Определение по дело №307/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 417
Дата: 24 юни 2019 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20193000500307
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№417/24.06.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 307/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.П.Д., ЕГН **********, чрез адв. Т. против определение № 1344/02.05.2019г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 637/2019г. с което е оставена без разглеждане подадена от жалбоподателя жалба с вх. № 3869/06.03.2019г. срещу действия на ЧСИ Ил. С., рег. № …, извършени по изп.д. № …..

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, несъобразено с изложените доводи и основания за предприетото обжалване на действията на ЧСИ. Сочи се, че изпълнителният процес е част от гражданското съдопроизводство, поради което и изброяването на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител определя рамката, а по отношение законосъобразността на същите следва да намерят приложение общите принципи. В тази връзка се твърди, че жалбата винаги следва да се приеме, че е допустима при наведени оплаквания за порочно учредено изпълнително дело. Иска се от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и връщане на делото за произнасяне по същество на жалбата.   

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – взискателят М.Й.М., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            Производството по в.гр.д. № 637/2019г. на ОС – Варна е образувано по жалба на М.Д. против действия на ЧСИ с рег. № …, извършени по изп.д. № ….. и изразяващи се в реализирана публична продан на недвижим имот, при наведени оплаквания, че всички извършени действия от съдебния изпълнител, вкл. и атакуваното са порочни, защото не са били налице предпоставките за образуване на изпълнителното дело – вземането в полза на взискателя не съществува, в т.ч. и поради погасяването му по давност, процесното изпълнително дело е образувано преди постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК на предходно изпълнително дело, образувано въз основа на същите изпълнителни листи да е влязло в сила.

            Не е спорно, а това е видно и от материалите по изпълнителното дело, че жалбоподателят Д. има процесуалното качество на длъжник по принудителното изпълнение на задължение за заплащане на подробно посочени в изпълнителния титул суми. Като такъв същият е легитимиран да обжалва действията на съдебния изпълнител, но само изчерпателно изброените такива в разпоредбата на чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК и на посочените в тези разпоредби основания. В тази връзка, постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само при оплаквания за ненадлежно проведено наддаване в рамките на реализираната публична продан или за възлагане на имота не по най-високата предложена цена. Какво се включва в понятието ненадлежно наддаване е уточнено в задължителните разрешения по т.8 ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай, законосъобразно окръжният съд е приел, че наведените в жалбата оплаквания не попадат в предметния обхват на чл.435 ал.3 ГПК, поради което и жалбата срещу това действие е недопустима.

Евентуалната порочност по образуването на изпълнителното дело, макар и да обуславя незаконосъобразност на последващите действия по реализираното принудително изпълнение не разширява приложното поле на чл.435 ГПК. Защитата на длъжника в този случай е чрез ангажиране имуществената отговорност на съдебния изпълнител на основание чл.441 ГПК, но не и чрез обжалване на тези действия по реда на чл.435 ГПК.

С оглед на гореизложеното обжалваното пред настоящата инстанция определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 1344/02.05.2019г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 637/2019г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.