Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 10.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Галя Митева
При участието на секретаря Стоянка
Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 594 по описа на Добричкия
районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Д.И.,
ЕГН ********** против НП № *, издадено на * г. от Началника на Второ РУ към ОД
на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателката за нарушения по чл. 139, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и по чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП,
са й наложени административни наказания, съответно на основание: чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв.; чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв.
и чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и се изтъкват доводи относно
допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на процесното
административно-наказателно производство, както и за прилагане разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН за вменените нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателката
изцяло поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно
призована не се представлява от законен или процесуален представител и не изразява
писмено становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя. НП
е издадено от компетентен орган, в рамките на законоустановения срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН и връчено е на нарушителя.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 11.02.2020 г. св. Д.А.Я. и В.Д.В. – служители във Второ РУ към ОД на МВР гр. Добрич, осъществявали работа в СПО на територията на с. Стожер в община Добричка, когато спрели за проверка, около 12.15 ч., движещото се по ул. „Опълченска“ в посока към гр. Добрич МПС „*“ с рег. № *, управлявано от Д.Д.И.. Причината за спиране на автомобила била, че същият бил без включени светлини.
В хода на проверката свидетелите установили още, че МПС не било оборудвано с аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
Предвид констатираните нарушения св. Я. съставил Фиш № * и на основание чл. 185 от ЗДвП наложил глоба в размер на 20 лева на И. за установеното нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП – „През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.“ И. подписала Фиша и в последствие в законоустановения срок е заплатила глобата.
По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП – МПС не е оборудвано с пожарогасител, св. Я. също съставил на водача Глоба с Фиш № Н 0963090, като на основание чл. 185 от ЗДвП наложил глоба в размер на 20 лева на И.. Последната обаче отказала да подпише този Фиш и поискала от свидетеля да й бъде съставен АУАН за това нарушение, за да може да го обжалва съобразно предоставената й от закона възможност.
В последствие, въпреки че е отказала да подпише този фиш и е поискала издаване на АУАН за описаното във фиша нарушение, И. е заплатила и вписаната Глоба с Фиш № *** в размер на 20 лева за това, че управляваното от нея МПС не е било оборудвано с пожарогасител.
С оглед отказа на И. да подпише Глоба с Фиш № * и предвид другите установени в хода на проверката обстоятелства, св. Я. образувал срещу жалбоподателката административно-наказателно производство, като в присъствието на св. В. съставил АУАН Серия Д, бл. № *0, в който словесно изписал всички констатирани административни нарушения в хода на проверката и квалифицирал същите съответно по: чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП /МПС не е било оборудвано с аптечка/; чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП /МПС не е било оборудвано с пожарогасител/ и чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП /МПС не е било оборудвано с светлоотразителна жилетка/.
Въз основа на така съставения АУАН, на 19.02.2020 г. било издадено и процесното НП № * от Началника на Второ РУ към ОД на МВР гр. Д*, който наложил на жалбоподателката следните наказания „глоба“:
- за това, че управлявала МПС, което не е оборудвано с аптечка /административно нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП/, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.;
- за това, че управлявала МПС, което не е оборудвано с пожарогасител /административно нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДВП/, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.;
- за това, че управлявала МПС, което не е оборудвано със светлоотразителна жилетка /административно нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП/, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за безспорно установена от събраните в хода на производството гласни
доказателства, събрани чрез проведените разпити на актосъставителя Я. и
свидетеля В., както от приобщените по надлежния ред към делото писмени
доказателства - *******
Разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание,
актосъставителят Д.Я. потвърдил констатациите в
акта и в наказателното постановление, като посочил, че на въпросната дата с колегата си са
изпълнявали разпореждания на ръководството на Второ РУ на МВР – Добрич и са се
намирали в с. С*. Видели,
че към тях се приближавал автомобилът, управляван от
жалбоподателката, който бил без включени фарове. Св. Я. и колегата му спрели автомобила за проверка. Впоследствие се установило, че единият фар
бил с изгоряла крушка и И. заявила, че ще
извика някой, който да го оправи и че това не е
нарушение, което трябва да се санкционира. Тогава св. Я. й посочил място,
където да отбие автомобила, за да не пречи на движението, защото щели да й извършват по-обстойна
проверка и ще бъде санкционирана за установените до момента нарушения. След като направили
допълнителната проверка, св. Я. написал фиш за това, че МПС е без включени
светлини. След като го разписала, И. започнала да роптае, че иска да го обжалва, че не иска фиш. И след като написал и втория фиш, И. казала, че иска акт, а
не фиш. Вторият
фиш бил за другото нарушение - че МПС няма
пожарогасител, но И. отказала да го подпише, като заявила, че иска да й бъде съставен акт, за да го обжалва.
В хода на проверката св. Я.
установил, че от техническото оборудване в автомобила нямало аптечка, жилетка
и пожарогасител. Имало е само триъгълник. За установените нарушения съставил АУАН и по надлежния
ред го връчил на И..
Св. В. от своя страна
също потвърдил изложената в АУАН фактическа обстановка и посочил, че въпросния
ден била провеждана полицейска акция в
цялата страна. По време на работата видели процесното МПС да идва от Варна за Добрич и св. Я. спрял автомобила, защото бил с неизправни светлини. Проверяващите имали за цел да
отправят забележка на водача предвид това, че се свечерява рано и става опасно да се кара без светлини. По време на разговора обаче тонът
на участниците в него се изострил и И. била поканена да отбие автомобила в
уширението за допълнителна проверка. В хода й се оказало, че управляваното от И. МПС няма необходимото оборудване. Тогава И. изкарала един от онези „пожарогасители,
които бяха толкова малки, че нищо не може да се направи с тях, а просто се
отбива номера, дано да не се налага да се ползва. Той беше стар, изтекъл и
просто се носи проформа.“ /цитат от показанията на св. В. – л. 54/. Свидетелите казали на водача, че макар и да ги има в колата, те не вършат работа. Автомобилът трябва да е
оборудван с тариран пожарогасител, т. е. да има стикер за
валидност. Автомобилът не бил оборудван и с задължителната аптечка и светлоотразителна
жилетка.
Така описаната фактическа
обстановка и анализът на събрания и приобщен по надлежния ред доказателствен
материал навеждат съда към следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Разпоредбите на чл. 139, ал. 2, т. 2, т. 3 и
т. 4 от ЗДвП императивно регламентират задължението движещите се по пътя три-и
четириколесни моторни превозни средства да се оборудват с: т. 2 - аптечка, т. 3
- пожарогасител и т. 4 - светлоотразителна жилетка. Не се оспорва от страните,
че управляваният от жалбоподателката автомобил представлява четириколесно МПС.
В хода на съдебното дирене по безспорен начин се установи чрез гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, че по време на проверката управлявания от жалбоподателката автомобил не е бил оборудван с аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка, като всяко едно бездействие, осъществява състава на отделно нарушение съответно по чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и по чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
В същото време обаче по делото безспорно се установи, че за нарушението по чл. чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателката е бил съставен Фиш, който в последствие, въпреки издаването на АУАН, включително за това нарушение, не е бил анулиран, напротив, дори е бил заплатен от И..
Ето защо съдът намира, че в тази част НП
следва да бъде отменено, доколкото това представлява нарушение на принципа „non bis in idem“, т. е. недопустимо е на жалбоподателката да бъде наложено два пъти
наказание глоба /с обжалваното НП и с Глоба с Фиш № ***/ за едно и също нарушение - за това, че на 11.02.2020 г. в
с. С* е управлявала МПС, което не е оборудвано с пожарогасител - административно
нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДВП.
По отношение на останалите нарушения, административно наказващият орган законосъобразно е наложил две отделни административни наказания „глоба“ в размер на 20 лв., всяко на основание чл. 185 от ЗДвП, който предвижда наказание глоба 20 лв. за нарушения по ЗДвП, за които не е предвидено друго наказание, какъвто е и процесния случай.
Настоящият състав приема за неоснователно отправеното с жалбата искане, извършените административни нарушения да бъдат квалифицирани, като маловажни по следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващият орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че нарушенията на правилата на ЗДвП не са незначителни или маловажни. Характерът на защитените обществени отношения е свързан с опазването на живота и имуществото на гражданите. Управлението на МПС се характеризира като дейност, която по своето естество представлява източник на повишена опасност. Наличието на аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка не е самоцел. Това е предвидено като превенция в случай на възникване на непредвидени ситуации на пътя, опасни за живота, здравето и имуществото на гражданите.
Не е налице маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН за всяко едно от нарушенията по чл. 139, ал. 2, съответно т. 2 и т. 4 от ЗДвП, тъй като не са налице обстоятелства, които да сочат, че извършените нарушения от жалбоподателя са с по-ниска обществена опасност от останалите случаи от този род. Следователно няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът приема, че
процесното НП следва да бъде отменено по пункт 2 и потвърдено в останалата част.
Водим от горното и на основание чл. 63
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № *, издадено на * г. от Началника на Второ РУ към ОД
на МВР гр. Добрич, в частта с която на Д.Д.И., ЕГН ********** за нарушение по
чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ *, издадено на * г. от Началника на Второ РУ към ОД на МВР гр. Добрич, в
останалата му част, с която на Д.Д.И., ЕГН ********** за:
- нарушение по чл. 139, ал.
2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;
- нарушение по чл. 139, ал.
2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд гр. Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Галя Митева/