№ 4548
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20251100500202 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20629 от 14.11.2024г., постановено по гр.дело №10533/2024г. по описа
на СРС, ГО, 173 с-в, ответникът Столичната община с ЕИК:*********, с адрес: град София,
ул. "Московска" № 33, е осъден да заплати на Е. А. К. с ЕГН:**********, на основание
чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 5000 лева- обезщетение за неимуществени вреди- болки,
страдания и неудобства, вследствие от настъпил на 29.12.2023г. в град София, на площада
пред Националния дворец на културата, инцидент, при който ищцата се подхлъзнала поради
непочистен лед и паднала, ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.12.2023г.
до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над уважената част до
пълния предявен размер от 15000 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищцата 253,33
лева разноски по делото, както и 566,66 лева на адв.М. Д.- възнаграждение за оказана на
ищцата безплатна правна помощ по чл.38 от ЗАдв. Ищцата е осъдена да заплати на
ответника 233,33 лева разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят
поддържа, че ищцата не е установила при условията на пълно и главно доказване наличието
кумулативно на елементите от фактическите състави н разпоредбите на чл.45 и 49 от ЗЗД,
включително наличието на непочистен лед на площада пред НДК, както и самото
настъпване на инцидента /наречен във въззивната жалба „ПТП“/. Твърди, че в този ден в
1
София нямало снеговалеж, температурите били високи- от 10 до 16 градуса по Целзий, а
времето- слънчево, поради което в парка на НДК не се провела акция по снегопочистване и
третиране на настилките против лед, а събиране на шума и есенно- зимни засаждания.
Мотивите на съда в този аспект се базирали на предположения, а не на установени по
делото факти. Твърди също така, че не е установена пряка причинно-следствена връзка
между претърпените от ищцата неимуществени вреди и неизпълнението от Столична
община на задължението й да поддържа процесното пространство в изрядно състояние.
Претендираният размер на обезщетението бил необосновано завишен, предвид разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, като в тази връзка се твърди и съпричиняване на вредоносния резултат.
Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната от него част и отхвърляне на иска,
или намаляване на размера на определеното от първостепенния съд обезщетение, както и
разноски за двете съдебни инстанции съобразно изхода на спора.
С подадения в срок отговор на въззивната жалба на ответника, ищецът оспорва
същата като неоснователна, като излага подробни съображения относно правилността на
обжалваното решение в тази част и моли да бъде потвърдено. Претендира адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатана правна помощ на ищцата пред въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля- очевидец И.М., които при преценката им, в т.ч. по
реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат ценени като ясни, убедителни, житейски логични,
обективни– тъй като са изградени на преките им възприятия и не се опровергават от
останалия доказателствен материал по делото, както и от заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране,
въззивният съд приема за установено, че на 29.12.2023г. е настъпил описания в исковата
молба инцидент с ищцата, при посочените от нея обстоятелства и механизъм. Видно и от
заключението на вещото лице по СМЕ, в резултат на този инцидент и в пряка причинно-
следствена връзка с него ищцата е получила мозъчно сътресение, травма на китката и
контузия на долната част на гърба, с медико- биологични признаци съответно- временно
2
разстройство на здравето, неопасно за живота, временно разстройство на здравето,
причиняващо болка и страдание, и болка. Търпяла е болки и страдания, възстановителният
период е бил от 7-10 дни до 3-4 седмици за мозъчното сътресение. Лекувана е консервативно
и към момента на прегледа от вещото лице е напълно възстановена, няма остатъчни
увреждания.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия,като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа
/Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от
28.XII.1966 г., Пленум на ВС/. Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на
нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните
права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние
/действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/
причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди , че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители
на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват
дейност по поддържане на процесния общински терен. В случая не се спори, че процесното
пространство- площадът пред Националния дворец на културата е публична общинска
собственост и ответникът има задължението да го поддържа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, в т.ч. полагане на дължимата грижа за снегопочистване и
осигуряване на безопасно придвижване на пешеходците. Отделно от това следва да се
отбележи, че по силата на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, общината е
длъжна да управлява имотите и вещите – общинска собственост, в интерес на населението,
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
По делото е установено от показанията на разпитания свидетел, които не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства, включително представената
справка от НИМХ с посочени температури на процесната дата от минус 2,7 градуса по
Целзий до плюс 12 градуса по целзий, че именно противоправното бездействие на
служители на Столична община по поддържането на процесния общински терен, е довело
до неизпълнение на задължението за поддържане в състояние, отговарящо на изискванията
на движението, в т.ч. полагане на дължимата грижа за снегопочистване и осигуряване на
безопасно придвижване на пешеходците, поради което са налице предпоставките по чл. 49,
3
ал. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищцата
неимуществени вреди. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че
механизмът на получените от ищцата увреждания, мястото на инцидента и наличието на
причинно следствена връзка между бездействието на негови служители и настъпилия
вредоносен резултат, са недоказани. Не са ангажирани каквито и да било доказателства, че
настъпването на вредите се дължи на поведението на ищцата– невнимателно, непредпазливо
движение, здравословни проблеми /а доказателствената тежест в тази насока е била на
ответника/, напротив- видно е от заключението по съдебно-медицинската експертиза, че
няма данни ищцата да е страдала от заболяване, относимо към процесните увреждания.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се посочи, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /виж задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума
на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял
увреденият, включително допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и
друг външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром,
отшумял ли е той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във
всички случаи като база за определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се
допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида и тежестта увреждането,
възрастта на пострадалата, обстоятелствата при които е настъпило увреждането,
интензивността на търпените болки и страдания от ищеца /физически и психически/, както
и тяхната продължителност, в т.ч. продължителността на възстановителния период,
търпените неудобства в ежедневието и бита, емоционален дискомфорт от промяна начина на
живот за периода на възстановяване, тревожност и страх от ходене по улиците, а от друга
страна – липсата на трайни последици за здравето, възстановеното му състояние,
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване
на вредите, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
4
случаи, без той да има самостоятелно значение, въззивният съд намира, че определянето на
обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 5000лв. в случая е
справедливо, както законосъобразно е приел и СРС, за да уважи релевираната претенция до
този размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Определянето на по-малък размер
на обезщетението от посочения не би съответствал на изискванията на справедливостта.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на
СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на въззивното производство жалбоподателят няма право на разноски,
а ответникът по жалбата не е направил такива. На адвокат М. Д. от САК следва да се
присъди възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв, тъй като е предоставил безплатно правна
помощ на ищцата и въззиваема в настоящото производство. Предвид невисоката фактическа
и правна сложност на спора съдът намира, че следва да се определи възнаграждение в
размер на 400 лева.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20629 от 14.11.2024г., постановено по гр.дело
№10533/2024г. по описа на СРС, ГО, 173 с-в в обжалваната (осъдителната) част.
ОСЪЖДА Столичната община с ЕИК:*********, с адрес: град София, ул.
"Московска" № 33 да заплати на адвокат М. Д. от САК сумата от 400 лева (четиристотин
лева) на основание чл.38 от ЗАдв- възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ
на ищеца във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5