Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД
№3337 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от „ЗАВОД ЗА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ -
ДЕВНЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***,
представлявано от изпълнителния директор К.Г.Г., чрез адв. Х. против решение №
1936 от 29.10.2019 г. на ВРС, постановено по НАХД № 3158/2019г., по описа на
ВРС, с което е изменено наказателно постановление №03-010267/26.09.2018г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Варна, с което на дружеството за
нарушение на чл.153 ал.3 от КТ, на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1900
лева, като е намален размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция” на 1500 лева.
В
касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на решението на ВРС, поради допуснати нарушения
на материалния закон, като се отправя искане за отмяна на
въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се
отмени процесното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява
становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба. Счита, че нарушението, за което е наложено
административното наказание е съществено, поради което отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението
на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като
касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК, проверката
за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на
фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС
е установил, че при извършена
проверка от служители на ИТ-Варна, на
обект бистро стопанисван от „ЗСК -Девня”
АД, находящ се в к.к Камчия община Аврен -снек бар „Захарчето” към почивна база
Камчия било констатирано, че в обекта като сервитьор работи лицето Ивелин
Коларов, който е положил труд в периода от 22.08.2018г. до 28.08.2018г.
включително. В качеството си на работодател
дружеството не е осигурило седмична почивка не по-малко от 24 часа на
работника Коларов, като нарушението било извършено на 28.08.2018г. Съставен бил
АУАН, редовно предявен и подписан с възражения. Въз основа на констатациите в
АУАН, АНО издал процесното НП, с което на дружеството за нарушение по чл. 153
ал.3 от КТ била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ
имуществена санкция в размер на 1900 лв.
За да измени процесното НП, ВРС приел, че АУАН и НП
съдържат реквизитите предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От
събраните по делото доказателства приел, че дружеството е нарушило посочените
норми, но неправилно е определена санкцията като размер, поради което е намалил
същата към минималния предвиден в нормата.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Правилна е преценката на ВРС за липса на съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП са постановени от
компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на
процесуалните правила и норми и изискванията за форма. Описанието на вмененото
административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички
необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло
да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира
правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните доказателства
установяват по категоричен начин, че от обективна страна е осъществено
административното нарушение на посочената разпоредба.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка и обосновано е
стигнал до извод за установеност на вмененото на дружеството административно
нарушение на разпоредбата на чл.153 ал.3 от КТ, съгласно която при промяна на смените при сумирано изчисляване на
работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер
от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато
действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат
това.
Правилен
е извода на ВРС, че в конкретния случай след
като не е осигурил непрекъсната седмична почивка не по-малко от 24 часа на
работника Коларов дружеството е извършило
нарушение на трудовото законодателство, за което правилно е му е ангажирана
административно наказателна отговорност. Предвид факта, че нарушението е извършено от юридическо лице,
което носи обективна, безвиновна административно
наказателна отговорност, е безпредметно да бъде обсъждана субективната
съставомерност на извършеното нарушение.
За изложените в касационната
жалба твърдения за различно разпределение на работното време от установения
график не са ангажирани доказателства. Декларираните обстоятелства от Коларов са
след извършване на проверката и не оборват констатациите в АУАН и НП, доколкото
нарушението е установено на 28.08.2018г., в който ден е следвало да му бъде
осигурена почивка.
В случая характера на административното нарушение изключва и приложението
на чл.415в от КТ, т.к. същото няма как да бъде отстранено. В случая се касае за
нарушаване на основно право на работника – правото на почивка, което гарантира
физическото и психично възстановяване от осъществяваната трудова функция, и
нарушаването на което би могло да се отрази неблагоприятно върху здравето на
работника. В този смисъл не би могло да се приеме и че от нарушението не са
настъпили вредни последици. Внушението, че работниците са всъщност на почивка,
поради осигурени стаи за постоянно пребиваване и плаж е ирелевантно за спора.
Настоящият състав на съда споделя изводите на ВРС досежно неправилно
определен размер на административното наказание, тъй като липсват доказателства
за извършено друго нарушение на трудовото законодателство.
С оглед на
гореизложеното ВРС е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за
разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63,
ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в нормата размер от 80 лева.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1936 от 29.10.2019 г. на
ВРС, постановено по НАХД № 3158 по описа на ВРС за 2019г.
ОСЪЖДА „ЗАВОД ЗА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ - ДЕВНЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, представлявано от
изпълнителния директор К.Г.Г., да заплати в полза на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: