Р Е Ш Е Н И Е
№261148 12.04.2021
г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4304 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против Н.Д.Е., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен
снабдител, на основание чл. 98а ЗЕ, продавал ел. енергия на клиентите си при
публично известни общи условия, които влизали в сила без изрично писмено
приемане. Обектът на ответника, находящ се в с. З., ул. „…та“ № .. бил
снабдяван с ел. енергия, като се индивидуализирал с ИТН …, за клиентски
номер …...
Потребителят имал задължението да плаща
консумираната ел.енергия в сроковете по общите условия.
На 06.02.2019 г. служители на ЕР ЮГ, съгл. ОУ,
извършили техническа проверка на място на СТИ, като констатирали, че
електромерът не отчита консумираната ел. енергия, поради изгаснал дисплей, при
което същата останала неизмерена, съответно – неплатена. Бил съставен КП № ….
от 06.02.2019 г. На основание Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на
електрическите уредби и електропроводните линии, била издадена фактура №
**********/18.12.2019 г. за доп. начислени 2074 кВтч. за сумата от 400,94 лева
за периода 08.11.2018 г. – 06.02.2019 г. Потребителят бил уведомен с
писмо. Предвид забавата в плащането се
дължала и лихва.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 778/06.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1797/20 г. на ПРС, срещу която в срок
постъпило възражение за недължимост, при което се породил интерес от
предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им
и установяване дължимостта на следните суми: 400,94 лева – главница – стойност на допълнително начислена ел.
енергия като корекция на сметка за периода 08.11.2018 г. – 06.02.2019 г.; 4,01 лева – обезщетение за забава за
периода 31.12.2019 г. – 04.02.2020 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 05.02.2020 г.
до окончателното погасяване. Претендира разноските
в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с
който оспорва исковете.
Първоначално била издадена фактура въз основа на
същия КП за исковия период, но на различна стойност. Депозирал жалба.
При регулярен отчет на СТИ, ок. 25-26.09.2018 г.,
инкасаторът установил проблема с електромера – дисплеят не работел и не
отчитал. Въпреки неколкократните искания до служители на ЕВН, те не дошли на
място, за да го отстранят своевременно. След като за трети път били
сигнализирани, на 06.02.2019 г. посетили имота, съставили процесния КП и
сменили електромера. Била начислена доп. сума като корекция на сметка за
ел.енергия, която ответникът не потребил, т.к. почти не пребивавал в имота.
СТИ било собственост на ЕВН, който следвало да се
грижи за поддържането му в изправност. Ответникът нито въздействал неправомерно
спрямо вещта, нито потребил соченото кол. ел. енергия, за да дължи плащане на
сумата. Нямало данни за начина на определяне на корекционния период, нито се
установявало откога точно е възникнал проблемът.
Ответникът подал жалба пред ДКЕВР, която била
уважена и ЕВН следвало да върнат платената сума по първоначалната фактура за
корекция. Вместо това, ищецът издал процесната фактура за същата проверка, но с
начислена по – висока сума за плащане. Горното било незаконосъобразно и в
разрез с решението не ДКЕВР. Била подадена и нова жалба, по която нямало
произнасяне към момента. Електрозахранването на ответника било прекъснато на
10.03.2019 г. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1797/20 г. на ПРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По
същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че:
ответникът е потребител на услугите на ищцовото дружество по доставка на
ел.енергия за собствения му обект, находящ се в с. З., ул. „…“ № 4А, с ИТН ..,
за клиентски номер …; съставен е КП № …от
06.02.2019 г.; във връзка с едностранна корекция е издадена фактура №
**********/18.12.2019 г. за доп. начислени 2074 кВтч. за сумата от 400,94 лева
за периода 08.11.2018 г. – 06.02.2019 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 261664/07.10.2020
г. – л. 50-51/.
Съдът приема тези факти за доказани, включително
като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
В
констативния протокол /л.4/ е посочено, че представители на ЕВН ЕР в
присъствието на клиента, са извършили проверка на средството за търговско
измерване, монтирано на обекта на потребителя, като е отразено, че електромерът
е блокирал и не може да отчита.
Въз
основа на констатациите ищецът е извършил едностранна корекция на сметката на абоната
за минал период.
Първоначално,
въз основа на този КП, е извършена корекция на сметката за процесния период,
като е издадена фактура № **********/27.03.2019 г., но за по – ниска стойност –
217,68 лева. След подадена жалба от ответника, с Решение № Ж – 673/02.12.2019
г. /л.43-44/, КЕВР дава задължителни указания на ищеца и „ЕР ЮГ“ ЕАД – да
анулира начислените количества енергия за обекта за този период, както и
посочената фактура.
Впоследствие,
въз основа на същия протокол и отново за същия период, с идентично основание –
ищецът издава процесната фактура за търсената сума като корекция на сметка.
Основният
въпрос от значение за спора е дали са били налице предпоставките за
извършването й, чрез начисляване на допълнителната сума.
Периодът, за който е извършена корекцията, е след
измененията на чл.98а от ЗЕ /ДВ,
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на ПИКЕЕ с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.
С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради съществено нарушение на
процедурата по приемането им, с изключение на чл. 48 – чл. 51. Решението е
обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г.
Постановено е и Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.
дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV
отделение, в сила от 23.11.2018 г., с което са отменени и чл. 48-51 ПИКЕЕ.
Следователно,
относно извършената проверка на 06.02.2019 г. за ищеца липсва
нормативно основание да начисли
процесните доп. количества ел. енергия на абоната /към
момента действат нови ПИКЕЕ, в сила от 02.05.2019 г., но те нямат обратно
действие, тъй като са издадени въз основа на ЗЕ, който не предвижда обратна
сила за тях; проверката е извършена преди влизане в сила на новите правила,
поради което те не са приложими за абоната/.
Според данните от КП – електромерът в имота на
потребителя бил блокирал, при което и не отчитал. Уредът обаче не е собственост
на потребителя /чл.120, ал.1 ЗЕ/, като поддържането на техническата му
изправност и снемане на съответните показания е задължение на ищеца. Не се
установява констатирана нерегламентирана намеса спрямо СТИ, нито целостта му да
е била нарушена. Следователно, дори да е бил налице проблем с изправността на
електромера, той не се дължи на поведение на ответника, като той не може да
отговаря за годността на
уреда /собственост на ЕВН/, респ. за отчитането или не на консумирана ел.
енергия.
ЕВН не обосновава и законосъобразността на
определения период на корекция. Нещо повече, не е ясно и по каква причина,
ищецът не се съобразява със задължителните указания на ДКЕВР за анулиране на
задължението по КП като корекция за исковия период, вместо което и без да
обжалва постановеното Решение – издава отново за същия период, но за сума в по
– висок размер като корекция
на сметка, процесната фактура, сумата по която претендира от потребителя.
Ищецът не установява за исковия период да е била
консумирана ел. енергия, която да е била неизмерена и неплатена, за да начисли
корекционната сметка. Според данните от СТЕ, при направен отчет с клавиатура на
25.01.2019 г. /преди проверката/ не е отчетена консумирана ел. енергия. Както
твърди и самият ищец /л.19 таблица/, информация за това, че е имало проблем с
електромера, е била подавана от отчетника 4 пъти /25.04, 25.05, 25.08.2018 г., 25.01.2019
г./, като едва на 06.02.2019 г. е била извършена проверка на изправността му.
Незаконосъобразно е при тези данни да се извърши проверка на годността на СТИ
/собственост на ЕВН/ близо година след първоначалното установяване на повреда,
след което абонатът да се натовари със сметка за минал период /максимално
завишен/ и без доказване на каквото и да е неправомерно въздействие от негова
страна спрямо уреда.
За пълнота - обективната отговорност, на която се
позовава ищецът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на
едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което
нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Общата
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД,
регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. По
делото не се установява каквото и да е неправомерно въздействие спрямо уреда,
респ. вина на потребителя за нефункционирането му.
Според
действащото законодателство, средствата за търговско измерване, както и
електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество,
което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава
правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с
извършването на такава манипулация върху СТИ, която се отразява на способността
за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ищеца
е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на
потребителя до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса
на всякакви данни в тази насока, не може да се презюмира виновното му
поведение.
В
тази връзка е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в
препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез
едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението
между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено доказано
по категоричен начин недобросъвестното поведение на едната страна по договора може
да представлява основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за
всички настъпили за съконтрахента й вреди. В настоящия случай, манипулация
изобщо липсва, при което корекционната процедура е опорочена и изцяло
незаконосъобразна.
Отделно
– съгласно разп. на чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, според
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Съгласно
изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 като необходимо
съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от
новата уредба ОУ на ищеца /те не са представени, но на съда е служебно известно
тяхното съдържание/. Следователно ЕВН не е изпълнило задълженията си по чл.98а,
ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да предвиди в общите условия на договорите
си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Не е
изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на ЕВН да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като
снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и
публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната
нова законова регламентация, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента /в т. см. - Решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ
т.о., Решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.
ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената
хипотеза, видно от съдържанието на чл. 28, ал. 2 ОУ, която предвижда, че
клиентът следва да бъде уведомен, но не
и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не
постфактум. В
този смисъл Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II
т. о., постановено по жалба на „Енерго-Про продажби” АД. Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и поради липса на надлежна
регламентация в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е извършена
корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не получава
съставените документи. Така операторът начислява суми по свои данни /в случая и повторно, въпреки указанията на
ДКЕВР/, като изцяло лишава абоната
от участие в облигационната връзка и свързаните с нея дейности.
Изложеното е достатъчно, за да обоснове
неоснователност на предявения главен иск, тъй като ЕВН не установява правомерно
да се е възползвал от правото да начисли допълнително количество ел. енергия за посочения във
фактурата период.
Възможността за едностранна корекция на сметка за
минал период не означава автоматично начисляване на суми за неизмерена
ел.енергия, т.к. същото е допустимо само и единствено при наличие на всички законови
предпоставки за ангажиране отговорността на клиента, които в случая не бяха установени.
Главният
иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, ведно с
акцесорния такъв за лихви, поради обусловеността му.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника. Направено е искане и са представени
доказателства за плащане на 300 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* против Н.Д.Е., ЕГН ********** искове за признаване за установена в
отношенията между страните дължимостта на следните суми: 400,94 лева – главница – стойност на допълнително начислена ел.
енергия като корекция на сметка за периода 08.11.2018 г. – 06.02.2019 г., за
която е издадена фактура № **********/18.12.2019 г.; 4,01 лева – обезщетение за забава за периода 31.12.2019 г. –
04.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.02.2020 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 778/06.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1797/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да плати на Н.Д.Е., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 300 лева
/триста лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП