Решение по дело №3391/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2110
Дата: 12 юни 2022 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20221110203391
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2110
гр. София, 12.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110203391 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. ИВ. Г., ЕГН **********, чрез адв. М. П.
от САК против Наказателно постановление № 21-4332-024888/03.12.2021г.,
издадено от Началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на
основание чл. 177 ал. 1 т. 2 ЗДвП жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 /триста/ лева за
нарушение на чл. 150 ЗДвП и за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателката М.Г., редовно уведомена, не се
явява. Не се явява и упълномощеният й представител адв. М. П., също
редовно призован.
Наказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от санкционираното физическо лице, против
подлежащо на обжалване наказателно постановление. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на наказателното постановление, поради
което съдът намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 59
1
ал. 2 ЗАНН и да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 24.11.2021г. жалбоподателката М. ИВ. Г. била неправоспособен
водач на ППС, като не й било издавано СУМПС. Независимо че не била
правоспособен водач на ППС, на 24.11.2021г. около 03:00 часа
жалбоподателката М.Г. управлявала лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Ярис“ без поставени табели с регистрационни номера на територията на град
София, по ул. „Г.С. Раковски“ с посока на движение от бул. „Цар
Освободител“ към ул. „Ген. Гурко“. В автомобила пътувало неустановено
лице от мъжки пол. Автомобилът криволичел по пътното платно и бил
забелязан от свидетелите Т.Н. и С.С. – младши автоконтрольори в ОПП,
СДВР, които били назначени като автопатрул и изпълнявали служебните си
задължения по контрол спазване на правилата за движение по пътищата.
Свидетелите Н. и С. предприели спиране на автомобила, като подали
светлинен и звуков сигнал. Когато спрели автомобила, свидетелите Н. и С.
установили, че негов водач била именно жалбоподателката М.Г..
Жалбоподателката не представила СУМПС на служителите на СДВР – ОПП,
а след справка чрез дежурната част било установено и че същата е
неправоспособен водач на ППС. Свидетелите Н. и С. възприели външни
признаци, че жалбоподателката е употребила алкохол и пристъпили към
извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест дрегер модел 7510 номер ARNA 0148, но Г. отказала да й бъде
извършена проба с техническото средство. Свидетелят С.С. издал талон за
изследване № 086851/24.11.2021г. с посочване, че жалбоподателката следва
да се яви за извършване на медицинско изследване в МБАЛ „Света Анна“ до
40 минути от връчване на талона. Свидетелката Т.Н. съставила АУАН серия
GA № 378038/24.11.2021г., с който повдигнала против въззивника Г.
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 140
ал. 1 пр. 2 ЗДвП – затова, че управлява МПС, което е регистрирано, но е без
регистрационни табели; за нарушение на чл. 150 ЗДвП – затова, че управлява
ППС, без да е правоспособен водач и за нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП
– затова, че отказва проверка с техническо средство за установяване употреба
2
на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Актът бил съставен в присъствието на
свидетеля С. и на жалбоподателката. Жалбоподателката Г. отказала да
подпише и получи както акта за установяване на нарушението, така и
съставения талон за медицинско изследване, и на мястото за съдействие бил
изпратен друг патрул на СДВР, в чийто състав бил и свидетелят В.А..
Свидетелят В.А. станал свидетел на отказа на жалбоподателката да подпише
и да получи съставения АУАН и издадения талон за медицинско изследване,
като удостоверил отказа й с подписа си в двата документа. Впоследствие
жалбоподателката М.Г. не се явила в МБАЛ "Света Анна" в указания в талона
срок за извършване на химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта.
Срещу съставения АУАН серия GA № 378038/24.11.2021г. в срока по
чл. 44 ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения.
След постъпване на материалите по административнонаказателната
преписка в сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР била
извършена преценка, че нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП разкрива
признаците на престъпление по чл. 345 ал. 2 НК и материалите били
изпратено на ВПД началник на ОПП - СДВР с мнение за изпращането им в 01
РУ - СДВР.
На 03.12.2021г. Гергана Борисова - началник група
"Административнонаказателна дейност" на 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП - СДВР издала обжалваното НП № 21-4332-
024888/03.12.2021г., с което на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 ЗДвП наложила на
жалбоподателката М.Г. административно наказание „глоба“ в размер на 300,
00 /триста/ лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП и за нарушението на чл. 174 ал.
3 ЗДвП й наложила административно наказание глоба в размер на 2 000,00
/две хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Т.Н., С.С., В.А., както и
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - талон за
изследване № 086851/24.11.2021г., АУАН серия GA № 378038/24.11.2021г.,
справка до ВПД началник на ОПП - СДВР с мнение за изпращане на
3
материалите в 01 РУ - СДВР рег. № 4332р-62060/25.11.2021г., справка за
нарушител/водач, НП № 21-4332-024888/03.12.2021г., заповед № 8121к-
1313180/23.10.2019г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018г. - и двете, издадени
от Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г., разпореждане на полицейски орган от 24.11.2021г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н., С. и А., като оцени
същите като последователни, еднопосочни, детайлни и безпротиворечиви,
съответни и на писмените доказателства. Свидетелите Н. и С., които са
извършили проверката на жалбоподателката, заявяват конкретни спомени за
липсата на регистрационни табели на автомобила, затова, че са възприели
външни признаци за употреба на алкохол у жалбоподателка, че същата е била
неправоспособна, както и че е отказала да бъде тествана с техническо
средство за употреба на алкохол. Свидетелите са категорични и че в
автомобила е имало още едно лице, но именно жалбоподателката е била водач
на автомобила. Така свидетелят С. съобщава, че са възприели, че именно
жалбоподателката управлява автомобила, а свидетелката Н. заявява, че са я
установили и на мястото на водача след спиране на автомобила. Показанията
на свидетелите Н. и С. кореспондират и на показанията на свидетеля А., който
е удостоверил и отказа на жалбоподателката да получи и подпише АУАН и
талон за медицинско изследване. Съдът кредитира и писмените
доказателства, които оцени също като еднопосочни, последователни,
безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи -
видно от представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи актосъставителят Т.Н. (на длъжност
"младши автоконтрольор" при ОПП СДВР) разполага с материална и
териториална компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Съгласно т. 2.10 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи началникът на група "Административнонаказателна
дейност" в ОПП СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления
по ЗДвП на обслужваната територия. От писмените доказателства - Заповед
№ 8121к-13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и акт за
4
встъпване в длъжност от 29.10.2019г. се установява, че издалата
наказателното постановление Гергана Борисова е заемала длъжност началник
на група "Административнонаказателна дейност" в ОПП СДВР в Отдел
„Пътна полиция“ на СДВР, поради което и е разполагала с материална и
териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно
постановление.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Не са допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е свидетел и при
установяване на нарушението, както и в присъствието на жалбоподателката.
Подписан е от съставителя и свидетеля по акта. Отказът на жалбоподателката
да подпише АУАН и разписката, удостоверяваща връчването му, е
удостоверен с подписа на един свидетел - В.А. съгласно чл. 43 ал. 2 ЗАНН.
АУАН и НП имат предвиденото съответно в чл. 42 ал. 1 ЗАНН и в чл.
57 ал. 1 ЗАНН съдържание, като както в АУАН, така и в НП и то при пълна
идентичност, се съдържа описание на нарушенията с посочване на всички
признаци от състава им, описани са обстоятелствата по извършване на
нарушенията и са посочени нарушените разпоредби.
Правилно е приложен и материалният закон. Разпоредбата на чл. 174
ал. 3 ЗДвП предвижда ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В случая от събраните доказателства се
установи, че на 24.11.2021г. около 03:00 часа жалбоподателката М.Г.
управлявала лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ без поставени
табели с регистрационни номера на територията на град София, по ул. „Г.С.
Раковски“ с посока на движение от бул. „Цар Освободител“ към ул. „Ген.
5
Гурко“, когато била спряна за проверка от свидетелите Н. и С. - служители в
ОПП - СДВР. Свидетелите пристъпили към извършване на проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер модел 7510,
номер ARNA 0148, но жалбоподателката отказала да й бъде извършена проба
с техническото средство. Свидетелят С.С. издал талон за изследване №
086851/24.11.2021г. жалбоподателката да се яви за извършване на химическо
лабораторно изследване в МБАЛ „Света Анна“ до 40 минути от връчване на
талона, но Г. не се явила в медицинското заведение. Като е отказала да й бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и след
това не е изпълнила даденото предписание да се яви за извършване на
химическо лабораторно изследване, жалбоподателката е осъществила от
обективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.
Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и
неявяването му в лечебното заведение за извършване на лабораторно
изследване. За съставомерността на нарушението не е необходимо
настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо
водачът да е управлявал МПС след употреба на алкохол, макар в случая да са
налице данни в този смисъл - свидетелите С. и Н. съобщават, че поведението
на Г. е било неадекватно и че са усетили мирис на алкохол.
Нарушението Г. е осъществила при пряк умисъл като форма на вината,
като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си.
Установи се и че жалбоподателката е осъществила от обективна и
субективна страна и състава на нарушението по чл. 150 ЗДвП, тъй като към
24.11.2021г. същата е била неправоспособна, не й било издавано СУМПС, но
независимо от това на горепосочената дата и място Г. управлявала МПС.
От субективна страна Г. е осъществила нарушението по чл. 150 ЗДвП
при пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавала общественоопасния
характер на поведението си - че управлява МПС, без да е придобила
правоспособност.
Нарушенията не са маловажни, тъй като не се установиха никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да ги определят като такива с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от
този вид. Дори напротив - не може да се обсъжда по-ниска степен на
6
обществена опасност на нарушенията, тъй като се касае за две
административни нарушения. На следващо място, макар, както вече беше
посочено, за съставомерността на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП да не се
изисква водачът да е употребил алкохол, в случая от гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите Т. Н. и С. С. се
установява, че въззивникът Г. е проявила външни признаци на такава
употреба.
За административното нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДвП се предвижда
налагане на наказание "глоба" в размер от 2000, 00 лева, както и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от две години. Наказващият орган
правилно не е наложил на жалбоподателката кумулативно предвиденото
наказание "лишаване от правоуправление", тъй като Г. е неправоспособна.
Издалият наказателното постановление орган правилно е наложил на
жалбоподателката единствено наказанието "глоба" в размера по чл. 174 ал. 3
ЗДвП, който е абсолютно определен и не може да бъде намаляван /чл. 27 ал. 5
ЗАНН/.
Съгласно чл. 177 ал. 1 т. 2 ЗДвП, който управлява МПС, без да е
правоспособен водач, се наказва с глоба от 100, 00 до 300, 00 лева. В случая
наказващият орган е наложил на жалбоподателката глоба в максималния
размер за това нарушение, който размер съдът счита, че е съответен на
критериите по чл. 27 ал. 2 ЗАНН. При индивидуализация на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не се
установиха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, но се
констатираха такива, които обуславят налагане на по-тежко административно
наказание - жалбоподателката е извършила две административни нарушения,
като освен това е проявила признаци на алкохолно повлияване и е имала
неадекватно поведение на пътя като водач на МПС - свидетелите съобщават,
че автомобилът, управляван от жалбоподателката, не се е движел в права
линия, а е криволичел по платното, с което Г. е застрашила останалите
участници в движението.
Предвид гореизложеното съдът намери, че НП е издадено при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не доказва извършване на разноски и не е
7
направила искане за присъждане на такива.
В съдебното производство са направени разноски в размер на 30, 00
лева - изплатени пътни разноски на свидетел, които на основание чл. 84 ЗАНН
вр. чл. 189 ал. 3 НПК следва да се възложат в тежест на жалбоподателката.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
024888/03.12.2021г., издадено от Началник група в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 ЗДвП на М. ИВ. Г., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,
00 /триста/ лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП и административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 174 ал. 3
ЗДвП,
ОСЪЖДА на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189 ал. 3 НПК М. ИВ. Г.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на Софийския районен съд, сумата от 30, 00 /тридесет/ лева - разноски
в съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8