Решение по дело №297/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на “БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район „Триадица”, бул. ’’България” № 55, депозирана чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Р. Й. против Решение № 86 от 31.05.2024 г. по АНД № 275 по описа за 2024 година на Районен съд, Габрово. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Навежда доводи за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на деянията, квалифицирани като административни нарушения. По изложените съображения моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде признато за незаконосъобразно наказателното постановление и същото да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът – Главен юрисконсулт в РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” при КЗП София, упълномощен със Заповед № 988 от 08.11.2023 година на Председателя на КЗП - в депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата с доводи за правилност и обоснованост на решението на въззивния съд. Счита, че атакуваното НП е постановено при спазване на административнонаказателните правила и в съответствие с материалния закон Моли атакуваното решение да бъде потвърдено и му се присъдят разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово заема становище за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Нови доказателства пред настоящото производство не са представяни и съответно приети.

Административен съд – Габрово, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Наказателно постановление (НП) № Р-005117, издадено на 13.03.2024 година от Главен юрисконсулт в Регионална дирекция (РД) за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите (КЗП), гр. София, упълномощен със Заповед № 988 от 08.11.2023 година на Председателя на КЗП на жалбоподателя за нарушения, както следва - по чл. 63, т. 3 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева на осн. чл. 231 във вр. с чл. 209 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и за такова по чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 2000 (две хияди) лева на основание чл. 231 във вр. с чл. 209 от ЗЗП.

Габровският районен съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, като е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на последното. По същество съдът е преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва извършването на така описаните в НП нарушения. Наложеното административно наказание е приел за правилно и законосъобразно определено.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са приобщени към доказателствения материал по делото въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.

В случая, видно от представените по делото доказателства, липсват нарушения в административнонокозотелното производство по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Последното, както правилно е констатирал РС е издадено от компетентни органи – в тая насока приложената Заповед № 988 от 08.11.2023 година на Председателя на КЗП, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити.

Предвид последното, неоснователни са наведените и пред настоящата инстанция възражения, че в мотивите си районният съд неглижирал наличието на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, изразяващи се в неяснота при посочване на нарушената законова разпоредба, касателно нарушението по чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗП и които опорочавали НП и представлявали достатъчно основание за неговата отмяна като незаконосъобразно.

Следва да се отбележи, че всички изложени в касационната жалба доводи и оплаквания са наведени и пред въззивната инстанция, която подробно е изложила съображения защо не ги цени като нарушения. Посочването в АУАН и НП на нормата на чл. 64, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗП, регламентираща всички начини, по които следва да се съобщи за намаление, а именно по т. 1 - чрез поставяне на новата цена до предишната, която е зачертана; по т. 2 - чрез думите „нова цена” и „предишна цена”, последвани от съответните суми, или по т.3 - чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до предишната цена, която е зачертана и подробното описание на фактическите действия/бездействия на дружеството са достатъчни да обосноват извод, че разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН са спазени.

Според настоящата инстанция, преценката на районния съд, че няма нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП е правилна. В случая АУАН и НП отговарят на изискванията към формата и съдържанието им, въведени с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушенията и фактическите обстоятелства, при които са извършени, поради което не може да се сподели оплакването за нарушено по какъвто и да било начин правото на жалбоподателя да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

Въпреки противните твърдения не е установено по делото дружеството да е обявило срок на намалението или пък да е съобщило последното по който и да е от посочените по-гори начини, поради което като голословни оплакванията в тая насока не подлежат на съобразяване.

Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложените от административно - наказващия орган санкционни норми съответстват на установените нарушения.

При правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд относно обстоятелството, че нарушенията, описани в НП са безспорно доказано от обективна страна Това изцяло се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Следва да се отчете, че и пред двете съдебни инстанции не се ангажират доказателства, годни да опровергаят констатациите, както на административно-наказващия орган, така и на районния съд.

Съдът намери и че наложените за нарушенията санкции са законосъобразно определени и по отношение на техния размер и при приложението на чл. 231 от ЗЗП, предвид влезлите в сила Наказателни постановления № Р - 001057 от 02.11.2022 г., потвърдено с Решение № 43/15.03.2023 г. по НАХД № 915/2022 г. на РС Габрово, оставено в сила с Решение № 90/30.06.2023 г. на Административен съд Габрово и № Р-002212 от 21.04.2023 година, изменено с Решение № 104/16.08.2023 г. по НАХД № 226/2023 г. на РС Севлиево, която констатация е също залегнала в мотивите на въззивния съд.

При тези съображения настоящата инстанция намира, че последният е пристъпил към решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими доказателства за установяване на правнозначимите факти и обстоятелства по спора. Изводите на съда относно релевантните за спора факти се основават на подробен и задълбочен анализ на всички писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност и възприети според точното им съдържание от районния съд. Обстоятелството, че при преценката на наличните доказателства съдът е достигнал до изводи, различни от тези на санкционираното лице и защитата му, не представлява нарушение на процесуалните правила или материалния закон.

Неоснователно е и оплакването, относно приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН. В случая разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение, респ. Процесните деяния не могат да се квалифицират като маловажен случай на административно нарушение. Извършеното в случая нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив - разкриват типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушенията, при това нарушенията са извършвани с известна упоритост от дружеството – жалбоподател, доколкото са извършени в условията на повторност.

При тези съображения, настоящият състав намира, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на решението. Същото е валидно, допустимо и съответстващо на закона и като такова подлежащо на оставяне в сила.

При този изход на делото и своевременно заявеното искане в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение като при определяне размера му, настоящият състав съобрази относително ниската фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86 от 31.05.2024 г. по АНД № 275 по описа за 2024 година на Районен съд, гр. Габрово.

ОСЪЖДА “БИЛЛА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Триадица”, бул. ”България” № 55 да заплати на Комисия за защита на потребителите – гр. София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.