Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 460
гр. Пловдив, 11.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 504/2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от С.Г.К., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-1030-011067
от 22.11.2019г., издадено от Началник група
към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на
чл. 104а ЗДвП, на С.Г.К., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП
е наложена глоба в размер на 50 / петдесет /лв.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения,
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че предаденият
на жалбоподателя препис от АУАН е непълно нечетлив, предвид което той е
поставен в невъзможност да разбере за какво е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Поддържа се, че в АУАН и НП не са
описани подробно фактическите параметри на нарушението, а същото е поднесено
съвсем бланкетно. Възразява се, че е налице разлика между заеманата длъжност на
актосъставителя- в АУАН е посочено, че е на длъжност „****“ при група „Сигма“,
а в НП е отразено, че е „****“ при ОД на МВР- Пловдив. Акцентира се върху обстоятелството,
че в атакуваното НП не е посочен конкретен текст от Наредба № Iз- 2539 на МВР, на основание
който се отнемат 6 контролни точки на нарушителя. Излагат се съображения в
насока маловажност на процесния случай. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не изпраща и упълномощен
процесуален представител. Депозирано е писмено становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на атакуваното НП (
препис от него е връчен на 10.01.2020г., а жалбата е входирана на 13.01.2020г.),
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че преписът от АУАН, който му е връчен е напълно нечетлив.
Всъщност, жалбоподателят не е представил оригинала на връчения му химизиран
препис от АУАН, а е приложил фотокопие от него. При това положение, за
настоящия съдебен състав се налага разбирането, че трудно за разчитане е единственп
ксерокопието, а не връченият на жалбоподателя химизиран препис от АУАН. По
отношение на разминаването в АУАН и НП досежно длъжността, която заема
актосъставителят Ж., то съдът счита, че същото по никакъв начин не накърнява
правото на защита на жалбоподателя и не се отразява върху законосъобразността
на съставения АУАН и издаденото НП. Следва да се посочи, че заеманата от Ж.
длъжност е въпрос, касаещ единствено вътрешната организация в системата на ОД
на МВР- Пловдив, като за настоящото производство е единствено от значение
факта, че към момента на съставяне на АУАН, Ж. безспорно е заемал длъжност в
структурата на МВР.
Не е допуснато процесуално
нарушение и като не е посочен точният текст от Наредба Iз- 2539 на МВР, на основание който
се отнемат контролни точки на нарушителя. Отнемането на контролни точки не е
самостоятелно административно наказание, а е законна последица при
установяване, че е извършено нарушение по смисъла на ЗДвП. Предвид това, на
самостоятелен съдебен контрол подлежи наказателното постановление в частта,
касаеща извършеното административно нарушение и наложеното за него
административно наказание, но не и по повод на отнетите контролни точки. Ако НП
бъде отменено, то за съответното нарушение не ще бъдат отнети и контролни точки
на водача.
Следва да се изтъкне, че са спазени
и давностните срокове, разписани в чл. 34
от ЗАНН. Нарушението и нарушителят са установени на дата 26.10.2019г.,
когато е съставен и АУАН, а атакуваното наказателно постановление е издадено на
22.11.2019г.
По фактите:
Съдът приема за изяснена следната
фактическа обстановка: на 26.10.2019г. около 11.20 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Хаджи Д.“ до № 59, служителят при ОД на МВР- Пловдив- Д.Н.Ж., изпълнявал служебните
си задължения по контрол на водачите на МПС за съблюдаване задълженията им по
Закона за движение по пътищата. По същото време, С.Г.К. *** „Сеат Ибиза“, с
рег. № *****, негова собственост. По време на движение с автомобила,
жалбоподателят използвал мобилния си телефон. Това било забелязано от актосъставителя
Ж., който спрял за проверка К.. За така извършеното от К. нарушение бил
съставен АУАН с бл. № 216995 от 26.10.2019г.
Съдът счита, че гореописаната
фактическа обстановка кореспондира с приобщените по надлежен ред към делото
писмени доказателства. Тя се потвърждава и от показанията на св. Ж. / л. 16/,
който разпитан в ОСЗ изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН
от 26.10.2019г. Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита, че
поднесената от него информация е обективна, логически последователна и
безпротиворечива. Гореизложената фактическа обстановка съответства напълно и с
отразеното в АУАН от 26.10.2019г., като съобразно изричната норма на чл. 189,
ал. 2 ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. Както бе посочено и по- горе, АУАН е изцяло редовен от
външна страна, поради което и съдът кредитира отразеното в него.
По правните аспекти на спора:
При така изяснената фактическа
обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна
и субективна страна, жалбоподателят К. е осъществил всички съставомерни
признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 104а ЗДвП. Съобразно
цитираната норма, на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен
чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
В конкретния случай, както бе посочено и по- горе, с категоричност се изяснява
обстоятелството, че жалбоподателят е ползвал мобилен телефон, докато е
управлявал собственото си МПС марка и модел „Сеат Ибиза“, с рег. № *****.
За пълнота на изложението, съдът
счита за нужно да посочи, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а ЗДвП е отразено чрез думата „използва“, която може да намери множество
проявления. Под "използва мобилния телефон" се има предвид всяко едно
служене с телефона според неговите функции, а не само „говорене“. Както се
установява от текста на самата разпоредба, целта е ползването на телефона да не
пречи на управлението на автомобила, да не отклонява вниманието на водача и
ръцете му да не са заети с друго, освен с управлението и ползването на
приборите на МПС. Именно и предвид това, без значение е дали чрез мобилното
устройство се е говорило, набирало или се е извършвало друго действие. След
като то е било в ръцете на водача по време на движение, то се счита, че е
консумиран съставът на административното нарушение, разписано в чл. 104а ЗДвП.
По размера на наложената санкция:
Правилно АНО е преценил, че за
нарушаване на правилото за поведение, разписано в чл. 104а ЗДвП следва на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, на нарушителя да бъде наложена глоба в
размер от 50лв. Размерът на административното наказание „глоба“ за нарушението
на чл. 104а ЗДвП е фиксиран и предвид това не подлежи на каквато и да било
преценка за съразмерност.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна преценка,
съдът счита, че процесният случай разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. На първо място, съдът отчита факта, че процесното нарушение е
първо подобно за жалбоподателя. Всъщност, приетата по делото справка за
нарушител/ водач на К., оставя яркото впечатление, че нарушението е изобщо
първо в битието на жалбоподателя като водач на МПС. Съобразно отразеното в
справката, К. се е сдобил за пръв път със СУМПС на 15.04.2015г., като до
момента на приключване на делото в настоящата инстанция, той не е реализирал
друго нарушение по ЗДвП. В конкретния случай се касае за безукорно поведение на
водач на МПС, което е продължило петнадесет години. Подобно подчертано
правомерно поведение, не може да не бъде поощрено. Ясно е, че процесната
деятелност е изолирана и откъслечна и не е поредно проявление на трайно
следвана, негативна линия на поведение. Предвид това, настоящият съдебен състав
счита, че целите на административното наказание, разписани в чл. 12 ЗАНН ще
бъдат постигнати, като на основание чл. 28, б. „а“ ЗАНН, се предупреди
нарушителят, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание
Предвид гореизложеното,
атакуваното НП като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-011067 от
22.11.2019г., издадено от Началник група
към ОД на МВР-Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на
чл. 104а ЗДвП, на С.Г.К., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 / петдесет /лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с
оригинала.
Т.к.