№ 224
гр. Варна, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900470 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ДТ Билдинг" ЕООД срещу
„Адрес недвижими имоти" АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22
000 евро, представляваща неустойка в размер на 10% от продажната цена на имота,
посочена в чл. 2, т. 1 от Договор за сътрудничество от 19.01.2024 г., сключен между „Адрес
недвижими имоти" АД и „ДТ Билдинг" ЕООД, на основание чл. 6 от същия договор.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 08.11.2023г. бил сключен договор за
посредничество между Д. Ф. Ш. в качеството й на възложител и „ДТ Билдинг“ ЕООД в
качеството му на посредник с изключителни права за покупко-продажба на поземлен имот с
идентификатор 10135.2522.173, находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар“, собственост на
Д. Ш.. На 19.01.2024 г. между „Адрес недвижими имоти“ АД и „ДТ Билдинг“ ЕООД бил
сключен Договор за сътрудничество за организиране покупко-продажбата на същия
поземлен имот, по силата на който ответникът се съгласил да предлага имота на
потенциални купувачи на цена от 220 000 евро. На 23.01.2024 г. ответникът информирал
ищеца, че има потенциален купувач с интерес да закупи имота. На 01.02.2024г. и 09.02.2024
г. били осъществени срещи в офиса на „ДТ Билдинг“ ЕООД, на които присъствали
представители на „ДТ Билдинг“ ЕООД, „Адрес недвижими имоти“ АД, „Имотека“ АД, ЕИК
*********, продавачът Д. Ф. Ш., купувачът С. М. Е. и други лица, като били обсъдени
параметри на сделката и начин на плащане на цената. На 05.02.2024 г. между С. М. Е. и
„Имотека“ АД бил сключен Договор за гаранция с купувач, съгласно който на 06.02.2024 г.
С. Е. платил на „Имотека“ АД сума в размер от 2000 лева като гаранция за закупуване на
имота. По-късно, поради отказ на продавачката да сключи сделката, тази сума била
възстановена на купувача, но на 27.02.2024 г. била отново заплатена от него на „Имотека“
АД като гаранция за закупуване на същия имот. На 14.02.2024 г. продавачката Д. Ш. заявила
на представители на „ДТ Билдинг“ ЕООД, че не желае да плати комисионна на дружеството
и че не е съгласна с начина и схемата за плащане на цената на имота, с което оставила
впечатление, че сделката няма да бъде осъществена. На 23.02.2024г. Д. Ш. променила
мнението си и заявила, че е съгласна с всички договорени по-рано условия по сделката. От
1
27.02.2024 г. нататък обаче „Адрес недвижими имоти“ АД, „Имотека“ АД, Д. Ш. и С. Е.
прекъснали всякаква комуникация с „ДТ Билдинг“ ЕООД. На 12.03.2024 г. без знанието и
участието на „ДТ Билдинг“ ЕООД било извършено прехвърляне на собствеността на имота
чрез покупко-продажба като посредник от страна на купувача било дружеството „Имотека“
АД. Представляващи „Имотека“ АД били членовете на съвета на директорите "Реалто Груп”
ЕАД и Г. Б. П.. "Реалто Груп" ЕАД и Г. Б. П. били представители и членове на съвета на
директорите и на „Адрес недвижими имоти“ АД, от което ищецът прави извод, че
„Имотека“ АД и „Адрес недвижими имоти“ АД са свързани лица по смисъла на параграф 1,
т. 3, буква „д“ от ДР на ДОПК. Според ищеца, „Адрес недвижими имоти“ АД не е изпълнило
задълженията си по чл. 5 от договора за сътрудничество от 19.01.2024 г., тъй като чрез
свързаното си лице „Имотека“ АД е осъществило директна връзка с продавача Д. Ф. Ш. и е
посредничело за осъществяване на сделка (покупко-продажба на процесния имот) с купувача
С. М. Е., без знанието, съгласието и участието на „ДТ Билдинг“ ЕООД, като по този начин
били нанесени значителни имуществени вреди на ищеца.
В подаден след изтичане на срока по чл. 367 от ГПК писмен отговор ответникът
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването и валидността на договора за
сътрудничество от 19.01.2024 г., както и изложените в исковата молба факти осъществили се
до 27.02.2024 г., но твърди, че не е представял купувача С. Е. по договора с ищеца, не се е
свързвал с и не е посредничил на купувача Е. за осъществяване на сделката, както и че не
носи отговорност за действията на трето за спора и за договора му с ищеца лице – „Имотека“
АД. Възразява, че уговорката за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави.
В хода на устните състезания и в представена писмена защита ищецът акцентира
върху действията на ответника „Адрес недвижими имоти“ АД, което първо сключва
партньорски договор с ищеца „ДТ Билдинг“ ЕООД, събира необходимата за сделката
информация, споделя събраната информация със свързаното дружество „Имотека“ АД чрез
общата им информационна система, след което самата сделка се осъществява от второто
дружество с цел да не се изплати на ищеца „ДТ Билдинг“ ЕООД полагащото му се
възнаграждение за свършената работа. Изтъква се и обстоятелството, че продавачката Ш. е
платила 3500 евро на някой друг, а няма на кой друг освен на „Адрес недвижими имоти“ АД.
Ответникът настоява за отхвърляне на иска и също представя писмена защита, според
която по делото не е установено, че „Адрес недвижими имоти“ АД е осъществило контакт с
продавача на имота чрез свързано с него лице „Имотека“ АД и че е участвало в сделката за
покупко-продажба на имота на 12.03.2024г., с което да е нарушило чл. 4 от договора за
сътрудничество и да е накърнило интереса на ищеца „ДТ Билдинг" ЕООД.
Варненският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство Договор за посредничество от 08.11.2023 г., сключен
между Д. Ф. Ш. и „ДТ Билдинг" ЕООД се установява, че Д. Ф. Ш. е възложила на ищеца да
посредничи с изключителни права при продажбата на собствения и поземлен имот с
́
идентификатор 10135.2522.173, находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар“, срещу
комисионно възнаграждение в размер на „всяка разлика от продажната цена на имота“ (т.
3.4. от договора).
Страните не спорят, че на 19.01.2024 г. между тях е сключен Договор за
сътрудничество, който има за предмет сътрудничество за организиране покупко-продажбата
на поземлен имот с идентификатор 10135.2522.173 като ответникът се е съгласил да
предлага имота на потенциални купувачи на цена от 220 000 евро срещу комисионно
възнаграждение в случай на намиране на купувач в размер на 6 000 евро. В чл. 5 от договора
е предвидено, че „Адрес недвижими имоти“ АД няма право в срок от една година от датата
на подписване на договора да се свързва с продавача без „агента“ („ДТ Билдинг“ ЕООД) за
2
осъществяване на сделка с купувача представен в този договор от „Адрес“. Подобно
задължение за другата страна „ДТ Билдинг“ ЕООД е предвидено в чл. 4 от договора, според
който агентът няма право в срок от една година от датата на подписване на договора пряко
или чрез трети лица да се свързва и подписва договор с купувач представен от „Адрес“ или
свързани с него лица. Съгласно чл. 6 от договора при нарушение на посочените условия
виновната страна дължи неустойка в размер на 10% (десет процента) от продажната цена на
съответния имот, посочена в договора. В чл. 2, т. 1 от договора е посочена цена за процесния
имот в размер на 220 000 евро.
От представените Договор за гаранция с купувач от 05.02.2024 г., сключен между С.
М. Е. и „Имотека" АД, ЕИК *********, Платежно нареждане от 06.02.2024 г. за заплащане
на гаранционна сума от С. М. Е. към „Имотека" АД и Платежно нареждане от 27.02.2024 г.
за заплащане на гаранционна сума от С. М. Е. към „Имотека" АД е видно, че „Имотека" АД е
действало като посредник на С. Е. при закупуване на имот с код на оферта 607324, който код
е посочен за имот с идентификатор 10135.2522.173, находящ се в гр. Варна, местност
„Акчелар“, в Договора за сътрудничество от 19.01.2024 г.
Не е спорно, че ответникът е представил на ищеца потенциалния купувач на имота –
С. Е., който е имал договор за посредничество с „Имотека“ АД, както и че в началото на
февруари 2024 г. е била осъществена среща в офиса на „ДТ Билдинг“ ЕООД, на която
присъствали продавачът Д. Ш. заедно с представители на „ДТ Билдинг“ ЕООД и купувачът
С. Е. заедно с представител – брокер от „Имотека“ АД на име Ю., както и други лица.
Присъствал е и брокер от „Адрес недвижими имоти“ АД – И. Ч..
Не е спорно, че на 12.03.2024 г. Д. Ш. е сключила договор за покупко-продажба на
собствения си поземлен имот с идентификатор 10135.2522.173 като с нотариален акт е
прехвърлила собствеността на купувача С. Е..
Не е спорно, че "Реалто Груп” ЕАД и Г. Б. П. са представители и членове на съвета на
директорите на „Адрес недвижими имоти“ АД и на „Имотека“ АД.
Приети са като доказателства представени от третото лице Д. Ш. заверени преписи на
Договор за специално обслужване на продавач от 02.08.2023 г.; Декларация по чл.42, ал.2, т.2
от ЗМИП; Протокол за извършена услуга от 11.03.2024 г. и Фактура от 11.03.2024 г.,
издадена от „Имотека“ АД. Същите не са оспорени от ответника, който възразява
единствено по отношение на тяхната допустимост с оглед настъпила преклузия и
относимост с оглед на съдържанието им. От представените от третото лице по реда на чл.
192 от ГПК документи се установява, че Д. Ш. е била в договорни отношения с посредника
„Имотека“ АД във връзка с продажбата на имот в гр. Варна, СО „Акчелар“ № 173 и след
осъществяване на сделката е заплатила на „Имотека“ АД комисионно възнаграждение в
размер на 3520,50 лева. С договора Д. Ш. е предоставила на „Имотека“ АД изключително
право да предлага имота и посредничи за сключване на сделка за продажбата му за срок от
три месеца с уговорка за автоматично продължаване на действието на договора за нов
тримесечен период при липса на писмено волеизявление за прекратяване на договора, като
уговорката има многократно действие – чл. 4.1 от договора. Макар и съдържащото се в
договора описание на имота да е непълно, съдът приема, че се касае за един и същ имот, тъй
като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява Д. Ш. да е
предлагала за продажба друг имот, различен от процесния, който да се намира в гр. Варна,
СО „Акчелар“, съответно посоченият в договора № 173 да се отнася до идентификатор,
различен от този на процесния имот – 10135.2522.173.
От показанията на свидетеля С. М. Е., които съдът изцяло кредитира като ясни и
последователни, се установява че същият е намерил процесния имот чрез съдействието на
посредническа агенция „Имотека“ АД чрез брокер Ю., която го е свързала с продавачката Д.
Ш.. На първата среща е присъствал и представител на „ДТ Билдинг“. Всичко по покупко-
продажбата се движело от брокера от „Имотека“ – Ю. и свидетелят комуникирал и водил
3
кореспонденция само с нея. При изповядване на сделката пред нотариус присъствали той,
Ю., Д. Ш. и още една брокерка на Д., за която свидетелят не знае от коя агенция е била и как
се казва.
Според показанията на свидетеля И. Ч. – брокер в ответното дружество „Адрес
недвижими имоти“ АД, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, има
информационна система между „Адрес недвижими имоти“ и „Имотека“, в която едни и
същи имоти са описани по един и същи начин с един и същи информационен код. По този
начин се обменяла информация между двете дружества. В тази система процесният имот на
Д. Ш. е можело да се види от консултантите и на двете фирми. В началото на февруари 2024
г. имало среща между купувача С. Е., продавача Д. Ш., представители на „Имотека“,
„Адрес“ – свидетелката Ч., и „ДТ Билдинг“ в офиса на „ДТ Билдинг“, на която се обсъждали
условията по сключване на сделката. Свидетелката не познавала С. Е., той не бил неин
клиент, не притежавала негови координати и нямала никаква връзка с него. Предвид
договора за сътрудничество с „ДТ Билдинг“ свидетелката присъствала с оглед интереса на
продавача. След тази среща купувачът оставил депозит за закупуване на имота и
свидетелката предала тази информация на „ДТ Билдинг“. На изповядването на сделката за
закупуване на имота свидетелката не присъствала. Д. Ш. нямала никакви взаимоотношения
с „Адрес“ и лично с нея и свидетелката не разполагала с нейни контакти. Свидетелката
осъществила контакта между двете страни „ДТ Билдинг“ и потенциалния купувач,
представляван от „Имотека“. Свързала „ДТ Билдинг“ с Ю. А. – брокер от „Имотека“, която
имала клиент. Разбрала от А. П., че имотът е продаден. Не била звъняла на продавача Д. Ш.,
нямала и телефона. Била я виждала един единствен път – на първата среща. Не била
́
ангажирала представил на „Имотека“ да се свърже с Д. Ш. във връзка с тази сделка.
Според показанията на свидетелката Д. Ф. Ш., които, предвид изнесени по делото
твърдения за нейни непогасени задължения към ищеца, съдът цени при условията на чл. 172
от ГПК, сключеният през ноември 2023 г. между нея и „ДТ Билдинг“ договор за
посредничество бил във връзка с техен клиент – руснак, до сделка с когото не се стигнало.
Купувачът С. Е. и бил представен от „Имотека“. С. Е. закупил имота и през март 2024 г. в
́́
кантората на нотариус М.. Платила комисионна в размер на 3520 лв. на „Имотека“ На
„Адрес недвижими имоти“ не била плащала комисионна. На „ДТ Билдинг“ също не била
плащала комисионна тъй като договорът и за посредничество с „Имотека“ бил ексклузивен
́
и „ДТ Билдинг“ нямали пряко отношение към реализиране на сделката. Отрича в началото
на април 2024 г. да е провела телефонен разговор с управителя на „ДТ Билдинг“ ЕООД във
връзка с извършената покупко-продажба на имота, в който разговор да е заявила, че е
платила комисионна на „Адрес недвижими имоти“. Същото поддържа и при проведената
очна ставка със свидетелката Д. С. Д..
Според показанията на свидетелката Д. С. Д. – счетоводител в „ДТ Билдинг“, които с
оглед служебната и зависимост от ищеца съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК,
́
свидетелката присъствала на телефонен разговор в началото на април 2024 г. във връзка с
продажбата на имот между Д. Ш. и управителя на „ДТ Билдинг“, в който Д. Ш. заявила в
прав текст на управителя на „ДТ Билдинг“ А. П., че във връзка с извършената продажба на
нейния имот е платила комисионна на „Адрес недвижими имоти“, след което заявила, че
„ДТ Билдинг“ следва да си търсят тяхната комисионна от „Адрес недвижими имоти“.
Разговорът се провел докато свидетелката шофирала като пътуващата заедно с нея в колата
управителка П. се обадила на Д. Ш. на високоговорител. Госпожа Ш. споменала, че е
платила на И.. Свидетелката изнася още, че Д. Ш. дошла с молба „ДТ Билдинг“ да продават
имота. Преди да сключи договор с „ДТ Билдинг“ имала друг договор, по който не и бил
́
намерен купувач и който трябвало да изчака да се прекрати. „ДТ Билдинг“ и намерили
́
няколко клиенти за много кратко време. След първата среща във връзка с продажбата на
имота на С. Е. госпожа Ш. била осведомена, че присъствалата И. е представител на „Адрес“
и че тя е намерила клиента.
4
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявената искова претенция е с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД – за
присъждане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза е направено след
изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което е преклудирано. При
извършена служебна проверка съдът намира, че от съдържанието на Договор за
сътрудничество от 19.01.2024 г. не се установява нищожност на уговорената в чл. 5
неустойка на някое от предвидените в закона основания. В частност, не се установява
уговорената забрана за „Адрес недвижими имоти“ АД в срок от една година да се свързва с
продавача на поземлен имот с идентификатор 10135.2522.173 без „ДТ Билдинг“ ЕООД за
осъществяване на сделка с купувача представен от „Адрес“, да накърнява добрите нрави.
Уговорената неустойка не излиза извън рамките на присъщите и обезпечителна,
́
обезщетителна и санкционна функции. Размерът и е малко над три и половина пъти
́
уговореното в полза на „Адрес“ комисионно възнаграждение по договора и съвпада с
уговорената неустойка за неизпълнение на реципрочното задължение на „ДТ Билдинг“ по
чл. 4 от договора. Този размер е оправдан с оглед на обезпечителната и санкционната
функции на неустойката, както и с оглед обезщетителната функция за вреди свързани с
професионална търговска дейност с цел печалба, и няма за цел неоснователно обогатяване
на насрещната страна.
Ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно фактите съставляващи нарушението
на договора, за което е предвидена неустойка в размер на 22 000 евро, а именно, че след
27.02.2024 г. ответникът е осъществил пряко или чрез „Имотека“ АД връзка с продавачката
Д. Ш. и е посредничил за осъществяване на сделка (покупко-продажба на процесния имот) с
купувача С. Е., с което е попречил на ищеца да осъществи в пълен обем професионална
услуга към конкретен клиент (в случая Д. Ш.) и да получи уговорено за тази услуга
възнаграждение.
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен начин ответникът да е извършил твърдяното нарушение.
Съображенията за това са следните:
Установи се, че продавачката на имота Д. Ш. е сключила договор за посредничество с
„Имотека“ АД на 02.08.2023 г., т.е. още преди да сключи договора за посредничество с
ищеца „ДТ Билдинг“ ЕООД от 08.11.2023 г. Този факт косвено се потвърждава и от
показанията на свидетелката Д. Д. – счетоводител в „ДТ Билдинг“, според които Ш. е имала
друг договор, който трябвало да изчака да се прекрати. По делото обаче не са налице данни
договорът между Д. Ш. и „Имотека“ АД да е бил прекратен. Следователно, за продажбата на
процесния имот в м. „Акчелар“ Д. Ш. е ползвала едновременно услугите на двама
посредници – „Имотека“ АД и „ДТ Билдинг“ ЕООД.
В изпълнение на задълженията си по Договора за сътрудничество от 19.01.2024 г.
„Адрес недвижими имоти" АД е осъществило връзка между С. Е. и неговия посредник
„Имотека“ АД и „ДТ Билдинг“ ЕООД. Интересът на ответника да свърже двете страни
произтича от правото му на възнаграждение по договора за сътрудничество с ищеца.
Същевременно „Имотека“ АД е имало сключени договори за посредничество и с
двете страни по сделката, което е осигурило правна и фактическа възможност на това
дружество само да организира сключването на окончателния договор за покупко-продажба
́
за процесния имот. Ето защо, не може да се приеме по несъмнен начин, че действайки като
посредник на Д. Ш. по силата на договора от 02.08.2023 г. „Имотека“ АД се е свързало с нея
от името или за сметка на „Адрес недвижими имоти" АД, респ. че ответникът е осъществил
контакт с продавачката чрез „Имотека“ АД.
5
Обстоятелството, че „Имотека“ АД и „Адрес недвижими имоти“ АД са свързани лица
по смисъла на параграф 1, т.3, буква „д“ от ДР на ДОПК, е без значение в случая, тъй като от
тази свързаност не се презюмира „Имотека“ АД да е действало като пълномощник или
довереник на „Адрес недвижими имоти“ АД и от негово име или за негова сметка да е
осъществило връзка с продавачката на имота. Двете дружества са отделни правни субекти и
възникването на конкретно договорно правоотношение между тях не се предполага, а
подлежи на доказване с допустимите от закона доказателствени средства. Действително,
„ДТ Билдинг“ ЕООД е предоставило информация за имота на Д. Ш. на своя съконтрагент по
договора за сътрудничество – ответника „Адрес недвижими имоти“ АД – и тази информация
е била достъпна за „Имотека“ АД чрез общата им информационна система, описана от
свидетелката Ч., но, от друга страна, „Имотека“ АД е разполагало с информацията за
процесния имот още през август 2023 г. и тази информация му е била предоставена от самата
продавачка Д. Ш.. Не се установява „Адрес недвижими имоти“ АД да е да е обещал на
ищеца по см. на чл. 23 от ЗЗД третото лице „Имотека“ АД да се въздържа занапред от
действия в изпълнение на сключения от последното договор от 02.08.2003 г. Затова не може
да се приеме за безспорна тезата, че ответникът е действал недобросъвестно с цел
комисионна за осъществено посредничество да получат единствено двете свързани
дружества и да не се изплати на ищеца полагащото му се възнаграждение за свършената
работа по договора му с Ш..
От представените по реда на чл. 192 от ГПК от Д. Ш. документи се установи, че
последната е заплатила на „Имотека“ АД комисионна в размер на 1500 евро, а не
уговорените 3% от записаната в договора продажна цена на имота в размер на 177 000 евро,
които се равняват на 5310 евро. От този факт обаче не може да се направи извод, че
разликата е била заплатена на ответника „Адрес недвижими имоти" АД. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Д. в тази насока, тъй като същата се намира в положение на
служебна зависимост от ищеца и управителя А. П., на чийто разговор, проведен по
неизвестна причина на високоговорител, станала слушател докато шофирала. Други
доказателства в тази насока не са ангажирани от ищеца.
Обстоятелството, че „Имотека“ АД са действали от свое име в качеството си на
посредник по договора с Д. Ш. от 02.08.2023 г., а не от името или за сметка на „Адрес“ се
потвърждава и от Протокол за извършена услуга от 11.03.2024г. към договора от
02.08.2023г., подписан от Ш. като Продавач/Възложител и „Имотека“ като изпълнител като
страните са приели, че услугата по посредничество на имот с кадастрален номер 10135.2522
173 е извършена и приета от Ш..
В заключение, ищецът не доказа неизпълнение на задължението по чл. 5 от договора
за сътрудничество от 19.01.2024 г. от страна на ответника „Адрес недвижими имоти" АД, за
което е уговорена визираната в чл. 6 от договора неустойка. Напротив, установи се, че
сключването на окончателния договор е организирано от „Имотека“ АД, на което
продавачката Д. Ш. е възложила посредничество за продажбата на процесния имот още
преди да сключи договор с ищеца. Действайки като посредник и на купувача по сделката
„Имотека“ АД е разполагало с необходимата информация и контакти с двете страни и не е
имало нужда от съдействие от страна на „Адрес недвижими имоти" АД, за да се свърже с
продавачката на имота и да финализира продажбата.
По изложените съображения искът ще се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника ще се присъдят сторените от него
разноски в настоящото производство в размер 4100 лева заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
Воден от горното, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД на ДТ
Билдинг" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Добрич 9300, ул.
„Баба Тонка" № 40, срещу „Адрес недвижими имоти" АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София 1124, р-н Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 4, ет.6, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 000 (двадесет и две хиляди) евро,
представляваща неустойка в размер на 10% (десет процента) от продажната цена на имота,
посочена в чл. 2, т. 1 от Договор за сътрудничество от 19.01.2024 г., сключен между „Адрес
недвижими имоти" АД и „ДТ Билдинг" ЕООД, на основание чл. 6 от същия договор.
ОСЪЖДА „ДТ Билдинг" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Добрич 9300, ул. „Баба Тонка" № 40, да заплати на „Адрес недвижими имоти" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София 1124, р-н Възраждане, пл. „Света
Неделя“ № 4, ет.6, сумата от 4100,00 лева съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7