РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _19.11._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _деветнадесети октомври_ 2020 г. в състав:

 

                        Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

 

при участието на секретаря _ЯНКА ДИМИТРОВА_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_23_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 17.07.2019 г. ищцовото дружество е продало на А.И.И. от с.А. при условията на разсрочено плащане лек автомобил *********** с рег. № ********. Твърди се, че автомобилът е предаден съгласно практиката на дружеството без забележки и дефекти, с пълно каско, гражданска отговорност, технически изправен и с винетен стикер. Твърди се, че на 31.07.2019 г. А.И. е управлявал автомобилът в посока от с.А., общ.Л. към гр.Л., че на около 400 м. преди табелата на гр.Л. И. се разминава с товарен автомобил, че вижда пред себе си голяма дупка на пътя, но поради разминаването не е в състояние да я заобиколи и попада в нея с предно дясно колело на автомобила. Твърди се, че веднага след попадането в дупката автомобилът се разтриса силно и подскача. И. предприема рязко спиране и благодарение на опита си и качествата на автомобила не излиза от пътя, което би довело до по-тежък инцидент, че след спирането на автомобила излиза и извършва първоначален оглед на автомобила, при който установява, че предната броня се е счупила и откачила, като се държи само в лявата си част, вижда излезли фар за мъгла и датчици, че в следствие на удара в дупката предната дясна гума на автомобила се е срязала и е спаднала, а предната дясна джанта е видимо деформирана.

Твърди се, че И. веднага се обадил на тел. 112, за да информира за пътния инцидент,  че след разговор с оператор и свързването с КАТ Л. се установява, че на инцидента няма да дойде екип на КАТ, тъй като няма пострадали лица и няма да съставят протокол, след което И. се обажда на свой приятел по прякор /Р./, който има автосервиз в гр.Л., който се съгласил да отиде да помогне. След идването на монтьор на място се установява, че може на място само да се укрепи бронята, за да може да се откара автомобила до сервиза, след което автомобила бил придвижен до сервиза на около 2 км, където закрепили бронята на колата и излезлият фар и датчик, а по отношение на гумата обяснили, че същата е скъпа и я нямат в наличност, но може да бъде поръчана, а в момента да се сложи резервната гума, за да може да се придвижи. И. бил уведомен, че тъй колата е на лизинг следва да посети сервиз на ***, като най-близкият е в П. и там да се поправи и провери колата, тъй като може да има и други проблеми, които не могат да се установят при обикновен външен преглед и оглед, тъй като тези коли са пълни с компютри и датчици и може да започнат да дават грешки и да доведат до по-големи проблеми. След като И. се успокоил, си тръгнал от гр.Л. за с.А., но по пътя автомобилът угаснал. През следващите няколко дни автомобилът отново угасвал по време на движение, като след известен период на покой отново палел.  И. се обадил на сервиза на *** и ги уведомил за случващото се с колата, както и за обстоятелството, че е претърпял инцидент и подробно описал проблемите. От сервиза го посъветвали да отиде на място и поради натовареност му определили дата около средата на август 2019 г. През това време И. не карал колата, тъй като се страхувал да не направи някой проблем, още повече, че тъкмо я бил купил.

Твърди се, че два дни след инцидента представител на дружеството, заедно с И. отишли на мястото на инцидента и заснели дупката, както и извършили определяне на точното място, посредством GPS на телефона, заснели гумата, заедно с джантата, за да се видят щетите. Установили, че дупката е с дълбочина повече от 10 см. и с остри режещи страни, че е имала стръмна насрещна страна, както и че същата е на около 50 см. от края на асфалта и не може да се избегне при разминаването.

Твърди се че от сервиза на *** П. се обадили за ден и час за приемане на автомобила и че предният ден И. решил да измие колата пред тях на пътя и когато започнал да я пали, за да я премести на пътя установил, че в момента на завъртането на стартера, същата върти, но не пали, направил повторен опит, но тъй като отново не запалила, веднага се обадил в сервиза и от там му казали, че ще я вземат с „репатрак”.

Твърди се, че колата е закарана в сервиза на *** в гр.П. и на 23.08.2019г. е приключен ремонта, че от сервиза му казали, че от удара са настъпили сериозни увреждания по електронната система на колата, а от представената му фактура се установява, че е подменен блок на стойност 2157,33 лв.. Твърди се, че повредата на блока се дължи на повреда в следствие на тежкият удар на колата в дупката довело до изгарянето му и увреждане на блока за палене, което е довело и до множество други поражения по колата. Твърди се, че общата стойност на ремонта /видно от фактурата/ е 5745,83 лв.

Твърди се, че след направена проверка за местоположението на дупката в община Л., на И. му било отговорено, че пътя от гр.Л. до с.А. е част от Републиканската пътна мрежа път ІІІ, който е третокласен.

Твърди се, че в края на септември 2019 г. дошла и оригиналната гума, която била поръчана за автомобила, и била сменена срязаната при попадане в дупката гума, както и че стойността на гумата, смяната й и оправянето на джантата е общо в размер на 1396 лв. – за което е издадена фактура.

Твърди се, че причинените вреди са пряка и непосредствена последица от попадането на автомобила в дупка на пътя, част от Републиканската пътна мрежа, собственост на АПИ, която следва да го поддържа в нормален за експлоатация вид.

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 7141,83 лв. представляваща причинени имуществени вреди в следствие на пътен инцидент настъпил на 31.07.2019 г. при управление на автомобил собственост на дружеството от А.И.И. от с.А. на път от Републиканската пътна мрежа между с.А. посока гр.Л., изразяващи се в срязване на автомобилна гума, увреждане на джанта, увреждане на компютърен блок и увреждане на блок за контрол и запалване. Претендира се законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се направените деловодни разноски.

          Ответникът е представил отговор на исковата молба, в който заявява, че предявения иск е неоснователен и като такъв  моли съда да го отхвърли.  Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на водача на лекият автомобил А.И.И., който се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което с поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП и последващия вредоносен резултат.  Твърди се, че по делото са представени доказателства, че за процесния автомобил има сключена застраховка „Каско” на МПС и че съгласно общите условия на застрахователната компания, застраховка Каско покрива рискове от пожар, природни бедствия, пътнотранспортно произшествие, частична или тотална щета на застрахованото МПС и др., че при настъпване на ПТП, застрахователя е предоставил безплатен денонощен телефон, на който водачът е могъл да се обади и при нужда експертите на застрахователя да изпратят мобилна група на място за оказване на помощ на пътя, поради което се твърди, че е нелогично поведението на водача след инцидента и факта, че не е ползвал правата си по застраховка Каско. Претендира направените по делото разноски.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от приложеното на л. 14 от делото копие от свидетелство за регистрация на МПС е, че ищцовото дружество ********* ЕООД е собственик на МПС – лек автомобил ***********, с рег. № ***********, а А.И.И. е лице, което може да използва превозното средство.

          Представено е и копие от пълномощно /л. 13/, от което се установява, че ищцовото дружество е упълномощило А.И.И. да стопанисва, управлява и превозва на територията на Република България и в държави членки на Европейския Съюз, следния лизингов обект: лек автомобил марка/модел ***********, с рег. № ***********, собственост на *********** ЕООД.

          Към исковата молба са представени и копия от застрахователни полици /л. 11 и 12 от делото/ за сключена застраховка „каско“ на МПС, с обект на застраховката – лек автомобил с рег. № *********** и за сключена застраховка  „гражданска отговорност“ на автомобилистите за същия автомобил – и двете застраховки сключени със ЗК ********* АД на 17.07.2019 г. със срок на застраховките от 00:00 часа на 17.07.2019 г. до 24:00 часа на 16.07.2020 г.

          Представено е копие от фактура № **********/21.09.2019 г. / л. 5 и 6/ от делото/ издадена от ЕТ ***********  гр.Л. на А.И.И. за сумата от 1396 лв. за закупена външна гума 1 бр., изправяне на джанта, заварка на  джанта и смяна на гума, с дата на данъчното събитие 21.09.2019 г. и с отразяване, че е платено в брой. Към копието приложено на л. 6 от делото - като част от същото е налично и копие от касов бон за платената сума в брой, а именно за сумата от 1396 лв. от 21.09.2019 г.

          Към материалите по делото е представено и копие от фактура /л. 8 и 9 от делото/, с копие и на касов бон, издадени от *********** ООД – сервиз на *** за сумата от 5745,83 лв. – платена в брой на 23.08.2019 г.  от А.И.И. за извършен ремонт на лек автомобил с рег. № *********** – с подробно описание на извършените дейности, количество и стойност. 

          В съдебно заседание на 14.09.2020 г. /л.47 на гърба/ е разпитан в качеството на свидетел А.И., от показанията на който се установява, че  на 31.07.2020 г. пътувал от с.А. за гр.Л., че преди да влезе в гр.Л., на няколко метра минал голям камион и тъй като нямало как да заобиколи дупката на пътното платно и за да не се удари в камиона, влязъл в дупката на пътя. Заявява, че като влязла колата в дупката на пътя, предната дясна гума се спукала, паднала решетката на брояната с халогенния фар,  че тъй като се уплашил се обадил на негов приятел, да кара, но калата започнала да гасне и гаснала 2-3 пъти, че след това дошли от сервиз на *** от П., качили колата на платформата и я откарали в сервиза, където я оправили. Заявява, че за ремонта в сервиза е заплатил сумата от 5745 лв., че била поръчана и гума, тъй като същата била срязана и за нея платил 1200-1300 лв.

          По делото е назначена автотехническа експертиза за установяване „Какъв е бил механизна на възникване и осъществяване на процесното ПТП? Възможно ли е при преминаване през неравност на пътното платно и с каква скорост да бъдат увредени компютърен блок, блок за контрол и запалване и други части по автомобила, подробно описани във фактура № ********** от 23.08.2019 г.? и Какъв е действителният размер на щетите към датата на ПТП, а именно на 31.07.2019 г.“

          По делото е представено заключение от вещото лице гл. ас. инж. П.Г.М. /приложено на л. 63-104 от делото/ от което се установява, че „от приложените материали по гр.д. 23/20 г. експертът стига до заключение, че преминавайки през пътната неравност „дупка“ с размери дълбочина повече от 10 см. и с остри режещи страни, като месторазположението на 50 см. от края на асфалта могат да настъпят материални щети, изразяващи се в срязване на автомобилна гума, изкривяване на джанта, откачване на предна броня от щипките за закрепване към купето на автомобила /в дясната страна/, както и излизане на преден десен халоген, вграден в конструкцията на бронята“ /л.69 от делото/. По втория от поставените въпроси вещото лице е категорично в извода си /л. 72 от делото/, че „при преминаване през неравност „дупка“ на пътното платно и настъпилите увреждания, визирани в гр.д. 23/2020 г. категорично не могат да   бъдат увредени двата електронни блока … /блок за контрол и запалване/ и други части по автомобила, подробно описани във фактура № **********/23.08.2019 г.“, както и че „ако блоковете са повредени вследствие на ПТП-то, то автомобилът няма да може да стартира и се придвижва“ като вещото лице е пояснило, че между двата цитирани  електронни блокове има пряка комуникация. Вещото лице заявява също така, че „подменените други автомобилни части – модифициран инжектор, също нямат  отношение към ПТП-то“, както и че „скоростта на движение на МПС-то в случая няма отношение към настъпилите увреждания по същото.“. От заключението на вещото лице се установява също така /л. 74 от делото/, че „действителният размер на шетата по отношение на автомобилна гума и джанта по фактура № **********/21.09.2019 г. /без отчитане на процента на износване към 31.07.2019 г. на подменената гума /вследствие на ПТП настъпило на 31.07.2019 г. е общо 1163,33 лв. /без ДДС/ и 1396,00 лв. /с ДДС/.

          Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и същото е прието от съда като обективно и подробно, и изясняващо в пълен обем поставените въпроси.

          Предвид посочените по-горе писмени и гласни доказателства, както и заключение на вещото лице, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен начин се установява, че ищцовото дружество е собственик на автомобил *** с рег. № ***********, който автомобил е предоставен на А.И.И. от с.А. за стопанисване и управление, че на 31.07.2019 г. И. при управление на автомобила е попаднал в дупка на пътното платно на пътя с.А. – гр.Л., в резултат на което са настъпили материални щети, изразяващи се в срязване на автомобилна гума, изкривяване на джанта, откачване на предна броня от щипките за закрепване към купето на автомобила /в дясната страна/, както и излизане на преден десен халоген, вграден в конструкцията на бронята. Установява се, че причинените имуществени вреди са отстранени, като  е подменена външната гума, изправена и заварена е джантата, за което А.И.И. е заплатил сумата от 1396 лв. и му е издадена фактура и касова бележка за заплатената сума /копия от които са приложение на л. 5 и 6 от делото/. Установява се от заключението на вещото лице, че  действителният размер на щетата по автомобила е 1396 лв. с ДДС /именно сумата, която Ибрахимов е заплатил по фактура № **********/21.09.2019 г./. Установява се, че другите вреди по автомобила, за които се твърди в исковата молба и за отстраняването на които е представено копие от фактура № **********/23.08.2019 г., не са настъпили  в резултат на ПТП-то на 31.07.2019г. От заключението на вещото лице се установява, че скоростта на управление на МПС-то няма отношение към настъпилите увреждания по същото, поради което възражението на ответната страна за съпричиняване на вредата, поради управление с несъобразена скорост е неоснователно.

          По делото е безспорно, че пътя между населено място гр.Л. и населено място с.А. е част от републикански път III-301, който е третокласен път, а това се установява и от приложеното на л. 7 от делото писмо от Община Л. до адв. Б. К..

          Задължение на АПИ е да поддържа републиканските пътища в съответствие за нормалното им използване.

          По направеното възражение, че за процесния автомобил има сключена застраховка „Каско” на МПС и че съгласно общите условия на застрахователната компания, застраховка Каско покрива рискове от пожар, природни бедствия, пътнотранспортно произшествие, частична или тотална щета на застрахованото МПС и др., че при настъпване на ПТП, застрахователя е предоставил безплатен денонощен телефон, на който водачът е могъл да се обади и при нужда експертите на застрахователя да изпратят мобилна група на място за оказване на помощ на пътя, поради което счита, че е нелогично поведението на водача след инцидента и факта, че не е ползвал правата си по застраховка Каско, съдът приема, че същото е неоснователно. Нормално е при инцидент на пътя управлявалия автомобила да изпадне в състояние, в което да не реагира по най-правилния и целесъобразен начин. С действията си И. е предприел необходимото за отстраняване повредите по автомобила, като е потърсил съдействието на автотехник. Обстоятелството, че за автомобила е имало сключена застраховка „каско“ не освобождава собственика на пътя от задължението му да го поддържа в състояние, годно за нормална експлоатация, без да са налице предпоставки за пътни инциденти, а и по делото не са представени доказателства застрахователя да е обезщетил собственика за причинените му вреди в резултат на пътния инцидент.

          Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан за  посочената от вещото лице сума, а именно за сумата от 1396 лв. – представляваща стойност на щетата по автомобила, настъпила вследствие на ПТП настъпило на 31.07.2019 г. в резултат на преминаване през неравност „дупка“ на пътното платно между населените места с.А. и гр.Л..

          Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата от 1396 лв. считано от датата на предявяване на иска - 15.01.2020 г., до пълното й изплащане.

          За разликата над сумата от 1396 лв., до първоначално предявения иск за сумата от 7141,83 лв. – съдът приема, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

          По делото и двете страни са направили искане за присъждане на направените деловодни разноски.

          Видно от представените по делото доказателства е, че ищецът е заплатил д.т. в размер на 285.67 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. – или общо е направил разноски в размер на 785,67 лв.

          Видно от представените по делото доказателства е, че ответната страна е направила разноски в размер на 531,42 лв. – внесени за възнаграждение и разходи на вещото лице. На ответната страна се дължи и юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78 ал.8 от ГПК, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 до 300 лв. Тъй като процесуалния представител на ответната страна е проявил процесуална активност изготвяйки отговор на исковата молба и явявайки се в съдебните заседания, съдът приема, че на ответната страна следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. При това положение направените деловодни разноски от ответната страна /включително и юрисконсултско възнаграждение/са общо в размер на 831,42 лв.

          Тъй като съдът е приел по-горе, че предявеният иск следва да бъде уважен в размер съответен на 1/5 от предявения и е отхвърлен за разликата над този размер, то ответната страна дължи на ищцовата страна деловодни разноски съгласно правилото на чл. 78 ал.1 от ГПК в размер на 1/5 от общо направените разноски в размер на 785,67 лв. – или сумата от 157,14 лв.

          Тъй като съдът е приел по-горе, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен в размер съответен на 4/5 от предявения иск, то ищцовата страна дължи на ответната страна деловодни разноски съгласно правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК в размер на 4/5 от общите разноски в размер на 831,42 лв. – или сумата от 665,14 лв.

          При това положение, след извършване на съответната компенсация на дължимите от всяка една от страните разноски, следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 665,14 лв.

          На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

          ОСЪЖДА ********************, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. ***********, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на *********** ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. *********** и ЕИК ***********, представлявано от управителя К.С.М., сумата от 1396 лв. /главница/, представляваща имуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 31.07.2019 г. на третоклъсен път III  - 301 – част от Републиканската пътна мрежа, между наслено място гр.Л. и населено място с.А., при управление от А.И.И. от с.А., обл.Л. на лек автомобил *********** с рег. № ***********, в резултат на преминаване през неравност „дупка“ на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от 1396 лв., считано от 15.01.2020г. /датата напредявяване на иска/ до окончателното й изплащане.

          За разликата над сумата 1396 лв. до сумата от 7141,83 лв. – за причинени имуществени вреди отхвърля предявения иск като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА *********** ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. *********** и ЕИК ***********, представлявано от управителя К.С.М. да заплати на ***********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. ***********, ЕИК ***********деловодни разноски по компенсация в размер на 665,14 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: