Решение по дело №465/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 10
Дата: 25 януари 2023 г. (в сила от 25 януари 2023 г.)
Съдия: Велемира Димитрова
Дело: 20224200500465
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Г., 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова

Велемира Димитрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20224200500465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД,
против Решение № 467/04.10.2022 г., постановено по гр.д. № 567/2021 г. по описа на
Районен съд Г., В ЧАСТТА, с която ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" е осъдено да
заплати на Р. А. К. от гр. Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 015.00 лв., на
основание чл. 432 от КЗ, ведно с лихвата за забава по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 във вр.
с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД считано от 27 август 2020 г.
Според жалбоподателя при постановяване на решението първоинстанционният съд
не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.
Пренебрегнато е, че водачът на л. а. „***", модел „**", per. № *** към момента на удара се е
движил със скорост около 57 км/ч, т. е. тази скорост е над допустимата, която е била 50 км/ч.
Установено е по ясен и недвусмислен начин в приетите и неоспорени от страните
експертизи по делото, че при движение на лекия автомобил в пределите на
законоустановената скорост, последният е щял да спре преди да достигне до мястото на
удара.
Според жалбоподателя неправилно първоинстанционният съд е приел, че при конкретните
условия на разстоянието, на което се е намирал л. а. „***", модел „**", per. № *** от л. а.
„***", модел „**", per. № ***, първото МПС е нямало алтернатива за предотвратяване на
1
сблъсъка. Констатира се, водачът К. е отклонил л. а. „***", модел „**", per. № *** на ляво,
при положение, че е имал обективна възможност да спре аварийно и по този начин да
предотврати реализирането на застрахователно събитие. Правилната реакция от техническа
гледна точка, която е обоснована подробно в находящите се по делото САТЕ е, че когато
шофьорът на л. а. „***", модел „**", per. № *** е забелязал навлизането на л. а. „***", модел
„**", per. № ***, което реално е и направил, тъй като е имал видимост и нужното разстояние
и време да вземе решение, то същият е следвало да спре аварийно.
Алтернативно се прави искане ако съдът не отмени решението в обжалваната част, да
редуцира определения от първоинстанционния съд размер на застрахователно обезщетение,
тъй като е прекомерно завишен. Отчетеният процент на съпричиняване - 7% е твърде
занижен, съобразно установените факти и обстоятелства по делото. Не е в достатъчна степен
оценено, че превишената скорост на движение на л. а. „***", модел „**", per. № *** и
неправилната реакция от страна на водача са основаната и непосредствена причина, които са
обусловили фаталния изход от ситуацията. С оглед на възможността, с която е разполагал
ответникът по жалбата К. за аварийно спиране, то приносът му за настъпване на
вредоносния резултат следва да се отчете в размер на 50 %, според жалбоподателя.
Предвид възраженията по главния иск, жалбоподателят обжалва решението и в
частта, в която е присъдена законна лихва за забава, по аргумент от неоснователността на
главния иск.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата
се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност.
Въззивният съд, намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С обжалваното решение съдът е осъдил " ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ";
ЕИК ********* да заплати на Р. А. К., обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 2 015.00 лв., на основание чл. 432 от КЗ, ведно с лихвата за забава по чл. 497, ал.
1, т. 1 от КЗ и чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, считано от 27.08.2020 г. като е отхвърлил
предявения иск в останалата му част – до размер на 3162,50 лв., като неоснователен е
недоказан. Осъдил е ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" да заплати 526,57 лв.,
представляващи ДТ и разноски за вещи лица, чрез ГРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
както и да заплати на адв И. Х. от ГАК адвокатско възнаграждение в размер на 371,05 лв.,
на основание чл. 38 от ЗА във вр. чл.78, ал. 1 от ГПК. Осъдил е Р. А. К., да заплати на „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" разноски в размер на 224,96 лв., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за безспорно
установено, че на 07.08.2020 г., около 13,10 часа, лек автомобил марка „***", модел „** " с
per. № ***, собственост и управляван от ищеца Р. А. К., се е движил в гр. Г. по ул. „Велико
Търновско шосе", в посока към гр. Велико Търново, в дясната пътна лента, в зоната на ляв
за него завой като приближава кръстовището на тази улица, с улица „Василка Бенева". В
този момент, в зоната на кръстовището на ул. „Василка Бенева" се намира лек автомобил
2
марка „***", модел „**" с per. № ***, собственост и управляван от Т.Г. Пред л.а. „***"
преди кръстовището е спрял друг автомобил, който потегля и навлиза в кръстовището. След
него Г. потегля с маневра зав. на ляво, с цел включване в лентата за движение на ул.
„Велико Търновско шосе" за последващо движение към центъра на града като отнема
предимството на л.а. „***” с per. № ***, в резултат на което настъпва ПТП.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка
„***", модел „**" с per. № *** е застрахована от ответното „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" АД по силата на Застрахователна полица № BG/30/119003415047.
От приложената застрахователна преписка е прието, че на 10.08.2020г. от страна на Р.
А. К. е предявена претенция за заплащане на обезщетение за щети по МПС заведена по №
0801-003821/2020-01. Извършен е опис на щетите по л. а. *** с per. № ***, съгласно който в
резултат на настъпилото ПТП от 07.08.2020г., увредени и негодни за възстановяване са
следните елементи по автомобила: Рог ляв; Рог десен; Радиатор климатик; Воден радиатор;
Перка вентилатор охладителна система; Перка вентиратор климатик; Корпус скоростна
кутия; Стойка носач скоростна кутия; Стартер корпус; Корпус компресор климатик; Казанче
чистачки; ПВЦ облицовка чистачки; Основа броня предна; Очиларка; Заключващ
механизъм преден капак; Ел. механизъм ляво предно стъкло.
С писмо с изх. № 3356/27.08.2020 г. по претенция № 0801-003821/2020-01
застрахователят отказал да определи и изплати застрахователно обезщетение на ищеца, като
изискал допълнителни документи относно процесното ПТП от 07.08.2020 г., с които
пострадалият не е разполагал към момента на завеждане на извънсъдебната претенция пред
ответника, част от които и към настоящия момент не са изготвени по образуваното по повод
процесното ПТП досъдебно производство № 388/2020г. по описа на РУ - Г..
За установяване на механизма на настъпване на ПТП и размера на причинените
вреди са събрани гласни и писмени доказателства и са приети заключенията на две
автотехнически експертизи /първоначална и повторна/ изготвени от вещите лица инж. Б.И. и
инж. М.Х.. От тях се установява, че на 07.08.2020 г., около 13,10 часа, лек автомобил марка
„***", модел „** " с per. № ***, собственост и управляван от Р. А. К., се движи в гр. Г. по
ул. „Велико Търновско шосе", в посока към гр. Велико Търново, в дясната пътна лента, в
зоната на ляв за него завой със скорост над позволената за този участък – 68/69 km/h според
първоначалната експертиза, а според повторната, чието заключение е възприето от
първоинстанционния съд - 57 km/h, като приближава кръстовището на тази улица, с улица
„Василка Бенева". В този момент, в зоната на кръстовището на ул. „Василка Бенева" се
намира лек автомобил марка „***", модел „**" с per. № ***, собственост и управляван от
Т.Г.Г. Пред л.а. „***" преди кръстовището е спрял неизвестна марка и модел автомобил,
който потегля и навлиза в кръстовището. След него Г. потегля с маневра зав. на ляво, с цел
включване в лентата за движение на ул. „Велико Търновско шосе" за последващо движение
към центъра на града. Към момента на потеглянето на л.а. „***" и навлизане в лентата за
движение на л.а. „***", последния се е намирал на разстояние около 44,5 m от мястото на
последвалия удар между автомобилите. Към момента на започване на навлизане на л.а.
3
„***" в лентата на л.а. „***", последния се е намирал на разстояние около 27,0 m от мястото
на последвалия удар между автомобилите. Водачът на л.а. „***" реагира за отклоняване на
автомобила наляво, когато се е намирал на разстояние 36,6 m от мястото на последвалия
удар. При описаните траектории на движение се осъществява първи удар между леките
автомобили, между предна дясна ъглова част на л.а. „***" в предна лява странична част на
л.а. „***". Направлението на ударния импулс за л.а. „***" при този удар е пред масовият му
център и от дясно на него, което води до интензивна ротация на автомобила в посока по
часовата стрелка. Масовия център на този автомобил се отклонява на дясно и минимално
напред за първоначалната му посока на движение - към гр. Велико Търново. Направлението
на ударния импулс, по отношение на л.а. „***" е пред масовият му център и минимално от
ляво на него, което води до ротация на автомобила в посока обратна на часовата стрелка,
при процес на движение на масовия център напред и наляво спрямо движението му до
удара. По отношение на платното за движение, ударът се осъществява в кръстовището, в
дясната пътна лента на платното за движение към гр. Велико Търново. Надлъжно на
платното за движение, началния контакт между дясна ъглова част на л.а. „***" и предна лява
странична част на л.а. „***", се осъществява на разстояние 13 m преди ориентир 1 (преди за
посока към Велико Търново), отчетено надлъжно на платното за движение. Напречно на
платното за движение описания контакт е на разстояние 2,8 - 3,5 m на ляво от десния край на
платното за движение по ул. „Велико Търновско шосе" (наляво, за посока към Велико
Търново). Скоростта на автомобил *** при първия удар е била около 57 km/h, а автомобил
*** е достигнал скорост 15 км/h. В процес на движение по описаните траектории на
движение на масовите им центрове и ротации на купетата след първи удар, се осъществява
втори, страничен приплъзващ удар между задна лява странична част на л.а. „***" и задна
дясна странична част на л.а. „***". Този удар е с многократно по малък интензитет от
първия и води до минимално, пренебрежимо изменение на траекториите на масовите им
центрове и ротациите им. След втория контакт между задните части, л.а. „***" се установява
както е заснетото при огледа положение. Л.a. „***" продължава движението си напред и
наляво и осъществява третия за него челен, почти централен удар в металния стълб от
бившата тролейбусна мрежа, приет за ориентир 2 при огледа. Скоростта на автомобил ***
при този удар е била 42 km/h . След удара л.а. „***" следствие еластичните въздействия се
отхвърля от стълба и се установява както е заснетото при огледа положение.
Причина за настъпване на процесното ПТП е навлизане на л.а. „***" в лентата за
движение на л.а. "***" при конкретните условия на разстояние, на което водача на
последния не е имал техническа възможност да предотврати удара. Като се сравни
отстоянието на л.а. „***" до мястото на удара, към момента на реагиране на водача за
отклоняване на ляво от 36,6 м., с отстоянието му до мястото на удара, към момента на
започване на маневрата от л.а. „***" от 44,5 m и с отстоянието му до мястото на удара, към
момента на започване на навлизане в лентата на л.а. „***" от л.а. „***" от 27,0 м определя,
че на практика водача на л.а. „***" е реагирал след тръгването на л.а. „***" и преди
навлизането в лентата му за движение, т.е. водача на л.а. „***" своевременно е възприел
опасността и е реагирал с отклоняване на ляво. От техническа гледна точка водачът на л.а.
4
"***" може да предотврати ПТП-то ако се движи в полагащата му се лента за движение в
посока гр. В. Търново, без да я напуска, при скорост на движение до 55 km/h с
предприемане на екстремно спиране.
В резултат на настъпилото ПТП лекият автомобил "***" е с изцяло разрушен кош на
двигателя, увредени 5 силови агрегати, като с оглед на срока му на експлоатация, от
техническа гледна точка, неговото възстановяване е конструктивно необосновано. С оглед
степента на увреждане и разрушаване на автомобила може да се определи възникване на
конструктивна тотална щета. Това, и големия обем на установените увредени възли и
детайли, еднозначно определя възникване на тотална щета за лек автомобил „***”. Видът и
начинът на увреждане на скоростната кутия определя необходимостта от нейната подмяна.
Съгласно Калкулациии EurotaxSchwacke - Eurotax BG 2004/2005 г. стойността на
рециклирана такава е 2 836 лева - тоест съпоставянето на тази стойност, с определената
стойност на автомобила и обема на увредените детайли и възли (и съответните им
стойности) към момента на произшествието многократно се надвишава стойността на
автомобила към момента на произшествието, което определя възникване на тотална щета и
в икономически аспект.
Към датата на пътнотранспортното произшествие 07.08.2020 г., (срока на
експлоатация на автомобила „***” е двадесет и две години и един месец) - пазарната
стойност на автомобила е 2 167 лв. /две хиляди сто шестдесет и седем лв./.
При тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че водачът на
застрахования при ответника автомобил „***” виновно е причинил процесното ПТП като
неправомерно е навлязъл в лентата за движение на л.а „***”. Ищецът, който е управлявал
увреденият автомобил, също е нарушил правилата за движение, като е управлявал
автомобила с 57 км/ч., т. е. със 7 км/ч. над допустимото, като по този начин също е
допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като ако се е движил със скорост дори 55 км/ч. и е
реагирал, с екстремно спиране без да напуска лента си за движение, ПТП нямало да настъпи.
С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, при което размерът на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се редуцира със 7 % , до размер на 2015 лв., дължими ведно с лихвата за забава по
чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ- от датата на отказа на застрахователя – 27.08.2020г., а в останалата
част- до предявения размер от 3162,50 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Въззивният съд намира, че в първоинстанционното производство са изяснени всички
фактически обстоятелства от значение за решаването на спора. Същите не се оспорват и във
въззивната жалба. В случая, спорният въпрос, поставен от жалбоподателя е относно вината
на застрахования от него водач за настъпване на процесното ПТП и размерът на
съпричиняване на вредоносния резултат предвид установеното нарушение на правилата за
движение и от страна на ищеца.
От правна страна настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
5
по безспорен начин се установява, че виновен на настъпилото ПТП е Т.Г.Г. водач и
собственик на застрахования при ответника лек автомобил марка „***", модел „**" с per. №
***, който в нарушение на правилата за движение предприемайки маневрата завой на ляво
не е пропуснал преминаването на л. а. „***", модел „** " с per. № ***, собственост и
управляван от Р. А. К..
Безспорно е установен и размерът на настъпилите имуществени вреди равняващи се
на средната пазарна стойност на л.а. „***” – 2 167 лв., предвид настъпилата тотална щета.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че е налице виновно съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца К., който е управлявал автомобила си с
превишена скорост - 57 км/ч, която не му е позволила да спре преди мястото на удара, а
освен това възприемайки опасността същият е извършил неправилна преценка на
обстановката и е направил неуспешен опит да извърши спасителна маневра, като с тези си
действия също е допринесъл за настъпване на произшествието.
Въззивният съд обаче намира, че макар правилно да е определил фактическия принос
на всеки от водачите за настъпване ПТП, първоинстанционният съд неправилно е определил
процентът на участието им в съпричиняването на разултата .
От доказателствата по делото се установява, че основата причина за настъпване на
произшествието е нарушението на правилата за движение, извършено от водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при дружеството жалбоподател, но вредоносните
последици от това нарушение биха били избегнати ако самият пострадал е спазил правилата
и се е движил с разрешената за населено място скорост от 50 км/ч и не бе предприел
отклонение от посоката си на движение наляво.
С оглед на това въззивният съд намира, че съпричиняването на вредоносния резултат
от страна на ищеца следва да бъде определено на 30 % като с този процент се намали
размерът на дължимото от застрахователя обезщетение от 2 167 лв. на 1 517 лева.
По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде отменено в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати
застрахователно обезщетение по чл. 432 ал.1 от КЗ над размер на 1 517 лева и искът да бъде
отхвърлен над този размер до размер на 2 167 лв.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските и определянето на
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА, и юрисконсултско възнаграждение по чл.
78 ал.8 от ГПК, вместо което ответникът да бъде осъден да заплати 60.68 лева държавна
такса върху уважения размер на иска, както и 322.60 лева съдебни разноски или общо
сумата от 383.28 лева разноски, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК и да заплати на адвокат И. Х. за
процесуално представителство в първата инстанция сумата от 336.19 лева, а ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 235.05 лева
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За процесуално представителство във въззивната инстанция жалбоподателят следва
6
да заплати на адвокат И.Х. сумата от 377.56 лева, възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА във
вр. с чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За процесуално представителство във въззивната инстанция на жалбоподателя следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 123.94 лева както и 9.88 лева /
девет лева и осемдесет и осем стотинки/ заплатена държавна такса във въззивното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 467/04.10.2022г. постановено по гр. д. № 567/2021г. по описа
на Габровски районен съд В ЧАСТТА, с която е ОСЪДЕНО ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район
Изгрев, ж.к. „Дианабад”,бул. „Г. М. Димитров” № 1, представлявано от Изпълнителните
директори Ж.С.К. и Б.Г.И.в ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. К., ЕГН********** с адрес гр. Г., ул.
*** , чрез пълномощника му адв. И. Х. обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер над 1 517.00 лева / хиляда петстотин и седемнадесет/ лева до размер на 2 015.00
лева, на основание чл. 432 от КЗ, ведно с лихвата за забава по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл.
86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД- 27 август 2020 г., а също и ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Габровски РС 526,57 лева, представляващи
държавна такса и разноски за вещи лица, чрез ГРС и ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. Х. от
ГАК адвокатско възнаграждение в размер на 371,05 лв., на основание чл. 38 от ЗА във вр.
чл.78, ал. 1 от ГПК, а Р. А. К. Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 224.96 лева, вместо което
ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. А. К., ЕГН********** с адрес гр. Г., ул. *** , чрез
пълномощника му адв. И. Х. против ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к.
„Дианабад”,бул. „Г. М. Димитров” № 1, представлявано от Изпълнителните директори
Ж.С.К. и Б.Г.И.в за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за размера
над 1517.00 лева / хиляда петстотин и седемнадесет/ лева до размер на 2 015.00 лева / две
хиляди и петнадесет/ лева, на основание чл. 432 от КЗ, както и за заплащане на лихва за
забава върху отхвърлената част на иска, на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 във вр. с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад”,бул. „Г. М.
Димитров” № 1, представлявано от Изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И.в ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Габровски РС сумата от
383.28 лева / триста осемдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ разноски в
първоинстанционното производство, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК, както и 5.00 лева / пет лева/
7
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад”,бул. „Г. М.
Димитров” № 1, представлявано от Изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И.в ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И. Х. възнаграждение за процесуално представителство в първата
инстанция в размер на 336.19 лева / триста тридесет и шест лева и деветнадесет стотинки/,
на осн. чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения
ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН********** с адрес гр. Г., ул. *** , чрез пълномощника му
адв. И. Х. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад”,бул.
„Г. М. Димитров” № 1, представлявано от Изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И.в
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 235.05 лева / двеста
тридесет и пет лева и пет стотинки/ , на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 467/04.10.2022г. постановено по гр. д. № 567/2021г.
по описа на Габровски районен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН********** с адрес гр. Г., ул. *** , чрез пълномощника му
адв. И. Х. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад”,бул.
„Г. М. Димитров” № 1, представлявано от Изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И.в
юрисконсултско възнаграждение за представителство във въззивната инстанция в размер на
123.94 лева / сто двадесет и три лева и деветдесет и четири стотники/, на сн. Чл. 78 ал.8 от
ГПК, както и 9.88 лева / девет лева и осемдесет и осем стотинки/ заплатена държавна такса
във въззивното производство, съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад”,бул. „Г. М.
Димитров” № 1, представлявано от Изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И.в ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И. Х. възнаграждение за процесуално представителство във
въззивната инстанция в размер на 377.56 лева / триста седемдесет и седем лева и петдесет и
шест стотинки/, възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8