М О Т И В И към НАХД № 5029/2019
г.
Производството по делото е по реда на чл.375 и сл. от НПК. Образувано е по постановление на Бургаската районна прокуратура, с което
се предлага освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия И.В.Б. за
извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.
Представител на Бургаската районна прокуратура редовно
призована, не се явява.
Обвиняемият Б. редовно призован не се явява в съдебно заседание.
За него се явява упълномощен защитник. Не оспорва фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на постановлението. Защитникът на обвиняемия
пледира за минимално наказание.
Съдът, като взе предвид обстоятелствата, изложени в
постановлението намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият И.В.Б. притежавал свидетелство за
управление на МПС с № *********. Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 1988/22.08.2018 г., издадена от сектор “Пътна полиция“
ОДМВР - Бургас, спрямо обв. Б. била приложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата
глоба“. Заповедта била връчена лично на обвиняемия на 22.08.2018 г. и тъй като
същата не била обжалвана по предвидения законов ред, влязла в сила на
04.10.2018 год. В изпълнение на посочената заповед свидетелството на обв. Б. било отнето. Тъй като впоследствие последният не
заплатил дължимите от негова страна глоби, не отпаднало и основанието на
издадената спрямо него принудителна административна мярка.
Въпреки приложената принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ и то било отнето, на
19.08.2019 год. обвиняемият И.Б. в срока на изтърпяване на принудителната
административна мярка управлявал на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с per. № *****. На булевард „Д.“ в гр. Б. бил спрян за
извършване на проверка от служители при сектор ПП при ОД на МВР - Бургас -
свидетелите О.М.А. и А.Г.И. За констатираното нарушение на 19.08.2019 год. на обв. Б. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия Д, с бланков № 332783/19.08.2019 год., който бил подписан от
обвиняемия, без да прави възражения по него.
Фактическите изводи се установяват от следните доказателствени средства:
показания на свидетелите О.М.А. и А.Г.И. и приложените писмени доказателства,
сред които АУАН, справка за нарушител/водач, писма от Началник на сектор „ОПП“
- СДВР, Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка, справка от
ТД на НАП - Бургас, справка за съдимост и други. Видно от писмо на началник сектор
„ПП“ ОДМВР - София /л. 29 от ДП/, ЗППАМ № 18-1204-0019417/22.08.2018 г.
/отразена в справка за нарушител на л. 13 от ДП/, е генерирана в ЗППАМ №
1988/22.08.2018 г./.
От изложените факти е видно, че обвиняемият И.В.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК - като на 19.08.2019
година, в град Бургас, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Ф.”, модел „Г.” с peг. № *****, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ №
1988 от 22.08.2018 година по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
град София, връчена на 22.08.2018 година, влязла в сила на 04.10.2018 година.
От обективна страна обвиняемият Б. е осъществил всички
признаци от състава на престъплението - управление на моторно превозно
средство, без свидетелство за управление на МПС, което действие е осъществено в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена му на основание
чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП с горепосочената ЗППАМ. Престъплението е
извършено в срока на действие на ЗППАМ № 1988/22.08.2018 г., а не на
първоначално наложената на Б. ЗППАМ № 18-12047-001947/22.08.2018 г., предвид
факта, че реално връчената и влязла в сила заповед е ЗППАМ № 1988/22.08.2018 г.
От субективна страна деянието е извършено с вина под
формата на пряк умисъл, тъй като обвиняемият Б. е съзнавал, че свидетелството
за управление е отнето по силата на заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 1988 от 22.08.2018 г. издадена от сектор “ПП“ при ОДМВР - София и
въпреки това управлявал лек автомобил марка
„Ф.”, модел „.” с peг. № ****.
За престъплението
по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК се е предвижда
наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Обвиняемият
не е осъждан за престъпление от общ характер. От деянието не са последвали
имуществени вреди. Не е причиненото увреждане, което да представлява тежка
телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, не е налице множество престъпления,
както и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му.
При тези факти
съдът намира, че са налице едновременно условията, предвидени в чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия Б. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
При определяне на размера на наказанието съдът съобрази следните
обстоятелства. Неосъждан е. Направил е самопризнания в хода на досъдебното
производство. Проявява критичност към извършеното от него. Работи. С оглед
на горните обстоятелства съдът счита, че целите на наказанието могат да бъдат
изпълнени с налагане на наказание, определено в специалния минимум, предвиден в
закона, а именно - глоба в размер на 1000/хиляда/ лева. Това наказание ще
изпълни предназначението си, а именно да се превъзпита обвиняемия и да въздейства
предупредително спрямо него.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението
си.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.