***, свидетелят заявява, че таксите
са били заплащани от Д., като е виждал фактури за това. Свидетелят знае, че С. е имал
познанство със св. П. Г. и дори автомобилът му е бил оставен в дома на Г.. Относно
болничния престой, свидетелят твърди, че Д. е посещавал С. няколко пъти, като във вечерта,
в която е починал, последният е бил в също в болницата.
Показанията на св. М. В. Ж. са формирани от лични, преки и непосредствени
наблюдения и контакти със С. и Д.. Свидетелят твърди, че познавал С. откакто заживял с М.,
като след смъртта й, за С. започнал да се грижи Д.. Според свидетелят Д. се грижел за С.
като „за родител“, осигурявал храна, лекарства, заплащал и сметките за режийни разходи.
Твърди, че не е ставал свидетел на скандали между двамата, като и не е научавал от трето
лице за такива. От показанията на свидетеля се установява, че след влошаване на
здравословното състояние на С., последният е отишъл да живее в имот в ***, като е
споделял на свидетеля желанието си да бъде настанен в дом за стари хора. Свидетелят
твърди, че е виждал Д. да носи храна и лекарства, като това обикновено се е случвало в
неделите. Д. споделил с Ж., че С. е настанен в старчески дом, като в последствие споделял,
че е заплатил таксите за престоя му там. Свидетелят заявява, че не е виждал платежни
документи за извършваните плащания, но знае, че Д. работел и предполага, че е разполагал
с достатъчно парични средства.
Последният свидетел, депозирал показания, е И.А. В., която през процесния период
е била партньор на Д.Д., и също има преки и непосредствени впечатления от събитията от
периода след прехвърляне на процесния имот до смъртта на С.. Свидетелката твърди, че
познава лично С., като същият й е бил представен от Д. като негов „втори баща“. От
показанията й се установява, че С. и Д. са живеели заедно в апартамента в ***, гр. ***, като
до смъртта на С. свидетелката не е живяла в този апартамент. Относно грижите, които Д. е
полагал за С., свидетелката посочва както такива от хигиенно-битов характер – готвене,
чистене, пране, така и е проявявал уважение и грижа. Според свидетелката и двамата са били
взаимно доволни от отношенията помежду им. Относно настаняването в дома в ***,
свидетелката твърди, че след влошаване на здравословното състояние на С., същият е
настанен там, като не знае това да е станало против волята му. Свидетелката твърди, че
заедно с Д. е посещавала С. два пъти, като е присъствала и при изготвянето и подписването
на документи в дома и заплащане на такса. Според свидетелката при посещенията им не е
имало други лица, дошли да видят С..
След анализ на тази група показания се установява, че същите са взаимно
подкрепящи се, не си противоречат както помежду си, така и с останалите събрани гласни
доказателства. Показанията са ясни, убедителни, житейски логични и придобити в резултат
на лични възприятия, поради което съдът ги кредитира изцяло и дава вяра на изложеното в
тях относно основните обстоятелства, подлежащи на доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. За да възникне предявеното
потестативно право с едностранно волеизявление - ищецът да развали договора за
прехвърляне на процесния имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в
обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки: 1.
наличието на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за
прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и
издръжка; 2. приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно
задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е незначително с оглед
5
интереса на кредитора (по аргумент от чл. 87, ал. 4 ЗЗД) и 3. кредиторът да е оказал
необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения
по процесния ненаименован договор.
При прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този
алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за
приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по
обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и
социално съществуване издръжка. С оглед обстоятелството, че в процесното
правоотношение е настъпило неколкократно правоприемство между страните по договора –
от страна на приобретателя с оглед смъртта на М. Ч., в последствие тази на Д.Д., и от
страна на прехвърлителя с оглед смъртта на С.С., следва да се упомене, че правата и
задълженията по договор за издръжка и гледане са наследими, поради което за наследниците
на страните са налице задължения в същия обем както за първоначалните страни, сключили
договора (в този смисъл т. 3 на Тълкувателно решение № 30/17.VI.1981 г., ОСГК на ВС).
Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от
него трайно поведение - гледането и издръжката трябва непременно да продължат до
смъртта на прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията, която се дължи, взета в
своята цялост, е продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично. В този смисъл е практиката на ВКС, изразяваща се в
решение № 6ЗЗ/01.07.2002 г. по гр. д. № 944/2001 г., ІІ г. о.; решение № 293/24.06.2009 г. по
гр .д. № 491/2008 г., I г. о.; решение № 165/01.03.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г., III г. о. и др.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие,
като при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД ,се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи. В този смисъл са: решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на
ВКС; решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС; решение №
70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 82/05.04.2011 г. по гр.
д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС.
В разглеждания случай безспорно по делото е установено, че прехвърлителят С. В.
С. е изпълнил задължението си по договора, прехвърляйки правото на собственост върху
процесния имот на М. К. Ч.. По делото остава обаче недоказано - кога и за какви грижи или
издръжка прехвърлителят С.С. е отправил претенция към наследника на М. К. Ч. – Д.Д.. За
да е налице виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът следва да бъде
надлежно поканен да изпълни и едва след това неговото поведение може да бъде
квалифицирано като неизпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Нещо повече от данните
по делото става ясно, че препис от исковата молба е връчен на ответника Д.Д. едва през м.
април 2019 г., след смъртта на С.С.
Със сключване на договора за гледане и издръжка настъпва транслантивния ефект
на сделката. От този момент обаче за в бъдеще възниква задължението за приобретателя да
изпълнява поетото задължение за гледане и издръжка ежедневно и непрекъснато със
собствени средства и труд. За да е налице изпълнение на така поетото с договора
задължение, то на първо място длъжникът следва да осигури съвместно живеене с
кредитора, тъй като именно в това съжителство се изразява задължението за гледане. От
всички събрани гласни доказателства се установява, че С. и Д. са живеели заедно в
апартамент, находящ се в ***, ***. Периодът, в който С. е живял извън този имот и отделно
от Д., е по време на настаняването му в дома за стари хора в ***, както и епизодично
пребиваване във вилен имот. Съдът счита, че това обстоятелство не влече след себе си
основание да се приеме, че Д. е преустановил полагането на грижи за С., а точно обратното.
6
Именно поради нуждата от интензивни медицински грижи С. е настанен в дома, а по делото
се установи безспорно, че Д. е продължил да посещава С., да се грижи и интересува от
състоянието му.
Алеаторността на облигационното правоотношение прави неизвестно при
сключването на сделката, както неговата продължителност, така и промяната с течение на
времето на нуждите на прехвърлителя, включително и неговото физическо, психическо и
емоционално състояние. В този смисъл е решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
5287/2007 г., IV г. о. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката И. В., от които се
установява какви са били отношенията между С. и Д.. Свидетелката е изградила
впечатленията си въз основа на личен, пряк контакт с двамата и е формирала своите
възприятия непосредствено като свидетел на ежедневното им общуване. Съдът счита за
установено, че между С. и Д. е съществувала връзка, основана на взаимно уважение и
подкрепа, отношения които са продължили във времето до смъртта на С.. Твърденията в
обратната насока, съдът счита за недостоверни, доколкото противоречат на останалия
събран доказателствен материал по делото.
Обемът на задължението за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя.
Свидетелите посочват в показанията си, че С. е разполагал с парични средства и е можел да
се издържа сам. Съдът кредитира свидетелските показания, установяващи, че Д. е закупувал
необходимите хранителни продукти за домакинството, лекарства, заплащал е режийните
разходи на домакинството, а за периода, в който С. е бил настанен в дома в ***, Д. е
заплащал изискуемата такса, като отново е осигурявал храна и други необходими стоки.
Последното обстоятелство се установява както от показанията на свидетелите В.К., М. Ж. и
И. В., така и от представения договор за предоставяне на социални услуги, където за
„платец“ е посочен именно Д.Д.. Съдът не дава вяра на показанията на останалите
свидетели, чиито твърдения са разнопосочни относно това кой е плащал таксата в дома,
какъв е размерът, както и кой е осигурявал средствата за ежедневните нужди на С. за
периода преди настаняване в дома. В тази си част показанията са изолирани от останалия
доказателствен материал по делото.
Релевантно при преценката изпълнявани ли са поетите от ответника Д.Д.
задължения е и обстоятелството какъв е бил обичайният живот на прехвърлителя – от
значение е стандартът му на живот към момента на сключване на договора и налице ли е
промяна в нуждите му след този момент. Съдът счита, че нуждите на С. несъмнено са се
увеличавали прогресивно от момента на сключване на договора до настъпване на смъртта
му, като това обстоятелство е обусловено от недоброто му здравословно състояние. Във
връзка с това съдът намира, че ответникът е успял да отговори своевременно и адекватно на
нарастващите нужди на прихвърлителя, като е настанил лицето в специализирано заведение,
където да получава нужната му медицинска грижа в пълен обем.
Освен това не без значение за обема на дължимите грижи е обстоятелството, че
прехвърлителят си е бил запазил пожизненото право на ползване върху процесния
прехвърлен на наследодателката на Д. апартамент. От една стара това обстоятелства прави
недостоверни също свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели, че Д.Д. е
изгонвал С. от жилището, в което са живеели съвместно в *** и е трябвало да се мести да
живее на вилата си ***, доколкото последният е разполагал с пожизнено право на ползване
върху прехвъления апартамент в ***. Не без значение е и обстоятелството, че С.С. е бил ***
по професия. От друга страна запазеното право на ползване безспорно съществено намалява
стойността на имота, обект на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
Също така дори и да допуснем някакво неизпълнение от страна на Д.Д. спрямо С.С.,
то същото е напълно незначително и кратковременно. С оглед на това евентуалното
неизпълнение в конкретния случай не може да бъде от такова естество, че да подари
7
преобразуващото право на разваляне на договора, регламентирано в чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
С оглед на изложените аргументи съдът приема, че предявеният иск за разваляне на
договор за издръжка и гледане е неоснователен. По делото, както вече беше отбелязано, се
установява по безспорен начин, че приобретателят по договора е изпълнил поетото
договорно задължение за гледане и издръжка съобразно нуждите на прехвърлителя. А дори
и да допуснем, че е налице кратковременно неизпълнения на задължения по договора за
полагане на грижи, то същото има изолиран и несъществен характер и не може да доведе до
развалянето на договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изхода на спора и направеното искане от страните за присъждане на
разноски, такива следва да бъдат присъдени на ответната страна на основание чл. 78, ал. 3
ГПК. Страната е представила списък по чл. 80 ГПК и следва да й бъде присъдена сумата от
1 000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка в частта, удостоверяваща
извършеното плащане.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. В. с ЕГН:********** срещу Е. Г. Ч. с
ЕГН:********** и Е. Г. Ч. с ЕГН:********** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № **, том **, нот. дело № 199/25.04.2008 г. по описа
на нотариус И.И., с район на действие Районен съд - ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. С. В. с ЕГН:********** да заплати на Е. Г. Ч. с ЕГН:********** и Е.
Г. Ч. с ЕГН: **********, сумата в размер на 1 000 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8