Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..……./…….02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести ноември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9981 по
описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 96438 от 17.04.2019
г. постановено по гр.д. № 68290/2016 г. на СРС, 85 състав, е признато за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК, че П.П.Г., дължи на Т.С.
ЕАД, сумата от 610.19 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.за аб.№ 130201 ведно със законна лихва
за периода от 28.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер
на 100.00 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 01.07.2016 г. по гр.д. № 35144/2016г. на СРС, 85 състав, като са отхвърлени
исковете за разликата до пълните им предявени размери. С решението
първоинстанционния съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил П.П.Г., да
заплати на „Т.С.” ЕАД, 25.78 лева - разноски в производството по ч.гр.д.№
35144/2016г. на СРС, 85 състав, и 137.48 лева - разноски в исковото производство,
и е осъдил „Т.С.” ЕАД, да заплати на
адв.Д.С., на осн.чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 342.00 лева.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца
“Т.С.” ЕАД, чрез пълномощник юрк.И.М., в частите, в които са
отхвърлени предявените от дружеството иск за главница цена на топлинна енергия (ТЕ) над уважения размер 610.19
лв. до пълния предявен размер от 3068,40 лв., ведно със законата лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането, иска за суматта над 100лв.
мораторна лихва върху главницата до предявения размер 386,13 лв., както и иска
за 49,41лв. - възнаграждение за услуга дялово разпределение на топлинна енергия
и иск за 10,40 лв. - обезщетение за
забава върху възнаграждението за дялово разпределение на ТЕ, респ. и в обусловената
от това част за разноските. Излагат се доводи за
неправилност на решението поради несъобразяване с приетите по делото СТЕ и
ССчЕ, които установявали, че стойността на потребената ТЕ е 2622,51 лв. и
мораторната лихва върху тази сума е 325,53 лв., и макар първоинстанционният съд
да е кредитирал заключениета, е отхвърлил частично исковете в обжалваната част,
въпреуки че събраните по делото доказателства сочели изготвяне на
изравнителните сметки за процесиня имот в съотвествстие с разпоредбите на
наредбата за топлоснабдяването. По отношение на услугата дялово разпределение
сочи, че цената насъщата се дължи на ищеца съгласно чл.22, ал.2 от Общите
условия. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните
части и исковете да се уважат изцяло, прави и искане за разноски.
Ответникът П.П.Г. оспорва
жалбата с писмен отговор чрез пълномощник адв.Д.С., с доводите, че искът е недопустим, евентуално
жалбата е неоснователна-недоказан по основание и размер иск, евентуално че ползваната
ТЕ се определя според обективни закони.
Сочи противоречие на чл.153 от ЗЕ със ЗЗП и с европейското законодателство.
Претендира разноски. Отговорът на въззивната жалба няма характер на насрещна въззивна жалба, при което въззиният
съд следва да вземе предвид доводите по него във връзка с прец;енката за допустимост
и правилността на решението в обжалваните от ищеца отхвърлителни части.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваните части, в които са отхвърлени искът за
главница-цена на ТЕ над 6610,19 лв. до предявение размер на този иск 2622,46
лв./според изложеното в исковата молба/ и искът за лихви за забава върху тази
главница над 100лв. до 386,13 лв., е и допустимо, тъй като има съдържанието по
чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
В частта, в която с
въззивната жалба на ищеца се обжалва решението в отхвърлителни части и по иск
за за 49,41лв. - възнаграждение за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия и иск за 10,40 лв. - обезщетение
за забава върху възнаграждението за дялово разпределение на ТЕ, въззивната
жалба се явява недопустима също и в сочената като обжалвана част по отхвърляне
на иска за главница-цена на ТЕ над 2622,46 лв. до 3068,40лв. С първоинстанционното решение СРС не се е
произнесъл по иск за заплащане на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия и и за обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение на ТЕ, видно катто от мотивите, така и то диспозитива на
решението на СРС. Със същото са разгледани само иск за главница –цена на ТЕ и
за лихви за забава върху тази главница. Доколкото ищецът не е поискал допълване
на решението в срока по чл.250 от ГПК, то въззивният съд следва да извърши
проверка само в частта , в която с първоинстанционното решение са отхвърлени
иска за главница.цена на ТЕ и лихви за забава върху нея до предявените размери.
А предявените размери са съответно, съгласно исковата молба и издадената
заповед по чл.410 от ГПК, 2622,46 лв. –за главница цена на ТЕ за период от
01.05.2013г. до 30.04.2015г. за аб.№ 130201 ведно със законна лихва за периода
от 28.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава зърху
гланицата в размер на 386,13 лв. за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015г. Ето защо въззивната жалба и в частта,
в която според уточнението към нея от 02.10.2019 г. се иска отмяна на решението
на СРС и в отхвърлителната част по иска за главница цена на ТЕ над 2622,46 лв.
до 3068,40 лв., също е недопустима, тъй като ищецът-въззиник не е предявил иск
за главница цена на ТЕ повече от 2622,49 лв.
Първоинстанционното
решение в обжлаваните части, предмет на въззивна проверка, с които са
отхвърлени иска за главница цена на ТЕ над над уважения размер 610.19 лв. до
предявен размер 2622,46 лв. и иска за
мораторна лихва върху главницата
над 100лв. до предявения размер
386,13 лв. , е допустимо, тъй като в тези части е бил предявен иск по чл.422 от ГПК и в рамките на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 01.07.2016 г. по гр.д. № 35144/2016г. на СРС,
85 състав, поправена по реда на чл.247 от ГПК, вр. чл.406, ал.4 от ГПК с опр
№160178/29.06.2017 г. относно адреса на процесния топлоснабден имот, при което
е налице пълно съответствие в индивидуализацията на имота, за който е изцдадена
заповедта по чл.410 от ГПК и иска по чл.422 от ГПК.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваната част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевиранто във въззивната жалба на ищеца оплакване за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая с
въззивната жалба ищецът е направил оплакване относно определяне от СРС на
цената на основателните искове, което било в несъотвествие с приетите и
кнредитирани то съда заключение на съдебно-техническа и -счетоводна експертизи
/СТЕ и ССчЕ/ , от които се установявал размер на потребената ТЕ и лихвата за
забава в по-големи размери. .ия от първоинстанционния съд за погасен по давност
размер на претенцията за ТЕ за периода м.05.2012 г.-м.05.2013 г. доказан размер
на ползвана ТЕ за исковия период и съответно лихвата за забава върху така
приетите за погасени главници., и за услугата дялово разпределение и лихвата
върху нея. Тези оплаквания очертават обхвата на въззивната проверка за правилност.
На основание
чл.289-300 от ГПК въззивният съд е задължен да приеме, че между страните по
спора съществува облигационна връзка по доставка на ТЕ за битови нужди при
договор при Общи условия, обвързващи ищеца и ответника за исковия период,
доколкото решението в частите, в които исковете за главница-цена на ТЕ и лихви
за забава върху нея са били уважени, не
е обжалвано и е влязло в сила.
За да от хвърли
частично исковете за главница-цена на ТЕ и лихви за забава върху главницата, първоинстанционният съд е приел, че съгласно
цененото заключение на вещото лице по съдебно- техническата експертиза дела на
ответника за ползвана ТЕ е съгласно методиката по Наредба №16-334, като за процесния период за имота е доставена и
потребена ТЕ, и са са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни
изравнителни сметки, но доколкото при разпита на вещото лице - топлотехник, се
установило непълнота на формулата, заложена в Наредба №16-334, последното не
рефлектирало върху дължимостта на суми за доставена ТЕ, и съдът е определил
същата по реда на чл. 162 от ГПК на на 610.19 лева главница и 100 лева лихва за
забава, които не били платени и за тези суми исковете са приети за основателни.
Въззивният съд споделя направените изводи за
доказано в процеса доставяне на ТЕ за исковия период в собствения на ответника
топлоснабден жилищен имот, намиращ се в сграда-етажна собственост и
задължението н аответника да заплати на ищеца цената на доставена ТЕ и лихвата
за забава върху нея, доколкото не се здоказва ответникът да е заплащал
главниците. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че следва да
определи цената на потребената ТЕ за исковия период по реда на чл.162 от ГПК,
без да се съобрази с приетото заключение на СТЕ. Последната установява, че за
исковия период отчитането и разпределението на ТЕ в сгарада-етажна собственост,
в която се намира процесния имот на отвтеника, се е извършвало съгласно
действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяването, като са били приспаднати
технологичните разходи за абонатната станция, и разликата ТЕ е била разпределена
между потребитебите в сградата, като разпределената за имота на ответника ТЕ за
исковия период е извършено съобразно отчитането на индивид. разпределители в
имота и изгответине сметки от ФДР и начислената
ТЕ е съобразена с действащите ЗЕ
и наредба за топлоснабдяването, при което действително потребената и
разпределена ТЕ за имота на ответника е на стойност общо 2622,51 лв. за исковия
период. В СТЕ се сочи още, че направеното разпределение е извършено и при
спазвване на методиката за дялово разпределение към действащата Наредбата за
топлоснабдяването №16-334/2007 г. При изслушване на заключението на СТЕ вещото
лице е дало пояснение, че във формулата
не се отчита площта на топлоподаване / вероятно се говори за формулата за
разходите в абонатната станция по приложението към чл.61, ал.1, т.4.1 от
Наредбата за топлоснабдяването №16-334/2007 г./ също не се отчитат във формулата
и спрените радиатори които са с нулева стояност/вероятно се говори за формулата
за ТЕ отдадетна от сградната инсталация по приложението към чл.61, т.6.1.1 от
Наредбата за топлоснабдяването №16-334/2007 г./, следвайки отразеното в СТЕ
относно две формули- по т.4.1 и по т.6.6.1 от приложението /методиката/ към
чл.61 от Наредбата и логиката на
коментара на пълномощника на ответника- адв.С. по СТЕ, и изказванията на вещото лице, както са
отразени в протокола от откритото съдебно заседание пред СРС на 21.03.2019 г.
За исковия период 01.05.2013г. до
30.04.2015г. е действала Наредбата за топлоснабдяването №16-334/2007 г.
/Наредбата/, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост,
представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба. Същата Наредба е
действаща и към моментите на изготвяне на индивидуалните сметки от ФДР, респ. и
към момента на изготвяне на заключението по СТЕ.
С решение № 11603 от 31 юли 2019 г. по адм.дело
№ 13721 от 2017 г. (обн. - ДВ, БР. 60 от 2020 г.) са обявени за нищожни чл. 61,
ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл.
67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71,
ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването, и т. 6.4.1 и 6.7 от Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредбата, както и са отменени чл. 61, ал. 3, чл. 63, ал. 2,
т. 2, букви "а", "б", "в", "г",
"д", "ж" и "з", ал. 5, 6 и 7, чл. 64, ал. 1, т.
1, 2, 4, 5 и ал. 2, чл. 65, ал. 1, чл. 66, чл. 68, ал. 1, 4, 5, 6 и 7, чл. 69,
ал. 2, 4, 5, 6 и 7, чл. 70, ал. 7, чл. 71, ал. 7 и чл. 72, ал. 1 от Наредба №
16-334/2007 г. за топлоснабдяването, и
т. 6.1.3, 6.3, 6.4, 6.4.7, 6.5, 6.6, 6.8 и 6.9 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост,
представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата.
Наредба № 16-334/2007 г. е подзаконов
нормативен акт, при което с горепосоченото решение на ВАС, съгласно чл. 195, ал.
1 АПК, посочените в него разпоредби от Наредбата се смятат за отменен/обявени
за нищожни, от деня на влизането в сила на съдебното решение, т. е. отмяната му
действа само за в бъдеще, ех nunc, но не и за минало време, т.е. за исковия
период се счита, че Наредбата и приложението към чл.61 от нея, са действащо
законодателство, уреждащо материята по итчитане и разпределение на ТЕ в
сгради-етажна собственост. Законът/ чл.195 от АПК/ не отрича действието на
подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем
по реда на АПК, като съдът по висящ граждански спор следва да зачете това
действие на отменителния административно-съдебен акт, но само занапред,
включително при прогласена нищожност на административния акт. С горепосоченото
решение на ВАС, обаче, не са отменени, нито обявени за нищожни, нито чл.61,
ал.1 от Наредбата, нито т.4.1 или т.6.1.1 от
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата, при което същите се счита
приложимо нормативно законодателство за исковия период, исъщите са незасегнати
от отмяна /обявяване за нищожност, с горепосоченото решение на ВАС. Същите
разпоредби не са засегнати от отмяна и с друго решение на ВАС, известно на
съдебния състав- решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм. д. № 14350/2019 г., 5
чл. с-в на ВАС. Въззивният съд не
установява и материална
незаконосъборазност –противоречие с нормативен акт от по-висока степен, на т.4.1 и т.6.1.1 от приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за
исковия период, при което уредените с тях формули се считат приложимо право,
нито установи противоречието им с евпорейското право. В този смисъл съдът съобрази
и Решение на СЕС от 5 декември 2019
година по съединени дела С- 708/17 и С- 725/17.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че
стойността на доставеното количество ТЕ за имота на ответника за исковия период от време е определена правилно съобразно доказания размер със събраните по делото
писмени доказателства и заключението на СТЕ , в размер на 2622,51
лв. Доколкото, обаче, от ищеца се претендира с исковата молба вземане в по-малък размер от 2622,46 лв., при спазване на
диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6 от ГПК, искът за главницата
се явява основателен за сумата 2622,46 лв. Като последица от този основателен размер на претенцията за главницата, е основателен и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за акцесорно вземане за мораторна лихва върху главницата за периода на
забавата й за плащане, в размер на 325,53 лв.,
установен от приетата ССчЕ. Ето защо искът за лихва за забава се явявя доказан за по-малък размер от
претендирания-386,13 лв. и следва да се уважи за този по-малък размелр от
325,53 лв., а за разликата се отхвърли.
Предвид
гореизложеното, следва да се отмени решението в отхвърлителната част за главницата цена на
ТЕ над 610,19 лв. до пълния предявен размер, и отхъврлителната част на иска за
лихви за забава върху тази главница над 100лв. до 325,53 лв., и се уважат исковете за главница и лихви за
тези разлики , а в останалата отхвърлена част на иска за лихва над 325,53 лв., до
пълния предявен размер, да се потвърди като правилно.
По разноските за въззивната
нистанция:
Според изхода на спора пред въззивния съд, на
въззивника-ищец се дължат разноски за въззивната инстанция съразмерно на
уважената част от жалбата / общо уважена за 2237,80лв./ и обжалваемия нитерес
2298,40лв., от общо разноски 215,94 лв./ за държ такса и 100лв.
юристконс.възнаграждение/ или по съразмерност 210,24 лв. разноски.
На ответника ищецът
дължи по съразмерност на отхвърления размер на жалбата / 60,60лв./ разноски за
адвокат-сторените такива от 500 лв. съдът намалява на минималния размер от
300лв. съгласно чл.78, ал.5 от ГПК по направеното възражение на ищеца за
прекомерност, или се дължат съразмерно 7,90 лв.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 96438 от 17.04.2019 г. постановено
по гр.д. № 68290/2016 г. на СРС, 85 състав,
В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
исковете е признато за на „Т.С.“ ЕАД по
реда на чл. 422 ГПК, срещу П.П.Г., за установяване дължимост на сумата над 610.19 лв. до 2622,46 лв. за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2013г. до
30.04.2015г.за аб.№ 130201, и лихва над 100.00
лв. до 325,53 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че П.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** ******,
дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, и сумата над 610.19 лв. до 2622,46
лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2015г.за аб.№ 130201 ведно със законна лихва за периода от 28.06.2016
г. до изплащане на вземането, както и дъли и лихва за забава върху
горепосочената разлика в главница за сумата над 100.00 лв. до 325,53 лв. за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 35144/2016г. на СРС, 85 състав.
ПОТВЪРЖАВА решение №
96438 от 17.04.2019 г. постановено по гр.д. № 68290/2016 г. на СРС, 85
състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, в която искът за лихва за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия е отхвърлен за разликата
над 325,53 лв. до пълния предявен размер от 386,13 лв.
ОСЪЖДА П.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** ******, да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалищни адрес на управление:***, сумата от 210,24
лева - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** ******, сумата 7,90 лв.- разноски за въззивното
производство
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на „Т.С.” ЕАД вх.№ 5081053/13.05.2019 г. в частта й
насочена срещу решение № 96438 от
17.04.2019 г. постановено по гр.д. № 68290/2016 г. на СРС, 85 състав, в
отхвърлителни части и по иск за за 49,41лв. - възнаграждение за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и иск за
10,40 лв. - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово
разпределение на ТЕ, и по отхвърляне на иска за главница-цена на ТЕ над 2622,46
лв. до 3068,40лв., поради липсата на правен интерес.
В тази част съдебният акт има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд.София, в 1-седмичен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.