Мотиви към присъда по
НОХД № 7/2019 г. по описа на Районен съд Луковит
Районна
прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу Г.В.К. от гр. Плевен, с
който са му повдигнати обвинения за престъпление по чл. 193, ал. 1 от НК - за това, че на на
15.10.2017год. в дом на ул. И.**в с. Бежаново, обл.Ловеч, упил с алкохолни
напитки лица, ненавършили 18 - годишна възраст - малолетните А.В.Д. ЕГН **********,
К.И.С. ЕГН ********** и С.З.М. ЕГН **********, и за престъпление по чл.133
вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2 предл.5-то алт.2-ра от НК - за това, че на
15.10.2017год. в дом на ул. И.**в с. Бежаново, обл.Ловеч, по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на К.И.С. ЕГН ****** ****, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота - дал на малолетния да пие
етилов алкохол, което предизвикало остро алкохолно отравяне.
По делото са приети за съвместно
разглеждане предявените от пострадалите А.В.Д., С.З.М. и К.И.С. чрез назначения
им особен представител адв. Н.Л. от ЛАК граждански искове, както следва:
А.В.Д. предявява срещу подсъдимия Г.В.К.
граждански иск за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 193, ал. 1 НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието - 15.10.2019 г.;
С.З.М. предявява срещу подсъдимия Г.В.К.
граждански иск за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 193, ал. 1 НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието - 15.10.2019 г.;
К.И.С. предявява срещу подсъдимия Г.В.К.
граждански искове за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 193, ал. 1 НК, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието - 15.10.2019 г. и за сумата
от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от престъплението по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, пр.5-то, алт.2-ра НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 15.10.207 г.
Пострадалите А.В.Д., С.З.М. и К.И.С.
са конституирани като граждански ищци и частни обвинители.
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура - Луковит поддържа обвинението срещу
подсъдимия така, както е въведено с обвинителния акт като фактическа и правна
квалификация, намирайки го за доказано по несъмнен начин, и пледира за
осъдителна присъда. Прокурорът моли на подсъдимия за престъплението по чл. 193,
ал. 1 от НК да се наложи наказание три месеца лишаване от свобода, а за
престъплението по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 НК - наказание шест месеца лишаване от свобода,
като на основание чл. 23 от НК да бъде определено едно общо най-тежко наказание
между двете, а именно шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да
бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
Частните обвинители и
граждански ищци чрез особения представител молят подсъдимия да бъде признат за
виновен и по двете обвинения и да му бъдат наложени справедливи наказания,
както и за уважаване на гражданските искове.
Подсъдимият Г.В.К. участва в процеса лично и с
упълномощени защитници адв. Б.М. и адв. М.И., и двамата от САК. Не се признава
за виновен. Дава обяснения, в които отрича пострадалите деца да са влизали в
двора му, да са цепили дърва, да им е сипвал алкохол. По-нататък твърди, че той
не ги е пускал, но децата сами влезли в двора, подсъдимият обядвал с едно
момиче, на масата имало алкохол, децата нападнали и момичето, и него, сами си сипвали алкохол.
Моли да бъде признат за невиновен.
Защитниците на
подсъдимия намират обвиненията за недоказани и пледират за оправдателна
присъда.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Г.В.К.
е роден на *** ***, постоянен адрес *** **, български гражданин, българин,
средно-техническо образование, разведен, пенсионер по болест, неосъждан, ЕГН **********.
Към инкриминираната дата подс. Г.К. ***.
Частният
обвинител и граждански ищец К.И.С. е роден на ***год. и към инкриминираната дата
бил на 12 години. Частният обвинител и граждански ищец А.Д.В. е роден на ***год. и към инкриминираната дата бил на 8 години . Частният обвинител и граждански ищец С.З.М. е
роден на ***год. и към инкриминираната дата бил на 12 години. Тримата малолетни живеели в с. Бежаново,
обл.Ловеч, познавали се и били приятели. Около обяд на 15.10.2017год. тримата играели на топка в двора на училището в селото,
когато подс. Г.К. дошъл при тях и им
предложил да му нацепят дърва, за което обещал да им плати по някой лев.
Момчетата се съгласили, отишли да оставят топката в дома на св. А.Д., който
живеел в непосредствена близост до дома на подсъдимия. След това се върнали в дома на подсъдимия на
ул. И.** и той им показал дървата за цепене на двора, като им дал и брадви. Тримата
започнали да цепят дървата. Когато приключили с работата, вместо да им даде
обещаните пари, подс. К. ги поканил да ги почерпи със сок. Седнали на масата
под навеса в двора и той изнесъл от
къщата четири големи стъклени чаши - три за момчетата, които напълнил с жълт
сок, в който сипал и ракия, и една - за
себе си, пълна с червена на цвят напитка. Подсъдимият подканил децата да пият. Тримата
малолетни били уморени и жадни и изпили наведнъж напитките си, след което
подсъдимият още на няколко пъти ходил в къщата и напълвал чашите на децата с
жълт сок и ракия.
Малко след 14.00ч. те вече били доста
опиянени от изпития алкохол и когато станали да си ходят, на св. К.С. му
прилошало и той се свлякъл на земята в двора в несвяст. Подс. К. го хванал за
ръката и го извлякъл на улицата пред портата на дома си, след което влязъл
вътре и заключил вратата. Другите две момчета уплашено гледали припадналия си
приятел и едва стояли на краката си. В това време по улицата случайно минали
свидетелките С.В.К. и П.А.М. и видели в
какво състояние е К.С.. От устата на детето излизала пяна, бил напълно
неадекватен и не реагирал. Св. К. подала сигнал на тел. 112 в 14.42ч., като
съобщила, че детето е в безсъзнание, след което със св. М. се отправили към
центъра на селото да чакат идването на екипа на ФСМП - Луковит.
Междувременно, св. А.В.
успял да се прибере в дома си. Когато майка му, св. А.К.М. видяла, че е пиян , залита
и не може да ходи нормално, го попитала какво му има и той й разказал какво е
правил, както и че К. лежи в несвяст пред дома на подс. К. и от устата му
излиза пяна. Св. М. излязла на улицата и заварила К.С. в описаното състояние,
като пратила дъщеря си да извика родителите му. След тяхното пристигане дошъл и
екип на ФСМП - Луковит с фелдшер св. Б. Х.В., като св. К.С. ***. На територията на ФСМП - Луковит била направена
стомашна промивка и започнати реанимационни действия, като в 16.21 ч. детето
било транспортирано спешно в гр. Плевен, където било прието в Клиниката по
Клинична токсикология „Д-р Дочо Иванов" към УМБАЛ „Д-р Георги
Странски" с диагноза интоксикация с етанол. В здравното заведение детето
престояло два дни преди да бъде изписано.
Другите
две момчета - свидетелите В. и М., се чувствали зле, били отпаднали, повръщали,
спали чак до другия ден, имали главоболие.
На
досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, от заключението на която се установява, че вследствие на поетото
количество алкохол К.С. е изпаднал в остро алкохолно отравяне /перорално
отравяне с етанол/, протекло с общо токсичен, церебротоксичен и гастритен
синдром , което обуславя временно и опасно за живота разстройство за здравето
на пострадалия, т.е. средна телесна повреда.
На
досъдебното производство са изготвени и три броя съдебни психолого-психиатрични
експертизи досежно свидетелската годност на тримата малолетни свидетели. Вещите
лица са заключили, че малолетните свидетели са притежавали възможност да възприемат,
запаметяват и да възпроизвеждат факти от значение за делото с конкретно-
образен характер. При никой от свидетелите не са установени данни за склонност
към тенденциозно изкривяване на истината, повишена внушаемост и склонност към
фантазии извън присъщото за възрастта или за преекспониране на факти и събития,
не са установени симптоми, които да са резултат от оказвана върху тях
манипулация.
Предвид наличните по делото данни, че пострадалото дете К.С. до
5-годишна възраст е страдал от епилепсия, в съдебното следствие бе назначена
тройна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица съдебен медик,
невролог и психиатър. Съгасно приетото заключение К.С. към периода на
инкримнираното деяние не е страдал от епилепсия. Понастоящем е неврологично
здрав и не страда от епилептична болест. Към момента на инкриминираното деяние
е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, тежка степен с количествена
промяна на съзнанието /дълбока сънливост - сопор/. Липсват данни за голям
епилептичен припадък. Вещите лица обясняват, че острата алкохолна интоксикация
и големият епилептичен припадък имат различни клинични прояви /посочват
различните признаци/ и не създават диагностични затруднения. Вещите лица са
заключили, че в конкретния случай липсват данни за епилептичен припадък,
провокиран от алкохолна интоксикация.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото доказателства, както следва: гласни доказателствени
средства - показанията на пострадалите
св. А.В.Д., св. К.И.С., св. С.З.М. /на последния и показанията, дадени на досъдебното производство, приобщени
чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК/, св. С.В.К., св. П.А.М. /на последната и показанията, дадени на досъдебното
производство, приобщени чрез прочитане
по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК/, св. А.К.М., св. И.С.Б.,
св. В.Г.З., св. И.Г.Н., св. Д.И.Д. и св. Б. Х.В., от заключенията
на комплексните съдебни психолого-психиатрични експертизи от досъдебното
производство, заключението на разширената съдебно-медицинска експертиза на К.И.С.,
назначена на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства и доказателствени средства – удостоверения за раждане, история
на заболяване и медицинска документация към нея, амбулаторен журнал, фиш за
спешна медицинска помощ, справка за
съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, писмо от РЦ 112 – Монтана и др.
Освен от цитираните гласни и писмени доказателства,
установената фактическа обстановка се подкрепя и от веществените доказателства
– 1 бр. елекктронен носител на данни (СД),
предоставени по реда на чл. 17 от Закона за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 с писмо от РЦ 112-Монтана /л.270/,
предявен на страните в съдебното заседание чрез възпроизвеждане на съдържащите
се звукови файлове и разпечатване на съдържащите
се графични файлове.
Относно деятелността на подсъдимия Г.К. на инкриминираната дата съдът кредитира
показанията на пострадалите А.В.Д., К.И.С. и С.З.М., тъй като са
последователни, логични, вътрешно и взаимно непротиворечиви относно
съществените обстоятелства, както и кореспондират с останалия доказателствен материал. Допълнителен аргумент относно правдивостта на показанията на пострадалите
са и заключенията на КСППЕ, които дават положителен отговор на въпроса досежно
свидетелската им годност, липсата на данни за повишена внушаемост и склонност
към фантазмени преживявания, за тенденциозно изкривяване на факти и събития. Показанията
на пострадалите свидетели кореспондират с показанията на св. С. В.К. и св. П.А.М.
– заварили децата пред портата на подсъдимия и възприели състоянието на К.С..
Съдът оцени като достоверни показанията на св. П.А.М., дадени на досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането
им по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК и
които показания след прочитането им свидетелката заяви, че поддържа, тъй като няма ясен спомен за случилото се
тогава /преди близо четири години/. Показанията
на тези свидетелки се подкрепят и от
останалите доказателства – писмото на РЦ 112 Монтана, електронните картони и съдържанието на
записите на телефон 112.
Съдът оцени като достоверни и показанията на св. А. К. М.
и св. И.С.Б., които възпроизвеждат пред съда непосредствените си
възприятия от състоянието на децата след деянието, както и пресъздават
споделеното им от тях. Показанията на тези свидетелки кореспондират с
показанията на останалите свидетели, както и са в корелация с писмените
доказателства по делото.
Не се кредитират обясненията на подсъдимия, тъй като са житейски
нелогични, вътрешно противоречиви, както и противоречат на кредитираните от
съда свидетели.
Съдът кредитира заключенията на комплексните
съдебни психолого-психиатрични експертизи от досъдебното производство като обективни и
компетентно изготвени.
Заключението на вещите лица по
разширената съдебно-медицинска експертиза на пострадалия К.С. е пълно, ясно и
обосновано, същото е обективно и компетентно изготвено, дадено е след запознаване на експертите
със събраните по делото доказателства и след личен преглед на пострадалия от специалиста невролог, поради
което се кредитира от съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При тази фактическа обстановка
съдът от правна страна приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 193, ал. 1 от НК, тъй като на 15.10.2017год. в дом на ул. И.**в с.
Бежаново, обл.Ловеч, упил с алкохолни напитки лица,
ненавършили 18 - годишна възраст - малолетните А.В.Д. ЕГН **********, К.И.С.
ЕГН ********** и С.З.М. ЕГН **********.
Изпълнителното
деяние на посоченото престъпление се осъществява чрез действие и се изразява в
предоставяне на малолетния или непълнолетния на спиртни напитки, които съдържат
алкохол в количество, годно да причини функционални смущения в дейността на
главния мозък, характерни за въздействието на алкохола. Престъплението е
резултатно и се изразява в настъпването на тези функционални смущения,
характерни за въздействието на алкохола. За да настъпи този резултат е
необходимо съдействащото поведение на пострадалия, който трябва да погълне
доброволно напитките.
От обективна страна действията на
подсъдимия са се изразили в това, че на инкриминираните дата и място е предоставил алкохолна напитка /сок, в който
сипал и ракия/ на лица, ненавършили 18 годишна възраст – малолетните А.В.Д., К.И.С.
и С.З.М.. Настъпил е и посоченият резултат - смущенията в дейността на мозъка,
които са намерили обективна проява - залитане, световъртеж, последвалото повръщане. Доколкото концентрацията на
алкохол в кръвта не е съставомерен признак на
деянието, съдът оцени като несъстоятелни доводите на защитата в тази връзка. От
значение за съставомерността на деянието е резултата, който се предизвиква от изпитото
количество алкохол, а именно смущения в нервната система, характерни за
въздействието на алкохола, наличието на каквито се установиха категорично по
делото.
От субективна страна деянието е осъществено
при пряк умисъл като форма на вината на подсъдимия. Същият знаел за възможните общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
С оглед приетата фактическа обстановка
съдът намира, че с действията си подсъдимият К. е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл.133 вр.
чл.129 ал.1 вр. ал.2 предл.5-то
алт.2-ра от НК, тъй като на 15.10.2017год. в дом на ул. И.**в с. Бежаново,
обл.Ловеч, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.И.С. ЕГН ******
****, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота - дал
на малолетния да пие етилов алкохол, което предизвикало остро алкохолно
отравяне. По категоричен начин се
установи, че вследствие на поетото
количество алкохол К.С. е изпаднал в остро алкохолно отравяне /перорално
отравяне с етанол/, протекло с общо токсичен, церебротоксичен и гастритен
синдром , което обуславя временно и опасно за живота разстройство на здравето
на пострадалия.
От субективна страна подсъдимият е
действал с престъпна небрежност при извършване на това престъпление, тъй като
не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици – увреждане на здравето на пострадалото дете, но с оглед на
собствения му житейски и социален опит е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 193, ал. 1
от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до шест месеца или глоба до петстотин лева.
За престъплението по чл. чл.133
вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2 предл.5-то алт.2-ра от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство и за
двете престъпления съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство за престъплението по чл. 193, ал. 1 НК
съдът отчете възрастта на пострадилите – малолетни,
по отношение на които употребата на алкохол създава по-висок риск за
физическото и психическо здраве, както и че се касае за три пострадали лица.
Съдът
прие, че подходящото по вид и размер наказание, което следва да бъде наложено
на подсъдимия за престъплението по чл. 193, ал. 1 от НК е три месеца лишаване
от свобода.
Като
отегчаващо вината обстоятелство за престъплението по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1 вр. ал.2 от НК
съдът взе предвид поведението на
подсъдимия след деянието, който дори не се е опитал да окаже помощ на
пострадалото дете или да потърси такава на спешния телефон, вместо това е
извлякъл детето на улицата пред портата на дома си, след което влязъл вътре и заключил вратата.
Съобразявайки
коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че
подходящото по вид и размер наказание, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за престъплението по чл. 133 вр. чл. 129,
ал.1 вр. ал.2 от НК е шест месеца лишаване от
свобода.
По правилата на
съвкупността на основание чл. 23 от НК съдът определи едно общо най-тежко
наказание на подсъдимия между двете наказания, а именно – шест месеца лишаване
от свобода.
На
основание чл.
66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на така определеното общо
наказание за срок от три години. За да приложи разпоредбата на този текст,
съдът прецени, че са налице предпоставките за това, а именно: подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигате
целите на наказанието, както и преди всичко за поправянето му не е наложително
да изтърпи наказанието. Съдът прецени, че в
конкретния случай предвид постигането по-ефективно целите на наказанието ще
следва и да се приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК, като в изпитателния
срок се приложи пробационната мярка за контрол и
въздействие по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно - задължителни периодични
срещи с пробационен служител.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието –
както имуществените, така и неимуществените. Претендираните
неимуществени вреди са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства – начин и обстановка при осъществяване на деянието, възраст на
пострадалия и характера на вредните последици.
Съдът намери за
частично основателни предявените от гражданските ищци А.В.Д., С.З.М. и К.И.С.
граждански искове за обзщетяване на причинените им от
престъплението по чл. 193, ал.1 от НК неимуществени вреди и уважи всеки от тях
за сумата от 500 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1000,
отхвърли същия. Тази сума според съда се явява достатъчна съгласно чл. 52 ЗЗД,
за да обезщети всеки от пострадалите за претърпените от него неимуществени
вреди от опиването с алкохол – негативни преживявания, свързани със симптомите
на алкохолно опиване, в т.ч. световъртеж, повръщане, главоболие.
Що се отнася до
предявения от граждански ищец К.И.С. граждански иск за сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 133 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 предл.5-то алт. 2-ра от НК, съдът съобрази, че освен
негативните преживявания, свързани с алкохолното опиване, пострадалият е търпял
болки и страдания от причиненото увреждане на здравето, представляващо средна
телесна повреда, както и болки и страдания при проведеното детоксикиращо
лечение /стомашни промивки и пр./, поради което намери същия за доказан по
основание и размер и го уважи изцяло в размера, в който е предявен.
Съдът
се произнесе по въпроса за разноските, като осъди подсъдимия Г.К. да заплати по
сметка на РС – Луковит сумата от 120,00 лева, представляващи държавна такса върху уважените размери на
гражданските искове, както и сумата от от 1055,70
лева в полза на ОДМВР Ловеч, представляващи сторените в досъдебното
производство разноски, и сумата от 1557,34 лева в полза на РС Луковит,
представляващи сторените в съдебната фаза разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: