Определение по дело №238/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 239

гр. Пловдив, 22.06.2020 г.

 

         Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                              Председател: Вера Иванова

                                                                     Членове: Катя Пенчева

                                                                                      Величка Белева

 

            като разгледа докладваното от съдията Белева в.ч.гр.д. № 238/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба от ОД МВР – Х. против Определение № 652 от 13.03.2020 г., постановено по в. гр. д. № 112/2020 г. по описа на ОС – Хасково, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на частната жалба. Претендира направени за настоящото производство разноски - възнаграждение за един адвокат.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С обжалваното определение е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че предметът на тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС касае съществен въпрос по предмета на настоящото дело и обуславя неговия изход – тоест има преюдициален характер по отношение на предмета на настоящото дело.

На първо място, под „дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора“ по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се разбира такова дело, по което ще е налице решаване на конкретен правен спор със сила на пресъдено нещо. А тълкувателното дело не е такова. При него ще има изясняване смисъла на обективното право, а не защита съдържанието на конкретно субективно право.  

На второ място, е налице т. 1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, която е задължителна за съдилищата, съобразно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ: „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“.

Съгласно посочената т. 1 от ТР № 8/07.05.2014 г. на ВКС, ОСГТК при образуване на тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само пред касационната инстанция на основание чл. 292 от ГПК, но не и във въззивната и първата инстанция.

Следователно не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – няма условия за спиране на производството.

Обстоятелството, че с оглед цената на иска, решението на въззивния съд по конкретния спор не ще подлежи на касационно обжалване, не дава възможност за промяна на действащото право.

Не до тези правни изводи е достигнал съставът на окръжния съд, по-ради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 652 от 11.03.2020 г., постановено по в. гр. д. № 112/2020 г. по описа на ОС – Хасково, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

ВРЪЩА делото на ОС – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:                                   Членове: