Р Е Ш Е Н И Е
№…............./03.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено нa четвърти октомври през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 240 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от П.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***,
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от
20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от реализирано на 14.08.2020 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Опел *****“ с
рег. № *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 14.08.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на
14.08.2020 г. около 9:40 ч. в гр. Варна, на ул. „Блян“ до № 50, настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил „Опел *****“
с рег. № ***** блъснал ищеца П.К., докато последният пресичал на пешеходна
пътека. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, а на виновния водач бил съставен акт за установяване на административно
нарушение и му било наложено наказание с влязло в сила на 19.09.2020 г.
наказателно постановление. В резултат от ПТП ищецът претърпял телесни
увреждания, изразяващи се в подкожен травматичен хематом в лявата поясна
област, контузия на дясната колянна става, кръвонасядания по лявата предмишница
и лявата длан. Същите му причинили болки и страдания и физически неудобства,
свързани с продължителното лечение. Отделно инцидентът се отразил на психиката
на ищеца, преживял силен емоционален стрес, непрекъснато мислел за ПТП,
преживявал отново удара, често го сънувал и изпитвал страх от автомобили. Към
момента на ПТП виновният водач имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, поради което на
30.09.2020 г. ищецът предявил пред него застрахователна претенция, по която
нямало произнасяне в предвидения тримесечен срок.
По изложените
съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. В.Ж.,
поддържа исковата молба и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения
иск. Оспорва характера, интензитета и продължителността на неимуществените
вреди, както и техния размер. Счита, че са касае до лека телесна повреда със
среден срок за възстановяване от 10 дни. Отделно оспорва и претендираната лихва
за забава от датата на увреждането, като намира, че същата се дължи от
завеждането на застрахователната претенция, тоест от 01.10.2020 г.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв.
Н.Д., поддържа отговора. Счита, че справедлив еквивалент на претърпените от
ищеца неимуществени вреди е сумата от 1200 лв., респ. по същество моли за
отхвърляне на иска над този размер и присъждане на разноски по делото,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че между собственика
на лек автомобил
„Опел *****“ с рег. № ***** и ответника „З.К.Л.И.“ АД е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към датата на
процесното ПТП.
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 14.08.2020 г., съставен от автоконтрольор
А.П., дежурен ПТП при ОД на МВР - Варна, извършил посещение на мястото на
произшествието (л. 4), се установява, че на 14.08.2020 г. около 9:40 ч. в гр.
Варна, на ул. „Блян“ до бл. 50, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при
което водачът на лек автомобил „Опел *****“ с рег. № *****, извършвайки маневра
завой на ляво, не е пропуснал пресичащият на пешеходна пътека от дясно на ляво
ищец П.К. и го е блъснал. В протокола е отразено, че пострадал от ПТП е
пешеходецът с посочена диагноза „съчетана травма – контузия на глава, дясно
коляно, лява ръка и кръст“. Констатирани на място са и видими щети по ППС,
изразяващи се в счупване на преден ляв фар и охлузване на предна броня на
автомобила. Съгласно протокола на виновния водач на автомобила В.И.е съставен
АУАН № ***/14.08.2020 г.
Видно от приобщеното
влязло в сила на 19.09.2020 г. наказателно постановление от 27.08.2020 г. (л.
5), административно-наказателната отговорност на водача е ангажирана, като му е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 119,
ал. 1 ЗДвП
Приобщена към доказателствения материал
по делото е и представената от ищеца медицинска документация – листове за
прегледи на пациент от 14.08.2020 г., издадени от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД
(л. 15- 20), резултати от ултразвуково изследване - ехография на коремни органи
(л. 9), резултати от рентгенологични изследвания (л. 10-11) и резултати от клинико-лабораторни
изследвания (л. 12-14). От съдържанието им се изяснява, че на 14.08.2020 г., непосредствено
след ПТП, ищецът П.К. е прегледан в Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД, където му е поставена диагноза контузия на главата, поясната област,
коляното и дланта и са назначени изследвания, както и консултации с хирург,
неврохирург и ортопед, които консултации са проведени на същия ден. При
извършената консултация с неврохирург е установено, че ищецът си е ударил
главата, но не е губил съзнание и не е повръщал, както и че към момента на
прегледа е бил в адекватен и в ясно съзнание, при което са му отправени
препоръки за последващ преглед при влошаване на състоянието. При прегледа от
ортопед са назначени рентгенологични изследвания и въз основа на резултатите от
тях на ищеца е поставена диагноза контузия на подбедрица и горната част на
дясното ходило, контузия на предмишницата и дланта вляво, като е констатиран от
специалиста пълен обем на активни и пасивни движения в дясно коляно и лява
предмишница, оток и болка в дясна подбедрица, лява предмишница и лява длан. При
консултацията с коремен хирург и извършената образна диагностика не са установени
данни за кървене от ГИТ и увреждания на кухи и паренхимни органи.
От приложеното медицинско удостоверение
№ 790/2020 г., издадено от лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при „МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД (л. 8), се установява, че ищецът е получил следните травматични
увреждания, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а именно: подкожен травматичен хематом в лявата поясна
област, контузия на дясна колянна става, кръвонасядания по лявата предмишница и
лявата длан. Съгласно заключението уврежданията са резултат от удари с или
върху твърди, тъпи предмети, които биха могли да бъдат получени при претърпяното
ПТП.
Безспорно по
делото е, а се установява и от приложената застрахователна претенция от
30.09.2020 г. (л. 6) и известие за доставяне от 01.10.2020 г. (л. 7), че на
01.10.2020 г. ищецът е завел пред ответника застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, по която
липсва произнасяне в тримесечен срок.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата комплекса съдебномедицинска и
авто-техническа експертиза (л. 59 и сл.) се установява, че процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм: водачът на лек автомобил „Опел *****“ с рег. №
***** се движел по улица без име в гр. Варна, в посока север-юг, към регулирано
с пътни знаци кръстовище между въпросната улица и ул. „Блян“, до бл. 50, като
възнамерявал да извърши ляв завой и да продължи движението си на запад по ул.
„Блян“, в посока към бул. „Република“, но вместо това при навлизането върху
пътна маркировка М8 – „Пешеходна пътека“, намираща се непосредствено преди
кръстовището, на платното за движение по ул. „Блян“, блъснал пресичащият в
рамките на маркировката на тази пешеходна пътека пешеходец П.К., като за
последния ударът бил в посока от ляво на дясно, а за лекия автомобил – в
предната лява негова част. От медицинската част на заключението се изяснява, че
в резултат от ПТП ищецът е получил подкожен травматичен хематом в лявата посяна
област, контузия на дясната колянна става, кръвонасядания по лявата предмишница
и лявата длан. Установява се, че след получаване на такива травматични
увреждания са налице болки и затруднения при придвижването, вкл. и необходимост
от подпомагане от трети лице, за период около 2-3 седмици. Според заключението
към настоящия момент ищецът е напълно възстановен от получените увреждания,
като единствено е налице болезненост при сгъване на дясната колянна става.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажирания от
ищеца свидетел Ж.К. – дъщеря на ищеца (л. 54). От нейните показания се
установява, че свидетелката е посетила лечебното заведение, където бил настанен
баща й след ПТП, и го прибрала след изписването му същия ден, каквото било
неговото желание, въпреки препоръките на лекарите да бъде хоспитализиран за
няколко дни. При посещението свидетелката възприела пострадалия във влошено
здравословно състояние, имал оплаквания за виене на свят, болки в двата крака,
както и в лявата ръка. По данни на свидетелката тя лично се грижела за баща си
след инцидента, като около месец-два той не можел да се обслужва сам, вкл.
уринирал в кофа и ползвал памперс, тъй като не можел да се придвижва до
тоалетната поради физическите му болки; изпитвал притеснения, непрекъснато си
спомнял за събитието, не можел да спи и не искал да яде. Отделно поради силните
болки в лявата му ръка тя била временно обездвижена с бинт през врата. Свидетелката
споделя още, че понастоящем ищецът се придвижва сам, но със затруднения, както
и че все още изпитва болки в лявата ръка и има смущения в съня. Същият освен
това продължава да се страхува да излиза навън и ограничава социалните си
контакти, вкл. с гостуващи им приятели, с които преди прекарвал часове.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което
отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал.3
вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска от
увреденото лице е преди сезирането на съда то да е отправило към застрахователя
или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по
реда на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна процедура е
проведена, както и че липсва окончателно
произнасяне по претенцията на ищеца до датата на исковата молба (08.01.2021
г.), към която дата е изтекъл тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, считано
от предявяването й пред ответника (01.10.2020 г.). При така установените
факти и с оглед наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване
и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира производството по делото
за допустимо.
Основателността на претенцията е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите; 2.)
виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил,
осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили неимуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираното застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен
със „З.К.Л.И.“ АД договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за лек автомобил „Опел *****“ с рег. № *****. Следователно
ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на
собственика и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и
неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно
средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
От представения
констативен протокол за ПТП и заключението на авто-техническата експертиза,
което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и
обосновано, се доказва, че на 14.08.2020 г. (по време на действие на
застрахователния договор) е настъпило
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие при описания в
исковата молба негов механизъм, при който при приближаване към пешеходна пътека на ул. „Блян“ в гр. Варна, до бл. 50,
водачът на лек
автомобил „Опел *****“ с рег. № ***** не е пропуснал преминаващия на пешеходната пътека ищец (пешеходец) и го е
блъснал. От
посочения механизъм на събитието се налага извод за доказано противоправно
поведение на застрахования водач, който е нарушил правилото
на чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. За това нарушение на същия е наложено и
административно наказание с влязло в сила наказателно постановление,
потвърждаващо установените от останалите доказателствени източници обстоятелства,
при които е реализирано произшествието.
От представените медицински документи и заключението на съдебномедицинската
експертиза, което съдът кредитира изцяло, се доказват също и претърпените от ищеца неимуществени вреди
– травматични увреждания и неминуемо съпътстващите ги болки и страдания. Вредите
се установяват и от събраните по делото свидетелски показания, според които
инцидентът се е отразил негативно още върху психиката и обичайното ежедневие на
ищеца - не е можел да се придвижва и обслужва сам, отказвал да яде и не можел
да спи, изпитвал страх и притеснения във връзка със случилото се и се затворил
в себе си. Съдът отчита възможната заинтересованост на разпитаната като
свидетел дъщеря на ищеца, при условията на чл. 172 ГПК, но цени изложените от
нея обстоятелства като достоверни, доколкото физическото и емоционално
състояние на пострадалото лице би могло да бъде възприето най-правдоподобно
именно от неговите близки, които са полагали грижи за него.
От обсъдените доказателствени средства се установява и пряката причинно-следствената връзка между виновното противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, довело до реализацията на ПТП, и
претърпените от ищеца, като пешеходец и участник в произшествието,
неимуществени вреди.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не
е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното
действие е извършено виновно.
С оглед наличието на всички елементи от
правопораждащия процесното вземане фактически състав, предявеният иск е
доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати
на увреденото лице обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
реализираното в периода на покрит риск застрахователно събитие.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото обезщетение. За
неговото определяне съдът съобрази следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението -
ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е сумата от 8 000
лв. Същата определя, съобразявайки начина на получаване на травматичните
увреждания, техния характер и последици – ПТП е реализирано в светлата част от
денонощието (около 9:40 ч. сутринта) на пешеходна пътека на оживено кръстовище,
докато ищецът е пресичал същата като пешеходец, и при удара от лекия автомобил
е получил множество увреждания (подкожен травматичен хематом в лявата поясна област,
контузия на дясна колянна става, кръвонасядания по лявата предмишница и лявата
длан), обусловили в
своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съобразява също претърпените в резултат от тези увреждания болки и
страдания непосредствено след инцидента и впоследствие, вкл. тяхната
продължителност и интензитет, а именно: силни болки през първите месец-два и
актуална понастоящем болезненост при сгъване на дясната колянна става и
спорадични болки в лявата ръка. Съдът взема предвид още, че към момента на ПТП
пострадалият ищец е бил на 79 години, която напреднала възраст неминуемо засяга
с отрицателен знак възможностите за приспособяване на човешкия индивид към
промените в условията му на живот и изградените негови навици и отделно
увеличава продължителността на оздравителните процеси на телесно и ментално
ниво. Отчита също преживените от увредения неудобства, притеснения и негативни
емоции, свързани с лечението на получените травми и съпътстващите го ограничения
и дискомфорт. В случая според експертното медицинско заключение ищецът е имал необходимост
от чужда помощ за период около 2-3 седмици, а съгласно свидетелските показания
в този период и дори след него (за общо около месец-два) той е бил в невъзможност
за свободно придвижване дори до санитарния възел в собствения му дом, което го
е принудило да уринира в кофа и да ползва памперси. Съдът съобразява още и обстоятелството,
че е нарушен трайно житейският ритъм на увреденото лице, индикации за което са изгубеният
негов апетит и спокоен сън, отказът му да полага обичайните преди инцидента
грижи за пазаруването за домакинството (дори след като е започнал да се
придвижва сам), както и умишленото самоограничаване на социалните му контакти,
вкл. с членовете на неговото семейство, при липса на обективни пречки за това.
Последните посочени промени в живота и ежедневието на ищеца са доказателство
още за негативното отражение на злополуката в неговото съзнание. Проявление на влошеното
му психично здраве е също и изпитваният от него страх да ползва превозни
средства, който според свидетелските показания е актуален и понастоящем. Не на
последно място съдът отчита и установената продължителност на оздравителния
процес, която за травматичните увреждания е около три седмици, но според
медицинското заключение и свидетелските показания ищецът продължава да изпитва
болки в увредените крайници (дясна колянна става и лява ръка).
Имайки предвид така установените обективни факти и общото ниво на
икономическо благосъстояние в Република България към датата на събитието, съдът
приема, че обезщетение в посочения размер на 8000 лв. напълно репарира
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до неговото
неоснователно обогатяване за сметка на ответното дружество. Следователно до
тази сума предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 20000 лв. претенцията подлежи на отхвърляне като
неоснователна.
На основание чл. 429, ал. 3 във вр. ал. 2, т. 2 КЗ в полза на ищеца следва
да бъде присъдена и законна лихва върху
дължимото обезщетение, считано от предявяване
на застрахователната претенция пред ответното застрахователно дружество – 01.10.2020
г., до окончателното изплащане на задължението (доколкото няма данни
застрахователят да е уведомен от застрахования или от увреденото лице в
по-ранен момент), респ. следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на
законна лихва за периода от 14.08.2020 г. до 01.10.2020 г.
Съдът не споделя доводите на страната за дължимост на лихвата от
увреждането (14.08.2020 г.), тъй като приложимият КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвижда
специални разпоредби, уреждащи отговорността на застрахователя и неговата
забава, които се различават от тези, предвидени в ЗЗД относно отговорността на
делинкветна. Макар отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице да е
функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по
отношение на лихвите за забава, дължими от последния на увредения, чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение лихви
за забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната
измежду посочените в разпоредбата дати - уведомяването на застрахователя за
застрахователното събитие от застрахования или от увреденото лице или
предявяването на претенцията за обезщетение към застрахователя от увредения, но
не и от датата на настъпване на застрахователното събитие (така – решение № 128
от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., I т.о.).
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по делото в размер на
80 лв. за заплатен депозит за вещи лица, съразмерно с уважената част от
иска (при общ размер на заплатения депозит от 200 лв. – л. 39).
С оглед
направеното в исковата молба искане за определяне на адвокатско възнаграждение
в полза на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 във вр.
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. В.Ж. Шивачев следва да
бъде присъдено такова възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца по делото в размер на 730
лв., определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази сума да бъде възложена
в тежест на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въпреки
частичното отхвърляне на иска и заявената от ответника претенция за разноски за
адвокатско възнаграждение, в полза на страната не следва да бъдат присъждани
такива, тъй като не са представени никакви доказателства за реалното заплащане
на претендираното възнаграждение в размер на 500 лв., което плащане е условие
за ангажиране отговорността на насрещната страна по реда на чл. 78 ГПК (т. 1 от
ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Доколкото с постановено по делото определение от 12.01.2021 г. ищецът е
освободен от заплащане на дължимата държавна такса по делото при условията на
чл. 83, ал. 2 ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, държава такса по уважения
иск в размер на 320 лв., дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на П.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 8000 лв. (осем
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получени травматични
увреждания вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
14.08.2020 г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Опел *****“ с
рег. № *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на застрахователната претенция
пред застрахователя – 01.10.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 8 000 лв. (осем хиляди лева)
до пълния предявен размер на вземането от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
както и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода
от 14.08.2020 г. до 01.10.2020 г.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на П.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за заплатен депозит за вещи лица, съразмерно с уважената част от иска,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца П.В.К. може да бъдат преведени
по посочената в исковата молба банкова сметка *** ***, открита в банка ******“ ЕАД с титуляр адв. В.Ш..
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. В.Ж. Ш., ЕГН **********, вписан в АК-Варна
със служебен адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 13, сумата от 730 лв.
(седемстотин и тридесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца П.В.К., на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 320 лв. (триста и двадесет лева) за дължимата
държавна такса по уважения иск, на
основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: