РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. гр. Хасково, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ангелова
при участието на секретаря МАРГАРИТА ПОНДАЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Ангелова Гражданско дело №
20215640101443 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.92 ал.1
от ЗЗД - от „Теленор България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Дж.Кр.К.
и М.Сл.; против ЮСМ. ГЮЛ. ЕР. с ЕГН ********** от гр. Хасково, ул. «*************» № *.
Ищецът твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, било образувано ч.гр.дело № 44/ 2021 г. на
ХРС, като издадена била заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 610,76 лв.
Депозирано било възражение срещу заповедта, при което за ищеца налице бил правен интерес от
предявяване на настоящия иск. По повод договор за мобилни услуги от 26.11.2018 г., сключен с
ищеца, ответникът бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №
********* и титуляр на мобилен номер ************ по избрания абонамент Тотал 31.99 със срок
на действие 24 месеца до 26.11.2020 г. Абонатът се възползвал от предоставената му възможност
и закупил на същата дата 26.11.2018 г. мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black
срещу заплащане на покупна цена в размер 189.99 лв. Видно от точка 7, раздел 2 от договора било,
че стандартната цена на устройството без абонамент е 589.90 лв., а с избрания абонамент 189.99
лв., при отстъпка от 399.91 лева. При възползване от преференциални условия на оператора,
абонатът сключил и втори договор за мобилни услуги от дата 12.12.2018 г. за мобилен номер
************ с избран абонамент Интернет 15.99 със срок на действие 24 месеца до 12.12.2020 г.
Абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и закупил на същата дата 12.12.2018 г.
мобилно устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 срещу заплащане на покупна цена в
размер 12.99 лв. Видно от точка 7, раздел 2 от договора било, че стандартната цена на
устройството без абонамент е 254.90 лв., а тази с избрания абонамент е 12.99 лв., при отстъпка от
241.91 лева. Приложение намирала разпоредбата на чл.26 от Общите условия /ОУ/ на мобилния
оператор, като при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на
потребителя, като неполучаването й не освобождавало потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. За отчетния период на потребление 05.01.2019 г. - 04.02.2019 г.
1
абонатът не изпълнил задължението си, да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги, в общ размер на 293.15 лв. по издадена фактура №
**********/ 05.02.2019 г. Падежът се определял според чл.84 изр.1 от ЗЗД. Поради това и на
основание т.11 от договора, вр. чл.75 и чл.196, в) от ОУ; ищецът прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал крайна фактура №
**********/ 05.04.2019 г. с начислена неустойка в размер на 610.76 лв. Датата на деактивация на
процесния абонамент била 01.04.2019 г., като се генерирала автоматично по вградената електронна
система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите
си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва:
- Тотал 31.99 за мобилен номер ************ до 26.11.2020 г., съгласно договора от
26.11.2018 г.;
- Интернет 15.99 за мобилен номер ************ до 12.12.2020 г., съгласно договора
от 12.12.2018 г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната му отговорност, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент - в размер на 610,76 лв., формирана съобразно новите
правила за изчисление по т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги /стойността на три
месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер/ и постигната спогодба
между ищеца и КЗП. Конкретно, неустойката в размер на 610,76 лв. се формирала, както следва:
- За абонаментен план Тотал 31.99 към мобилен номер ************ - в размер на 93,82
лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, или 31,27 лв. х 3. Към
абонаментния план била начислена и неустойка за ползване на устройство SAMSUNG Galaxy J5
2017 Black в размер на 292,18 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора;
- За абонаментен план Интернет 15.99 към мобилен номер ************ - дължи
неустойка в размер на 43,60 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, без
ДДС, или 14,53 лв. х 3. Към абонаментния план била начислена и неустойка за ползване на
устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black в размер на 181,16 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора.
Приложими били ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, в т.ч. чл.20, чл.23, чл.26, чл.27, чл. 49, чл.71, чл.75; както и чл.92 ал.1 изр.1 от
ЗЗД. С оглед на това, абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на
сключените договори. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 610,76 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, формирана по описания по-горе начин; като му
присъди и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът не изпраща свой
процесуален представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не представя отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя
назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок. Счита предявения
иск за допустим, но за неоснователен. Възразява, между страните да са били валидно сключени
договори, като не можел да вземе отношение, дали ответникът можел да чете и да пише, дали
разбира смисъла на написаното и би подписал договорите от 26.11.2018 г. и 12.12.2018 г. Те били
подписани само с една буква, което показвало, че ответникът е неграмотен. ОУ не обвързвали
2
ответника, т.к. нямало данни да са му били предоставени и той да се е съгласил с тях, при което не
можела да се ангажира отговорността му за плащане на претендираната сума. Двата договора били
още недействителни, т.к. не били сключени по ясен и разбираем начин за ответника. Той не
разбирал написаното и не е могъл да го прочете, дори и да можел, т.к. били написани с нечетлив
размер на шрифт. Затова от тяхното съдържание не можело да се извлекат договорените права и
задължения на страните , като не ставала ясна волята им за изпълнението му. Практически
нечетливостта на договора означавала липса на такъв, т.к. шрифтът му не позволявал на
потребителя за се запознае с условията по него и нарушено било законовото изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин. Особеният представител на ответника
възразява, той да е ползвал далекосъобщителни услуги, предоставени от ищеца, чието заплащане
се претендира, не ставало ясно, дали издадените фактури са били получени от него, както и дали е
бил уведомен за прекратяване на сключените договори. Оспорва се претенцията за неустойка, т.к.
ищецът не сочел, кой от представените договори правомерно е прекратил предсрочно и на какво
основание. Оспорват се представените фактури, които представлявали частни свидетелстващи
документи, изходящи от ищеца, от които не ставало ясно, как са формирани посочените в тях
суми. Нямало данни за реалното закупуване на мобилните устройства – телефон и таблет, както и
за наличието на уговорка за претендираната в настоящото производство неустойка, но дори и да
била уговорена, тази клауза била нищожна. Уговорката за неустойка при прекратяването на
договора по вина на потребителя била в необосновано висок размер, като давала предварително
възможност на ищеца, да получи насрещна престация по договора, дори при прекратяването му по
вина на потребителя. Така налице била хипотезата на чл.26 ал.1, вр. ал.4 от ЗЗД, и в тази си част
договорът изобщо не породил правно действие, като задължение за неустойка не възниквало.
Предвид изложеното, се иска отхвърляне на предявения иск изцяло. Това становище се поддържа в
открито съдебно заседание от особения представител на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 260386/ 11.01.2021 г., въз
основа на което е образувано ч.гр.дело № 44/2021 г. на ХРС. По това дело е издадена заповед №
260072 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.01.2021 г., по силата на която
е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора –
ищецът в настоящото производство сумата от 224,76 лева, представляваща неустойка по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +************ сключен на 12.12.2018 г., а именно три
месечни абонаментни такси в размер на 43,60 лева и разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство (TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7) и преференциалната такава в
размер на 181,16 лева; както и сумата в размер на 386 лева, представляваща неустойка по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +************ сключен на 26.11.2018 г., а именно три
месечни абонаментни такси в размер на 93,82 лева и разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство (SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black) и преференциалната такава в размер
на 292,18 лева; както и сумата в размер 25 лева за заплащане на държавна такса и 180 лева с ДДС
за възнаграждение на упълномощен по делото адвокат. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника при условията на чл.47 от ГПК, при което на 26.05.2021 г. заявителят е получил указания
да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба с вх.рег. № 3770/28.06.2021 г., изпратена по куриер на 25.06.2021 г. Към това заявление са
били приложени писмени доказателства, видно от които на между ищцовото дружество, като
оператор, и ответника, като потребител; са сключени два договора за мобилни услуги. Първият
договор е от 26.11.2018 г., по заявка № *********, нов, с предпочетен номер +************;
абонаментен план „Тотал 31,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС", със
стандартен месечен абонамент в размер на 31,99 лв.; с включени стандартни минути/ SMS /MB на
3
месец – 200 минути към межд.зона 1, 2 и Балкани. Според т.7 от същия договор, абонатът е
закупил мобилен апарат SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black, с обща лизингова цена от 189,99 лв., при
стандартна цена на устройството без абонамент в размер на 589,90 лв., с отстъпка от 399,91 лева.
Вторият договор е от дата 12.12.2018 г., по заявка № *********, нов, с предпочетен номер
+************; абонаментен план „Интернет 15.99“, със стандартен месечен абонамент в размер
на 15,99 лв.; с промоционален месечен абонамент: 13,99 лв. на месец за 24 месеца /лоялен клиент/.
Според т.7 от същия договор, абонатът е закупил мобилен апарат TABLET PRESTIGIO GRACE
3157 7, с обща лизингова цена от 12,99 лв., при стандартна цена на устройството без абонамент в
размер на 254,90 лв., с отстъпка от 241,91 лева. И по двата договора са били заявени и всички
възможни допълнителни услуги по т.10. По т.11 от двата договора е посочено, че неразделна част
от тях са ОУ, след приемането им от потребителя. Първоначалните срокове и по двата договора са
от по 24 месеца, съответно за периодите: 26.11.2018 г. – 26.11.2020 г. и 12.12.2018 г. – 12.12.2020
г.; след което те се превръщат в безсрочни при стандартните условия на избрания абонаментен
план, като могат да се прекратят по всяко време с 1-месечно писмено предизвестие. Страните са
уговорили в същите т.11, в случай на прекратяване на договорите преди посочения им срок по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора и по ОУ;
той да дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти; както и в допълнение към това дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора;
а в случай, че е предоставено устройство за ползване, чийто срок не е изтекъл – дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на
оставащия срок на договора. Двата договора съдържат имена и подписи на представителя на
ищцовото дружество и на ответника, с отбелязване, че при подписването им са предоставени/
закупени по 1 брой устройства. Последният е подписал още представените по делото декларации –
съгласия и приложения – ценова листа за абонаментни планове за частни лица, съответно от
датите на двата договора. В декларациите е заявил, че е получил екземпляр от Общите условия на
„Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
и/или Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
фиксирани телефонни услуги; съгласна е с тях и се задължава да ги спазва, като те са приложими
към всички СИМ карти/ номера, ползвани от потребителя към момента и за бъдещи такива. Към
заявлението по чл.410 от ГПК са представени още и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г., с
последно изменение от 20.09.2018 г. Според чл.19б б.”в” от ОУ, ищецът има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор или по ОУ. В
чл.27 от ОУ е предвидено задължение за плащане на сумата по фактурата в посочения в нея срок,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, което задължение е в тежест на потребителя,
според чл.71. При неспазване на последното, ищецът има право при условията на чл.19б да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя /чл.75 от ОУ/. Към заявлението по
чл.410 от ГПК са представени още и процесните две фактури /дубликат/, първата от които с
приложение с данни за общото потребление на номера; и двете на името на ответника с посочен
клиентски номер *********, а именно:
4
фактура № **********/ 05.02.2019 г. за отчетен период на потребление 05.01.2019 г. –
04.02.2019 г. за сума от общо 304,47 лв., с ДДС, включваща: 293,92 лв., с ДДС, за разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги; както и месечни и еднократни такси
/абонаменти, доп. пакети/; и 10,55 лв., с ДДС, задължения от предходен период; платима в
срок до 20.02.2019 г.; като видно от приложението към фактурата потреблението се отнася
за двата мобилни номера, за които са били сключени двата процесни договора; и
фактура № **********/ 05.04.2019 г. за отчетен период на потребление 05.03.2019 г. –
04.04.2019 г. за сума от общо 903,91 лв., с ДДС, включваща: 610,76 лв. неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги и 293,15 лв., с ДДС, задължения от
предходен период; платима в срок до 20.04.2019 г.
Същите писмени доказателства ищецът представи и в настоящото производство; като
същевременно, не предприе процесуални действия по изпълнение на дадените му от съда указания,
на основание чл.146 ал.2 от ГПК и във връзка с ответните оспорвания, че не сочи доказателства за
твърденията си: че процесните два договора са били валидно сключени договори, като в т.ч.
ответникът е разбирал написаното и е можел да го прочете; че процесните ОУ обвързват
ответника; че ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, предоставени му от ищеца, чието
заплащане е забавил; за които обстоятелства да формулира и доказателствени искания, съобразени
с чл.156 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. Преди всичко,
ищецът не доказа твърденията си за съществуването през процесния период на валидни две
облигационни правоотношения между страните по делото, по повод представените по делото два
договора за мобилни услуги. Ответникът, чрез особения си представител, възрази, че не е разбирал
написаното и не е могъл да го прочете, както и че процесните ОУ не го обвързват. Тежестта за
оборването на така посочените отрицателни факти бе за ищеца в производството, своевременно
указана му от съда, в т.ч. с изрични указания по чл.146 ал.2 от ГПК, който не предприе никакви
процесуални действия в тази посока. Същевременно, според представените към всеки от
договорите декларации, на ответника са били предоставени и той се е съгласил с Общите условия
на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
и/или Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
фиксирани телефонни услуги. Такива ОУ обаче по делото не се представиха, а други - Общи
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г., с последно изменение от 20.09.2018 г. Ето защо,
следва да се приеме, че страните в настоящия процес не са се намирали в облигационни
правоотношения помежду си по повод двата процесни двустранни договора. Затова ответникът не
носи договорна отговорност за неизпълнението на каквито и да било задължения като абонат по
същите договори, в т.ч. и на търсените в настоящото производство суми за неустойки. Това е
достатъчно основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
Независимо от горното, налице са и други основания за отхвърлянето на предявения иск
изцяло; дори и да се приеме, че страните по делото са били договорно обвързани от представените
по делото два договора и ОУ. Ответникът, чрез особения си представител, възрази още, че не е
ползвал далекосъобщителни услуги, предоставени му от ищеца, чието заплащане да е забавил.
5
Тежестта за оборването на така посочените отрицателни факти бе за ищеца в производството,
своевременно указана му от съда, в т.ч. с изрични указания по чл.146 ал.2 от ГПК, който не
предприе никакви процесуални действия и в тази посока. Така доколкото, неплащането в срок на
предоставени и използвани далекосъобщителни услуги е юридическият факт, даващ право на
ищеца да прекрати съответните договори и да начисли неустойки за това – недоказването на тази
забава от ищеца е още едно основание за отхвърлянето на иска изцяло. Същевременно, ищецът не
доказа, да е изпълнил основните си задължения по договорите, да предостави съответните
мобилни услуги и да предаде лизинговите вещи на лизингополучателя, за да настъпи
изискуемостта на задължението на ответника да заплати цената им. Но дори и горепосоченото да
бе доказано по делото, налице са и други основания за отхвърляне на иска. Ищецът претендира
сумата от 610,76 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, която се формирала, както следва:
- За абонаментен план Тотал 31.99 към мобилен номер ************ - в размер на 93,82
лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, или 31,27 лв. х 3. Към
абонаментния план била начислена и неустойка за ползване на устройство SAMSUNG Galaxy J5
2017 Black в размер на 292,18 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора;
- За абонаментен план Интернет 15.99 към мобилен номер ************ - дължи
неустойка в размер на 43,60 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, без
ДДС, или 14,53 лв. х 3. Към абонаментния план била начислена и неустойка за ползване на
устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black в размер на 181,16 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора.
Ищецът обаче не ангажира доказателства, че общата търсена сума следва да бъде формирана
именно по посочения от него начин, респ. че дължими са неустойки именно в претендираните
размери. Тази обща сума се сочи за дължима във втората от процесните фактури, без да са описани
отделните компоненти, включени в нея, съставляващи всъщност 4 различни неустойки.
Същевременно, вземането си за неустойка ищецът основава на обстоятелствата, че ответникът не
заплатил стойността на потребените и фактурирани услуги, при което на основание чл.75, вр.
чл.19б „в“ от ОУ, ищецът прекратил едностранно договорите с него и издал по клиентския му
номер крайна фактура, включваща и начислената неустойка за предсрочно прекратяване.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на ищеца, да му начисли обезщетение за
неизпълнение, според чл.11 от индивидуалните договори. Въпреки указаната му доказателствена
тежест, ищецът не проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че за него валидно е
възникнало правото му, да начисли търсените неустойки по договорите. Съгласно чл.92 от ЗЗД,
задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна
по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде
начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото ОУ /независимо от коментираното
по-горе, дали същите обвързват или не ответника/ се установява, че при неплащане в срок на
задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а
същевременно договорът, сключен между страните, съдържа клауза за уговорена неустойка в
размер на дължимите месечни такси до края на договора, но не повече от трикратния им размер. В
хода на производството по делото обаче ищецът не установи, кога е прекратено договорното
правоотношение и по какъв начин ответникът е бил уведомен за прекратяването. Същевременно
надлежното упражняване на потестативното право на разваляне на договора е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена
именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено
6
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на
общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление
в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на
договора стандартни абонаментни такси, установяването на факта на получаване на писмено
предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на
иска. Доказателства за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор
поради виновно неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха ангажирани. Същевременно,
дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договорите, то това
изявление е направено след съставянето на процесната фактура, с която е начислена неустойка, т.е.
към момента на начисляването не е имало основание за това. Нещо повече, в случая това изявление
не е достигнало и до знанието на ответника, предвид призоваването му по реда на чл.47 ал.6, вр.
ал.5 от ГПК. По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на кредитора не е
възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите. Това е достатъчно
основание за отхвърляне на предявения иск изцяло.
По аналогични на горните съображения, без да е необходимо да се преповтарят;
неоснователен и недоказан е искът и в частта му на претендираните суми, дължими за съответните
две мобилни устройства. Това вземане се основава на уговорката в договорите за мобилни услуги,
по т.11, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива
на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора и по ОУ; в случай, че е
предоставено устройство, той да дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора. Така надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне на договора, каквото в случая не е налице, е
елемент и от правопораждащия фактически състав на вземането за посочените суми. Отделно от
това, ищецът не доказа, търсената от него сума да представлява именно описаната в т.11 разлика в
цените, като той не представи по делото действащата към момента на сключване на договора
ценова листа за съответното устройство. Ето защо, следва отхвърляне на предявения иск и в тази
му част. В допълнение на горното, сумата от 181,16 лв. ищецът претендира изрично като
неустойка за ползване на устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black по абонаментен план
Интернет 15.99 към мобилен номер ************. Този план е предмет на договора от 12.12.2018
г., чийто предмет обаче не е продажбата на лизинг на посоченото устройство, а на друго - TABLET
PRESTIGIO GRACE 3157 7. В тази част налице е различие между ищцовите твърдения и
претенции в настоящото производство и в заповедното производство.
Независимо от горните съображения, в случай че се приеме, че претенцията за неустойка се
основава на действително възникнало вземане за такава в полза на ищеца по процесните договори
между страните – съдът намира за нищожна процесната клауза за неустойка, като противоречаща
на добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/
25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по
волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче
страните са уговорили - в случай, че абонатът наруши задълженията си по договора или ОУ, в т.ч.
ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок,
операторът да има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; както и в допълнение към това
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора. Такава клауза изцяло противоречи на добрите
7
нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, тъй като съществено нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Това противоречие е налице още при сключването на договора, при което
не е налице валидно неустоечно съглашение, според чл.26 ал.1, вр. ал.4 от ЗЗД, и в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение по нея. Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума
по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, макар и не повече от трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти; но и в допълнение към това и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора - е нищожна поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД
и поради това, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл е
константната практика на ВКС: решение № 110/ 21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 г. на ВКС, ТК,
I т.о., решение № 219/ 09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС , I т.о., и др. Клаузата от
процесните договори относно неустойката е нищожна и на още едно основание - като
неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, вр. чл.26
ал.1 от ЗЗД, които разпоредби са приложими и за настоящия случай. В тази връзка, съдът има
предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от
21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на
ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-
472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и
др./. Изложеното е следващо основание за отхвърляне на иска изцяло.
Предвид изложените съображения, като неоснователен и недоказан, предявеният иск следва
да се отхвърли изцяло.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Теленор България" ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, представляван от Дж.Кр.К. и М.Сл.; против ЮСМ. ГЮЛ. ЕР. с ЕГН
********** от гр. Хасково, ул. «*************» № 2; да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца по сключени помежду им два договора за мобилни услуги от
26.11.2018 г., по заявка № *********, с предпочетен номер +************; и от 12.12.2018
г., по заявка № *********, с предпочетен номер +************ – сумата от общо 610,76 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, за която е
била издадена фактура № **********/ 05.04.2019 г., за отчетен период на потребление
05.03.2019 г.– 04.04.2019 г., за клиентски номер *********; която сума се формирала, както
следва:
- за абонаментен план Тотал 31.99 към мобилен номер ************ – неустойка в
размер на 93,82 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС,
или 31,27 лв. х 3; както и неустойка за ползване на устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017
8
Black в размер на 292,18 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора; и
- за абонаментен план Интернет 15.99 към мобилен номер ************ - неустойка в
размер на 43,60 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, без ДДС,
или 14,53 лв. х 3; както и неустойка за ползване на устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017
Black в размер на 181,16 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане;
за които суми е била издадена заповед № 260072 за изпълнение по чл.410 от ГПК от
22.01.2021 г. по ч.гр.дело № 44/2021 г. на РС - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните, като на ответника – на ел.поща от л.65, като му се изиска
незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
9