Р Е
Ш Е Н
И Е
№260051
гр. Добрич, 04.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На десети февруари година
2021
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар
Павлина Пенева
разгледа
докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно
гражданско дело номер 1056 по
описа за 2020 година
и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби от двете насрещни страни по
гр.д.№4649/2018г. на Добричкия районен съд срещу постановеното по това дело
решение №780/03.08.2020г., с което „Яйца и птици - Зора“АД - с.Дончево,
общ.Добричка, е осъден да заплати на Н.В.К.
и на А. К.Е. обезщетения от по 80 000 лева за претърпените от тях неимуществените
вреди от смъртта на тяхната дъщеря и майка А. К.Е., поч. на ***.
в резултат на трудова злополука от ***г., ведно със законната лихва от
увреждането ***. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете на тези
ищци до пълния им предявен размер от по 150 000 лева за всеки и е
отхвърлил предявените от М.К.Е. и С.К.Е.
искове за осъждане на ответника да заплати на тези ищци съответно обезщетение
от 50 000 лева и обезщетение от 70 000 лева за претърпените неимуществените
вреди от смъртта на тяхната сестра А. К.Е..
Жалбата на „Яйца и
птици - Зора“АД е срещу решението в частите, в които ответникът е осъден да
заплати на всеки от ищците Н.В.К. и на А. К.Е. обезщетения за размера над
40 000 лева до присъдените 80 000 лева.
В жалбата са изложени доводи срещу извода на първоинстанционния
съд за липса на проявена от пострадалата груба небрежност, допринесла за
настъпване на трудовата злополука и
съставляваща основание за намаляване отговорността на този въззивник – работодател за вредите от злополуката.
В писмен отговор ищците Н.В.К. и А. К.Е. възразяват срещу жалбата, като
излагат становище за нейната неоснователност.
Въззивниците Н.В.К., А. К.Е.М.К.Е. и С.К.Е. обжалват решението в частите, в които
предявените от тях искове са отхвърлени до размерите от 120 000 лева за
първите двама, до размера от 20 000 лева за третия и до размера от
30 000 лева за четвъртия.
При позоваване и анализ на събраните по делото гласни доказателства се
поддържа становище за несправедливо занижаване на присъдените на сина и майката
на пострадалата обезщетения от по 80 000 лева - с оглед нормата на чл.52
от ЗЗД и действително търпяните от тези ищци
отрицателни психически и емоционални състояния. Също въз основа на анализ на
доказателствата по делото се аргументира становище за доказана изключителност
на връзката между пострадалата при трудовата злополука и другите двама ищци,
която изключителност в конкретния случай обосновава материалноправната легитимация на последните, съобразно т.1 от ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, да бъдат обезщетени за
неимуществените вреди от смъртта на починалата поради трудовата злополука тяхна
сестра.
Отговор
от „Яйца и птици - Зора“АД по жалбата на ищците не е представен.
Всяка от страните настоява за отмяна на решението на районния съд в
обжалваната от нея част и разрешаване спора по същество с удовлетворяване,
респ. отхвърляне на исковете в съответните части и със съобразяване на
отговорността за разноските и държавната такса за всяка инстанция.
Жалбите са редовни, подадени са в срок и са допустими.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционно решение е
постановено по предявени от Н.В.К., С.Н.Е., М.К.Е. и С.К.Е. срещу „Яйца и
птици-Зора“АД искове по чл.200 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да
обезщетени ищците за вредите, които те са претърпели в резултат на трудовата
злополука от 18.07.2018г., довела до смъртта на ***. на А. К.Е. – майка, дъщеря
и сестра на ищците, работила по трудово правоотношение при ответника. Претенциите
са за неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания и скръб от
загубата на близкия човек. Предявени са в размери от по 150 000 лева за първия
и втория ищец, в размер на 50 000 лева за третия ищец и в размер на
70 000 лева за четвъртата ищца.
Първоинстанционното
решение не е предмет на въззивно обжалване в частите, в които исковете са удовлетворени до
размер от по 40 000 лева за първия и втория ищец, както и в частите, в
които исковете на тези двама ищци са отхвърлени за горницата над 120 000
лева за всеки един от тях, а също и в отхвърлителните
части над 20 000 лева и над 30 000 лева за третия и четвъртия ищец.
Въз основа на удостоверения изх.№5439/02.08.2018г. и изх.№5506/06.08.2018г.
на общ.Добрич ищците се легитимират като син, майка, брат и сестра на А. К.Е.,
починала на ***.
Установено е, че А. К.Е. и „Яйца и птици – Зора“АД са били в трудово
правоотношение, по силата на което Е. работила в предприятието на ответника
като „птицевъд – обслужващ стокови носачки“. На 18.07.2018г. се случила
злополука. От съвпадащите твърдения на страните, преписката по
вх.№5101-24-41/20.07.2018г. на ТП-Добрич на НОИ и гласните доказателства се
установява, че на посочената дата А. К.Е., заедно със свидетелите М. Д.Н.и М.П.П., нейни колеги, работили в помещението на евро клетка №3
за стокови носачки в птицефермата на ответника. Имали за задача да почистят
помещението /измиване, дезинфекциране, сваляне на паяжини/ за предпазване от
птичи грип и за нова партида птици. Помещението е много голямо, на височина е
разделено на две нива, второто ниво се обслужва по площадка, обезопасена с
парапети, до която се достига по стълба от пода на първото ниво. Вътре в
помещението има друго по-малко, обособено за почивка на работниците - битовка. А. К.Е. и двамата й колеги взели една двураменна
дървена стълба, която поставили хоризонтално от площадката на второто ниво на голямото
помещение към покрива на битовката /л.246/. По така сложената
стълба А. К.Е. преминала като по мост от площадката на втория етаж на помещението
до покрива на битовката и с подадената й от колегата
метла започнала да почиства покрива и паяжините над него. Колегата влязъл в битовката, а другата жена продължила работата си с гръб към
нея. После чула А. К. Е. да извиква и,
като се обърнала, я видяла паднала на бетонния под на помещението. С
разпореждане №51042444/21.08.2018г. на НОИ злополуката е призната за трудова по
смисъла на чл.55 ал.1 от КТ. При падането, от удара в пода А. К.Е. получила
съчетана травма на главата и гръбначния стълб, фрактура на голям участък на черепа,
епи и субдорални хематоми в
лява темпоропариетална област, контузия на главния
мозък и мозъчен оток. В резултат на травмите от злополуката и при водещата роля
на контузията на мозъка /медицинската експертиза/, на ***. А. К.Е. починала.
По правилото на чл.200 ал.1 от КТ ответникът, работодател на А. К.Е., дължи
да обезщети вредите, произтекли от настъпилата следствие трудовата злополука
смърт на работничката. Отговорността на работодателя е за всички вреди в техния
пълен обем, освен ако не са налице предвидените в закона предпоставки за
изключване или намаляване на отговорността му.
В случая не се спори, че увреждането не е причинено умишлено от
пострадалата и не е налице предвиденото в чл.201 ал.1 от КТ основание за пълно
изключване отговорността на работодателя за вредите от злополуката.
Спорът е за приложението на чл.201 ал.2 от КТ, като поддържаното от
ответника становище е за проявена от пострадалата груба небрежност, допринесла
за трудовата злополука. Възражението е намерено от първоинстанционния
съд за неоснователно, а посоченото срещу това във въззивната
жалба не може да бъде споделено.
Грубата небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ означава работникът да е
предвиждал неблагоприятния резултат, но лекомислено и самонадеяно да се е
надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да го предотврати. Грубата
небрежност означава работникът да не е положил и най-елементарна грижа, която и
най-небрежният би положил.
В настоящия спор поддържаната от ответника проява на груба небрежност от
страна на пострадалата се обосновава най-вече с твърдение, че никой не е
разпореждал почистването на помещението да се извърши по начина, по който е
осъществено, който начин никога друг път не бил прилаган, а и бил излишен. Има
се предвид почистването на покрива на битовката,
доколкото той няма досег с птиците и не крие опасност от зараза според
показанията на свидетелката Д.Г.Й., технолог при ответника. Но тримата работници не са специалисти, не
могат и не са длъжни да преценяват почистването на коя част от помещението евро
клетка №3 е необходимо и на коя излишно. На тях им е било възложено да почистят
щателно цялото помещение и, като изрично не им е било указано друго, те са
положили усилия да почистят всяка част от това голямо помещение, вкл. и покрива
на битовката. Верно е, че
избраният начин за почистването му е опасен, но това не може да се вмени в
тежест на пострадалата А. К.Е., която не е получила никакви указания конкретно
що се отнася до почистването или непочистването на покрива на битовката, а и не е била инструктирана за безопасност на
труда /съгласно заключението на вещото лице положените за пострадалата подписи
в протоколите за инструктаж са неистински/. От друга страна покривът на битовката е плосък. Плоската форма на покрива не навежда на
предположение, че човек, качен върху покрива, ще падне от него. Такова
предположение не е направено не само от пострадалата, но очевидно и от другите
двама работници, подпомогнали качването й върху покрива. Това е непредпазливо,
но не е елементарно лекомислено до степен на груба небрежност, като основание
за намаляване отговорността на работодателя за вредите от случилата се трудова
злополука.
Безспорно е, че първите двама ищци – син и майка на починалата следствие
злополуката, търпят сериозни емоционални и психически болки и страдания от
загубата. Тримата от много години са живели в едно домакинство, били са
сплотени, подкрепяли са се, изпитвали са обич, уважение и взаимна привързаност.
Несъмнено е, че реално не съществува паричен еквивалент, който да компенсира
болката и скръбта, но все пак справедливостта изисква една по-точна, човешка и
съобразена с конкретните обстоятелства преценка. Житейски обосновано е, а е
подкрепено в случая и от гласните доказателства, че смъртта на майка и дъщеря
предизвиква сериозен емоционален срив. Още повече в случая се касае за жена в
зряла възраст, без здравословни проблеми, чиято смърт е настъпила напълно
неочаквано и изключително нелепо. Преживените от нейните най-близки скръб и
страдание са изключително силни и едва ли някога загубата ще бъде преодоляна
напълно. От друга страна обаче времето уталожва остротата на емоциите. Ищецът Н.В.К.
е пълнолетен млад човек. Колкото и силно да е бил привързан към починалата и да
е разчитал на подкрепата й, той има свой живот, в който болката от липсата няма
да изчезне, но и няма изключително и определящо значение. Що се отнася до
ищцата С.Н.Е., противно на наведеното в жалбата, тя не е загубила единствения
човек, на когото е можела да разчита за грижа и споделяне. Тази ищца има своя
внук, има и другите си две деца, с които е много близка, които винаги ще я подкрепят,
макар и да не могат да компенсират загубата на починалата й дъщеря. Като се има
предвид изложеното, правилно е приетото от първоинстанционния
съд, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от първите
двама ищци обезщетение за болките и страданията им от загубата на тяхната майка
и дъщеря е в размер на по 80 000 лева за всеки един от тях, като
претенциите над този размер са твърде завишени.
Третият и четвъртият ищец са брат и сестра на починалата следствие
трудовата злополука. Събраните по делото гласни доказателства установяват, че
цялото семейство било много сплотено, по празници и в почивни дни се събирали
заедно, обичали се, подкрепяли се взаимно и за всички смъртта на А. бил голям
емоционален и психически удар. Тези отношения между братя, сестри, родители, племенници, внуци са в огромна степен традиционни и не
обосновават материалноправна легитимация за всеки
брат или сестра на починал при злополука да бъде обезщетен за болките и
страданията от смъртта на близкия човек.
Конкретни сведения касателно ищеца М.К.Е. се съдържат единствено в показанията на
свидетелката Д.С.И.. При внимателен прочит на показанията и съпоставката им с
адресите на ищците по исковата молба, се установява, че свидетелката познава
ищеца М.К.Е. от детска възраст, израстнали са в един
жилищен блок, но понастоящем нейни съседи са майката и синът на починалата,
докато ищецът М.К.Е. живее на друго място. След смъртта на А. К.Е. и до разпита
й по делото /след една година/ свидетелката е виждала този ищец само два пъти.
Естествено е при първата среща - две седмици след смъртта на сестра му - ищецът
да е бил разстроен и съкрушен. Не е ясно кога свидетелката го е видяла за втори
път, но той пак бил съкрушен. Не е ясно и как при две инцидентни виждания
свидетелката е констатирала, че след смъртта на сестра си ищецът е станал
умислен, не в добро състояние, че загубата дала върху него психически
отражения. Следователно въз основа на показанията на тази свидетелка не може да
се приеме, че ищецът М.К.Е. е бил в особено близка и дълбока /над обичайното
между брат и сестра/ емоционална връзка с починалата и нейната загуба е довела
до сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания у него.
Ищцата С.К.Е. е
близначка на починалата. Общоприето е, че между близнаците съществува
емоционална и психична връзка, по-силна отколкото между други братя и сестри.
Но от показанията на свидетелките М.П.П. и Г.Р.И.се
установява, че преди двете сестри били скарани и не общували „чак толкова“;
сближили се последната година преди случилото се. Свидетелките работят при
ответника, но са дали показания под страх от наказателна отговорност. Показанията
на ангажираните от ищците свидетели не съдържат идентични сведения, което обаче
не означава, че те не са верни. Свидетелката Д.С.И. не е дала конкретни
показания за отношенията между двете сестри и за преживяванията на сестрата С.
след смъртта на А.. И това е обяснимо, като се има предвид, че свидетелката е
съседка в блока, в който живяла починалата с майка си и сина си, почти не ги е
посещавала, „не е имала поглед върху личния живот“ на А., а сестрата С. живее в
друго населено място. Последният факт, препятства да се даде вяра на показанията на другата свидетелка Г.В.К.;
тя също е съседка в блока на майката и сина на починалата, но сочи, че всеки
ден виждала С. и по няколко пъти на ден пращала шестгодишното си дете при нея
да я разсейва, да не плаче за починалата си сестра – това, при положение, че
ищцата С.К.Е. не живее в това жилище, а на друго място. Свидетелката П.И.П.е
приятелка на посочената ищца, от нея се запознала с починалата А., заедно
ходели на разходки. Тази свидетелка не дава сведения двете сестри да са били в
охладнели отношения в някакъв период от
време, което не означава, че изнесеното от посочените по-горе други две
свидетелки не е вярно. Следва да се има предвид, че горните две свидетелки са
колежки на починалата и са контактували с нея всеки ден; свидетелката М.П.П. е била дори приятелка на починалата. Такива отношения не
са изключени между хора, които работят всеки ден заедно и разчитат помежду си,
така че споделеното от починалата на А. на приятелката в работата и несподелено
на приятелката на сестра й /свидетелката П.И.П./ следва да се възприеме за
вярно. Щом като двете сестри са били дълго време в охладнели отношения, няма
как да се приеме, че помежду им е съществувала някаква особена степен на
близост, обусловила изключително и свръх обичайното страдание у ищцата от
смъртта на сестра й. Очевидно връзката им на близнаци не е била в общо приетата
висока степен на изразеност, а възстановените им
отношения преди смъртта на А. не са достатъчни за извод, че сестрата С. изпитва
сериозни и повече от обикновените за сестра болки и страдания от загубата.
Следователно
ищците М.К.Е. и С.К.Е. не са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра А. К.Е., настъпила следствие
трудовата злополука /ТР №1/2016/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСГТНК на
ВКС/.
От изложеното
следва, че въззивните жалби са неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е преценил
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди за първите двама
ищци и го е присъдил в пълен размер при неосъщестяване
на въведеното от ответника основание за намаляване на отговорността му.
Правилно е отхвърлил претенциите на третия и четвъртия ищец. Решението на
районния съд в обжалваните части следва да се потвърди.
С оглед този
резултат, ищците М.К.Е. и С.К.Е. нямат право на разноски за въззивното
производство. Ищците Н.В.К. и С.Н.Е. имат право да получат от насрещната страна
по 600 лева от платените от тях адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция /съразмерно на изгодния за тях и
неизгоден за ответника резултат по въззивната му
жалба/. Ответникът няма право на платената от него държавна такса за
неоснователната му жалба. За защитата срещу неоснователните жалби на ищците,
ответникът има право да получи съразмерна част от адвокатското възнаграждение,
а именно сумата 870 лева, от които по 267.69 лева от първите двама ищци, 133.85
лева от третия ищец и 200.77 лева от четвъртата ищца.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №780/03.08.2020г. по гр.д.№4649/2018г. на Добричкия
районен съд в обжалваните части, в
които „Яйца и птици - Зора“АД е осъден да заплати на Н.В.К. и на А. К.Е.
обезщетения в размери над 40 000 лева до 80 000 лева за всеки един от
тях за неимуществените вреди от смъртта на тяхната дъщеря и майка А. К.Е., поч. на ***.
в резултат на трудова злополука от 18.07.2018г., в които исковете са отхвърлени
за разликата над 80 000 лева до 120 000 лева за всеки един от тези
ищци, в които до размера от 20 000 лева е отхвърлен предявеният от М.К.Е. и
до размера от 30 000 лева е отхвърлен предявеният от С.К.Е. иск за обезщетение
за претърпените от тези ищци неимуществените вреди от смъртта на тяхната сестра
А. К.Е. и в съответните части на
разноските.
ОСЪЖДА „Яйца и птици – Зора“АД – с.Дончево, общ.Добричка, да заплати на Н.В.К.
с ЕГН ********** ***, сумата 600 лева, съразмерна част от адвокатското
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Яйца и птици – Зора“АД – с.Дончево, общ.Добричка, да заплати на С.Н.Е.
с ЕГН ********** ***, сумата 600 лева, съразмерна част от адвокатското
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.Н.Е. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Яйца и птици –
Зора“АД – с.Дончево, общ.Добричка, сумата 267.69 лева, съразмерна част от
адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н.В.К. с ЕГН ********** ***,
да заплати на „Яйца и птици – Зора“АД – с.Дончево, общ.Добричка, сумата 267.69
лева, съразмерна част от адвокатското възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА М.К.Е. с ЕГН ********** от
гр.Добрич, пл.“Свобода“№2 вх.Г ет.7, ап.132, да заплати на „Яйца и птици –
Зора“АД – с.Дончево, общ.Добричка, сумата 133.85 лева, съразмерна част от
адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.К.Е. с ЕГН ********** ***,
да заплати на „Яйца и птици – Зора“АД – с.Дончево, общ.Добричка, сумата 200.77
лева, съразмерна част от адвокатското възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.