РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Перник, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201616 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №22-1158-001542/14.06.2022г., издадено
от С.С.Г. - началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, на И.
А. Д. с ЕГН ********** са наложени административни наказания лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер 1000 лв. на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за
това, че на 18.05.2022 г., 01.35 часа, в гр. Перник, ул. ****, като водач на
МПС – лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №****, собственост на Р.К.Й.,
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда, установена с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух Алкотест Дрегер
с фабричен номер ARNJ-0035 /0.90 промила/ – нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от И. Д., с която същият моли за отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в нарушение на закона,
че е необосновано, тъй като приетите за установени факти и обстоятелства не
се подкрепят от събраните доказателства, както и че наложните наказания са
неправилно определени.
В съдебното производство жалбоподателят поддържа позицията си.
Пълномощникът му - адв. К. С. излага конкретни доводи в подкрепа на
наведените в жалбата възражения и пледира за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт. Претендира и присъждане на направените
разноски в производство – за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 18.05.2022г. свидетелите К. Р. В. и Н. В. Н. - мл. автоконтрольори в
сектор ПП - ОДМВР Перник, изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение на територията на 01 РУ – Перник. Около 01.35
часа се намирали в района на 09 ОУ, кв. Твърди ливади, град Перник, като
зачисленият им служебен автомобил спрели на около двадесет метра от
намиращ се наблизо търговски обект „нон-стоп“. Пред него възприели две
лица, които консумирали алкохол. Малко след това лицата се качили в
спрян наблизо лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №**** и потеглили с него.
Служителите на МВР ги последвали по ул. **** и подали на водача сигнал
да спре за проверка. Превозното средство спряло в близост до блок №**. Въз
основа на изисканите и представени документи била установена
самоличността на водача - И. А. Д., както и на спътника му – свид. И.М.С..
Предвид непосредствено възприетата консумация на алкохол минути по-рано
полицейските служители извършили на Д. проверка с техническо средство
“Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNJ-0035, което отчело
съдържание на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух в
концентрация 0,90 на хиляда. Водачът съобщил, че е изпил една бира от 0.33
мл.
Въз основа на установеното на място фактическо положение
контролните органи приели, че И. А. Д., като водач на МПС, е нарушил
забраната по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, поради което полицай К. В.
образувал срещу него административнонаказателно производство със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GA,
№590821/18.05.2022г. Свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя било иззето, както и контролния талон към него.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-1158-000327/18.05.2022г. спрямо жалбоподателя била приложена ПАМ
по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
При предявяване на акта Д. заявил, че няма възражения, подписал акта
и приел връчения му препис. Писмени възражения не постъпили и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С оглед съставения АУАН и установената с техническото средство
концентрация на алкохол, свидетелят К. В. попълнил талон за изследване с
№075385, който жалбоподателят подписал. Свидетелят му разяснил
възможностите за алтернативно изследване за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта, при което Д. заявил, че желае да даде кръвна проба за
химическо изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с
негов и на полицейския служител подпис. Предвид близостта до лечебното
2
заведение, на същия бил определен срок от 30 минути от връчването на
талона за явяване в МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби. В
определения срок, а и след изтичането му, Д. не се явил в лечебното
заведение за медицинско изследване и за вземане на проби за химическо
лабораторно изследване.
При проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с
което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на И. Д. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин въз основа показанията на свидетелите К. Р. В., Н. В. Н.,
И.М.С. и приетите писмени доказателства: съставеният акт за установяване
на административно нарушение серия GA, №590821/18.05.2022г., талон за
изследване №075385; заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1158-000327/18.05.2022г., заверено копие на
заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
писмо, изх. № 3019/09.11.2022г. от изп. директор на МБАЛ – Перник,
допълнително споразумение №1062.1/01.04.2022г. към трудов договор
№1062/12.09.2016г. и удостоверение за раждане, издадено от ***** от
Община Перник въз основа на акт за раждане №***
Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно
всички релевантни по делото обстоятелства.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 1632/2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
Мястото на извършване на нарушението е ясно означено - гр. Перник, ул .
****.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
3
факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.1, т.2, вр. чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната
действителност и са установени правилно е въпрос по същество.
По същество:
На жалбоподателя е вменено, че на посочените дата и час, в съответния
пътен участък е управлявал превозното си средство под въздействието на
алкохол в концентрация 0.90 промила, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, а и в съдебното следствие, жалбоподателят не е направил
каквито и да било възражения относно обстоятелствата, при които е станал
обект на проверка от страна на служителите на сектор ПП - ОД МВР -
Перник, както и относно резултата от нея. Същият не оспорва, че е
управлявал превозното средство под въздействието на алкохол, нито
резултатите от извършената му проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“. Не оспорва и годността и техническата изправност на
средството за измерване, с което е установена концентрацията на алкохол. Д.
е подписал съставения против него АУАН без възражения, подписал е и е
приел талона за изследване, и макар да е избрал алтернативен метод за
изследване, не се е подложил на него – не е явил в МБАЛ – Перник за
извършване на медицинско изследване и за вземане на кръвни проби за
химически анализ. Последното обстоятелство не е спорно, а и по несъмнен
начин е установено въз основа предоставената информация от лечебното
заведение, обективирана в писмо, изх. №3019/09.11.2022г. от изпълнителния
директор на МБАЛ „Р. Ангелова“ АД – Перник.
Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и
проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие
гласни и писмени доказателствени средства, непротиворечиви в
съдържанието си, които съдът кредитира изцяло – показанията на
свидетелите, изготвените документи: акт за установяване на административно
нарушение от 18.05.2022г., талон за изследване от същата дата,
ЗППАМ.Доказателства в противовес на изложените факти не са ангажирани.
Свидетелите К. В. и Н. Н. при разпит в съдебното следствие
потвърждават констатациите в АУАН, като ги детайлизират и допълват по
начин, неоставящ съмнение, че имат ясен спомен за възпроизвежданите
обстоятелства по случая. Свидетелите са очевидци на действията на
жалбоподателя по управление на превозното средство, а и на предхождащото
му поведение по употреба на алкохол, което именно е било повод да
предприемат проверка. Съдът дава вяра на показанията им, като намира, че
излагат възприятията си обективно и правдиво, без противоречия, с
необходимата изчерпателност и конкретика относно фактите от значение за
делото, без данни за заинтересованост и проявена тенденциозност.
Свидетелите са изпълнявали рутинните си служебни задължения, изявленията
им са логични, последователни и кореспондират на писмените доказателства
по делото, поради което съдът приема, че интерпретират случилото се
напълно достоверно. В синхрон с показанията им са и тези, дадени от
посочения от жалбоподателя свидетел – И.М.С., който потвърждава приема
на алкохол /бира/ от Д. непосредствено преди да потеглят с управляваното от
него МПС. Повода, по който двамата са се срещнали пред „нон-стопа“ на
4
горепосоченото място и са консумирали бира, както и емоционалното
състояние на Д. в този момент, за които свидетелят дава сведения, нямат
отношение към установяваните правнорелевантни факти по делото.
Показанията на свидетеля не са меродавни и относно употребеното
количество алкохол от жалбоподателя, доколкото посочва, че не му е
известно дали преди срещата им на посоченото място Д. е консумирал друг
алкохол извън бирата, която сам купил за него. В останалата част - относно
причината И. Д. да не изпълни предписанието за медицинско изследване,
съдът не кредитира изявленията на свид. Стоянов като достоверни, тъй като
са вътрешно противоречиви и са дадени очевидно в защита на първия,
предвид приятелските им взаимоотношения. Стоянов твърди, че след
приключване на проверката се разделили и всеки се прибрал в дома си, а в
същото време посочва, че не могли да отидат в лечебното заведение,тъй като
Д. се почувствал зле и пропуснали срока. Очевидно свидетелят
възпроизвежда това, което жалбоподателят му е споделил или свои
предположения, и няма лични впечатления за възникнала пречка от
здравословен характер, която да е възпрепятствала придвижването на
нарушителя до МБАЛ – Перник.
В тази аспект съдебният състав приема, че отказът на Д. от
възможността да се извърши алтернативно изследване като да даде кръв в
лечебното заведение е решение, изцяло обусловено от собствената му воля.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП р
В чл.3, ал.1 от същата е предвидено, че при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство, а съгласно ал.2 – „при съставянето на акт
за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда …. контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1“. В
случая, след проверка с Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNJ-0035
и предвид отчетеното показание, на жалбоподателя е издаден талон за
изследване по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., като в него е вписана точната стойност на установения с
техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол - 0.90 на
хиляда, която водачът не е оспорил.
Въпреки това е избрал и алтернативно изследване - медицинско и
химическо изследване, което обаче не е извършено, тъй като сам се отказал от
него, неявявайки се в лечебното заведение.
В тази хипотеза - при неявяване в определения срок на посоченото
място, разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017г.
регламентира, че концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта.
Съдебният състав не констатира нарушения на реда за установяване
концентрацията на алкохол, регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 г.,
страната също не навежда такива, поради което приема, че точната
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е доказана. Същият не
5
прави възражения в тази насока, следователно не я оспорва.
В контекста на изложеното съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от
събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод,
че И. Д. виновно е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което
законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред на основание чл174, ал.1 т.2 от същия
закон.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28
от ЗАНН, предвид разпоредбите на чл.189з от ЗДвП и чл.29 от ЗАНН.
По отношение вида и размера на наложените административни
наказания:
За управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП предвижда кумулативно лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Наказанията за административното нарушение са определени в
абсолютен размер и обвързват административнонаказващия орган при
наказване на нарушителя, като изключват възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са
наложени на жалбоподателя и предвид законосъобразното им определяне,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Намаляване на наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5, вр. ал.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-1158-
001542/14.06.2022г., издадено от С.С.Г. - началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Перник, с което на И. А. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.
****, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата са
наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца и глоба в размер 1000 лв. за– нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
6
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7