Решение по дело №1028/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й.Ц.Ц.- К., чрез процесуален представител адв. М.А., против Решение № 191/13.03.2023г., постановено по НАХД № 4954/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5111082 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Й.Ц.Ц.- К., с ЕГН: **********, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него в нарушение на закона съдът не е установил неправилната правна квалификация на нарушението, тъй като в електронния фиш са посочени разпоредбите на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, които не могат да формират общ състав на извършено нарушение. Съдът не е подложил на преценка противоречието, което съществува между схемата на пътните знаци и хоризонталната маркировка, съдържанието на електронния фиш и протокола от 11.09.2022г. за използване на АТСС, относно мястото на извършване на нарушението, мястото на пътен знак В26 и мястото на позициониране на техническото средство.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът ОДМВР Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 10.09.2020 г. в 17:10 часа в обл. Бургас, ВП II-99, км. 11+200 до бензиностанция „Лукойл-Атия“ в посока към гр. Черноморец техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M”, поставена в служебен автомобил с рег. №А7853МА, засякла и заснела, движещ със скорост от 109 км/ч. автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4Матик“ с рег. № ЕВ6787ВА. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 4520”.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4Матик“ с рег. № ЕВ6787ВА е собственост на „Импулс“ АД с представляващ – К.К. както и че скоростта следва да се счита на 106 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4120455 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП на К.К., в качеството му на представляващ „Импулс“ АД, било наложено наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „TFR1-M”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка и Удостоверение.

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ всички законоустановени реквизити.

Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4120455 бил връчен на адресата му, като на 27.07.2022 г. представляващият юридическото лице – собственик на автомобила подал декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, заявявайки че на процесната дата и място автомобилът бил управляван от жалбоподателката Ц. К.. Към декларацията било приложено и копие от СУМПС на Ц. К..

При това положение Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4120455 бил анулиран и срещу К. бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5111082.

По делото липсват данни същата на свой ред да е представила писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока. Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП“.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и е приложена санкционната норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Съдът е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно. Произнесъл се е по наведените пред него възражения, част от които са идентични с направените с касационната жалба.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

1.Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на електронния фиш поради неправилно посочена нарушена норма от закона- чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

В електронния фиш точно и ясно са отразени фактите, въз основа на които да може да се направи преценка за съставомерност на деянието, като изрично е указано, че нарушението се състои в нарушаване на забраната, въведена с пътен знак В26.

Наред с това правилно е посочена като нарушена нормата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, тъй като ал.2 регламентира изключение спрямо ал.1 на текста, тогава когато стойността на движение на автомобила се определя с пътен знак.

Тук следва да се посочи и че приложената санкционна норма- чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП определя състав на нарушение в случаите, когато движението се извършва извън населено място, както е в случая.

2. Не е налице твърдяното от касатора противоречие между схемата на пътните знаци и хоризонталната маркировка, съдържанието на електронния фиш и протокола от 11.09.2022г. за използване на АТСС, относно мястото на извършване на нарушението, мястото на пътен знак В26 и мястото на позициониране на техническото средство.

Неоснователно е и възражението, че според посочените в изготвената снимка координати сочат на място на извършване на нарушението, което е различно от посоченото в електронния фиш.

В електронния фиш освен мястото на извършване на нарушението ВПII-99 11+200км. е посочен и ориентир, намиращ се в непосредствена близост- до бенз. Лукойл- Атия.

Според представената по делото схема на пътните знаци и маркировка, разположени в процесния участък, мястото на извършване на нарушението, което е и мястото на контрол според приложения по делото протокол, е непосредствено след пътен знак В26, разположен на км.11+185, не както твърди касатора на км.11-320, на който са разположени знаците А39 и А12. Отделно от това тези знаци не отменят ограничението, въведено със знак В26.

Тук следва да се посочи, че мястото на контрол и мястото на позициониране на техническото средство не са една и съща величина. Мястото на контрол е място, на което техническото средство извършва фиксиране на скоростта на движение на автомобила, в участъка на действие на пътния знак, т.е. мястото на извършване на нарушението. Така е посочено и в докладна записка, изготвена от служителя, работещ с мобилната система за видеоконтрол на 10.09.2020г. в периода от 16.30ч. до 17.30ч., според която на място ВПII-99 11+200км., е фиксирана скоростта на 20 автомобила, след които и този, управляван от касатора.

Мястото на позициониране на техническото средство е мястото на разположение на автомобила, в който същото е поставено. В протокола е указано, че това място е на 300м. от пътния знак с въведено ограничение до АТСС. Това разстояние е определено спрямо местоположението на техническото средство преди знака, въвеждащ ограничението, а не- след него както счита касатора.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191/13.03.2023г., постановено по НАХД № 4954/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: