РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 134 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** и ***, чрез
процесуалния представител ю.к. М.Н., срещу М.Р.И., ЕГН **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД с
искене да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 1859.84 лв., от които 1678.88 лв. главница по договор
№ **********; сума в
размер на 143.87 лв,-
договорна лихва от 25.10.2016 г. до 26.12.2016 г.; обезщетение
за забава за периода от 25.10.2016 г. до 10.03.2017 г. в размер на 37,09 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението
по чл. 417 ГПК (28.03.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и в изпъленение указанията на съда е предявил настоящия иск. Излага, че на
23.09.2016 г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** с който на ответника е предоставена сума в размер
на 1971,17 лв. Твърди, че кредитодателят, съгласно сключеният Договор, е
изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит,
посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му. Излага, че е
определен общ размер на потребителския кредит от 1822,75 лв. Сочи се, че към отпуснатия
кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 179,88 лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, и която е финансирана от
ищеца и е следвало да се възстанови от ответника с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация.
Твърди, че съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния договор кредиторът е превел средствата по кредита по сметка на
продавача на стоката, избрана от потребителя -ответник в размер на 1499,01
лв. Излага, че ответникът е декларирал,
че е получил стоките посочени в чл. 8 от Договора за потребителски кредит от
продавача на стоката.Сочи, че общото крайно задължение по Договора възлиза на
1822,75 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл.
11.2 от Договора, на 12 погасителни месечни вноски, 11 вноски по 151,89 лв.,
ведно с последна изравнителна в размер на 151,96 лв. Твърди, че предоставената
сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Сочи се, че
длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25.10.2016 г. за
повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно
вноски с падежи 25.10.2016 г., 25.11.2016 г., 25.12.2016 г., като считано от
26.12.2016 г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно
чл.16.2. от Договора. Твърди, че в Договора е уредена автоматична предсрочната
изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три
поредни месечни вноски, но въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Излага, че е изпратил писмо до адреса
на длъжника, което обаче не е потърсено
от адресата. Твърди, че считано от 26.12.2016 г. е настъпила предсрочна
изискуемост на задължението съгласно чл.16.2. от Договора, като на тази дата
длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото незаплатено
вземане на кредитора. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата
молба. Счита, че предявения осъдителен иск е недопустим, за което развива
подробни съображения. Оспорва вземането на ищеца и по основание и по размер.
Твърди, че от приложените по делото документи не се установя изпълнение на
неговото основно задължение – да представи на ответницата сумата по кредита.
Излага, че от представената фактура се установява заплащане с кредитна карта
„ТВІ кредит”, но счита, че това не
означава, че именно това заплащане е по отпуснатия заем. Твърди, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, предвид неуведомяването на
ответницата за това обстоятелство, за което развива подробни аргументи, вкл. и
за начина на връчване на съобщението. Навежда пространни доводи и относно
тезата си, че ищецът не е представил на
ответника стандартен европейски формуляр, съгласно изискването на чл.5 ал.2 от ЗПК. Оспорва претенцията по основание, тъй като счита, че договорът за кредит е
нищожен. Счита, че доколкото потребителят не е бил уведомен, как се формира лихвата
клаузите за нейното определяне са неравноправни по силата на чл. 143. т. 9 от
ЗЗП. вр. чл. 24 от ЗПК. Навежда доводи и, че ищецът не е доказал, че тези
клаузи са били индивидуално уговорени, за да е приложимо спрямо тях
изключението по чл. 146. ал. 1 от ЗЗП.
Твърди, че тези клаузи са съществени за процесния договор за
потребителски кредит и тяхната неравноправност води до нищожност на целия
договор - чл. 146, ал. 5 от ЗЗП. Сочи и,
че е налице недействителност на процесния договор за потребителски кредит и на
основание ЗПК, именно: не е посочен как
е формиран ГПР; в погасителния план няма
разбивка, всяка вноска от какви пера е съставена, за да е ясно за потребителя
при сключването на договора - при изплащане на всяка вноска каква част от ГПР,
съответно, от възнаградителната лихва погасява. Твърди и, че е недействителна
клаузата на в чл.7 изр.2 от договора, предвиждащата заплащане на такса за
оценка на риска, в размер на 179.88 лева, и включването на същата, като част от
дължимата главница по договора за заем, поради установената в чл. 10. ал. 2
забрана за събиране на такси и комисиони свързани с усвояване и управление на
кредита. Излага, че не е ясно и как се формира сумата от 151. 89 лв..
съставляваща размер на месечна погасителна вноска, съответно как се формира
сумата от 151,96 лв. - последна погасителна вноска. Развива и подробни съображения относно
дължимостта на лихвата. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В условията на евентуалност – да присъди сума в размер на 1499 лева, представляваща
чистата стойност на кредита.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният предтаветиле на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Прави възражение за разноските
претендирани от ищеца. Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като
съдържа неравноправни клаузи, тъй като не е посочено как е формиран ГЛП и ГПР.
Сочи и, че не е посочено как е формирана месечната погасителна вноска. излага
подробни съображения относно нищожността на таксата "оценка на
риска".
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2248/2017 г. по описа на ПлРС, от което
е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 1678.07лв. - главница; сума
в размер на 143.87лв. –
договорна лихва, за периода 25.10.2016 г. – 26.12.2018
г.; сума в размер на 37.09лв. – лихва за забава, за периода от 25.10.2016г. до 10.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлениет
в съда до изплащане на
вземането, както и направените разноски за държавна такса в размер на 37.20 лева и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1372/29.03.2017
г. и изпълнителен лист, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради
което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство е и Договор за потребителски
кредит № ********** от 23.09.2016 г., сключен между страните по делото, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в общ
размер на 1678,88 лева, от които кредит в размер на 1499,00 лева и еднократна
такса за оценка на риска в размер на 179,88 лева. В договора, сключен между
страните е договорено, че: при потребителски кредит за закупуване на стока или
заплащане на услуга - кредиторът превежда съответната част от средствата по
кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане
на продажната й цена; че закупената стока е климаник ELEKTROLUX - 1 бр.; когато потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по
кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора по сметката на съответния
застраховател;. Страните са договорили, че лихвеният процент, с който се
олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 15,46 %; че
лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по договора; че ГПР е в размер на 44,55 % . Видно е от процесния договор, че
в същия е инкорпориран погасителен план, с посочена обща вноска. В договора е
установено също- чл. 16, 2, че при пълно или частично просрочие на три поредни
месечни погасителни вноски, вземането по договора става предсрочни изискуемо,
считано от падежа на третата вноска и считано от тази дата, върху цялото
вземане, кредиторът начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва
автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на
длъжника. От съдържанието на договора– чл. 25,13 се установява също, че с
подписването му, кредитополучателя декларира, че му е предоставено своевременно
на хартиен носител и на български език, необходимата информация, под формата на
Стандартен европейски формуляр.
Представена е като доказателство по делото и издадена от продавача на
стоката дубликат на издадената касова бележка, от която се установява, че
ответникът по делото е купил вещта, посочена в договора за потребителски кредит
с кредитна карта от ТВI кредит.
Установява се, от
представеното по делото искане – декларация за потребителски кредит, че
ответника е заявил, че кандидатства за потребителски кредит и, че желае да бъде
извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност с оглед
сключването на договор.
Видно е от представеното по делото на л.21 Уведомление
за предсрочна изискуемост, че ищецът на основание чл.16 от Договора е обявил
кредита за предсрочно изискуем. Установява се от приложената по делото обратна
разписка, че Уведомлението не е връчено на ответника, тъй като съобщението е
било непотърсено.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страните. От заключението на същата се установява,
че: на 23.09.2016 г. между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит № ********** за сумата от 1499 лева- главница по договора
за кредит и такса за оценка на риска в размер на 179,88 лева; че отпуснатата
клавница в размер на 1499,01 лева е преведана от ищеца на Технополис
България" ЕООД на 26.09.2016 г. с платежно нареждане; че лихвеният
процент, с който се олихвява предоставения кредит е в размер на 15,46 % и се
начислява ежемесечно на база 360 дни годишно; че общата сума като погасителна
вноска в размер на 151,89 лева включва: главница и лихва; че кредитополучателят
не е погасил нито една вноска от договорът за кредит и в този случай дължимата
главница е в размер на 1678,88 лева и договорна лихва в размер на 143,87 лева
за периода от 2510.2016 г. до 23.09.2017 г. и обезщетенеие за забава в размер
на 37,09 лева; че сумата от 179,88 лева е осчетоводена от ищеца и е прибавена към главницата и се олихвява с
договрният лихвен процент; при вариант за дължимите суми без таксата за оценка
на риска дължимата главница ще е в размер на 1499 лева, договорна лихва в
размер на 128,48 лева и лихва за забава в размер на 21,32 лева за периода от
25.10.2016 г. до 10.03.2017 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен
срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което
е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено
и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за
забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №2248/2017 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за банков
кредит между страните по силата, на който „ТИ БИ АЙ Кредит“ ЕАД е предоставил
на кредитополучателя Договор за потребителски кредит № ********** от 23.09.2016
г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в
общ размер на 1678,88 лева, от които кредит в размер на 1499 лева и еднократна
такса за оценка на риска в размер на 179,88 лева, която сума ответникът
се е задължил да върне по установения между тях начин - чрез равни месечни
погасителни вноски,
всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна
лихва по кредита, така
и дължимата лихва за просрочие.
Установи се също, съобразно отразеното в
договора, че на кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен
носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника
преди подписване на договора.
Съдът приема, че
процесният договор е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в
самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 7 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /чл. 7 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат
в договора. Поради изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По делото безспорно се установи, че от страна
на ответника не са извършвани плащания по процесния договор.
По делото безспорно
се установи също, че към датата на
депозиране за заявлението по чл. 417 от ГПК- 28.03.2017г, от страна на
кредитора – ищец, не е обявена предсрочната изискуемост на кредита, съобразно
указанията, дадени в т.18 на
ТР№4/2013г. на ВКС. Съдът констатира, че
към датата на заявлението, са
падежирали вноските с падежи от м. 10.2016 г. до м. 03.2017г. Съобразно
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, които са от значение за спорното право, поради
което следва да се вземе предвид и факта на настъпването на падежа на
определени вноски след този момент. Преценката се извършва съобразно момента, към който се формира силата на
присъдено нещо - приключване на съдебното дирене. Поради това, искът по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към
която се формира сила на присъдено нещо- ТР№8/2017г на ОСГТК. В случая, към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция - 29.10.2019г,
всички вноски са падежирали. Доколкото
вноските по кредита са с настъпил падеж за ирелавнтно съдът приема възражението
на особения представител на ответника, че уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост не е връчено редовно на ответника.
С оглед изложеното,
и доколкото ответникът не е представил доказателства за плащане на процесните
суми съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен. Съдът намира
също, че уговореният с договора годишен лихвен процент от 15,46% и ГПР от
44,55%, са действителни, като непротиворечащи на нормата на чл. 19, ал.5 от ГПК, съобразно която, размерът на ГПР не
може да надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва.
По отношение на
претенцията за установяване дължимостта на сумата от 179,88лв.- такса оценка на
риска, посочена от ищеца като част от претендираната главница, съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради констатирана нищожност на клаузата. Процесният договор за кредит от 25.04.2017г., е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г./.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Независимо от използваната в договора формулировка „такса за оценка
на риска“, съдът намира че сумата от 179,88 лева, представлява такса за
усвояване на заема. За да формира този си извод, съдът отчита на първо място
посоченото в искането-декларация, че таза такса ще се дължи само при одобряване
на кредита. Таксата е осчетоводена от самия ищец като част от отпуснатия
кредит, поради което, съдът намира, че същата
не съставлява възнаграждение за действията на кредитора по преценка
платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от
загуби, а по съществото си представлява прикрита такса за управление на
кредита. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.
На
основание изложеното, следва искът с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен до размера на сумата от 1499,00лв.- представляваща
отпуснатата и неплатена по договора за кредит главница, договорна лихва в
размер на 128,48 лева, изчислена върху чистият размер на договора за кредит и
лихва за забава в размер на 21,32 лева за периода от 25.10.2016 г. до
10.03.2017г.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 77.34 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 715,76 лв.,съобразно уважената част
от иска. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че М.Р.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** и ***, сума в общ размер на 1648.80 лв.,
от които 1499.00 лв.
главница по договор № **********/23.09.2016г; сума в размер на 128.48 лв,- договорна лихва от 25.10.2016 г. до 26.12.2016
г. и обезщетение за забава за периода от
25.10.2016 г. до 10.03.2017 г. в размер на 21,23 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (28.03.2017 г.) до
окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената договорна лихва от 128.48 лв, до претендираната договорна лихва в размер на 143,87 лева за периода от 25.10.2016 г. до 26.12.2016 г. както и за горницата над присъденото
обезщетение за забава в размер на 21,23 лв. до претендираното от 37,09 лева периода от 25.10.2016 г. до 26.12.2016 г., на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Р.И., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** и ***, сумата от 77,34 лева представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 2248 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Р.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от *** и ***, сумата от 715,76 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: