Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание
на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Моника Митова,
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 1055/2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 24.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. №
22007/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти
състав, подсъдимият Н.Х.А. е признат за
виновен в това, че на 22.03.2007 г. в гр. София, в съучастие като извършител
със С.Д.Д. – помагач, който улеснил извършването на престъплението, като на
05.07.2006 г. в гр. Ботевград извършил привидна разпоредителна сделка с
наследствени дялове, включващо недвижим имот, представляващ парцел от 700 кв.
м., находящ се в гр. София, ул. „*********, на наследника А.А.Р., с
наследодател К.Б.Г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у В.Р.Т.заблуждение,
че е юридически собственик на недвижим имот, представляващ парцел от 700 кв.
м., находящ се в гр. София, ул. „*********, и като такъв ще прехвърли
правно-валидно собствеността върху същия имот, в резултат на което му причинил
имотна вреда в размер на 46 621 лева, представляваща продажната цена, като
измамата е в големи размери, поради което и на основание чл.
210, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода.
С присъдата и подсъдимият С.Д.Д. е
признат за виновен в това, че на 05.07.2006 г. в гр. Ботевград, при сключване
на договор за продажба на наследствени дялове съзнателно се ползвал пред
нотариус Т.Р., вписана под рег. № 418 в регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие – РС – Ботевград, от преправен официален документ – лична
карта № *******, издадена на името на А.С.Т., преправена като лична карта № ******издадена
на 30.07.2004 г. от МВР – София на името на А.А.Р., в която е поставена
фотоснимка на дееца, като предмет на деянието е документ за самоличност и за
самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност,
поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
С присъдата подсъдимият С.Д.Д. е признат
за виновен в това, че на 22.03.2007 г. в гр. София, в съучастие като помагач с Н.Х.А.
– извършител, умишлено улеснил извършването на престъпление – на 05.07.2006 г.
в гр. Ботевград извършил привидна разпоредителна сделка с наследствени дялове,
включващи недвижим имот, представляващ парцел от 700 кв. м., находящ се в гр.
София, ул. „*********, на наследника А.А.Р., с наследодател К.Б.Г., с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил у В.Р.Т.заблуждение, че е юридически
собственик на недвижим имот, представляващ парцел от 700 кв. м., находящ се в
гр. София, ул. „*********, и като такъв ще прехвърли правно-валидно
собствеността върху същия имот, в резултат на което му причинил имотна вреда в
размер на 46 621 лева, представляваща продажната цена, като измамата е в
големи размер, поради което и на основание чл. 210, ал.
1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. С.Д. е наложено най-тежкото измежду така
наложените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Н.А. е осъден да заплати разноските по
делото в общ размер 1999,23 лева, от които 822,73 лева по сметка на СДВР и
1176,50 лева по сметка на СРС.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. С.Д. е осъден заплати разноските по
делото в общ размер 3644 лева, от които 1485,50 лева по сметка на СДВР и
2158,50 лева по сметка на СРС.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК са отнети в полза на държавата
веществените доказателства: оригинал на лична карта № ******издадена на името
на А.А.Р., и оригинал на лична карта № *********, издадена на Невена Борисова
Койчева, като е постановено същите да бъдат унищожени. На основание чл. 112,
ал. 4 от НПК е постановено веществените доказателства, описани в приемо-предавателен
протокол от 19.05.2016 г. да останат на съхранение по делото.
Срещу
присъдата в законоустановения срок са постъпила въззивни жалби от двамата
подсъдими, с които се иска отмяна на присъдата като неправилна и постановяване
на нова, с която да бъдат оправдани, алтернативно се иска отмяна на присъдата и
връщане на делото на първия съд поради допуснати процесуални нарушения. В
жалбата на подс. А. се излагат доводи и за несправедливост на определеното му наказание,
като се прави искане за неговото намаляване, и се посочва, че СРС
незаконосъобразно не е приложил чл. 66, ал. 1 от НК при наличието на
предпоставките за това.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
както и събирането на други доказателства.
В
хода на съдебните прения защитникът на подс. Н.А. пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от СРС,
алтернативно иска постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за невинен. Посочва, че е нарушено правото на защита на подзащитния му,
тъй като са провеждани съдебни заседания в негово отсъствие, като неявяването
му било поради сериозни здравословни проблеми. Поддържа, че липсва елемент от
обективната страна на престъплението, за което на подс. А. е повдигнато
обвинение, а именно не е налице имотна вреда. Също така счита за неправилно
определено наложеното на подзащитния му наказание лишаване от свобода да бъде
изтърпяно ефективно.
Защитникът
на подс. С.Д. прави искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото
на първоинстанционния съд. Излагат се доводи за наличие на съществени
процесуални нарушения, като се изтъква, че е налице противоречие между
присъдата и мотивите по отношение на отделните деяния и определените наказания.
Защитата счита, че при определянето на наказанията СРС не е обсъдил прилагането
на чл. 66, ал. 1 от НК и посочва, че по отношение на деянието, извършено от
подс. Д. на 05.07.2006 г., е изтекла абсолютната давност, с оглед на което
наказателното производство следва да бъде прекратено в тази част.
В
своя защита подсъдимите поддържат казаното от защитниците си.
Представителят
на държавното обвинение посочва, че районният съд е обсъдил внимателно наличния
по делото доказателствен материал, като при анализа и оценката му не е допуснал
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата.
Счита, че по отношение на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, за което подс. Д. е признат за виновен, е изтекъл абсолютния
давностен срок за наказателно преследване и предвид изявлението на подсъдимия и
защитника му, посочва, че наказателното производство за това престъпление
следва да бъде прекратено. Прави искане за потвърждаване на атакуваната присъда
в останалата й част като обоснована и законосъобразна.
В
правото си на последна дума подсъдимите правят искане за връщане на делото на
СРС или постановяване на нова присъда, с която да бъдат оправдани.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен
състав, след като обсъди доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивните
жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирани страни,
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са
допустими.
Разгледани
по същество жалбите са частично основателни.
Първоинстанционният
съд е събрал множество гласни и писмени доказателствени източници. След техния
анализ въззивният съд прие следното.
Подсъдимият
Н.Х.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с
висше образование, трудово ангажиран.
Подсъдимият
С.Д.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, разведен,
със средно образование, трудово неангажиран.
Към
2006 г. двамата подсъдими се познавали помежду си. По неустановен по делото
начин получили информация, че починалата К.Б.Г. притежавала недвижим имот,
представляващ парцел от 700 кв. м., находящ се в гр. София, ул. „*********.
Подсъдимите проучили наследниците на Г..и установили, че тя имала син – св. А.Р.,
който не живеел в Република България и с когото починалата почти не поддържала
контакт. Научавайки тази информация, двамата подсъдими решили да се
облагодетелстват, като се сдобият с документи за собственост на имота и
продадат същия на трето лице. Подс. А. знаел, че негов познат – св. В.Т., търси
да закупи имот, находящ се на територията на гр. София.
В
изпълнение на замисленото двамата подсъдими решили да използват лична карта на
лицето А.С.Т., с № *******, издадена на 30.07.2004 г. от МВР – гр. София, с
която разполагали по неустановен по делото начин. Личната карта била преправена
с номера на личната карта на А..Р., а именно № ******като било преправено и
името от А.С.Т. на А.А.Р.. Върху така преправената лична карта била поставена
фотоснимка на подс. С.Д..
На
05.07.2006 г. двамата подсъдими посетили кантората на св. Т.Р. – нотариус,
вписана с рег. № 418, с района на действие РС – Ботевград, находяща се в гр.
Ботевград, пл. „*********, и поискали да бъде извършена нотариална заверка на
подписите върху предварително подготвен договор за продажба на наследствени
дялове между продавача А.А.Р. и купувача Н.Х.А.. Подс. С.Д. се легитимирал с преправената
лична карта № *******, издадена на 30.07.2004 г. от МВР – гр. София на името А.А.Р.,
с ЕГН **********. Св. Р.сверила данните в представените й документи за
самоличност, както и визуално лицата, представили се за страни по договора, по
техните лични карти. Св. Р.се уверила, че лицата, описани в договора, са тези
по представените й документи и извършила заверка на подписите върху договора за
продажба на наследствени дялове под рег. № 2452/05.07.2006 г., акт № 38, т. II. Договорът бил
вписан в Службата по вписвания при РС – Ботевград под рег. № 1376/07.07.2006
г., акт № 263, т. I. Подс. Д. подписал в кантората на нотариус Р.и
изискуемата декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, като положил подпис в графата
„декларатор“ на името на А.Р.. Тъй като в един от документите, представени пред
нотариус Р.фамилното име на продавача било изписано като „Р.“, подс. Д.
попълнил подписал пред св. Р.и декларация за идентичност на лице по чл. 25, ал.
7 от ЗННД.
В
края на 2006 г. подс. Н.А. се явил в кантората на нотариус С.К.с рег. № 526, с
район на действие Софийски районен съд, където поискал да му бъде издаден
констативен нотариален акт. Подс. А. представил пред нотариуса необходимите
документи, вкл. договор за продажба на наследствени дялове с рег. №
1376/07.07.2006 г., акт № 263, т. I. Св. К.извършила
необходимото проучване на представените документи и на 12.12.2006 г. издала
констативен нотариален акт № 81, т. I, рег. № 1789,
д. № 70/2006 г., с който признала подс. А. за собственик на процесния недвижим
имот.
Подс.
А. споделил за имота на свой познат – св. В.Т., който проявил интерес за
закупуването му и двамата сключили предварителен договор, с който се уговорили
имотът да бъде продаден на Т. за сумата от 25 000 евро.
В
началото на 2007 г. подс. Н.А. и св. В.Т. отишли в кантората на нотариус К.и
поискали да сключат договор за продажба на недвижимия имот. Нотариус К.извършила
проверка на представените пред нея документи и на 22.03.2007 г. подс. А. и св. Т.
сключили договор за покупко-продажба на процесния имот, като цената по сделката
била в размер на 46 621 лева. Св. К.изповядала сделката и издала
нотариален акт № 58, т. I, рег. № 1345, д. № 53/22.03.2007 г.
Св. В.Т.
се познавал с управителя и съдружник в „ССМ 2005“ ООД – св. М.Н., който търсел
терен за строеж на жилищна кооперация. След уговорка, на 10.07.2007 г. св. Т.
продал закупения по-рано от него имот на дружеството, като продажната цена била
34 550 лева. Данъчната оценка на имота била обективирана в нотариален акт
№ 17, т. II, рег. № 1475, д. 200/10.07.2017 г. на нотариус Ч., с рег.
№ 075, с район на действие Софийски районен съд. На същата дата върху процесния
имот била учредена договорна ипотека в полза на „Обединена българска банка“ АД
за сумата от 139 000 евро, обективирана в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 18, т. II, рег. № 1478, д. № 201/2007 г.
Въпреки
започнатата подготовка на документацията по строителството на жилищната
кооперация, „ССМ 2005“ ООД била продадена на трето лице, ведно със задълженията
по ипотечния кредит.
Св. А.Р.
научил, че има проблем с негов наследствен имот в Република България и пуснал
жалба до властите в Сърбия. Била извършена проверка по делегация от св. Г.Х.и
било образувано досъдебно производство.
Първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е
преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни
фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния
доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е
обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации. Извършеният от СРС доказателствен анализ напълно се подкрепя от
настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подсъдимите Н.А. и С.Д.,
контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която
с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства
и експертните заключения.
Първоинстанционният
съд правилно е поставил в основата на своите решаващи изводи решение от
25.06.2009 г., постановено по гр. д. № 14693/2008 г. по описа на СРС, I-ва ГК, 51-ви
състав, влязло в сила на 31.07.2009 г., както и заключенията на тройна съдебна
графическа и техническа експертиза № 14/2015 г., съдебно-почеркова експертиза №
81/2013 г. и съдебна лицево-идентификационна експертиза. С посоченото решение
от 25.06.2009 г. е прогласена нищожността на договора за продажба на
наследствени дялове между св. Р. и подс. А. с рег. № 2452/05.07.2006 г., акт №
38, т. II oт регистъра на нотариус Р., като със силата на
пресъдено нещо и на основание чл. 26 от ЗЗД нищожността на този договор влече
след себе си нищожността на всички сключени и обосновани с него сделки.
На
следващо място, заключението на съдебно-техническата експертиза установява, че
подписът, положен в графата „продавач” в договора за продажба на наследствени
дялове, не е положен от посочения за продавач А.А.Р., наследник на собственика на
имота – К.Г.. Последното се потвърждава и от заключенията на изготвените в хода
на досъдебното производство тройната съдебна графическа и техническа експертиза
№ 14/2015 г., съдебно-почеркова експертиза № 81/2013 г. и съдебно-графическа
експертиза № 6/2008 г. При изготвянето на заключението на експертиза №
14/2015г. са използвани сравнителни образци от почерка и подписа на подс. Д.,
дадени в протокол от 13.12.2014г. за експериментални образци от почерк и
подпис, а вещите лица са ползвали висококачествена техника – видеоспектрален
компаратор и бинокулярен стереомикроскоп. След извършения анализ експертите са
направили категоричен извод, че прибягването до ръкопечатни варианти на
писмените знаци от страна на подс. Д., съчетано със занижаване на степента на
обработеност на почерка и несвързаното изпълнение на всеки отделен елемент на
изписвания знак от него е чест способ за бягство и маскировка на почерка на
изпълнителя на даден текст. Вещите лица са установили съвпадения с почерка на подс.
Д. както по отношение на ръкописа, така и по отношение на подписа – в общите и
в частните графически признаци на двата показателя. С оглед характеристиката на
устойчивост на констатираните съвпадения, въпреки проявената вариантност при
изписване, е изведено категоричното заключение, че подписът в графата „продавач”
в договора за продажба на наследствени дялове е изпълнен от подс. Д.. От
посочената експертиза се установява и авторството на подписа, положен в
декларация по чл. 264 от ДОПК от името на А.А.Р., както и подписа, положен в
декларацията за идентичност на лице по чл. 25, ал. 7 от ЗННД, което намира
подкрепа и в показания на св. Т.Р., която в разказа си пред СРС излага, че продавачът,
който се представил за А.Р., а именно подс. Д., подписал лично пред нея двете
декларации.
Първоинстанционният
съд правилно е дал вяра и на заключението на съдебна лицево-идентификационна
експертиза, от което се изяснява, че на представената за изследване лична карта
№ ******издадена на името на А.А.Р., и представена пред нотариус Р., е налице фотоснимка
на подс. С.Д..
Обосновано
са кредитирани и заключенията на съдебно-психическата и психологична
експертиза, съдебно-психиатричната и психологична експертиза, съдебно-банкова
експертиза и съдебна графическа експертиза № 208/Е-2016 г. като обективно и
компетентно изготвени от експерти, притежаващи необходимите професионални
знания и опит за отговор на поставените им задачи.
Въззвиният
съд анализира и показанията на свидетелите Т.Р. и С.К., като ги кредитира като
обективни, безпристрастни и кореспондиращи със заключения на изготвените тройната
съдебна графическа и техническа експертиза № 14/2015г., съдебно-почеркова
експертиза № 81/2013г., съдебно-графическа експертиза № 6/2008 г. и съдебна
лицево-идентификационна експертиза.
Настоящият
съдебен състав даде вяра и на показанията на свидетелите Р.Г., А.Р. и В.И.като
логични, еднопосочни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
кредитирани доказателствени източници. От изложеното от посочените свидетели се
изясняват обстоятелствата относно кога св. Р. е научил за извършеното посегателство
върху неговото право на собственост върху процесния имот и предприетите от него
действия в тази връзка. Въззивният съд обърна внимание и на показанията на св. Р.
в частта, че никога не е притежавал документ за самоличност, издаден от
Република България, което намира подкрепа в заключението на изготвената съдебна
лицево-идентификационна експертиза.
Първият
съд обосновано е кредитирал и показанията на свидетелите В.Т., М.Н. и В.К., тъй
като спомагат за изясняване предмета на делото. От разказа на св. Т. се
установява, че същият е бил заблуден от подс. А., че последният е собственик на
процесния имот и ще му прехвърли законосъобразно правото на собственост върху
имота. Показанията на пострадалия Т. се подкрепят от заключението на съдебната
графическа експертиза № 208/Е-2016, както и от показанията на св. К.. От
изложеното от свидетелите Н..и К.се извлича информация относно последващите
препродажби на процесния имот, което хармонично кореспондира със събрания по
делото доказателствен материал.
Останалите
доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК.
С
оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията
на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
При
така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно
и обосновано е заключил от правна страна, че подс. Н.А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, а подс. С.Д. – състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т.
5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1.
В съответствие
с материалния закон, районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че подс.
Н.Х. ***, в съучастие като извършител с подс. С.Д. – помагач, който улеснил
извършването на престъплението, като на 05.07.2006 г. в гр. Ботевград извършили
привидна разпоредителна сделка с наследствени дялове, включващи процесния недвижим
имот, на наследника А.А.Р., с наследодател К.Б.Г., с цел да набавят за себе си
имотна облага, възбудили у св. В.Т. заблуждение относно собствеността на
посочения недвижим имот и законосъобразното й прехвърляне, в резултат на което
му причинили имотна вреда в размер на 46 621 лева, представляваща продажната
цена на имота, като измамата е в големи размери, тъй като паричната сума е
повече от 70 пъти стойността на минималната работна заплата към момента на
деянието.
Въззивният
съд намира за правилни и изводите на районния съд за субективната
съставомерност на деянието на подсъдимите, поради което не констатира основание
за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК и с користна цел
– получаване на материална облага.
Настоящият
съдебен състав, след като прецени доказателствата по делото, констатира, че са
налице основания за прекратяване на наказателното производство поради изтичане
на абсолютната давност за наказателно преследване по отношение повдигнатото на
подс. С.Д. обвинение за извършено от него на 05.07.2006 г. престъпление по чл.
316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Предвиденото наказание за
посоченото престъпление е лишаване от свобода до осем години. Съгласно чл. 80,
ал. 1, т. 3 от НК давността за наказателното преследване е десет години за
деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години, а според чл. 81,
ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се погасява по давност, ако е изтекъл срок,
надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 от НК. В случая,
абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване, независимо от спирането
или прекъсването на давността, е петнадесет години. Имайки предвид, че
инкриминираната дата, на която се твърди да е извършено деянието е 05.07.2006
г., абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване е изтекла на
05.07.2021 г. Поради заявеното от подсъдимия, че желанието му е производството
по делото да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност за наказателно
преследване на престъплението по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1
от НК и предвид императивната разпоредба на чл. 334, т. 4 от НПК, присъдата на
първата инстанция следва да бъде отменена в тази част и наказателното
производство да бъде прекратено по посоченото обвинение.
Поради
същите съображения, следва да бъде отменена присъдата и в частта, в която на
основание ч.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду
наложените на подс. С.Д. наказания лишаване от свобода.
На
следващо място настоящият съдебен състав провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимите и наложените им наказания по вид и
размер.
Правилно
СРС е посочил, че за престъплението по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години.
Факултативно е предвидена възможност съдът да наложи и конфискация до една
втора от имуществото на виновния.
При
индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими, въззивният съдебен
състав отчете като смекчаващи отговорността им обстоятелства чистото им съдебно
минало и продължителния срок, в който е проведено наказателното производство по
делото, а като отегчаващо високият размер на причинените имуществени вреди. При това съотношение на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и като прие
продължителността на воденото наказателно производство за изключително
смекчаващо обстоятелство, съдът счете, че наказанията „лишаване от свобода” следва
да бъдат определени при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, като намери, че същите следва да са в размер на десет месеца и да не се налага другото предвидено за това престъпление
наказание. При така
изложеното въззивният съд намери, че първостепенният неправилно е приложил
разпоредбата на чл.54 от НК и присъдата в тази й част следва да бъде изменена.
Предвид това и като съобрази, че наказателното производство по отношение на
престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК следва да бъде
прекратено, настоящата съдебна инстанция намери, че е безпредметно да обсъжда
доводите на защитата касаещи противоречия относно размера на наложените
наказания на подс. С.Д..
Въззивният
съд констатира, че искането, направено от защитата за приложението на чл. 66 от НК по отношение на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода се
явява основателно, тъй като са налице всички предпоставки, предвидени от
законодателя: размерът на наложените на подсъдимите наказания е до три години,
същите са неосъждани и не се налага наказанията да бъдат изтърпени ефективно,
тъй като и прилагането на института на условното осъждане без социална изолация
ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимите, като
ги мотивира да изградят устойчив волеви самоконтрол и да не извършват в бъдеще
престъпления с оглед възможността наказанията да се изпълнят.
С
оглед на изложеното, атакуваната присъда следва да бъде отменена в частта, в
която е постановено наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода да
бъдат изтърпени при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС и вместо това на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложените
на подсъдимите наказания лишаване от свобода следва да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Първата
инстанция е достигнала до правилен извод, че веществените доказателства, представляващи
предмет на престъплението, следва да бъдат отнети в полза на държавата и
унищожени на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
С
оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и предвид разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК, правилно районният съд е възложил в тежест на подсъдимите
направените по делото разноски.
Въз
основа на извършена цялостна служебна проверка на обжалваната присъда съобразно
чл. 314 от НПК, въззивната инстанция не констатира други основания, налагащи
нейното изменение или отмяна извън вече обоснованите, поради което в останалата
част присъдата следва да бъде потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл.
81, ал. 3, вр. чл.80, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. 334, т. 3 от НПК и чл. 338, вр. с чл. 334, ал. 1, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
присъда от 24.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 22007/2016 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав в частта, с която подсъдимият
С.Д.Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“.
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство по обвинението за извършено от подсъдимия С.Д.Д.
на 05.07.2006г. престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ
присъдата в частта, в която е постановено наложените на подсъдимите Н.Х.А.
и С.Д.Д. наказания „лишаване от свобода“ да бъдат изтърпени при първоначален
общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
ОТМЕНЯ
присъдата в частта, в която на основание чл.23, ал.1 от НК е определено по
отношение на подсъдимия С.Д.Д. едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години.
ИЗМЕНЯ
присъдата по отношение на размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ на подсъдимия Н.Х.А., като определя същия при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК и намалява наказанието от ДВЕ години „лишаване от свобода“ на
ДЕСЕТ месеца „лишаване от свобода“.
На основание
чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Н.Х.А.
наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ месеца за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ИЗМЕНЯ
присъдата по отношение на размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ на подсъдимия С.Д.Д. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, като определя същия при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК и намалява наказанието от ТРИ години „лишаване от
свобода“ на ДЕСЕТ месеца „лишаване от свобода“.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на
подсъдимия С.Д.Д. наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ месеца за срок
от ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.