Р Е Ш Е Н И
Е № 329
гр. Сливен 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при участието на прокурора Иван Иванов и при
секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Детелина
Бозукова-Ганева адм. дело № 243/2023 г. по описа
на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба от И.Ц.М.,*** ЗО Дебелт против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието (МП) гр. София, с
която ищецът претендира да получи обезщетение в размер на 10 000 лева за
претърпени неимуществени вреди в периода *****, през който спрямо него е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста гр. Сливен. Твърди,
че вредите са причинени от незаконосъобразни бездействия и действия на
длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Сливен, изразяващи се в липса
на достатъчно жилищна площ, неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, до естествена светлина и вентилация. Твърди, че не бил осигурен
престой на открито, липсвал бюфет, а в помещенията имало лоша хигиена и вредители.
В с.з. ищецът,
редовно и своевременно призован, се явява лично и поддържа иска. Уточнява, че
вредите, които е претърпял се изразяват в причиненото му неудобство и дискомфорт. Ангажира доказателства.
Ответникът по иска
- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при
Министерство на правосъдието, не изпраща представител. В писмено становище от
процесуален представител ст. юрисконсулт П.С., чрез представен писмен отговор
по исковата молба твърди, че исковата претенция е допустима, но е неоснователна
и недоказана по основание и размер. Счита, че неудобствата при задържането на
ищеца в Ареста гр.Сливен не надхвърлят прекомерно обичайните такива, а и
престоят от 3 месеца бил прекалено кратък. Достъпът до свеж въздух ставал през
вратата на помещенията, администрацията на А. С. нямала задължение да осигури
лавка, а в помещенията се извършвала редовна дезинфекция и дератизация.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение, че исковата молба е недоказана
по основание и размер. Заявява, че по делото не е установено, че са налице
действия и бездействия на ответника. Предлага съда да отхвърли иска.
Алтернативно да присъди обезщетение в силно намален размер.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Съгласно справка
изх. № 587/28.08.2023 г., изготвена от директора на Затвора Сливен,
ищецът И.Ц.М. е бил задържан за 72 часа в арест Сливен на ***** с
постановление на ОП Сливен по ДП 126/2019г. на РУП Н. З.. С протоколно
определение от 14.03.2019г. на ОС Сливен спрямо М. е взета постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по същото ДП за престъпление по чл.115-116
от НК. На *****ищецът е приведен от А. С. в затвора Бургас. /л.40/.
Съгласно справка
изх. № 621/08.09.2023 г., изготвена от директора на Затвора Сливен,
ищецът И.Ц.М. по време на престоя си ареста от ***** е пребивавал в килия
№ 9. /л.56/
Съгласно справка рег. № 4770/25.08.2023г.
изготвена от Началник РСИН Сливен при затвора Сливен, до 02.09.2019г. арестът
към РСИН Сливен се е намирал на 6 – ти последен етаж от сградата на ОДМВР
Сливен. При задържането И.Ц.М. е бил настанен в арестно
помещение на основание чл.246 от ЗИНЗС. Съгласно становището всяка килия е с
квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ и е
обзаведена с 4-ри легла / съответно две двойни /, както и монтирана маса за
хранене. Изключение прави килия № 7, която има същата квадратура 6,6 кв. м. жилищна площ, но е обзаведена с две легла,
както и монтирана маса за хранене. В Ареста - Сливен килиите не разполагали със
собствен санитарен възел и с течаща вода, поради което съгласно разпределението
на времето задържаните лица се извеждат за сутрешен, обеден и вечерен тоалет
ежедневно, като им се осигурява време за личен тоалет и измиване на приборите
за хранене, като през останалото време от денонощието същите се извеждат за ползване
на тоалетна при изявено желание от тяхна страна, като стриктно се спазвали
разпоредбите на т. 44 от Заповед № Л-4102/06. 10.2016 год. на главният директор
на ГД „ИН“. Съгласно т. 24 от Заповед № Л-4102/06. 10.2016 год. на главният
директор на ГД „ИН" за Вътрешният ред в арестите /л.44/ на задържаните
лица в Ареста Сливен се осигурява възможност за къпане и пране най-малко два
пъти седмично, а през летния сезон по възможност ежедневно. Всяка събота и
неделя като мероприятие е заложено задължително къпане и пране на задържаните
лица, а при поискване и през седмицата. Поради факта, че конструктивно не било
възможно в сградата, в която се помещава Ареста - Сливен, да се изгради място
за престой на открито, задържаните лица ползвали правото си на разходка при извеждането
им от килиите, преди и след хранене и при задоволяване на хигиенните и физиологичните
нужди, както и при извеждане за провеждане на телефонни разговори, извеждане за
свиждане - два пъти в месеца с продължителност до 40 минути, /за провеждане на
срещи със защитници по делото, чиято продължителност няма ограничение и при среща
със защитници или повереници по чл. 91, ал. 2 от НПК
- 1 час на ден, което включвало и кратка разходка по коридора.
Достъпът на свеж въздух
в килиите ставало през решетките на вратите за осъществяване на визуален
контрол над задържаните лица и отвори с мрежата / с размери 110 см. на 80 см. /
над вратите на килиите, както и при отваряне на килийното помещение в
предвидените случаи.
През м.ноември
2016г. била подменена изцяло дървената дограма на прозорците в коридора на Ареста
- Сливен с отваряеми прозорци от PVC бял профил. Съгласно раздел I т. 4 от заповед № №
ЛС-04-1366 / 16. 08. 2017 год. на министъра на правосъдието, с която е утвърден
списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат
да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните
под стража по НПК и други лица, настанени в арестите, лавката била организирана
веднъж седмично, като за целта на всяко
задържано лице се предоставяла бланка с разрешените за закупуване продукти,
като върху нея се отбелязвали желания вид и количество от задържаното лице.
В арестните помещения не е имало влага и мухъл, тъй като в
помещението не е имало теч от покрива или конденз. В Ареста
- Сливен не е имало наказателна килия. Дезинфекция и дератизация
се извършвали съгласно сключен договор./л.41/.
По делото са представени и приети като доказателства заверени копия от 3
бр. протоколи от извършени дезинсекционни и дератизационни мероприятия в Ареста - Сливен на
25.03.2019г., 29.03.2019г. и на 07.05.2019г./л.42/; копие от амбулаторна книга за регистриране на
медицинските прегледи на задържаните лица в Ареста - Сливен. /л.59/ и Заповед №
Л-4102 от 06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите /л.44/.
В
хода на съдебното дирене е разпитан в качеството на свидетел П.Г.П., който
съгласно справка изх.№ 621/08.09.2023г. не е бил през периода ***** в ареста в
гр. Сливен в една килия – *****с ищеца М..
Свидетелят
П.П. сочи, че с ищеца се п.отдавна, тъй като и
двамата са от с. Е., общ. Н. З., а били п.по н. д.за едно и също п.. Били заедно
в Ареста – Сливен, но в различни килии. Килията на ищеца била много малка и не
отговаряла на квадратурата, посочена в справката ГДИН. Килиите в Ареста - Сливен били мизерни, нямало
тоалетна и течаща вода, чакало се с часове, за да се ползва тоалетна, нямало
отопление и вентилация. Липсвали прозорци, имало остъкление
над вратата, към коридора, поради което от там не влизал чист въздух. Свидетелят сочи, че в килиите
имало дървеници и хлебарки, които лазели и хапели ищеца и той не можел да спи
от тях. Ищецът изпитвал неудобство и дискомфорт от дървениците,
от липсата на тоалетна в килията, баня и течаща вода, прозорци, светлина и
вентилация. Оплаквал се, че го хапят дървеници и не може да отиде до тоалетна,
както и от липсата на възможност за разходки на открито.
По допустимостта
на исковете:
В практиката на
Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български
граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от
условията в местата за лишаване от свобода, се критикува възприетия подход за
разделянето на исковете и разглеждането им поотделно по отношение на всяко от
твърдените от ищеца действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл. 3 от
ЕКПЧ, като противоречащ на принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ,
изискващи разглеждането на исковете при прилагането на кумулативния подход. При
съобразяване на тази практика, че при преценката за наличието на увреждане и за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се вземе
под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил поставен
при изтърпяване на наложената му мярка "задържане под стража" и от
които той се жалва, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде
разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност
- неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия
на задържаните лица /на постоянен достъп до светлина, вентилация, тоалетна,
баня и течаща вода; на минимална жилищна площ, разходки на открито и на други битови
условия в помещението, в което е бил настанен; при претендирано обезщетение
в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди вследствие на твърдяното
поставяне на ищеца в условия на живот, нечовешко и унизително отношение по
смисъла на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от
ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи.
Искът за присъждане
на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни
лица на държавата, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т. ч.
Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС/.
Следователно исковата молба е подадена от лице с правен
интерес и срещу пасивно легитимирания надлежен ответник, по аргумент от чл. 205
от АПК и чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1
и ал. 2 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност представлява
административна дейност, доколкото осъществяваната от специализираните органи
по изпълнение на наказанията дейност по изпълнение. Ето защо съдът приема, че
предявеният от М. срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"
иск с правно основание чл. 285, ал. 1 от ЗИНСЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е допустим и съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, с оглед
твърдяното от ищеца място на увреждане, е подсъден на административен съд
Сливен.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, като съобрази събраните
писмени и гласни доказателства, които изцяло кредитира, съдът намира, че
предявеният от И.М. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София се явява доказан по основание, по следните
съображения:
Съгласно чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода
и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, т. е на нарушения на
забраната осъдените, в случая задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестокост,
нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в нечовешки условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода или задържане под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Следователно
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на
следните предпоставки - допуснати от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при
или по повод изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" или на мярка
"задържане под стража"; претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и причинна връзка между допуснатите от специализираните органи
по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване
правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се
реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.
В
конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия и действия на
длъжностни лица от администрацията на ареста гр. Сливен. За квалифицирането на
едно бездействие/действия като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде
установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от
страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията,
което задължение е регламентирано в нормативен акт.
Видно от обстоятелствената
част и петитума на подадената от М. искова
молба, наведените като основания на исковата претенция
незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията на А. С. се свеждат
до липса на достатъчно жилищна площ, естествено
осветление, проветряване, условия за двигателна активност, постоянен
достъп до тоалетна, баня и течаща вода.
В Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за неотклонение
"задържане под стража". Съгласно чл.
240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не е
предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се
прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение
"задържане под стража".
Съгласно
разпоредбата на чл. 43,
ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода
не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС /предишна ал. 4
– ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. /, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът
до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал.
3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от затворен тип и арестите в затворите ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към
спора е и материалноправната разпоредба на
чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Въпросът, който се поставя в случая е дали
конкретните условия, при които ищецът И.М. е бил поставен за времето на
пребиваването му ареста гр. Сливен при изпълнение на наложената му мярка за
неотклонение "задържане под стража"
- от *****, сочат на накърняване конституционно признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария,
нарушаване на забраната по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата
на човека.
Съгласно
разпоредбата на чл. 29,
ал.1 от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на мъчение,
на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 3
от Конвенцията е разписано, че никой не може
да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По
отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления,
както и по отношение на лицата, на които е наложена мярка за неотклонение
"задържане под стража" /по аргумент от чл. 240
от ЗИНЗС/, във вътрешното законодателство на страната това
основно право е регламентирано с нормата на чл. 3,
ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените /съответно задържаните
лица/, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. На това право на лицата съответства насрещното административно задължение,
при изпълнение на наказанията съответно на мярката за неотклонение, да бъдат
осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица, при зачитане
на правата и достойнството им /чл. 2,
т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела,
водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката
дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3
от ЕКПЧ основно право. В контекста на тази съдебна
практика, по смисъла на чл. 3
от Конвенцията, "безчовечно или унижаващо отношение"
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006
г. по делото Йовчев срещу България
"мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв
елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия,
които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и
метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с
интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със
задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от
свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени".
В
случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
за периода 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г., ищецът е бил настанен в ареста гр.
Сливен във връзка с изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение "задържане
под стража". В периода на задържането М. е бил настанен в килия № ** в ареста
в гр. Сливен с площ от 6,6 кв. м. с още три
лица, което се установява от показанията на разпитания в качеството на свидетел
П. П.. Не се оспорва от ответника по
иска и обстоятелството, че в помещението, в което е бил настанен М. не е имало
санитарен възел и мивка с течаща вода; не е имало пряк достъп до дневна
светлина и свеж въздух. За етажа е имало едно общо санитарно помещение, като
осигуреният достъп него за тоалет е бил ограничен – сутрин, обед и вечер. От
показанията на П. се установява, че в килията на ищеца е имало дървеници, а и не
е била осигурена разходка на открито. С оглед на гореизложеното съдът приема за
доказани твърдяните от ищеца вреди, изразяващи се в
причинено неудобство и дискомфорт по време на престоя
на ищеца в ареста - гр. Сливен от гледна точка на липсата на постоянен достъп
до течаща вода и санитарен възел, на постоянен достъп до дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, липсата на достатъчна свободна жилищна
площ в помещението, разходка на открито и лоша хигиена в килиите – дървеници и
хлебарки.
Съдът намира за
неоснователни оплакванията на ищеца за наличие на мухъл и влага в килията,
както и за липса на лавка при престоя му в А. С.. Тези твърдения на ищеца
останаха недоказани.
Въз
основа на горното се установява, че администрацията на следствения арест
гр.Сливен не е осигурила на ищеца всички предписани от закона условия по време
на престоя му. Конкретно хигиенните условия в ареста не са отговаряли на санитарните
изисквания за здравословен живот, поради липса на санитарен възел в килията, кратък
достъп до течаща вода; липсата на достъп до светлина и чист въздух, разходки на
открито, както и наличие на вредители в килията. Като е допуснала престой на
задържаното лице при тези условия, администрацията на следствения арест Сливен несъмнено
е нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че битовите и
санитарно-хигиенните условия, при които И.М. е изтърпявал наложената му мярка за
неотклонение "задържане под стража" в ареста - гр. Сливен в рамките
на периода на исковата претенция 13.03.2019 г. до 11.06.2019 г., накърняват правата
му по чл. 29,
ал.1 от Конституцията на РБългария и респективно от страна на администрацията
на ареста е допуснато нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция
за правата на човека и на чл. 3
от ЗИНЗС.
Условията при
които е бил поставен ищеца неминуемо водят до дискомфорт,
унижаване и неблагоприятно засягане на личността и до страдания. По степен и
интензитет създаденото на М. неудобство е такова, което може да бъде
квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството".
Изпълнението на наложената мярка за неотклонение "задържане под стража"
и статута на задържаното лице при престоя му в Ареста - гр. Сливен и свързаните
с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата, неминуемо водят до
ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до
необосновано нарушаване на основни субективни права и общочовешки ценности,
защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на
човешката личност достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната
му сфера.
С оглед обичайните
правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно
отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е
бил поставен М. при престоя му в ареста - гр. Сливен, предвид кумулативния им
ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. В контекста
на съдебната практика на ЕСПЧ и критиките към формалистичния подход на
българските съдилища при отхвърляне на исковете за обезщетения за вреди от нечовешки
и унизителни условия при изтърпяване на наказанията поради необоснованост и
недоказаност на претърпени нематериални вреди, съдът приема, че ищецът М. е претърпял
неприятни негативни изживявания, като унизително и обидно отношение и нечовешко
третиране. С оглед причиненото на И.М. неудобство и дискомфорт,
произтичащо от липсата на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода,
естествена светлина, свеж въздух, достатъчна жилищна площ и разходка на открито,
които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената
му мярка за неотклонение "задържане под стража" и които са довели до
понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на задържането, увреждането в степента и
характера на преживените страдания от ищеца, имат за последица унижаване на
неговото човешко достойнство и с това несъмнено е налице нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧ.
При
осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от
администрацията на ареста гр.Сливен са нарушили изискването по чл. 2,
т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното
лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност
достойнство.
Действително по
делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни
лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително
отношение, което уронва човешкото му достойнство и до емоционални страдания.
Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.
3 от Конвенцията. Освен това отговорността по чл. 284 от
ЗИНЗС е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В случая негативните преживявания,
неудобството, унижението и емоционалния дискомфорт на
М., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение
"задържане под стража", представляват неимуществени вреди, причинени
вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста
гр.Сливен в нарушение на изискването по чл. 2,
т.3 от ЗИНЗС във вр.
с чл. 240
от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и
зачитане на правата и достойнството им,
които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки
общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че по предявения от И.Ц.М. иск срещу Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията", по безспорен начин е установено
и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически
състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна
дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията, поради което
исковата претенция се явява доказана по основание.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 10 000
лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52
от ЗЗД.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 на ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през които е търпял неприемливите условия при изпълнение на мярката за
неотклонение "задържане под стража" в Ареста гр. Сливен и при
отчитане икономическия стандарт на страната, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в общ
размер на 720 лева, за исковия период от 13.03.2019 г до 11.06.2019 г. (90
дни), съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.
Съдът констатира,
че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил,
е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения
и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли
2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба
№ 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за
справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5, 3 евро на
ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли
2014 г.; Domjаn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.),
като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в
лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В
този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните
месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с
40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер би
следвало да се счита такъв между 1, 70 евро и 2, 25 евро на ден при
констатирано едно нарушение, съответно до 4, 00 евро на ден при констатирани
повече от едно нарушение, какъвто е настоящият случай.
Ето защо, според
този настоящия състав, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените неимуществени увреждания от
ищеца и тези размери именно съответстват на конкретната преценка, направена от
състава, на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий
за справедливост. Искът следва да бъде уважен в размер на 720 лв. В останалата
си част до размера на претендираното от
ищеца обезщетение от 10 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По разноските:
Разноски от ищеца не
се претендират, поради което не се присъждат.
По отношение
на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка,
се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ
и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение
на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава,
че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 203
и сл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София - 1309, бул.
"Ген. Н. Столетов" № 21, да заплати
на И.Ц.М. ЕГН ********** сумата от 720 ( седемстотин и двадесет)
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие незаконни действия и бездействия на администрацията на Ареста
гр.Сливен към РС „ИН“ Сливен за периода ***** до 11.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до 10 000 (десет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" - София, бул. "Ген. Николай Столетов"
№ 21 за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Сливен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: