РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 23 септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 305 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.А.Х., чрез адв. А.С.
против Решение № 544 от 15.07.2020 г., постановено по АНД № 724/2020г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №
19-20-3393-000123/09.03.2020 г. на Началник РУ при ОД МВР Русе, с което, на
основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия
закон е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Като касационно основание се сочи неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. По
подробно изложените в жалбата оплаквания се иска отмяната на обжалваното
решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, в писмено
възражение, взема становище за нейната основателност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не е допуснато нарушения на
процесуалните правила, а материалния закон е приложен правилно.
Решението е
правилно.
Няма спор по
делото, че на посочената в НП дата и място, жалбоподателят Х. е управлявал МПС
– собственост на неговата майка, със служебно прекратена регистрация. Не се спори
и че Х. е знаел, че майка му е придобила лекия автомобил четири години преди установяване
на нарушението, както и че автомобилът не е регистриран на нейно име. Тези
обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства – писмени
обяснения на Д.Х. и майка му Наташа Карамфилова, копие от договор за
покупко-продажба на МПС, копие от свидетелство за регистрация на МПС на
предходния собственик. От приложеното на стр.21 от въззивното дело писмо от
началник сектор ПП се установява, че на 11.12.2019г. в АИС КАТ – регистрация е
регистриран договора за покупко-продажба, а на 10.01.2020г. регистрацията на
автомобила е служебно прекратена, на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. При така
установеното, спорни пред въззивната инстанция, а и пред настоящата, са
въпросите за субективната страна на нарушението, както и на приложимостта на
чл.28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция намира, че изводите на въззивния съд за съставомерност на нарушението
са правилни. РРС е изложил подробни и обосновани мотиви относно наличието на
субективна страна, към които, на осн. чл.221, ал.2 от АПК, настоящата инстанция
препраща. Следва да се посочи, че всички доводи на касационния жалбоподател в
тази насока гравитират около липсата на знание за служебно прекратената
регистрация. Х. е бил наясно с фактите – че собственик на МПС от няколко години
не е лицето, посочено в свидетелството за регистрация, а майка му, която не е
предприела действия за регистрация; известно му е, че законът изисква
регистрация на името на собственика /настоящия, а не предходен такъв/ и че при
неизпълнение на това задължение регистрацията на МПС служебно се прекратява.
При това положение е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди общественоопасните последици от деянието си, но
не го е сторил.
Съдът
намира за неоснователно и възражението за неправилно приложение на материалния
закон. Настоящият казус е типичен, не се отличава със смекчаващи отговорността
обстоятелства, предполагащи по-ниска степен на обществена опасност. Затова и не
е такъв по см. на чл.28 от ЗАНН.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането на касационния ответник за присъждане
на разноски в настоящото производство се явява основателно. Съгласно чл. 65, ал.
5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 80 лв., за
заплащането на които, следва да бъде осъден касаторът.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 544
от 15.07.2020 г.,
постановено по АНД № 724/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-20-3393-000123/09.03.2020 г. на Началник РУ при
ОД МВР Русе.
ОСЪЖДА Д.А.Х., ЕГН**********,***, да
заплати на ОД МВР Русе, сумата от 80,00 (осемдесет) лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.