РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900203 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от
ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ) по иск на СТ. ИВ. П., ЕГН ********** от
****** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК
*********, гр. София, бул. ЧЕРНИ ВРЪХ 51, Д 1, за заплащане на остатък от
справедливо обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени вреди от ПТП, причинено от водач – застрахован собственик на
МПС, признат за виновен извършител на престъпление по НОХД №
5117/2020 г., както следва:
1. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от
телесно увреждане (мозъчно сътресение със загуба на съзнание и
допълнително проявил се постконтузионен синдром, фрактура на ребрена
дъга, протрузия на прешлен и контузия на крака в област на коляното, поява
на дерматит) и психични страдания от изживяното произшествие и резултат
от нараняването (мъчително възстановяване от загуба на памет и затруднения
при общуване, депресивно състояние, раздразнение и страхове, провокирана
диагностика на арахноидна киста и принудителна промяна в характера и
интересите на личността), в остатъчен размер от 26 000лв( над изплатена
сума от 14 000лв),
2. за допълнително понесени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за диагностика и продължаващо лечение в размер на
634.99лв.,
както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка от тези
главници, начислена за период от уведомяването на застрахователя -
17.10.2019г. за неимуществените вреди и 19.10.2020г. за имуществени
1
разходи до окончателно изплащане на обезщетенията по банкова сметка на
пострадалия в банка „ЦКБ“АД клон Варна с ********.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. А.М.(САК) е основал претенцията
си на твърдения, че водачът Н.К., застрахован за управление на МПС с ДКН
******** (товарен влекач) за периода 06.03.2019 г. -19.11.2019г. за риск
„гражданска отговорност” е предизвикал ПТП на 17.10.2019г. в гр. Варна, на
пътя след Аспарухов мост в посока база „Петрол“ в Южна промишлена зона –
островна част, като навлязъл в пътна лента за насрещно движение и там
настъпил кос, концентриран приплъзващ удар с управляван от ищеца С.П.
л.а. Фолксваген Голф“ с ДКН ********. Сочи, че при удара в части от купето
на лекия автомобил, П. получил контузия на глава – хематом в лява теменна
област, сътресение на мозъка с период на загуба на съзнание, контузия на
шията и гръдния кош и контузия на десен крак в областта на коляното, като
бил в безпомощно състояние и бил откаран в спешен център, където
започнало лечението му. Пострадалият твърди, че след като травмите му били
диагностицирани, бил настанен за изследвания и консервативна терапия с
медикаменти в неврологичното отделение, където е била установена и
арахноидна киста в мозъка. След предписаното домашно лечение
пострадалият постепенно започнал да възстановява спомени, които изцяло
липсвали за периода на болничния престой, като в рамките на един месец
изпитвал непрекъснати болки в главата и врата и имал нужда от постоянно
наблюдение от своята майка, тъй като изпитвал съществени затруднения при
хранене, не можел да пише и чете, не можел да свързва изречения и
разговарял с трудност. Трудностите при запомняне на нова информация и
постоянната сънливост, съпътстващи главоболието наложили консултация с
невролог, който потвърдил продължаващи последици от мозъчното
сътресение като „постконтузионен синдром“, от които ищецът твърди, че
продължава да страда и понастоящем въпреки приема на предписани
медикаменти. Сочи, че последиците от мозъчната и шийната травма ще го
притесняват и за в бъдеще, тъй като остатъчните оплаквания като главоболие,
непоносимост към шум, мигрена ще му пречат при обучение, четене,
изучаване на езици, ползване на компютър и др. Твърди, че
диагностицираната киста не му е била известна преди ПТП, тъй като не му е
създавала никакви неудобства и именно новите симптоми наложили ново
томографско изследване, а преживяното отслабило имунитета му, изпитвал
непрекъснато отпадналост и получил дерматит по врата и гърба, за който
счита че е реакция от лечение, залежаването или от преживения стрес. Сочи,
че общия срок на лечението на множеството травми достигнал 45 дни
(разрешен отпуск за нетрудоспособност), като приемал много лекарства,
включително и допълнително предписани след консулт с психиатър, поради
проявите на депресия, силно раздразнение и страховете от автомобили.
Твърди, че тези преживявания повлияли негативно на характера му, тъй като
загубил желание за работа, станал апатичен и прекъснал контакти с
приятелите си, а влошеното му здраве изключило изцяло практикуването на
бойни спортове, които преди ПТП заемали значителна част от интересите му,
като това сринало самочувствието му и провокирало нужда от цялостна
промяна (напуснал работа и заминал в чужбина).
Признава, че уведоменият застраховател е предложил на 14.01.2021г
2
първоначално обезщетение от 10 000лв за неимуществени и 593.01лв за
имуществени вреди, но след несъгласието на пострадалия изплатил на
11.05.2021г. общо обезщетение за породената отговорност на осъдения за
транспортно престъпление застрахован автомобилист, в размер на 14 000лв,
което било прието от пострадалия в хода на процеса като част от
компенсацията за неимуществени вреди.
По същество, като представител на ищеца адв. Н.(АК-Хасково) пледира
за уважаване на доказаната претенция в цялост. Обосновава пораждане на
отговорността на застрахователя за вреди, установени категорично от
събраните експертизи. С доводи за установени от вещите лица посока и
интензитет на въздействие на удара върху тялото на ищеца по начин, който не
би могъл да бъде осуетен дори и при ползван обезопасителен колан, моли за
отричане на съпричиняване и определяне и присъждане на пълен размер на
обезщетението за доказаните вреди.
Ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника си адв. Д.
(ВАК), не оспорва че е приело искане на пострадалия с вх. №
13489/19.10.2020 г., допълнено с вх.№ 16745/29.12.2020г след изискване на
необходимите допълнителни доказателства и е определило обезщетение,
което счита за справедлива компенсация на причинените от застрахования
физически болки и съпътстващи ги психически страдания като пряк резултат
от застрахователното събитие. Оспорва търсения от ищеца паричен
еквивалент като го счита за несъобразен с критериите за справедливо
обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Позовава се на
установената не много висока скорост на движение (38.54км/ч на лекия
автомобил и 35 км/ч на влекача) по време на удара, като счита, че
травматични увреждания от такъв вид и интензитет не съответстват
обективно на удар при тези условия. Счита, че макар и да е открито след ПТП
заболяването „арахноидна киста“ не е било причинено от удара, а по-
съществените и продължително проявили се симптоми (главоболието,
влошеното зрение и равновесие) са били причинени именно от предшестващо
и съпътстващо заболяване, а не са преки последици на интензивно мозъчно
сътресение. Отделно възразява за наличие на съпричиняване на престъпния
резултат от страна на пострадалия, като твърди, че поведението му като водач
на МПС не е съобразено с изискване за използване на обезопасителни
средства при пътуване в автомобил (предпазен колан за водач на предна лява
седалка, който при огледа непосредствено след ПТП е намерен прибран и
неизползван), което обективно е допринесло в значителна степен за
завишеният интензитет на самите увреждания и продължителността на
страданията на увредения.
По същество пълномощникът излага съображения за доказано
небрежно поведение на водача, управлявал без предпазен колан, чиято
употреба е можела да осуети травматични увреждания. Моли за отхвърляне
на иска за горница над вече платена сборна сума, съответна на обезщетение,
редуцирано поне с 20 % поради съпричиняването.
Насрещните страни претендират и за определяне и присъждане на
разноски по делото, уточнени в списъци по реда на чл. 80 ГПК (л. 237 и л.
238). Представителят на ищеца е възразил за прекомерен размер на
уговорения хонорар на пълномощника на ответника.
3
Предварителните въпроси и допустимостта на предявения иск са
били разрешени в нарочно определение №1344/14.10.2021г. (л.123), като
съдът е зачел изменението на размера на претенцията в хода на размяна на
книжата след прието частично плащане. Окончателната правна квалификация
и по-подробно изложение на твърденията и възраженията на страните се
съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л.
180) по проекта, възприет от страните без възражения (л.125-128).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно
застрахователно правоотношение, признато въз основа на полицa
22119000659122, сключена за покритие на гражданска отговорност в периода
06.03.2019 – 05.03.2020г, на автомобилист за управление на МПС с ДКН
******** (товарен влекач) и оповестена в публичен регистър като действаща
до прекратяване на 22.11.2019г.
Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахован водач,
като механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпила
средна телесна повреда с противоправното поведение на водача Н. ИВ. К. са
установени безспорно по влязло в сила решение по НАХД 5117/2020г по
описа на ВРС, с което подсъдимият е бил освободен от наказателна
отговорност. Решението за налагане на административно наказание по реда
на чл. 78а НК, с което дееца се признава за виновен за инкриминирано деяние
има значение на присъда(чл. 305 ал.5 НПК), която следва да бъде зачетена от
граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние
(чл. 300 ГПК). Застрахователното събитие по задължителната застраховка е
договорено като противоправно вредоносно поведение на водача на
застрахования автомобил, а то изцяло покрива фактическия състав на
престъплението по по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Затова и в
настоящия процес тези престъпни обстоятелства съставляват и основание за
ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на причинителя на
вредите към пострадалия. В случая наказателният съд е наложил наказание за
виновно и противоправно причиняване на 17.10.2019г. в гр. Варна, на
престъпен резултат – средна телесна повреда на ищеца като друг участник в
ПТП, управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН ******** като несъмнено е
установил причиняване на мозъчно сътресение без вътрешно-черепна травма
с период на загуба на съзнание като временно опасно за живота му състояние,
като съставомерна последица от удара на автомобилите, в резултат на
нарушените правила за движение от застрахования водач при управление на
застрахованото МПС.
Съдът зачита съдебния акт и приема за установен и механизма на
причиняването на този вредоносен резултат с неправомерното поведение на
застрахования - като управлявал седлови влекач „Мерцедес 1844LS“ с ДКН
********, с прикачено към него ремарке, нарушил правилата за движение –
чл. 16 ал.1 ЗДвП като навлязъл в пътна лента за насрещно движение и там
настъпил кос, концентриран приплъзващ удар в странична част на ниво
преден ляв калник и греда-колонка с управлявания от ищеца автомобил, а
след предаване на кинетичната енергия и ударния импулс лекия автомобил
4
бил оттласнат назад спрямо първоначалната си посока на движение и
провлачен от влекача. В мотивите си, наказателният съд изрично е приел, че
пострадалия С.П. е управлявал лекия автомобил със скорост 38.54км.ч. и след
като е възприел опасността при навлизането на влекача в неговата лента е
предприел незабавно опит за спасителна маневра(отклонил своето МПС В
най- дясна част от своята лента), но въпреки това не успял да предотврати
удара. Доколкото съставомерно за престъпния състав е само най-тежкото по
степен засягане на здравето, зачитането на акта не изключва и установяване
на други, погълнати от средната телесна повреда увреждания(Решение № 3 от
28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 121/2021 г., I т. о., ТК), като такива са
обсъдените в мотивите на съдебния акт получени при удара в части от купето
на лекия автомобил, контузия на глава – хематом в лява теменна област,
контузия на шията и гръдния кош и контузия на десен долен крайник.
За настъпилия вредоносен резултат ищецът се позовава на
медицинската документация от проведено лечение (вкл. образна диагностика
от магнитно-резонансна томография), която е допълнително интерпретирана
от назначени от съда медицински експерти. Съдебният лекар-травматолог
потвърждава (л.207), че още при приема на пациента в спешния център
непосредствено след катастрофата е било диагностицирано сътресението на
мозъка и безсъзнателното състояние (в порядък от 2-3 до 10 мин), обявено от
екипа, транспортирал пострадалия от мястото на произшествието, както и
контузията на главата – хематом в лява теменна част, дискова протрузия
между шийни прешлени, контузия на гръдния кош с фрактурата на ребрена
дъга и контузията на долния крайник. Уврежданията според
експертите(травматолог и неврохирург) точно съответстват на възприетия
механизъм на взаимодействие на тялото на водач с вътрешни части на
автомобил, поел челен сблъсък отпред и в ляво странично. Според медиците
мозъчното сътресение е функционално и преходно нарушение без промени в
мозъчното вещество, което предизвиква редица мъчителни за пациента
симптоми( постконтузионен синдром), изразяващ се с частична временна
загуба на спомени, затруднения в запомняне на нова информация, силно
главоболие и раздразнителност, отшумяващи в рамките на месец и към
настоящия момент не са налични никакви остатъчни последици от тази
травма. Диагностицираната протрузия на междупрешлените дискове може да
е резултат от травма при ПТП, като е причинила болки в областта на шията,
които отшумяват за 2-3 седмици. Вещите лица не са установили обективни
данни в образното изследване за счупване на ребрена дъга, отбелязано при
приема на пациента като съмнителна диагноза. Контузиите по тялото
(гръдния кош и коляното) експертите са характеризирали като причиняващи
болка в рамките на общ възстановителен процес с болкоуспокояващи
медикаменти от около 2 седмици. Вещото лице неврохирург е потвърдило и
диагностициране като случайна находка при проведеното наблюдение
наличие на мозъчна киста(кухина изпълнена с течност с диаметър около 1
см), като експертът намира че това образувание е вродено, протича
безсимптомно, няма следи от влошаване на развитието му и не влияе върху
здравословното състояние на пациента. Неврологът обяснява пред съда, че
симптомите на мозъчната травма изразили се в безсъние, загуба на
концентрация, проблеми с речта, като продължителност и интензитет са
5
резултат единствено на сътресението, а вродената киста, която се е развивала
преди него няма пряко въздействие върху тях и дори диагностицирането й да
е затруднило възстановяването на ищеца, то не е било значително, тъй като
симптоматиката е преодоляна за месец, месец и половина, колкото е
обичайно за този вид последици от мозъчно сътресение. Специалистът е
категоричен (л.224), че киста от този тип не налага лечение, не причинява
какъвто и да е неврологичен дефицит и отказът на пациента да се оперира не
само че не е препятствал оздравителния процес на последиците от травмата, а
напротив, спестил е негативни изживявания от излишна медицинска
манипулация. Експертите потвърждават, че пациента е ползвал
медицинските услуги по диагностика и консултации с различните
специалисти(психиатър, неврохирург) и медикаментите, които са били
необходими за лечението на симптомите на така описаните травми, като
категорично са изключили само връзката на лекуваното кожно заболяване с
което и да е от уврежданията, понесени при ПТП. Към настоящия момент
лекарите са констатирали пълно възстановяване на здравето на пострадалия
без каквито и да са остатъчни последици.
Отделно психиатричната експертиза (л.232) установява, че
непосредствено след ПТП и особено в периода на възстановяване от
мозъчното сътресение, ищецът е изживял постконтузионен синдром като
резултат на черепно-мозъчна травма с интензитет, достатъчен да се прояви
загуба на съзнание, като негативните изживявания са се изразявали в
главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, трудност при
концентрация и изпълнение на умствени задачи, нарушение в паметта,
безсъние и намалена поносимост към стрес, които са отшумяли след
приложено неспецифично медикаментозно лечение, насочено към
възстановяване на мозъчни функции в рамките на 1-2 месеца. Според
експерта, извършил освидетелстване на ищеца към настоящия момент,
пострадалият е преработил стреса от увреждащото събитие, за което не е
съхранил болезнен спомен, психичното му състояние не е променено, няма
следи от травма или остатъчно психично разстройство.
Макар и депозирани от близък роднина на ищеца, съдът не намира
основание да не кредитира показанията на разпитаната свидетелка К.А. (л.
184), доколкото са последователно изложени, без противоречия и
несигурност, и съответстват на медицинската документация и наблюденията
на експертите. Майката на пострадалия ясно описва изживяванията на ищеца
непосредствено след катастрофата и периода на възстановяване и лечение.
Свидетелства за първоначалното безсъзнателно състояние, затрудненията в
ориентацията и говора след събуждането, загуба на равновесие и болезнени
усещания в областта на главата, врата и крака му, които изцяло
кореспондират със заключението на медиците. Свидетелката описва
болезнено понесени затруднения по обслужването на сина й както при
болничния 4 дневен престой, така и в домашните условия след изписването
му и завръщането му в дома на родителите, поради наложително ежедневно
полагане на грижи за него като за малко дете, тъй като в продължение на поне
два месеца не можел да се координира, да се храни, да говори разбираемо.
Допълнително тази свидетелка и сочи, че затрудненията в комуникацията
изолирали сина й от приятелския му кръг, той отказвал да приема
6
посещенията в дома си, тъй като се срамувал, че го смятат за психично болен.
Затрудненията му при запаметяването на нова информация и липсата на
концентрация го принудили да прекъсне морското си образование, а за да
смени средата и да се освободи от травмиращите спомени заминал за
чужбина.
Съдът съпоставя тези показания с констатациите на специалиста –
психиатър и изведените от него след освидетелстване на пострадалия
обективни последици от изживяния посткомоционен синдром. При тази
съпоставка съдът приема, че впечатленията на майката за значителните
затруднения на сина й могат да се отнесат само до първите два месеца от
престоя му под родителските грижи, но причините за напускането на
приятелската му среда и впечатленията за трайната съществена промяна в
характера му са резултат от лична нейна интерпретация, а не реално
отражение на психичните изживявания на ищеца. При прегледа, мотивирал
експерта да приеме пълното възстановяване на младежа, той е споделил, че не
е съхранил спомен от самия инцидент и няма негативни емоции по този
повод, не е търсил психиатрична помощ, а два месеца след ПТП заминал за
чужбина за да работи, но тъй като не му допаднало „да бере праскови“, се
върнал в България и след като уредил документите си започнал работа на
корабите, където бързо се адаптирал.
Съдът приема за установено, че макар и да е изживял сериозните
последици от мозъчното сътресение в първите два месеца и предприел
промяна в живота си, съществената разлика в самооценката, самочувствието и
социалните възможности и житейски перспективи на младежа няма.
В заключение, съдът приема за установени като причинени от
противоправното поведение на застрахования водач само трите леки телесни
увреждания на гръдния кош(без фрактура), шията и коленете, породили
негативни изживявания като значителни по интензитет болки и неудобства в
началния период от две седмици и изцяло отшумели до два месеца от
инцидента и по-значимото като тежест на негативната симптоматика мозъчно
сътресение и постконтузионен синдром, съпроводени със значителен
психичен дискомфорт и изключителни затруднения в ежедневието и
зависимост от чужда помощ за общ период не по-дълъг от два месеца.
Категорично е установено, че телесните увреждания не са оставили
последици, които ще продължават негативно да нарушават физическия и
психически комфорт на пострадалия. Връзка между случайно
диагностицирана мозъчна киста и появата на дерматологични оплаквания с
уврежданията от ПТП не се доказа.
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд,
обвързващ страните, в настоящото производство е допустимо, с оглед
самостоятелно формиране на извода за размера на вредите, да се изследва и
степента на причиняване на вредоносния резултат с поведението и на
увреденото лице като участник в ПТП, когато конкретно възражение за
съпричиняване е предявено от ответника(Решение № 67/15.05.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 18 от 24.03.2021 г. на ВКС по т.
д. № 696/2020 г., II т. о., ТК).
В хода на приключилото разследване на престъпното поведение на
застрахования са съставени удостоверителни документи относно
7
констатираните обективни факти при оглед на местопроизшествие: протокол
за оглед и фотоалбум със дигитални снимки. Тези документи, съставени
непосредствено след събитието, се ползват с доказателствена сила за
обстоятелства, възприети пряко от длъжностно лице – съставител по
отношение на констатираното заварено положение на участвали в инцидента
МПС, следите от взаимодействието им, конкретното състояние на пътната
инфраструктура и тайните ориентири на мястото (Решение № 24 от
10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 870 от
18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1436/2013 г., I т. о., ТК). Фиксираните в тях
данни и установения от наказателния съд механизъм на настъпване на удара и
последиците върху тялото на пострадалия, допълнително са били изследвани
от вещите лица, назначени от настоящия съд.
Медиците са потвърдили, че няма обективи следи по тялото на ищеца
от употреба на колан(коланна травма), но такава не е вероятно да настъпи при
установените ниски скорости на двете МПС. Автоекспертът е установил, че
автомобилът е бил оборудван с обезопасителен колан, който е заварен при
огледа блокиран от сработила аварийна система(с отворени въздушни
възглавници), но в прибрано положение. Вещото лице обосновава извод за
липса на употреба на този колан от водача, като обяснява технически този
резултат със задействане на пиропатрон докато колана е бил прибран, по
команда от датчик на компютърна система, отчела опасност при удара на
автомобила. Съдът кредитира това заключение, тъй като експертът
убедително в обясненията пред съда (л. 181) сочи и причината за липса на
„блокиране“ на другия колан на мястото на пътника до водача, който също е
намерен в прибрано положение, но е възможно да не е бил задействан от
системата, защото наличието на пътник, нуждаещ се от защита не е било
регистрирано от системата поради липса на датчици за заемане на мястото,
каквито за седалката на шофьора не са необходими. В тази връзка съдът
отчита и показанията на св. А.(л.180), който е пътувал до водача и
категорично признава, че лично той не е сложил колана си. По отношение на
пострадалия обаче, свидетелят сочи, че С. сложил своя колан и дори му
направил забележка, че не слага неговия. Въпреки категоричността, с която са
депозирани тези показания, те не могат да се приемат за достоверни. Това е
така, защото свидетелят описва точно действията от спирането при удара и
задействането на въздушните възглавници до изваждането на пострадалия,
които лично е възприел, но не споделя как точно е бил премахнат колана,
който ако е бил наистина употребен е следвало да бъде блокиран в отпуснато,
а не в прибрано състояние (за да сработи спасителното му действие
позволяващо задържане на тялото към седалката). Затова съдът дава вяра на
заключението на автоексперта, основано на обективните следи и
техническите характеристики на механизма на колана и приема за доказано
липсата на употреба на колана от пострадалия водач, което е в синхрон и с не
толкова категоричното заключение на медиците.
Вещото лице Т. обаче обяснява, че възпиращото действие на колана,
дори и да е бил употребен, не би могло да предотврати движенията на
крайниците и главата на пострадалия, които при поемането на удара са се
придвижили първоначално напред и наляво, а в последствие при
8
„избутването“ на сблъскалите се МПС е било възможно и движение на тялото
настрани в различни посоки. Изследването на действието на инерционните
сили мотивира убедително заключение за ефективно действие на триточковия
колан при челен, но не и при страничен или челен ексцентричен удар, като и
при поставен колан според автоексперта не може категорично да се изключат
ударите, понесени от ищеца в конктретния случай при движение на тялото
напред и наляво. Допълнително този извод е потвърден и от разширената
комплексна експертиза с участие на съдебния лекар-травматолог и
неврохирурга(л.201), които са посочили, че не може с категоричност да се
изключи понасянето на травмите концентрирани основно в лявата част на
тялото и главата и при употреба на колана, който не предотвратява движение
в ляво и в дясно при страничния удар и влаченето назад. Комплексният извод
на трите вещи лица за еднаква вероятност за настъпване на всички
увреждания както при така и без ползвана система за обезопасяване следва да
бъде кредитиран от съда. Затова съдът приема, че макар поведението на
водача действително да не е съобразено с правилата за употреба на предпазен
колан (изисквано според чл. 137а ар.2 ЗдвП), значението му не е съществено
за крайният вредоносен резултат. В заключение съдът преценява, че няма
убедителен и категоричен извод за пропуснато поради небрежност
обезопасяване, което да е годно да осуети или конкретно да намали
вредоносен резултат от удара.
При така установените факти, съдът намира претенциите на ищеца
за частично основателни по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за
това застрахователно събитие обезщетение следва да покрие справедлив
еквивалент на вреди, понесени от увредения като нарушения на негативен
кредиторов интерес(чл. 45 ЗЗД). Такива са настъпили в неимуществената
сфера на пострадалия, но само в обема на доказаните увреди и страдания,
изцяло преодолени с медикаментозно лечение на леките травми до 2-3
седмици и постконтузионния синдром до 2 месеца до пълно възстановяване
на функциите на тялото и психиката и възобновяване на обичайни ежедневни
активности и социална реализация на личността.
Не се доказа съпричиняване на така установения краен вредоносен
резултат, тъй като не само че поведението на необезопасения водач обективно
не е създало предпоставките за поемане на страничен удар, но и няма
категорични доказателства, че при намаляване на въздействието на този
страничен удар след употреба на колан, предназначен за задържане на тяло на
водача към седалка, не би настъпило толкова болезнено телесно увреждане и
в частност мозъчното сътресение, което е генерирало съществените
неимуществени вреди. Доказателствена тежест по това възражение се носи от
застрахователя и затова при липса на категорично заключение на експертите в
тази насока, съдът не може да отчете конкретен принос на
пострадалия(Решение № 60129 от 28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1992/2020
г., Решение № 60168 от 10.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2082/2020 г., II т. о.,
ТК).
За определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията
дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът отчита
9
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, възприети трайно като
критерии за обективно обосноваване на "справедлив" размер на компенсация
за цялостната негативна промяна в живота на пострадалия(Решение № 9 от
4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 103 от
9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., ТК). Като такива съдът
отчита: комплекс от три леки по степен телесни увреждания с интензивен
болкови синдром в начален непродължителен период и средно тежка черепно-
мозъчна травма, със загуба на съзнание, наложили интензивно болнично
наблюдение в кратък период и по-продължителен постконтузионен синдром,
наложили обгрижване на легло около две седмици и ползване на чужда
помощ до два месеца, в които общуването с пострадалия е било ограничено;
преодоляване на първоначалния дискомфорт от загубената памет,
ориентация, затруднения в говора, концентрация и усвояване на нови знания
в период от 2 месеца; прекъсване на образователен процес, което обаче не се е
отразило на житейските перспективи за реализация в морска професия;
временна промяна на социалната среда, заменена с нова след
възстановяването на мозъчните функции и психичната устойчивост и избора
на професия, изживяването на увреждането в период от живота, когато се
изграждат социални нагласи и се определят цели за личностно и
професионално развитие. Тъй като последиците за пострадалия в случая са
комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобразява целия комплекс от тези фактори. Не
се доказаха твърденията за остатъчни последици от изживяното стресогенно
събитие и увреждане на здравето, поради което размерът следва да се
определи за вреди, които са били понесени в рамките на приключилия вече
възстановителен период, продължил не повече от 2 месеца.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо че те
сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Затова съдът отчита съответния лимит на застрахователно
покритие /чл. 492 ал. 1 КЗ/ и динамиката на икономически процеси в страната
към релевантния за настъпване на увреждането момент. Приложимите към
2019 г. стойности са актуализирани в края на 2018 г. Затова като обичайна
съдебна практика при определяне на обезщетения по справедливост следва да
се отчитат казуални разрешения по случаи на причинени вреди с подобен
характер в съответния период. На съдът са известни размери за комплексни
увреждания от вид, сходен с процесния в порядъка 10 000 - 30 000лв според
различната продължителност на възстановителния период ( Решение № 100
от 13.04.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 53/2022 г., Решение № 12293 от
10.11.2020 г. на САС по в. гр. д. № 1183/2020 г., Решение № 233 от 22.02.2022
г. на САС по в. гр. д. № 1327/2021 г.,Решение № 260048 от 29.03.2021 г. на
ВнАС по в. гр. д. № 38/2021 г.). В случая, постконтузионния синдром е
протекъл по-дълго и е причинил значителни страдания в началния момент, в
комбинация и с болките от телесните увреждания, поради което съдът
определя сумата от 20 000лв. С този паричен еквивалент би се постигнал
справедливия размер за общо понесени физически болки и емоционални
10
страдания, както и временното отражение на инцидента и битовите
неудобства върху психиката на пострадалия, промяната в приятелския му
кръг и плановете му за бъдещото като негативни последици от деликта.
Признатото получено обезщетение, изплатено от застрахователя в
размер на само 14 000лв е недостатъчно да покрие отговорността на
застрахования делинквент, поради което претенцията следва да се уважи за
дължимия остатък от още 6000лв, а за предявената горница до 26 000 лв.
да се отхвърли.
Допълнителен негативен за ищцата резултат са и разходите, направени
за закупуване на медикаментите и консултациите, за които съдебният медик е
потвърдил че са приложени при лечението на пациента. Независимо, че част
от диагностиката е показала и случайната находка на кистата, която съдът на
отчита при определяне на обезщетението, самото изследване не е било
провокирано от тази вродена аномалия, която не е пораждала никакви
неудобства до ПТП. Както консулта с неврохирурга, така и образната
томогафия са били назначени за проверка на симптоматиката от мозъчното
сътресение и затова разходите за тях не биха били направени без понасянето
на увреждането от застрахователното събитие. Размерът на сумите, платени
за сметка на ищеца се установява с касовите бонове(л.80-84), издадени като
разписки за плащане в брой на общ сбор от 609.97лв(формиран от отделните
покупки на медикаменти и услуги, вкл. таксиметровия превоз до лечебните
заведения) без лекарствата за дерматита). До този размер е основателна и
претенцията за имуществените вреди, а за разликата до 634.99лв искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 493 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците, като лихва, дължима от
застрахованото лице. С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ
функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществените вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования,
считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). В случая няма спор, че претенцията от пострадалия е била предявена
на 19.10.2020г., а по-ранно информиране на застрахователя от друго лице не
се доказа. Същевременно преди изтичане на тримесечния срок за
разглеждането на искането (чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ) застрахователят е
разполагал с всички данни за да може да определи обема на вредите, но на
14.01.2021г е предложил недостатъчно по размер обезщетение (л. 90). Затова
от този момент застрахователят не може да изключва отговорността си за
лихвите, които дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент (Решение № 128 от 04.02.2020г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. №
2013/2019 г., I т. о., ТК, Решение № 18 от 11.04.2022 г. на ВКС по т. д. №
164/2021 г., II т. о., ТК.).
Като е заплатил само 14 000 лв, ответникът е изпълнил задължението си
частично, а върху неплатената горница следва да заплати дължимите лихви,
считано от 14.01.2021г. на основание чл. 84 ал.3 и чл.86 от ЗЗД и
11
специалните правила на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съответно на този резултат, съдът разпределя и отговорността за
разноските по делото.
Ищцовата страна претендира заплащане на разноски, посочени в
списъка по чл. 80 ГПК като депозирано възнаграждение на вещо лице от
300лв. От тази суми ответникът следва да възстанови само 74.45лв като част,
съразмерна на основателния размер на предявените искове (6609.97/26634.99).
Наред с описаното е посочено и искане за определяне на възнаграждение за
безплатно предоставено адвокатско обслужване- вземане на адвокатско
дружество за безплатно предоставено на клиент правно обслужване. Макар че
по делото са били представени няколко пълномощни, в нето едно от тях няма
изявление за възлагането на представителство на ищеца като материално
затруднено лице. Напротив, по делото има данни, че ищецът работи, а
имущественото му състояние не е било обявено по начин който
недвусмислено да налага третирането му като лице лишено от възможност да
заплати възложената услуга. Затова и конклудентно сключен мандатен
договор с уговорено безплатно представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от
ЗАдв не може да се установи по това дело. Искането на адвокат Н. не може да
бъде уважено.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по
сметка на съда следва да бъдат събрани невнесени авансово дължими такси в
размер на 290лв (сбор от 4 % от присъдени обезщетения за двата вида вреди),
дължими от осъдения ответник. Направените авансирани от бюджета разходи
в размер на общо 1200 лв за възнаграждение на експерти(по допуснатите
медицински и комплексна техническа и медицинска експертизи), назначена
по искане на страна, освободена от авансово внасяне на разноски също следва
да бъдат събрани от ответника (чл. 78 ал.6 ГПК), съразмерно на
основателната претенция или до размер от само 297.80лв.
Частичната неоснователност на исковете ангажира отговорността на
ищеца за разноски. Видно от приложения договор за правна помощ,
застрахователното дружество е уговорило и изплатило по банкова сметка на
адвоката възнаграждение във валутна равностойност на 1000лв. Този размер
не надхвърля минимален размер по чл. 7 ал. 2 т. 4 НМРАВ, определен за
претенция със сборен интерес над 10 000лв, поради което възражението за
прекомерността му е неоснователно. Според представения списък и
наличните приложени по делото доказателства за депозиране по сметка на
съда 500 лв за разходи по събраните доказателства, общият размер на
доказани плащания възлиза на 1500 лв, от които в полза на ответника следва
да се присъди само част от 1127.75лв, съответна на отхвърлена част от иска
(20025.02/26634.99). Неизползваната сума от 15лв, депозирана от ответника
за непоискани от призован свидетел разходи подлежи на възстановяване на
вносителя при поискване в едногодишен срок, затова и не следва да се
възлага на насрещна страна.
В рамките на правомощието си по определяне на насрещно поискани
разноски, съдът прилага компенсация, като способ за ограничаване на
вредоносния характер на насрещните действия на спорещите (Определение №
79 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о., ГК). След
12
насрещно приспадане на определените в полза на всяка от страните разноски,
съдът присъжда само разликата от 1053.30лв в полза на ответната страна.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, гр. София, бул. ЧЕРНИ ВРЪХ 51, Д 1, да заплати на СТ.
ИВ. П., ЕГН ********** от ******** остатък от справедливо обезщетение
по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП,
настъпило на 17.10.2019г причинено от застрахован с регистрирана полица
22119000659122 водач на МПС с ДКН ******** (товарен влекач), заявени с
претенция на пострадало лице вх.№ 13489/19.10.2020г. за изплащане по
банкова сметка на пострадалия в банка ЦКБ АД клон Варна с IBAN ********,
на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД както следва:
сума от 6000лв.(шест хиляди лева), представляваща горница над изплатена
сума от 14 000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки от телесно увреждане (мозъчно сътресение със загуба на съзнание и
допълнително проявил се постконтузионен синдром, контузия на гръден кош,
шия и крак в област на коляното) и психични страдания от изживяното
произшествие и резултат от нараняването;
сума от 609.97лв.(шестстотин и девет лева и деветдесет и седем
стотинки)представляваща пълна компенсация за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за диагностика и медикаменти по
проведеното лечение на същите увреждания;
ведно със законна лихва върху всяка от тези главници, начислена от за
период от 14.01.2021г до окончателно изплащане на обезщетенията, на
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД .
ОТХВЪРЛЯ исковете на СТ. ИВ. П., ЕГН ********** от ********,
предявени срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. ЧЕРНИ ВРЪХ 51, Д 1, за присъждане на горници
на обезщетения за същото застрахователно събитие, както следва:
над 6000лв до претендирани 26000лв за обезщетяване на неимуществените
вреди, както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху тази
главница, начислена за период 17.10.2019г до 14.01.2021;
и над 609.97лв. до претендиран сбор от 634.99лв. за обезщетяване на
имуществени вреди, формирани от направени разходи за лечение на
заболяването дерматит, както и обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху тези вреди, начислена за период 19.10.2020г до 14.01.2021.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. ЧЕРНИ ВРЪХ 51, Д 1, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN
********, следните суми:
290 лв. (двеста и деветдесет лева), представляваща дължима по делото
държавна такса по основателния размер на исковете, на основание чл.78 ал.6
от ГПК;
13
297.80лв. (двеста деветдесет и седем лева и осемдесет стотинки),
представляваща авансирани от бюджета разходи за допуснати експертизи,
съразмерно на основателна претенция, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника ЗАД „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, че
следва да представи на съда доказателства за заплащане на присъдена сума,
като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в
полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него
допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. П., ЕГН ********** от ********, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. ЧЕРНИ ВРЪХ 51, Д 1 сумата 1053.30лв.(хиляда петдесет и три
лева и тридесет стотинки), представляваща остатък след насрещна
компенсация на определен в полза на ответника размер от 1127.75лв.,
представляващ част от направените от него разноски, съразмерно на
неоснователната част от исковете, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК с определен в полза
на ищеца размер от 74.45лв., представляващ част от направени съдебно-
деловодни разноски, съразмерно на основателна част от претенциите, на осн.
чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез
пълномощниците им) с електронни съобщения по образец № 11 от Наредба
№7, 108 с указание за потвърждаване на връчването и предупреждение за
последиците, указани в определение № 1344/14.10.21г., изпратени на адв.
М. на ел. адрес, указан при достъп до ЕПЕП на л.112 и на адв. Д. на
електронен адрес, обявен по делото на л.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14