Решение по дело №1180/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба от „Виен консулт“ ЕООД – София, ЕИК ***, представлявано от управителя В. Н. К. чрез пълномощника й адв.Д. В. от АК – Варна, против Решение №513/16.04.2024г. по АНД №5388/2023г. по описа на Районен съд – Варна, І-ви състав, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-2300568/12.07.2023г и наложената им за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ Имуществена санкция на осн.чл.414 ал.3 от КТ чрез редуциране на размера й [рег. номер]. [рег. номер]. Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, като са развити подробно мотивирани съображения в подкрепа на всяко от твърденията. Въз основа на тях се претендира отмяната на решението и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни, както и присъждане на разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание адв.В. поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основания, и поддържа искането си за разноски по делото.

Касационният ответник – Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, в съдебно заседание чрез ю.к. Н. Т. оспорва жалбата и пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно, тъй като счита вмененото на дружеството нарушение за безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

 

Анализирайки приобщените в хода на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че на 08.06.2023г. около 13:00 часа, свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н. - инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-Варна, извършили проверка по спазването на трудовото законодателство в Парк-хотел „Бриз“, намиращ се в к.к.“Златни пясъци, обл.Варна, при която било установено наличието на няколко лица в обекта, включително и свид.Д. П.. Присъстващите в този момент стояли на една от терасите или около басейна и обяснили, че в момента са в обедна почивка. Наред с останалите установени там лица, свид.П. била поканена да попълни декларация във връзка с извършваната проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, при което тя декларирала, че има сключен трудов договор с „Виен консулт“ ЕООД и работи от една седмица като домакин. Удостоверила, че получава месечно възнаграждение в размер на 780 лева, както и че работното й време е от 08:00ч. до 17:00ч., с почивен ден - неделя. Свидетелката отразила също, че в момента извършва почистване преди отваряне на хотела, както и че още не е получавала заплата. Малко по-късно в обекта пристигнал свид.Н. К. - упълномощен представител на дружеството, който обяснил на проверяващите, че трудовите договори на намиращите се там лица все още не са регистрирани. Той показал на инспекторите някои от хотелските стаи и обяснил, че служителите подготвят хотела за работа през активния сезон.

В хода на извършената документна проверка дружеството представило трудовия договор, сключен със свид.П., както и справка за регистрация на договора в ТД на НАП-Варна, от която било видно, че уведомлението за сключения трудов договор на лицето е било подадено в ТД на НАП-Варна след проверката – на 08.06.2023г., но в 13:57ч., съответно на съобщеното им от св.К..

За установеното административно нарушение, квалифицирано по чл.63 ал.2 от КТ, свид.М. М.-Ж. съставила АУАН от 21.06.2023г против дружеството – за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето Д. П. на длъжност „домакин“ в Парк хотел „Бриз“, к.к. „Златни Пясъци“, преди да й е връчено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено то ТД на НАП - Варна. Посочено е, че нарушението е извършено на 08.06.2023г в 13:00 часа в гореописания парк хотел, където Д. П. е установена да престира труд в полза на дружеството-касатор, към който момент е следвало на лицето да бъде връчено заверено от ТД на НАП уведомление по чл.62 ал.3 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан с възражения, че към момента на проверката лицето не е извършвало трудова дейност. Писмени възражения били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на АУАН на 12.07.2023г. било издадено и процесното НП, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер [рег. номер].

Въззивният съд изложил мотивирани съображения кои доказателства кредитира, за да възприеме описаната фактология, кои отказва да кредитира и с какви съображения. Предходният съдебен състав възприел за достоверни показанията на контролните органи като изцяло кореспондиращи и подкрепени от писмените доказателства по делото – трудов договор №109/08.06.2023г, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, и саморъчно попълнената и подписана от св.Д. П. декларация с горецитираното съдържание. В противовес съдът приел, че показанията на свидетелите Д. П. и Н. К. си противоречат взаимно, както и на останалите събрани доказателства по делото, освен това произхождат от лица, които не могат да бъдат възприети като незаинтересовани и непредубедени, т.е. че показанията им обслужват защитната теза на дружеството-нарушител, поради което отказал да съобразява правните си изводи с тях.

При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН; те съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, и доказателствата, които го потвърждават; че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания. В тази насока съдът посочил, че описанието на нарушението в АУАН и в НП е достатъчно пълно и ясно, и позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено, и да организира адекватно защитата си.

Съдът коментирал и отхвърлил като неоснователни и всички възражения на настоящия касатор. Относно твърдението за липса на трудово правоотношение между дружеството и Д. П. се позовал на доводите си за доказаност на фактите от обективния състав на нарушението; по отношение на възражението за липса на задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН посочил, че то се опровергава от прочита на обстоятелствените части на АУАН и НП, от които са изводими всички признаци от състава на нарушението, конкретизирани са датата и мястото на осъществяването му, посочени са доказателствата, които подкрепят повдигнатото административнонаказателно „обвинение“, а правната квалификация е прецизна.

По отношение размера на наложената имуществена санкция въззивният съд преценил, че АНО не е съобразил извършването на конкретното нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, и неправилно е определил размера на санкцията. В тази насока съдът преценил, че и санкция в специалния минимум [рег. номер] е адекватна на тежестта на нарушението, и с решението си изменил НП като само редуцирал същата до посочения минимум.

Настоящият касационен съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Част от възраженията в касационната жалба възпроизвеждат тези във въззивната, обсъдени са от предходният съдебен състав, който мотивирано ги е отхвърлил с аргументи, които настоящият състав споделя изцяло и счита за ненужно да преповтаря. Това са възраженията за допуснати съществени нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно задължителните реквизити на АУАН и НП, които се опровергават и чрез прочита на тези два акта.

Касационният състав не споделя и доводите, изложени в касационната жалба, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Въззивният съд е разгледал и обсъдил всички представени с административната преписка писмени и събраните гласни доказателства, които в пълна степен разкриват белезите на установеното административно нарушение. Съдът детайлно е мотивирал защо кредитира едната група свидетелски показания като подкрепени от писмените доказателства, събрани в хода на проверката и при последващата документална такава, респективно – защо отказва да кредитира другата група свидетелски показания като противоречащи си взаимно и с останалите доказателства. Изложил е съображения защо счита едната група свидетели за заинтересовани от изхода на делото, за разлика от другата група. Всички негови съждения са издържани съобразно житейската и формалната правна логика. При липса на констатирани съществени процесуални нарушения, допуснати от предходния съдебен състав в процеса на събиране и анализ на релевантните доказателства, въз основа на които той е възприел конкретна фактическа обстановка, за настоящия състав е приложима забраната по чл.220 от АПК за нови фактически установявания.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави при постъпване на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Към момента на проверката – 08.06.2023г. в 13:00 часа безспорно е установено, че св.Д. П. е престирала труд в стопанисвания от дружеството хотел, като е почиствала заедно с останалите си присъстващи колеги помещенията на хотела в подготовка за отварянето му в началото на туристическия сезон. Този факт е бил съобщен на проверяващите лично от нея и е бил потвърден от св.К. – неин ръководител и представляващ дружеството-работодател. Нещо повече – тя саморъчно е декларирала, че извършва тези дейности цяла седмица преди датата на проверката, както и подробности за елементите на вече възникналото трудово правоотношение – работно място, работно време и почивки, заплата и т.н. Ноторно известен факт е, че почистването на хотелите от работниците на дружествата, които ги стопанисват, преди началото на туристическия сезон е обичайна и широко разпространена практика, и в този смисъл участието на св. П. в това почистване, макар и не точно в кръга на задълженията на длъжността „домакин“, не е изолирано и извънредно събитие. Дали и в какво работно облекло е била тя към момента на проверката, и какви точно дейности е извършвала (дали е метяла или е миела подове или прозорци, примерно) са факти, ирелевантни за съставомерността на нарушението при доказаното наличие на възникнало трудово правоотношение, конкретно – престация на работна сила от нейна страна за дружеството-касатор, преди да й е връчено заверено от ТД на НАП-Варна уведомление.

На следващо място като изцяло декларативни се преценяват твърденията за оказано въздействие или натиск върху св.П. във връзка с попълването на декларацията за съществуване на трудовото й правоотношение – както обосновано е заключил и ВРС, да се приеме за достоверно това твърдение би означавало, че инспекторите са действали крайно злонамерено и тенденциозно, и то при липса на каквато и да е пряка или евентуална облага от цялата ситуация за тях, и без други данни и доказателства двамата да са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на проверката и на АНП. Напротив – извършването на проверката и констатираните в хода й нарушения са изцяло в полза на работниците и служителите на дружеството-работодател, което е санкционирано за нарушаване на техните права, вкл. и на св.Д. П., конкретно – правото да получат заверено уведомление от ТД на НАП по чл.62 ал.3 от КТ преди да започнат работа като гаранция, че трудовият им договор е регистриран с всички произтичащи от това последици, вкл. заплащане на осигуровки, отчитане на трудов и осигурителен стаж, възможност за ползване на отпуски и пр. Именно финансовата зависимост от работодателя им обяснява опита за „отмятането“ на свидетелите от показанията, дадени непосредствено в хода на проверката пред контролните органи, които при това са логични и житейски обясними, и е основание за отказ да се кредитират показанията им, дадени в хода на съдебното следствие пред ВРС, както обосновано е процедирал и предходният съдебен състав.

Основание за това са и приобщените писмени доказателства, конкретно представена пред въззивната инстанция справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с изх.№ 22388233269927/08.06.2023 г., според което уведомлението за сключен трудов договор между работодателя „Виен Консулт“ ЕООД и Д. Я. П. е подадено в НАП на 08.06.2023 г. в 13:57 часа, т.е. час след извършване на проверката от длъжностните лица и след констатиране на нарушението. Подаването на уведомлението за сключен със св.П. трудов договор непосредствено след установяване на това нарушение от контролните органи де юре е признание от страна на работодателя за осъществяването му.

В този смисъл касационният съд счита за неоснователно възражението за липса на извършено нарушение. Същото е безспорно установено, тъй като обективно е било констатирано извършването на трудова дейност от страна на проверяващите и осъществяването на определена трудова функция от Д. П., поради което за работодателя е възникнало задължението да допусне до работа работника едва след като му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

В заключение на изложеното – при постановяване на проверяваното си решение въззивният съд не е допуснал поддържаните с касационната жалба пороци, съставляващи основания за отмяна, а други такива не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното налага извод за законосъобразност, правилност и обоснованост на проверяваното решение, вкл. и относно редуцирането на наложената имуществена санкция до специалния минимум на приложимия чл.414 ал.3 от КТ, което налага оставянето му в сила.

При този изход на спора претенцията на касаторите за разноски е неоснователна, а тази на АНО следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв. по чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №513/16.04.2024г. по АНД №20233110205388/2023г. по описа на Районен съд – Варна, І-ви състав, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-2300568/12.07.2023г и наложената на „Виен консулт“ ЕООД – София, ЕИК ***, представлявано от управителя В. Н. К., Имуществена санкция на осн.чл.414 ал.3 от КТ, чрез редуциране на размера й от 3000 (три хиляди) лв. на 1500 (хиляда и петстотин) лв.

ОСЪЖДА „Виен консулт“ ЕООД – София, ЕИК ****, представлявано от управителя В. Н. К., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.