Решение по дело №8156/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 363
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20184520108156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 4.3.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                  Районен съдия: ВАСИЛ П.

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8156 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:     

         Производството е по иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС и се намира във фазата по извършване на делбата.

С решение от 22.05.2019г. Русенски районен съд е допуснал съдебна делба на следния недвижим имот находящ се в гр. Русе: апартамент №.., на Ш.етаж, във вход А на блок „С. З.“, по улица „М.“ № 7..с площ 103,11 кв. метра състоящ се от две стаи, дневна-кухня, столова и сервизни помещения, който апартамент е с идентификатор 63427.2.2208.9.17, заедно с прилежащото избено помещение № 17 с площ 7,15 кв. метра и 1,323% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 63427.2.2208.9.16, под обекта: 63427.2.2208.9.14, над обекта: няма, като делбата се допуска при права на страните: 3/8 идеални части за П.А.П. и 5/8 идеални части за С.А.П..

По делото са предявени и приети за разглеждане искове по сметки в делбата от П.А.П. против С.А.П., както следва:

- За сумата 6281,25 лева представляваща припадащата се част на С.А.П. от увеличението на наследството в резултат на необходими и полезни разноски извършени от П.;

- за сумата 1502,50 лева представляваща припадащата се част на С.А.П. от сметките на наследодателя, които са били заплатени от П.А.П..

По искането за възлагане на имота:

По делото е назначено вещо лице, което дава заключение, че процесния имот е реално неподеляем, пазарната му стойността е 99032 лева и стойността на дяловете на съделителите са: 37137 лева за дела на П.А.П. и 61895 лева за дела на П.А.П.. Доколкото имота е реално неподеляем, ти същият може да бъде възложен на някой от съделителите при определение обстоятелства.

Св. Пеша Христова заявява, че П.А.П. живее в процесния имот от 2001г, когато се е пренесъл за да се грижи за родителите си и поел разходите на домакинството. Св. Тодорка Тодорова също заявява, че П.П. е живял в процесното жилище. Други доказателства в тази насока не са събрани, поради което съдът приема, че от 2001 година до настоящия момент П. е живял в процесното жилище. П.П. декларира, че не притежава друг жилищен имот (л.64) и по делото не са събрани доказателства в обратен смисъл. Тъй като П. е живял в жилището към момента на смъртта от двамата си родители и няма друго жилище, искането му за възлагане на имота следва да се уважи, като делът на другия съделител се уравни в пари. Оценката на имота е 99032 лева, като стойността на дела на С.А.П. е 61895 лева и това е сумата, която П.П. следва да й заплати за уравнението. Сумата следва да бъде платена в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва, и ако не бъде платена решението за възлагане се обезсилва по право, а имота се изнася на публична продан.

По исканията по сметки:

Свидетелят Искрен Илиев твърди, че е извършвал ремонт в процесното жилище по възлагане от П.А.П.. Поставил е ламинат в хола, поправил е комина и е правил външна изолация на стената на която има тераса, вътрешна изолация в хола  и шпакловал в хола. Правил вътрешна изолация плюс шпакловка на още една стена в друга стая, поставил стиропорни пана на тавана на пералното помещение. Била сложена нова дограма, като Илиев измазал около прозорците. За външната изолация на другите стени П.П. наел фирма с алпинисти.

Св. Тодорка Димитрова твърди, че е присъствала, когато С.П. давала на майка си малки суми за ежедневни нужди. Твърди също, че П. е дала на майка си и пари за ремонт на жилището, но не става ясно от къде знае този факт. Св. П.П. твърди също, че С.П. давала на майка си малки суми за ежедневни нужди и, както и й е дала пари за подмяна на един прозорец. И този свидетел не е присъствал при даването на сумата за подмяна на прозорец и не е ясно от къде му е известен този факт. П. също твърди, че ремонтите в процесния имот са правени от П.П. и майка му.

По делото е назначено вещо лице, което дава заключение, че в резултат на направените необходими и полезни разноски имотът е увеличил стойността си със сумата 8693 лева.

При така събраните доказателства съдът приема за установено, че ремонтите и подобренията в имота са извършвани от П.П. като така същият е спомогнал да се увеличи наследственото имущество и това увеличение е на стойност 8693 лева. П.А.П. претендира С.А.П. да му заплати припадащата й се част от увеличената стойност на имота. Правата на П. в имота са 5/8 идеални части, поради което тя дължи на  П. 5/8 от увеличената стойност или 5433,13 лева.

Иска за сумата 1502,50 лева представляваща припадащата се част на С.А.П. от сметките на наследодателя, които са били заплатени от П.А.П. е неоснователен. Има доказателства, че докато е била жива майка му П.А.П. е заплащал суми към етажната собственост, както и данъците на жилището, като ответницата оспорва това обстоятелство. Дори и П. да е заплатил тези задължения, това обстоятелство се дължи на факта, че той е обитавал жилището и е изпълнил един свой нравствен дълг подпомагайки майка си да заплати задълженията за жилището, в което живее.  Това обаче не води до неоснователно обогатяване на ответницата, като аргумент за това е и правилото инкорпорирано в чл. 55 ал.2 от Закона за задълженията и договорите- че при изпълнение на нравствен дълг не може да се иска връщане, респективно не е налице и неоснователно обогатяване. Въпрос на лична преценка и на морал е доколко всяко от децата ще подпомага имуществено своите родители. П. е решил да подпомага майка си във връзка с разходите й за жилището, като във връзка с това свое решение, той не може да иска да ангажира й сестра за да подели тези разходи. П. наистина е обеднял с направените разходи, но П. не се е обогатила, защото тя не е имала законово задължение да прави такива и за това не е спестила нищо. Посочените разходи не са се отразили на стойността на процесния имот, те не са и наследени задължения на наследодателя заплатени от един от наследниците, за това този иск е лишен от основание и следва да се отхвърли.

Разноски:

Разноските по извършването на делбата следва да се разпределят съобразно квотите на страните, като разходите за адвокат остават така както са направени. Разноски, които ищеца е направил във връзка с делбата са: държавна такса за вписване на исковата молба- 52,71 лева, депозит за вещо лице- 180 лева и такси за удостоверения- 8 лева или общо 240,71 лева от които С.А.П. следва да заплати на П.А.П. сумата 150,44 лева съобразно стойността на дела си.

По присъединените искове разноските следва да се разпределят по реда на чл. 78 от ГПК- съобразно резултата. П.А.П. е направил разноски по присъединените искове както следва: разходи за две експертизи на стойност 300 лева и разноски за адвокат 700 лева или общо 1000 лева, от които следва да му се присъдят 698 лева съобразно резултата.

С.А.П. е направила разходи по присъединените искове както следва: разходи за експертиза в размер на 50 лева и разходи за адвокат в размер на 600 лева или общо 650 лева, от които следва да й се присъдят 196,29 лева съобразно резултата.

След насрещна компенсация на всички задължения за разноски по делото С.А.П. следва да заплати на П.А.П. 652,15 лева разноски.

С.А.П. следва да заплати държавна такса по присъединените искове в частта, в която са уважени в размер на 217,32 лева, а П.А.П.  следва да заплати държавна такса по присъединените искове в частта, в която са отхвърлени в размер на 94,02 лева.

         По иска за делба всяка от страните следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си- П.А.П. има дял на стойност 37137 лева и следва да заплати държавна такса в размер на 1485,48 лева, а С.А.П. има дял на стойност 61895 лева и следва да заплати държавна такса в размер на 2475,80 лева. По така изложените съображения, съдът

                                                    Р Е Ш И :

         ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.349 ал.2 от ГПК на П.А.П., ЕГН ********** с адрес *** следния имот находящ се в гр. Русе: апартамент №.., на Ш.етаж, във вход А на блок „С. З.“, по улица „М.“ № 7..с площ 103,11 кв. метра, състоящ се от две стаи, дневна-кухня, столова и сервизни помещения, който апартамент е с идентификатор 63427.2.2208.9.17, заедно с прилежащото избено помещение № 17 с площ 7,15 кв. метра и 1,323% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 63427.2.2208.9.16, под обекта: 63427.2.2208.9.14, над обекта: няма.

ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С.А.П., ЕГН ********** с адрес *** в шестмесечен срок от влизане на решението в сила сумата 61895 лева, представляваща паричната равностойност на дела й в посочения имот, със законната лихва, като при неплащане на посочената сума в посочения срок решението за възлагане се обезсилва по право, а имота се изнася на публична продан.

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на П.А.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата 5433,13 лева представляваща увеличената стойност на посочения имот в резултат на подобрения и ремонти извършени от П.А.П., като отхвърля иска на П.А.П. над уважения размер.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на П.А.П., ЕГН ********** с адрес *** против С.А.П., ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на сумата 1502,50 лева, заявена като припадащата се на С.А.П. част от задълженията на наследодателя, които са били заплатени от П.А.П., с която сума С.А.П. се е обогатила без основание.

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на П.А.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата 652,15 лева разноски по делото след насрещна компенсация.

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 2475,80 лева държавна такса по иска за делба и сумата 217,32 лева- държавна такса по присъединените искове.

ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 1485,48 лева държавна такса по иска за делба и сумата 94,02 лева- държавна такса по присъединените искове, в отхвърлената им част.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/