Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Жалбоподателят ЗАД „О.” гр.С., с жалбата си до съда оспорва Постановление от 03.12.2012 г. на ЧСИ Д.К.,рег.№728, с район на действие Великотърновски окръжен съд , издадено по изп.д.№*1155, с което съдебният изпълнител е оставил молбата му за намаление на претендирания от взискателя адвокатски хонорар.Обжалва на основание чл.435,ал.2 от ГПК постановлението за разноските,като оспорва определения от ЧСИ по изпълнителното дело адвокатски хонорар, завявайки че е прекомерен.Сочи, че размерът на цялото задължение по изпълнителното дело е 51271,94 лв, а размерът на претендираният адвокатския хонорар е 1800 лв.Минималният адвокатски хонорар,предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 938 лв / 100 лв за завеждане на изп. дело съгласно чл.10,т.1 от Наредбата + ½ от възнаграждението посочено в чл.7,ал.2, т.4 от Наредбата,възлизащо на 838 лв./С оглед на това, че процесуалният представител на взискателя не е извършил по делото никакви процесуални действия освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и че делото не разкрива фактическа и правна сложност, жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което да бъде намален размерът на присъдените разноски по изпълнителното дело и адвокатският хонорар да бъде сведен до определения такъв в чл.10, т.1 и 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В законоустановения срок не е постъпило възражение от насрещната страна. В мотивите към обжалваното действие , изложени от ЧСИ по реда на чл.437,ал.3 от ГПК, той заявява,че размерът на вземането по изпълнителното дело е общо на стойност 51460,77 лв.Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК критерият за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото, но не и начинът по който то се е развило.При това взискателят,респ. неговият пълномощник, нямат възможност да предвидят по какъв начин ще се развие производството.Възможно е то да приключи с доброволно плащане, но възможно е и да се получат усложнения, при което адвокатският хонорар ще бъде символичен.Съобразявайки това, съдебният изпълнител е оставил молбата за намаляване на адвокатския хонорар без уважение. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Изпълнително дело № *1155 по описа на ЧСИ Д. К. с рег .№728 е образувано по подадения изпълнителен лист от 26.10.2012 г. издаден от ВТОС по гр.д.№392/2010 г.на ВТОС в полза на „В. И К С.” Е. , гр.С.,с ЕИК * срещу ЗАД О. , гр.С., с ЕИК *.Общата стойност на задължението по изпълнителния лист възлиза на 51460,77 лв,включващи главница, лихви и разноски.Съгласно представения към молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело Договор за правна помощ и съдействие ,последният е заплатил за завеждане и водене на изпълнително дело на адвокат П. Л. с адрес гр.С.,ул.”А.С.”,№19, адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв.Сумите по изпълнителния лист са събрани чрез запор върху банковите сметки на длъжника.Минималният размер на адвокатското възнаграждение следващо се в случая съгласно материалния интерес по делото възлиза на 938 лв , вт. 100 лв за завеждане на изпълнителното дело съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения + ½ от определеното по реда на чл.7,ал.2, т.4 от Наредбата ,съгласно чл.10, т.2 от същата. По изпълнителното дело е отправено искане за намаляване на адвокатския хонорар по реда на чл.78,ал.5 от ГПК поради неговата прекомерност и несъответствие с фактическата и правна сложност на делото.Съдебният изпълнител е отказал с мотив, че взискателят ,респ. неговият пълномощник не би могъл да предвиди развитието на процеса и от там неговата фактическа и правна сложност, поради което и договореният хонорар не би следвало да се намалява.Настоящата инстанция намира този аргумент за неправилен.Видно от материалите по делото, сумите по изпълнителния лист са били вече събрани към датата на подаване на молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение.Т.е. преценката за фактическата и правна сложност на делото вече е могла да бъде направена.В конкретния случай адвокатът –пълномощник не е извършил други процесуални действия, освен подаването на молба за завеждане на делото.Очевидна е липсата на особена фактическа и правна сложност на делото, поради което и адвокатското възнаграждение се явява прекомерно съгласно критериите на чл.78,ал.5 от ГПК.За намаляването му има направено своевременно искане от насрещната страна.Съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде минималният предвиден в Наредба №1/2004 г.В конкретния случай и съобразно материалния интерес по делото това е сумата от 938 лв / 100 лв за завеждане и 838 лв за водене на делото/.Поради това обжалваното постановление следва да се отмени и адвокатският хонорар следва да бъде намален от 1800 лв на 938 лв. Водим от изложеното и на основание чл.437,във вр. с чл.78,ал.5 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Постановление от 03.12.2012 г. на ЧСИ Д. К., с рег.№728 и район на действие ВТОС ,постановено по изп.д.№*1155 по описа на ЧСИ ,с което е отказано намаляването на адвокатския хонорар по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА: НАМАЛЯВА определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от 1800 лв/ хиляда и осемстотин лева/ на 938 лв / деветстотин тридесет и осем лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |