Р Е Ш Е Н И Е № 9/29.1.2021
г.
Гр. Ямбол, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и
първи януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря В. Митева и с участието на прокурора Димитринка
Георгиева, разгледа докладваното от председателя КАНД № 3 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН и е образувано по
касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София против
Решение № 275/03.12.2020 г. по АНД № 896/2020 г. на Ямболски районен съд, с
което е отменено Наказателно постановление № 6874/05.08.2020 г., издадено от Началник
отдел „Контрол РПМ”, Дирекция “Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна Инфраструктура” гр.София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
Пътищата (ЗП), на ответника по касацията
е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. за нарушение
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ”а” от ЗП,
във вр. чл.
37, ал. 1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Иска се
отмяна на оспореното решение и постановяване на ново решение по същество, с
което наказателното постановление за бъде потвърдено.
В съдебно заседание касаторът и
ответникът по касацията, редовно призовани, не изпращат процесуални
представители. В постъпилото писмено становище с вх. № 124/18.01.2021 г.,
ответникът по касацията оспорва депозираната жалба, като изразява становище за
неоснователност на същата. Претендира се заплащане и на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Участващият по делото прокурор от
ЯОП счита, че обжалваното решение е
напълно законосъобразно и обосновано и
като такова, следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав, след като извърши
проверка на обжалвания съдебен акт за наличие на касационни отменителни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и с оглед приложението на чл. 218, ал. 2 АПК намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и
интерес да обжалва съдебния акт, и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК
във вр. с чл. 63 ал. 1 ЗАНН. Разгледана по същество обаче,
същата се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
С Решение № 275/03.12.2020 г. по АНД № 896/2020 г.
Ямболски районен съд е отменил Наказателно постановление № 6874/05.08.2020 г., издадено от Началник
отдел „Контрол РПМ”, Дирекция “Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна Инфраструктура” гр.София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
Пътищата (ЗП), на ответника по касацията
К.А.К. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. за
нарушение чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ”а” от
ЗП, във вр.
чл. 37, ал. 1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е
събрал необходимите доказателства, обсъдил е същите и въз основа на тях е
приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Както мотивите, така
и крайният извод на ЯРС се споделят напълно и от настоящата съдебна инстанция.
Отговорността на касатора е
ангажирана за административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от
Закона за пътищата, който въвежда забрана за движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства без разрешение.
Условията за движение на извънгабаритни пътни превозни
средства и реда за издаване на разрешителни за това са регламентирани в раздел
III и IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. В чл.15, ал. 3 от Наредбата са определени
лицата, задължени да подадат заявление за издаване на изискуемото
разрешително и това са собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, като
водачът на ППС не попада в нито една от посочените категории. Същите лица съгласно
чл. 11 от Наредбата носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, като са длъжни: да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното ППС и необходимите документи за
осъществяване на превоза; да запознават водача с особените свойства на товара и
със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се
съобразява; да отстраняват за своя сметка всички нанесени повреди на пътя,
пътните принадлежности и съоръжения, както и други причинени от тях щети при
извършване на превозите вследствие на неспазване условията, посочени в
разрешителното и наредбата, или да заплащат разходите за тяхното
възстановяване; да проверяват съответствието между действителните габаритни
размери на ППС и размерите, описани в разрешителното. Следва да се има предвид също, че лицата,
които извършват превозите, т.е. превозвачите, не са водачите на превозните
средства. Легална дефиниция на понятието „превозвач“ се съдържа единствено в т.
5 от § 1 на ДР на Закона за автомобилните превози и това е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел.
Предвид горното се налага извод, че наказаното лице не
е осъществило от субективна страна състава на описаното в наказателното
постановление административно нарушение. Водачът на автомобила (тежкотоварен и/или извънгабаритен) няма задължение за снабдяване със съответно
разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменено във вина, следователно не следва да бъде санкциониран на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона
за Пътищата (ЗП), за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ”а” от ЗП.
При този изход на делото искането за присъждане на
разноски от процесуалния представител на ответника по касацията се явява
основателно. От данните по делото се установява безспорно, че на ответника по
касацията е оказана безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата, поради което на адв. С.Р.,
съобразно обема на извършената работа – изготвяне на писмено становище,
същинската част на което се състои от 8 (осем) реда, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка
с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 275/03.12.2020
г. по АНД № 896/2020 г. на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – СОФИЯ да заплати на адв. С.И.Р. ***
сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща възнаграждение за оказаната по
делото безплатна адвокатска помощ.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ не се чете
2./п/ не се чете