№ 12709
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110169550 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е предявен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Ищецът твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско”
заплатил на застрахования сума в общ размер 4698,62 лева – обезщетение за щети на МПС,
резултат от ПТП, настъпило на 16.05.2022г. при движение по главен Републикански път I-1,
при 204 км. В посока гр. Ботевград /в близост до Витиня“, при координати: ширина
42.82464831 и дължина 23.79804981. Вредите били причинени от попадане на застрахования
автомобил в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, а отговорен за
настъпилото ПТП бил ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, предвид неизпълнение
на вменените му задължения. Ищецът моли съдът да постанови решение по силата на което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4698,62 лева , ведно със законната лихва
считано от депозирането на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира
присъждане на разноски за производството.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“
прави възражение за местна неподсъдност на спора, като допълнително дава становище за
неоснователност на предявения иск.
Предвид нормата на чл. 108, ал. 2, изр. 1 ГПК искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите
по чл. 109 и 110 ГПК. Подсъдността, регламентирана в цитираната разпоредба, не
ограничава източника на правоотношението, поради което следва да се приеме, че същата е
приложима както за правоотношения, възникнали на договорно основание, така и за
правоотношения, възникнали на извъндоговорно основание. На основание нормата на чл.
119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК може да се прави
от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба, което в случая ответникът е
сторил, но може да се повдига служебно и от съда до приключване на първото по делото
1
заседание.
По горните доводи Софийски районен съд при проверка процесуалните предпоставки
за разглеждане на спора във връзка с чл. 118, ал. 1 ГПК, вр. чл. 108, ал. 2 ГПК, предвид
постъпилото в срок възражение на ответника по чл. 119, ал. 3 ГПК, неговото качество и
мястото, на което се твърди, че настъпило застрахователното събитие, респ. на което
възникнало правоотношението, намира, че сезиралата го искова молба му е неподсъдна по
правилата на местната подсъдност. Поради това производството пред настоящия съдебен
състав следва да бъде прекратено, а делото изпратено във връзка с чл. 118, ал. 2 ГПК по
компетентност на Районен съд – гр. Ботевград.
По изложените мотиви Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №69550/2022г. по описа на СРС,
II ГО, 75-ти състав.
Изпраща делото на Районен съд – гр. Ботевград по компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на РС-Ботевград.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2