№ 50
гр. Враца, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500509 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Х. Ц., ЕГН **********,
представляван по пълномощие от адв.М.Л. от САК, срещу Решение
№260149/18.08.2021г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.
№505/2019г., с което е признато за установено, че дължи изпълнение на
"Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** по издадена по ч.гр.д.№250/2019г. на Районен съд-Мездра
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 486.63лв. главница по договор
за кредит, договорна лихва в размер на 61.28лв. за периода от 26.12.2016г. до
25.09.2017г., такса за оценка на досие в размер на 22.61лв. за периода от
02.01.2017г. до 26.09.2017г., обезщетение за забава в размер на 82.23лв. за
периода от 27.12.2016г. до 01.02.2019г., ведно със законната лихва за периода
от подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното
решение поради противоречие с материалния и с процесуалния закон и се
поддържа, че районният съд е приел неправилно, че цесията, от която черпи
1
права ищцовото дружество, е надлежно съобщена на ответника преди
образуването на заповедното производство, че вземането е надлежно
цедирано от първоначалния кредитор "Провидент Файненшъл България"ООД
на "Изи Асет Мениджмънт"АД и впоследствие на "Агенция за събиране на
вземания"ЕАД. Според въззивника дори да са налице валидни цесии на
вземането и надлежно уведомяване на длъжника с исковата молба, съдът
неправилно е приел, че договорът за паричен заем с първия кредитор е
действителен и не съдържа нищожни клаузи, поради което предявените
искове са основателни.
Според въззивника ищецът не е доказал в условията на пълно и главно
доказване, че първоначалният кредитор валидно е цедирал вземането си на
"Изи Асет Мениджмънт"АД, липсват доказателства за договор за цесия,
поради което не става ясно как районният съд е приел за доказано
сключването на такъв, а отделно от това не е валидно прехвърлено и
вземането с втората цесия. В жалбата се поддържа, че представеният рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и
приложението към него от 01.09.2017г. не доказват надлежно прехвърляне на
процесното вземане, като в тази насока се развиват правни съображения.
Развиват се съображения и във връзка с връчването на уведомлението за
цесията, което според въззивника не е надлежно извършено преди
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. към
този момент заявителят не е имал качеството на кредитор на длъжника.
В жалбата алтернативно се поддържа, че предявените искове са
неоснователни и на отделно основание, а именно недействителност на
договора за паричен заем между първоначалния кредитор и ответника Ц.Ц.,
тъй като в нарушение на ЗПК не съдържа погасителен план. В тази връзка се
настоява, че съдът е следвало да следи служебно за действителността на
договора за заем и за наличието на нищожни клаузи, като се сочат конкретни
разпоредби на ЗПК и се подчертава, че дори чрез тълкуване не става ясно
каква част от погасителната седмична вноска представлява главница, каква
част – лихва и каква част – неустойка, респ. такса. Развиват се съображения в
подкрепа на поддържаното за противоречие на процесния договор със ЗПК и
за неговата недействителност, както и за нищожност на отделни договорни
клаузи като тази за договорна лихва, която според въззивника противоречи на
добрите нрави и е неравноправна, тъй като размерът й е прекомерен. Цитира
2
се съдебна практика на български съдилища и на Съда на ЕС
Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено.
Претендират се разноските за двете инстанции.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
Чрез пълномощника си юрисконсулт Ц.И. въззиваемото дружество
"Агенция за събиране на вземания"АД е подало отговор, с който оспорва
въззивната жалба.
В отговора се излагат подробни доводи относно уведомяването на
длъжника за цесията, което според въззиваемия е редовно, в тази връзка се
развиват пространни правни съображения и в този контекст се коментират
представените пред първата инстанция доказателства.
С оглед въведеното във въззивната жалба твърдение за невалидност на
цесията между "Файненшъл България"ЕООД /с предишно наименование
"Провидент Файненшъл България"ООД/ и "Изи Асет Мениджмънт"АД
въззиваемото дружество представя и моли да бъда бъдат приети заверени
копия от договор за цесия от 01.07.2017г., пълномощно и потвърждение.
Искането на въззиваемата страна е обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за тази инстанция и се прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатски
хонорар, заплатени от въззивника, и се иска пълномощникът му да посочи
банкова сметка.
Съдът е счел, че представените от въззиваемото дружество писмени
доказателства следва да бъдат допуснати и приети, тъй като тези
доказателства се сочат във връзка с нови доводи на защитата на противната
страна.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е счел, че въззивната жалба е редовна и
допустима и е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в
което въззивникът не се явява и не се представлява. Чрез пълномощника си
въззиваемото дружество е подало писмено становище, в което оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба този
съдебен състав взе предвид следното:
3
Производството пред районния съд е образувано по предявен от
"Агенция за събиране на вземания"ЕАД срещу Ц. Х. Ц. иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на негови
вземания срещу ответника общо за сумата 653.75лв., включваща следните
суми 486.63лв. – главница, 61.28лв. – договорна лихва за периода
26.12.2016г., 22.62лв. – такса за оценка на досие за периода 02.01.2017г.-
25.09.2017г., 83.23лв. – обезщетение за забава за периода от 27.12.2016г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и законна лихва от
подаването на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
представляващи неизплатени задължения по договор за потребителски кредит
№*********/20.07.2016г., сключен с "Провидент Файненшъл България"ООД,
вземанията по който са прехвърлени на "Изи Асет Мениджмънт"АД с договор
за цесия от 01.07.2017г., а впоследствие на ищеца с Приложение
1/01.06.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба на вземания от 16.11.2010г., за които вземания по ч.гр.д.
№250/2019г. на Районен съд-Мездра е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Чрез пълномощника си адв.Светослава Куньова ответникът е подал
отговор на исковата, с който е оспорил предявения иск. За да поддържа, че не
дължи на ищеца исковите суми, ответникът на първо място е направил
възражение за недоказаност на твърдените от ищеца две цесии от 01.07.2017г.
и 01.06.2018г. Второто възражение е за това, че ответникът не е уведомен за
прехвърлянето на вземанията. На следващо място в условията на
алтернативност в отговора се поддържа, че процесният даговор за кредит е
нищожен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, че предвиденият в
него лихвен процент противоречи на добрите нрави и че исковите суми за
такса за оценка на досие и такса за услугата "кредит у дома" са недължими.
В обжалваното решение районния съд е приел, че по делото е безспорно
установено валидно договорно правоотношение между ответника и "Изи Асет
Мениджмънт"АД, по който кредиторът е изпълнил задължението си и му е
предоставил исканата сума. Прието е също, че вземането по този договор е
било цедирано с Приложение 1 от 01.11.2017г. на ищцовото дружество, т.е.
към датата на подаване на заявлението титуляр на вземането е ищецът, както
и че с подаването на исковата молба ответникът се счита уведомен за
4
прехвърлянето на вземанията.
С оглед на това, че ответникът не е ангажирал доказателства да е
изпълнил задълженията си по договора за кредит, първоинстанционният съд е
приел, че предявеният иск е основателен и доказан и го е уважил в пълен
размер.
Като взе предвид поддържаното от страните и след самостоятелен
анализ на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав
приема, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от първата
инстанция нарушения на материалния закона и на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост.
От приобщеното ч.гр.д.№250/2019г. п описа на Районен съд-Мездра се
установява, че по заявление на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД по
чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, срещу която
длъжникът-настоящ ответник е подал възражение по чл.414 ГПК.
С исковата молба е представен формуляр за кандидатстване за кредит,
декларация за съгласие за обработка на лични данни, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и
договор за кредит от 20.07.2016г., сключен между "Провидент Файненшъл
България"ООД и ответника Ц.Ц., с който на последния е предоставен кредит в
размер на 700лв. при определени в него условия относно дължимите такси,
общ размер на фиксираната лихва и срок за погасяване.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт"АД
и "Агенция за събиране на вземания"ООД, допълнително споразумение към
този договор от 01.11.2017г., потвърждение за сключена цесия и извлечение
от Приложение №1 към този договор, в което фигурира името на ответника
Ц.Ц. със задължение в размер на 873.60лв. Представено е пълномощно, с
което цедентът "Изи Асет Мениджмънт"АД преупълномощава "Агенция за
събиране на вземания"ЕАД от негово име да уведоми всички длъжници за
прехвърлянето на вземанията срещу тях.
С исковата молба е представеното уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, с
което ответникът е уведомен от ищеца за прехвърлянето на вземането от "Изи
Асет Мениджмънт"АД, както и известие за доставяне, в което е маркирано
полето "получателят непознат на посочения адрес".
5
Докладът по делото не отговаря на изискванията за съдържание по
чл.146 ГПК и в него на страните не са дадени указания във връзка с
разпределянето на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, поради което пред настоящата инстанция са допуснати и приети
писмени доказателства.
От представения с отговора на въззивната жалба договор за цесия и
заместване в дълг от 01.07.2017г. е видно, че "Провидент Файненшъл
България"ООД е прехвърлило на "Изи Асет Мениджмънт"АД всички главни
и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за
паричен заем, описани в Приложение №1 /неразделна част от договора/, но
такова приложение, съдържащо пълно и детайлно изброяване на
прехвърлените вземания, не е представено. Представено е също пълномощно,
с което цедентът "Файненшъл България"ЕООД упълномощава "Изи Асет
Мениджмънт"АД да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
парични заеми, които дружеството е цедирало/прехвърлило/ съгласно
договора от 01.07.2017г.
Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на
въззивния съд да приеме, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
факта, че е титуляр на вземанията, чието съществуване е предмет на
установяване.
Активната си материална летитимация като кредитор на ответника
ищецът обосновава с твърдения за извършени две последователни цесии на
вземания, които има срещу длъжника "Провидент Файненшъл България"ООД
по договор за потребителски кредит от 20.07.2016г., и които са прехвърлени
на "Изи Асет Мениджмънт"АД с договор от 01.07.2017г., а на 01.08.2018г. по
силата на подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.11.2010г. са прехвърлени на "Агенция за събиране на
вземания"ЕАД.
Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите, в т.ч. ясен и точен предмет. От правилото,
установено в чл.99, ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го притежава, следва, че предмет на
6
цесионна сделка могат да бъдат само съществуващи към момента на
прехвърлянето вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност. Тези вземания следва да са ясно и конкретно определени по
основание и размер.
В разглеждания случай ищецът е ангажирал доказателства за
основанието, но не и за размера и принадлежностите на вземането, чийто
цесионер претендира да е, а именно договор с потребителски кредит, сключен
от ответника с друго дружество. Представил е и доказателства за прехвърляне
на това вземане на втори кредитор с договор за цесия, в приложение към
който вземането срещу длъжника е посочено по основание и общ размер.
Недоказана по делото е останала материалната легитимация на ищеца като
кредитор на ответника по силата на представения Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г. и Приложение 1 към
допълнителното споразумение към този договор от 01.11.2017г.
Представеното по делото извлечение от Приложение №1 е недостатъчно за
обосноваване на извод, че на ищеца валидно е цедирано вземане,
произтичащо от договора за потребителски кредит с "Провидент Файненшъл
България"ООД от 20.07.2016г., с всичките му елементи, формиращи исковата
сума /главница, договорна лихва, такса за оценка на досие и др./. Това дава
основание на въззивния съд да приеме, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан.
По изложените съображения въззивната инстанция счита, че
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
При този изход на делото и предвид ползваната от ответника и настоящ
въззивник безплатна правна помощ и съдействие пред двете инстанции, в
полза на адв.Н. И. и адв.М.Л. от САК следва да бъдат присъдени адвокатски
възнаграждения по чл.38, ал.2 ЗА в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1, а
именно 300лв. за всеки от тях поотделно.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение №260149/18.08.2021г., постановено от Районен съд-
Мездра по гр.д.№505/2019г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Агенция за събиране на вземания"ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** срещу Ц. Х. Ц., ЕГН
**********, с адрес с.*** иск за установяване съществуването на вземане за
сумата 653.75лв., включваща сумите 486.63лв. – главница, 61.28лв. –
договорна лихва за периода от 26.12.2016г. до 25.09.2017г., 22.61лв. – такса за
оценка на досие, 83.23лв. – обезщетение за забава от 27.12.2016г. до датата на
заявлението по чл.410 ГПК и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, за които по ч.гр.д.№250/2019г. по
описа на Районен съд-Мездра е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН
**********, вписан в САС, и на адвокат М.Л. Л., ЕГН **********, вписан в
САК, адвокатски възнаграждения по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300лв. за
всеки поотделно.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8