№ 5471
гр. София, 01.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110146451 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 43,59 лв., представляваща неплатена цена на
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договорен абонамент от
14.01.2020 г. за ползване на мобилен номер + ... за отчетен период от 20.12.2019 г. до
19.04.2020 г. съгласно 3 броя фактури, а именно: № **********/20.01.2020 г., №
**********/20.02.2020 г. и № **********/20.04.2020 г., както и 254,85 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 14.01.2020 г. за ползване
на мобилен номер + ... съгласно фактура № **********/20.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
29.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 41500/2022 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г.
Ищецът „....“ ЕАД (с предходно търговско наименование ...“ ЕАД) твърди, че между
него и ответника Т. В. Н. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ... от
14.01.2020 г. и избран план „Тотал +“ на стойност от 26,99 лв. с неограничени национални
минути и изходящ роуминг в зона ЕС за срок от 24 месеца, т. е. до 14.01.2022 г. Поддържа, че
абонатът е закупил и устройство марка „NOKIA“, модел „3.2 Dual Black“ на преференциална
цена от 189,99 лв. при стандартна такава от 409,90 лв., т. е. с отстъпка от 219,91 лв., като
същата е заплатил на каса. Заявява, че надлежно е изпълнил задълженията си по
предоставяне на мобилните услуги на абоната, но ответникът не е заплатил в срок
дължимите суми за стореното от него потребление за отчетен период от 20.12.2019 г. до
19.04.2020 г., както следва: 16,72 лв. – по фактура № **********/20.01.2020 г., касаеща
период на потребление от 20.12.2019 г. до 19.01.2020 г., която сума е платима в срок до
04.02.2020 г., 20,88 лв. – по фактура № **********/20.02.2020 г., касаеща период на
потребление от 20.01.2020 г. до 19.02.2020 г., която сума е платима в срок до 06.03.2020 г.,
5,99 лв. – по фактура № **********/20.04.2020 г., касаеща период на потребление от
1
20.03.2020 г. до 19.04.2020 г., която сума е платима в срок до 05.05.2020 г., или общо 43,59
лв., позовавайки се на чл. 26 от ОУ, според който плащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на ежемесечно издадена фактура на името на потребителя, като
неполучаването на същата не освобождава потребителя от задължението за заплащане на
сумата по нея. Допълва, че допуснатото неизпълнение е станало основание за едностранно
предсрочното прекратяване на договора на основание клаузата на т. 11 от същия, вр. чл. 75 и
чл. 19б от ОУ на мобилния оператор, за което на потребителя е начислена неустойка в общ
размер на 254,98 лв., както следва: 85,65 лв. - за абонаментен план „Тотал +“,
представляваща трикратния размер на месечните абонаментни такси и 169,20 лв. – за
ползване на устройство, представляваща разликата между стандартната цена на
устройството съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. В. Н., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител - адв. Р. Н., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно правно основание за
прекратяване на облигационното правоотношение помежду им. Сочи, че се цитират отделни
клаузи на ОУ на ищеца, които обаче не са представени. Заявява, че ищецът е следвало да
развали договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, давайки му подходящ срок за изпълнение,
което той не е сторил, позовавайки се на направено с исковата молба признание в тази
насока. Оспорва наличието на адресирано до него изявление за разваляне на договора,
поради което оспорва настъпването на такова. Оспорва иска за неустойка, тъй като счита
клаузата за начисляване на същата за нищожна поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото начисленият размер от 254,85 лв. многократно
надвишава претенцията за неплатени абонаментни такси от 43,59 лв. Счита клаузата за
неустойка и за неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя да заплати необосновано висока сума. Допълва, че не се доказва начинът на
формиране на претендираните суми. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на
твърдяните договор за мобилни услуги и договор за предоставяне на мобилно устройство с
посоченото съдържание; изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне
на съответната услуга, респ. на мобилното устройство за ползване от ответника, както и
тяхната цена.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила задължението си в случай, че твърди това, за което тя не сочи доказателства.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на
2
твърдяните договор за мобилни услуги и договор за предоставяне на мобилно устройство с
посоченото съдържание; наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно
прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията от ответника,
настъпване на обстоятелствата, обуславящи начисляване на неустойката в т. ч. твърдяното
разваляне на договора, както и размера на уговорената неустойка.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила задължението си в случай, че твърди това, за което тя не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването
между страните на процесните договор за мобилни услуги и договор за предоставяне на
мобилно устройство с твърдяното съдържание.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 41500/2022 г. по описа на СРС, 79
състав.
Налице са предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като
на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2025 г. от
11:30 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 41500/2022 г. по описа на СРС, 79
състав.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
- съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
3
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4